Провеждал съм и ще продължа да провеждам безкомпромисна политика за спазване на закона

Бележка на редакцията

Уважаеми читатели, предлагаме на вашето внимание интервю с Борислав Богоев, заместник-председател на КФН, ръководещ Управление „Застрахователен надзор”, публикувано във вече излязлото от печат издание „Застрахователният бизнес и надзор в условията на финансовата криза”.    

- Господин Богоев, бих искала да ви върна малко назад във времето, когато бяхте избран за заместник-председател на КФН, ръководещ Управление „Застрахователен надзор”. С какви чувства и емоции приехте поста?

- Приех този пост с чувство на отговорност и с предчувствие за много работа. Тогава вече имах десетгодишен опит в надзорна институция и емоционално бях подготвен за това, което ме очаква. Знаех, че няма да бъде лесно, но имах волята да се справя с предизвикателствата, които изникваха пред мен. Тогава, по време на клетвата, си дадох едно обещание - достойно да си върша работата, да не правя компромиси с принципите си и да работя усилено за развитието на застрахователния пазар и надзор.

- Кои бяха приоритетите, които си поставихте тогава, и каква част от тях реализирахте на практика?

- Първата стъпка, която предприех след избирането си за заместник-председател на КФН, ръководещ Управление „Застрахователен надзор” през 2010 г., беше да се срещна с представителните организации на всички участници на застрахователния пазар, а също и с потребителски и други организации, които имат пряка връзка или отношение към застраховането. На тези срещи коментирахме различни проблеми и виждания за развитието на сектора и за повишаване на качеството на застрахователните услуги.

Изповядвам идеята, че стабилни са само прозрачните и предсказуеми пазари както по отношение на извършване на самата дейност, така и при нейното регулиране и упражняването на надзор. През септември 2010 г. изложих тази своя визия за развитие на застрахователния пазар в стратегия и програма, представена за публично обсъждане с всички заинтересовани страни.

- Бихте ли маркирали накратко промените, които настъпиха за застрахователния бранш през трите години на вашето управление, които са свързани с изпълнението на заявените в началото на мандата ви приоритети?

- Ще степенувам нещата така, както аз ги възприемам, на база положени усилия, направени материални и нематериални инвестиции и постигнат ефект.

След полагани дългогодишни регулаторни и надзорни усилия за решаване на множеството разнородни проблеми със задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите бих искал на първо място да призная постигнатите значими резултати от колегите, ръководили застрахователния надзор преди мен, и същевременно да посоча въпросите, които продължаваха да очакват своето решаване. Най-важни от проблемните въпроси бяха: ниската съвкупност от застраховани моторни превозни средства; значителното забавяне при отчитането на сключените полици; допускането на множество грешки при издаването на полиците „от кочан” и при последващото им въвеждане в информационните системи на застрахователите; неотчитане на сключени полици; необосновано ниските цени по задължителната застраховка, обусловени единствено от конкурентни фактори.

Затова първият ми приоритет беше свързан с проблемите около задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В резултат на доста положени усилия успяхме да въведем Единната информационна система за оценка, управление и контрол на риска (ЕИСОУКР), като от средата на 2011 г. издаването на полици става единствено и само чрез информационните системи на застрахователите, с което коренно се промени извършването на дейността на застрахователите и на застрахователните посредници. Системата спомогна и да се изчистят грешките при попълването на полиците (приблизително  30% от сключените полици бяха с грешни данни). Що се отнася до съвкупността от застраховани моторни превозни средства мога да посоча, че съвместните ни усилия с Пътна полиция и Гаранционния фонд доведоха до увеличаване на застрахованите моторни превозни средства с приблизително 10%, надхвърляйки 84% в момента.

- Доколкото си спомням, предприехте доста големи промени по отношение на дейността на брокерите. Дори влязохте в конфликт с брокерската общност. Защо всъщност се наложиха тези промени?

- Отчитайки постоянно нарастващата роля на застрахователните брокери и големия обем от продажби на застрахователни продукти, които се предоставят на потребителите чрез тях - закономерно бяха предвидени мерки, които да бъдат адекватни и съизмерими с тяхната роля на застрахователния пазар и с огромния брой клиенти, обслужвани от тях. Предвидени бяха мерки в проект на Закон за изменение и допълнение  на Кодекса за застраховане, който не беше приет, свързани с повишаване на финансовия капацитет на застрахователните брокери, въвеждане на изисквания за обучението на служителите на застрахователните брокери и комплекс от мерки за увеличаване прозрачността в тяхната дейност, включително чрез по-често представяне на отчети към надзора.

Освен това предприех мерки за забрана на предлагането на всякакви форми на материално стимулиране от страна на посредниците и застрахователите като бонуси, отстъпки или др., които не са предвидени в тарифата на съответния застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

- Имаше и дискусии по отношение на предприетата мярка за премахване на стикерите по „Каско”?

- Да. Във връзка с това предложение се организира кръгла маса, на която бяха поканени всички заинтересовани лица да изразят позицията си - бизнес, надзор, МВР, фирми, които изработват стикерите. Общността се раздели на две - „за” и „против” стикерите, като „против” бяха най-вече фирмите, които ги печатат. Това беше предложение на Министерство на вътрешните работи с цел да се прекратят порочните практики за кражби на коли, тъй като стикерите указваха при коя застрахователна компания е застрахован автомобилът. Ние подкрепихме това предложение, вследствие на което бяха направени промени в Кодекса за застраховане. Въведена бе забрана доставчиците на услуги по пасивно маркиране да извършват такова маркиране върху или на видими места на моторни превозни средства, когато маркировката указва пряко или косвено наличието на застраховка „Каско” на моторно превозно средство. Освен това валидността на застраховката не може да зависи от наличието на маркировка. Със забраната за маркиране крайната цена на застраховката „Каско” за потребителя се намали. От 6 октомври 2011 г. тази забрана е в сила.

- Да ви попитам за един друг дискутиран казус. За здравноосигурителните дружества, които по време на вашия мандат се реши да бъдат прелицензирани като застрахователи. От какво се наложи тази мярка?

- Промяната по отношение на прелицензирането на здравноосигурителните дружества като застрахователи не само беше нужна, но беше и задължителна. Становището на  Европейската комисия  бе, че дейността по доброволното здравно осигуряване по нищо не се различава от застрахователната дейност и беше открила процедура за нарушение срещу България, като ни заплашваше и голяма глоба. България трябваше да приложи по отношение на дружествата по доброволно здравно осигуряване застрахователните директиви, както и разпоредбите за свободното движение на капитали, залегнали в Договора за функционирането на Европейския съюз. Аз лично бях съгласен с това становище и експерти от комисията участваха в разработването на законодателни текстове, които да регламентират по друг начин тази дейност. Наказателната процедура срещу страната ни бе спряна след промяната в Закона за здравното осигуряване, която беше направена с експертната помощ на КФН. С влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване от 07.08.2012 г. се създаде задължение за здравноосигурителните дружества да бъдат прелицензирани като застрахователи с лиценз за застраховки „Заболяване” или „Застраховане срещу заболяване и злополука” или да бъдат прекратени. Искам да подчертая, че прелицензирането е освободено от такса.

- Какво според вас е най-важното за осъществяване на един добър надзор? Има ли някаква рецепта, някакви основни принципи, които трябва да се спазват, за да се регулира и надзирава застрахователният пазар успешно?

- Универсални рецепти и лекарства не познавам, особено в сферата на регулирането и надзора на дейности във финансовия сектор. За успешното регулиране и надзор обаче е абсолютно необходимо да се спазват определени принципи. Такива, които мога да посоча и към които съм се придържал като ръководител на застрахователния надзор, са прозрачността, последователността, откритостта, добрата комуникация с участниците на пазара чрез техните представителни организации. Всички предложения - и от бранша, и сигналите на потребителите, се разглеждат и анализират, за да бъде усъвършенствана регулацията в сферата на по-добра защита на интересите на потребителите на застрахователни услуги. Също така съм провеждал и ще продължа да провеждам безкомпромисна политика за спазване на закона и недопускане на порочни практики на застрахователния пазар.     

- Кои по ваше мнение са най-големите проблеми и предизвикателства, пред които е изправена застрахователната гилдия в България и как надзорната институция би могла да спомогне за тяхното решаване?

- Не смятам, че застрахователната индустрия е изправена пред нерешими проблеми. Що се отнася до предизвикателствата те винаги и навсякъде съществуват - застрахователната индустрия не прави изключение от това правило. Мога да спомена предизвикателството, породено от балансирането между изострената конкуренция и разумните цени на застрахователните продукти. Тоест конкуренцията да не снижи цените до толкова ниски нива, че да са недостатъчни за обслужване на застраховката. Друго предизвикателство е посрещането на ефектите от глобалните пазари и предлаганите продукти, както и минимизирането на негативните проявления следствие от продължаващата криза и свиването на пазарите. 

- Има ли рецепта за успех във времена на стагнация и криза?          

- Някои икономисти твърдят, че кризите оздравяват бизнеса и дават големи възможности за развитие чрез оптимизиране на продуктите и бизнес процесите. От позицията ми на регулатор и надзорник смятам, че разумното управление на дейността, вземането на решения на база оценка на възможните неблагоприятни проявления на различни рискове са фактор, ако не за непосредствен успех по време на кризата, то определено са предпоставка за успех, когато реалната икономика започне да се развива. 

- За какво не ви стигна времето през този мандат?

- За доста неща. Конкретно за въвеждането на системата „бонус - малус”, която не можа да се въведе като единна система на пазара поради неприемането на промените в Кодекса за застраховане. А според мен това е изключително важно - не само защото премията ще бъде по-справедлива в зависимост от проявленията на шофьорите (по-безотговорните ще плащат повече, а отговорните по-малко), но най-вече защото ще дисциплинира поведението на водачите по пътищата и ще спомогне да се намали броят на жертвите. А всеки един спасен човешки живот си заслужава усилията.

Не ми стигна времето и за въвеждане на методика за уреждане на претенции за неимуществените вреди. В момента има големи разлики в размера на обезщетенията, които се присъждат от различни съдебни състави по еднотипни неимуществени щети. Това най-малкото е несправедливо за пострадалите хора, които получават малка сума в сравнение с други за същата травма. Затова е необходима една методика, която да уеднакви тарифите при еднотипни щети и да спомогне за извънсъдебни споразумения и за по-бързото изплащане на щетите.

Не ми стигна времето и по отношение развитието на животозастраховането. Бих предприел повече мерки и действия за развитието на този бизнес, защото регулаторът трябва да подпомогне животозастраховането, което в България е доста слабо развито.

- На прага сме на въвеждането на новата регулаторна рамка Solvency ІІ. Каква е по ваше мнение готовността на българския застрахователен пазар? Съществува ли вероятност част от компаниите да не успеят да отговорят на изискванията и как виждате ролята на надзора в този процес?

- Българският застрахователен пазар, като част от вътрешния пазар на Европейския съюз, се влияе от процесите, които се развиват на този глобален пазар. Ние не правим изключение от общите тенденции и по тази причина ускорихме подготовката по приемането на документи, които да бъдат предпоставка за прилагането на „Платежоспособност ІІ” (Solvency ІІ) още от следващата година. Целта не е застрахователите и надзорите да бъдат пресирани, а да могат да се адаптират към новите изисквания. С „Платежоспособност ІІ” се цели да се създаде нормативна уредба, която напълно отразява последните развития в областта на благоразумния надзор, актюерската наука и управлението на риска. Това ще позволи на по-ранен етап да се види кой какви въпроси има да решава и да се минимизира вероятността някой застраховател или пък надзор да се окаже неподготвен.