Шифровано маркиране и автокражби

 Регистриран ли е ръст на противозаконно отнетите моторни превозни средства в България или не? Според някои това е безспорен факт, а други обясняват, че всъщност относителните нива на кражбите са стабилни и сухите цифри могат да се тълкуват различно и да ни „шепнат“ това, което искаме да чуем. Институционалното говорене винаги е било подвластно на политически субективизъм и често е трудно да се определи къде е истината.

Пазарът от своя страна е безпогрешен индикатор за случващото се отвъд политиката. Застрахователните компании у нас разгърнаха цяла палитра от мерки, целящи редуциране на риска от кражба на автомобилите. Това, което не можем да „нахраним“ с уклончиви фрази и успокоителни думи, е разломът между риск и цена на застрахователната полица. Когато рискът расте, цената го следва, защото иначе платежоспособността се поставя под въпрос.

В бр. 7 на в. „Застраховател прес“ подробно се спряхме мерките, които застрахователите взимат, за да намалят риска, а те продължават да растат. И не би могло да бъде различно, защото превенцията и противодействието на престъпните действия поставят летвата твърде високо и за това трябва да бъдем гъвкави и много, много бързи. 

Твърди се, че като цяло броят на откраднатите коли в България расте, но дали причината се крие именно в забраната за поставяне на стикери на автомобилите, която доведе със себе си и фактическо прекратяване и на шифрованото им маркиране, това никой не се наема да изрече.

Добрите намерения

Инициативата, която доведе до промяна на практиката в България, свързана с шифрованото маркиране и застраховките „Каско“ дойде с доброто намерение да се пресече възможността чрез стикерите си някои застрахователни компании да „общуват“ с престъпния свят като им предават посланието: „Тази кола не я пипай иначе ще си изпатиш!“

Асоциацията на българските застрахователи отправи предложение за забрана на стикерите по колите, като според тогавашния председател на асоциацията Орлин Пенев маркировките противоречат на разпоредба в кодекса за застраховането, според която „рекламни материали и други белези, идентифициращи взаимоотношения между застраховател и застраховано лице, не могат да се поставят върху застраховано движимо или недвижимо имущество.“

Идеята бе подкрепена и от МВР. Според Министерството на вътрешните работи „чрез обозначителните стикери крадците идентифицирали съответния застраховател и колата. Така апашите набелязват за кражба автомобилите, които не са застраховани в „правилната фирма“.“  Защитниците на идеята изтъкваха, че „е налице изопачаване на факта, че маркировката на МПС е средство за гарантиране на сигурност и минимализиране на риска от застрахователно събитие.“ Това, според тях,  противоречало на Закона за защита на конкуреницята.

Другата страна на медала

„Да се бориш с автокражбите и мошеничеството чрез премахване на стикерите е като да спираш контрабандата на цигари и фалшив алкохол като махаш бандеролите“. Такъв коментар в социалните мрежи е оставил наш читател по повод новината за забрана на стикерите, обозначаващи автомобилите, които са пасивно маркирани. 

Мнозина считат, че бе прекратена една всепризната за успешна практика, само на крачка от разпространяването й в цяла Европа. Напълно се игнорира фактът, че по данни на МВР преди да се стартира маркирането на автомобили в България през 1993 година кражбите на автомобили са били 7 пъти повече, отколкото са днес. 

Махането на стикерите се предлага само година преди маркирането да стане задължително за всички европейски държави.

През март 2008 година Европейският съюз прие документ 7709/08 за маркиране на автомобили, който казва: „На база на факта, че в страните, където има такова маркиране се редуцират кражбите на автомобили, както и възможността за разпродажба на крадени части на автомобил, в допълнение маркировките служат като възпиращо средство и водят до намаляване на застрахователни премии... Автомобилите трябва да се маркират, като маркировките са видими и лесни за идентификация, дълготрайни, устойчиви на унищожаване и подправяне, върху възможно най-голям брой детайли и да включват хармонизиран номер на рамата – VIN, а фирмите занимаващи се с маркиране и производство на оборудване за маркиране, да са ISO-сертифицирани ...“

Макар на пръв поглед махането на стикерите да изгледа безобидно и да е в интерес на борбата против кражбите, то е важна брънка в битката за европейския автопазар за маркиране на автомобили, който възлиза на около 20 млрд. евро. Въвеждането на задължително маркиране за 400 млн. автомобила в Европа отваря огромен пазар и битка между австрийската технология на фирма „Дейта дот“ и уникалното българско шифровано маркиране, познато в Европа като EPM – Encripted Parts Marking.

Факт е, че има и други фирми в Европа, които маркират абразивно автомобили и имат собствени стикери. Тойота, Шкода започнаха още в заводите си да маркират частите на своите автомобили. Маркирането намалява и жертвите на катастрофи, причинени от фалшиви резервни части и продажбата на крадени.

Нова тоналност за познат рефрен

Някога, в зората на свободния пазар, имаше широкотиражирано понятие, употребявано масово с негативен знак: „прекупвач“. Така бе наричана всяка брънка от дистрибуторската верига, която довежда даден продукт от мястото на производство до мястото на продажба. „Гадните“ и „Подли“ прекупвачи бяха сочени като „корен на всяко зло“, причина за завишаване на цените, за страданието на производителите и недоимъка на потребителите. За прекупвача, тоест – дистрибутора, в учебниците по маркетинг, обаче, пише следното: „Можеш да елиминираш дистрибутора, но не и дейността, която върши.“ Величието на самата идея за свободен пазар се крие в това, че ако премахнеш или забраниш продукт или услуга, които са нужни за функционирането на пазарната система, които са нужни на потребителя, то свободната пазарна инициатива ще продължи да предлага всевъзможни варианти и разновидности на този продукт или услуга. Ще продължи да ги модифицира до тогава, докато заемат полагащото им се място на пазарната сцена. Обратното броене за този процес вече отдавна е започнало.

Борбата с престъпността не е нито бърза, нито лесна работа. Вярвам ще се съгласите, че всички средства, които могат да противодействат на противообществените прояви трябва да бъдат използвани адекватно и максимално. Защо тогава да се пренебрегва една толкова ефективно работеща система за превенция и противодействие на престъпността, каквато е шифрованото маркиране на автомобилите.

Трябва да се стандартизира маркировката, за да се изключи възможността тя да бъде използвана като знак за това, че автомобилът е застрахован в една или друга компания. Само така тя ще може да изпълнява функцията, за която е създадена. Престъпността ще бъде трайно и сериозно пресирана, рискът от кражби ще падне, а заедно с това и цената на премията. Ще се увеличат обемите в „каско“-сегмента и българското застраховане ще диша все по-спокойно.  А българската държава ще застане зад една българска технология, която има шанс да се наложи на световно ниво. От това в крайна сметка ще спечели и българската икономика, и авторитета на България. 

90-те години - кражбите на автомобили са огромен проблем за българските управляващи и се стига до абсурда да се крадат повече автомобили, отколкото е вносът на нови такива. Пикът на кражбите е през 1994 и 1995 година, когато всеки трети внесен в страната нов или употребяван автомобил е откраднат, кражбите застрашително доближават цифрата от 20 000 автомобила годишно.

1993 година - По данни на МВР маркирането е намалило кражбите на автомобили 7 пъти след въвеждането му за пръв път през 1993 година.

Декември 2010 – Асоциацията на българските застрахователи отправя предложение за забрана на стикерите по колите.

Януари 2011 – Застрахователите вече не поставят стикери и маркировки върху автомобилите. Следва повече от година гратисен период за шофьорите, в която те трябваше да премахнат стикерите.

Март 2011 – Дебат за пасивното маркиране на автомобили и застраховането. Комисията по финансов надзор излезе с данните, че почти двойно по-често се крадат колите  с Каско в компании, коти не ги маркират, спрямо колите, които са застраховани срещу кражба при застрахователи, които използват пасивна маркировка. Крадат се средно 0.298% от застрахованите коли в дружествата , които не маркират и само 0.153% от автомобилите на компаниите с пасивни маркировки. Близо осем пъти е разликата в дела на откраднатите спрямо общо застрахованите коли между дружеството с най-голяма честота на кражбите и това е най-малка честота. КФН не оповестява отделнните имена на компании, но статистиката става ясно, че застраховател, който маркира 100% от колите си е декларирал 0,057% честота на настъпилите кражби (брой откраднати/брой застраховани МПС), докато при едно от петте дружества, които не маркират се крадат 0,44% от застрахованите автомобили. Според статистиката към 31 декември 2010 година са маркирани 58,3% от застрахованите срещу кражба коли в България, докато година по-рано делът е бил 63%.

Октомври 2012 – Приключва гратисният период за премахването на стикерите, сигнализиращи за наличие на маркировка на автомобила.

Ноември 2012 – МВР отчита ръст на кражбата на автомобили. Официалният коментар е, че регистрираният ръст се дължи на „гладните“за резервни части автоморги през септември, когато хората се “завръщат от почивка и си поправят колите“. Прогнозата е до края на годината „ситуацията да се нормализира“.

Февруари 2013 – По данни на МВР през последните три месеца е отчетен ръст на кражбите на автомобили (за 70 дни с 40 автомобила повече в сравнение със същия период на предходната година). Официалният коментар е, че премахването на стикерите е само една от трите причини за наблюдавания ръст. Втората причина според полицията се корени във финансовата криза, а третата в „отварянето на границите“, което реално се било случило от началото на 2013 година.

Април 2013 -  По данни на полицията, огласени в началото на април 90% от автоморгите търгуват с крадени части. Автоморгите от 15 април вече могат да работят само в индустриални зони, което трябва да намали броя им наполовина. Така се очаква продажбата на крадени авточасти също да намалее. В столицата тези обекти са близо 50. При операция на полицията през 2012 година в 36 автоморги, полицията открива над 50 крадени коли.

Юни 2013 – 559 автомобила са изчезнали в София за първите три месеца на годината, сочи статистиката на СДВР. За същия период на 2011 година те са били 361. Една от причините за увеличението е оголванет она кварталите през февруари, когато почти всички полицаи бяха ангажирани с охраната на протестите в центъра на столицата, твърдят от МВР. Иначе за цялата 2012 година в столицата са откраднати 1582 коли, а през 2011 броят им е бил 1590.

Юли 2013 – Столичната полиция отчита ръст на автокражбите в София през първите шест месеца на 2013 година. За периода са откраднати с 300 автомобила повече в сравнение със същия период на миналата година. Разследващите престъпленията, свързани с МПС заявяват пред бТВ, че една от причините за зачестилите кражби на коли е премахването на застрахователните стикери и маркировки. Данните сочат, че всяко денонощие в София изчезват по шест автомобила, предимно нисък и среден клас. Автомобилите се разфасоват и след това се продават на части по автоморгите и магазините за втора потреба, твърдят от полицията. Началник на сектор „Автокражби“ в СДВР Ангел Бандъков обяснява, че при проверка в автоморга не може да се установи дали определена част е от краден автомобил, защото вече липсва практиката те да се маркират. Коментари на застрахователи, обаче сочат, че причината за ръста на кражбите трябва да се търси в икономическата криза и нестабилната политическа обстановка.

В САЩ Института за застрахователна статистика огласи преди седмици данните от свое изследване, от което става ясно, че по-малко от 15% от автокражбите завършват с арест, но за сметка на това около 60% от откраднатите превозни средства биват намирани. Ежегодно кражбите на автомобили в САЩ нанасят щети от 8,2 милиарда долара.

По данни на ФБР на всеки 44 секунди в САЩ бива откраднат автомобил.

От 2010 до 2011 година по данни на ФБР „UNIFORM CRIME REPORT“ през 20122 година 715 373 автомобила са били откраднати. Стойността им се изчислява на 4,3 милиарда долара като средната цена на откраднат автомобил е била 6 089 долара.

Само 11,9 процента от кражбите са разкрити.

Според проучване на National Insurance Crime Bureau  и LoJack, производител на електронни проследяващи устройства  79,7% от водачите в САЩ винаги заключват автомобилите си, а само 93% никога не оставят резервен ключ в своите коли.

У нас едва 20-30 % от откраднатите автомобили се намират. Всеки ден в София се крадат от 4 до 6 автомобила, а българските автоджамбази са в челната тройка – най-добрите автокрадци са в Полша, следвани от Русия, а веднага след това се нареждат родните престъпни „таланти“. 

Кражби на автомобили по държави - Eвропа

DE – 33%

AT 17%

FR 5%

GB 5%

ES 5%

IT 4%

CZ 3%

PL 3%

SI 3%

Всички останали – 22%

Кражби на автомобили по производители – Европа

Volkswagen 25 %

Audi 12 %

Mercedes-Benz 10 %

BMW 10 %

Skoda 4 %

Renault 4%

Eord 4%

Toyota 3%

Seat 3%

Всички останали - 25%