Мините убийци или застраховане на къртовския труд - „Ораново“:

Галина Маринова

 

Четирима мъже загубиха живота си, затиснати от кал, пръст и глина в мина „Ораново“ към Симитли в самото сърце на лятото – на 18 юли 2013 година. Друг един мъж загина по време на спасителната операция под земята.

 

Обвинения и отговорности

 

В търсене на виновните за инцидента на пътя на обществения гняв първи, разбира се, попаднаха управляващите и собствениците на мина „Ораново“. Условия на труд, коректност на договорите, цялостен имидж, трупан през годините – всичко имаше решаващо значение в дните на напрегнато търсене. Трескаво бяха търсени не само затрупаните миньори, но и истината за това кой е отговорен за трагедията, дали можеше да се предотврати и как ще се избегнат нови подобни катастрофи.

В деня на национален траур, 5 август, след като бяха открити и последните жертви на трагичния инцидент, министърът на икономиката Драгомир Стойнев изпрати официално писмо до управителя на „Пирин Ораново“ ЕООД Валери Манов за спиране на действието на концесионния договор за добив на въглища от находище „Ораново“. Започна да тече законният срок от 15 работни дни, в които трябва да се отстранят неизпълнените по договора задължения, както и констатираните нарушения при проверките, последвали инцидента, при който загинаха четиримата миньори.

Според Закона за подземните богатства при спиране на концесията се прекратяват добивните дейности, а концесионерът е длъжен да поддържа рудника и минните изработки в такова състояние, че да са годни за последващо използване.

Междувременно Министерството на икономиката публикува за обществено обсъждане на интернет страницата си проект на наредба за изискванията към обхвата и съдържанието на работните проекти за търсене и проучване на подземни богатства.

Документът е изготвен от работна група, сформирана със заповед на министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев. Наредбата е трябвало да бъде изработена през 2010 г.  като подзаконов нормативен акт към Закона за подземните богатства (ЗПБ).

Както винаги в такива случаи бяха повдигнати категорични искания за санкции. Димитър Манолов например, вицепрезидент на КТ „Подкрепа“, категорично заяви в ефира на TV7, че са нужни „строги санкции за виновните за инцидента в мина "Ораново“. Всички отговорни да получат наказание според степента на вината си и да бъде прекъсната порочната верига, която води до подобни трагични инциденти, призова Манолов.

Съдебното дирене обаче и сега, както и при други аналогични случаи, се води срещу „неизвестен извършител“...

Под напора на търсещата пътя си вина се затъркаляха, макар и за кратко, и упреци към застрахователите. Заглавията „Измами със застраховки на миньори“ винаги звучат комерсиално, но бързо увяхват, когато обвиненията зад гръмките начални редове звучат вяло, ялово и дори абсурдно. Такава е съдбата на всяко изявление, което, макар и плод на незнание или заблуда, а не на зла умисъл, води общественото мнение в очевидно погрешна посока.

Политическата вина бе коронният номер, който, разбира се, бе изваден накрая на кратката сага „Ораново 2013“.

 

Обещания и обезщетения

 

Както винаги в подобни случаи държавни и обществени институции подпомагат жертвите. В това само по себе си няма нищо лошо, ако обаче тази практика не се опитваше да замести пазарните механизми, които пазят обществото от последиците на природните бедствия, както и от тези, причинени по вина на човешка дейност.

Информацията, че всяко от семействата на загиналите миньори в рудник „Ораново“ ще получи по 11 000 лева дойде от заместник-министъра на труда и социалната политика Светлана Дянкова още в първите дни след трагедията. От фонд "Социална закрила" близките на починалите ще бъдат подпомогнати с по 325 лева, а по Кодекса за социалното осигуряване - по 540 лева. Ще бъдат поети и разходите за погребенията, това съобщи на заседание на Министерски съвет Дянкова. Тя подчерта, че „работниците са имали застраховка "Живот", платена от фирмата“.

По 5000 лева за семействата на загиналите ще бъдат отпуснати и от работодателя на миньорите, това каза управителят на мината Валери Манов.

„Първоначално ще дадем на семействата по 5000 лева. Ще се съберем, за да решим каква ще е и издръжката на децата. Миньорите имат задължителни застраховки „Живот”. Доколкото си спомням от предишните злополуки, съпругите на пострадалите миньори получиха около 55-56 хиляди лева. Предполагам, че толкова ще получат и сега. Това са застраховки, които фирмата прави задължително на хората, работещи в тази рискова среда", обясни Манов.

Не звучи ли това като чудесен благотворителен жест, какъвто не би трябвало да е.

Политическите партии също се включиха в „благотворителната акция“. Както знаем, те не страдат нито от свян, нито от скрупули и не се срамуват да предложат парченце от своята „баница“ на разкъсаните от тежестта на мъката семейства. ГЕРБ демонстрираха завиден тренинг и рефлекс и както винаги бе първа на „пистата на съчувствието“. Партията, лично чрез ръката на Цветан Цветанов, дари средства на почернените семейства от партийната си субсидия. Правителството също отвори държавната хазна, за да подкрепи миньорските вдовици, а и лично Станишев също се включи в надпреварата на „състрадателните сърца“. Силата на политическата воля продължи да излива върху нас своята „благодат“ и концесията на обявения за виновен концесионер на мината бе отнета. С това ли ще се приключи изкуплението за отнетите човешки животи тепърва предстои да разберем.

Но вместо да чакаме развръзката със затаен дъх не е ли по-добре да зададем

няколко въпроса

 

Нищо няма да върне към живот погребаните в мина „Ораново“ Николай Михайлов, Иван Лазаров, Асен Стойнев и Христо Младенов. И все пак едно е нужно, едно можем да направим след дългото политическо говорене, след замерянето с камъни – да начертаем път, който можем да извървим крачка по крачка, за да предотвратим нови трагедии.

Злополучната слава на мина „Ораново“ извади на повърхността темата за условията на труд и за нуждата от преразглеждане на цялостната концепция и отношение към труда на хората, ангажирани с особено тежка работа като миньорската.

Не е ли време да направим завой в цялостния подход? Не е ли време да заговорим много повече за защитата на труда и превенция и тогава по-малко ще ни се налага да говорим за обезщетения, след като се е случи немислимото.

 

Къртовска работа

 

– така казва мъдрият български народ, когато иска да подчертае колко е тежка работата, за която говори.

Когато за пръв път се срещнах с миньор преди няколко години, очаквах среща с човек с чиличено сърце и ръце като от Вапцарова поема, но получих повече от това. Пред мен стоеше мъж, който считаше административните ми ядове и хартиени проблеми за по-леки от вятъра и по-бели и румени от ябълки-петровки. Той познаваше отблизо майката-земя, риеше всеки ден в жежката й пръст, носеше я като Атлас на ръцете си и беше толкова земен, че дори сянката му тежеше на земята по-тежко от мен самата. Свикнахме да виждаме белите якички на „метро мъже“ с изнежени ръце, свикнахме да мислим за „мъжките професии“ като за измислен от мачистите способ да карат жените да се чувстват маловажни... но забравихме за своите бащи.

Извоювахме подобаващо място за мъжете и жените, владеещи силата на интелекта, а за тези, които ги изпратиха „в града - да учат, че да не работят“, вече никой не говори.

Не е ли време да отворим очи и да погледнем към тези хора с тежки професии и да ги защитим така, както можем – със силата на знанието, със силата на застраховането.

 

Простият механизъм на застрахователната мощ

 

Може да звучи наивно, но не е ли достатъчно проста веригата, която може да подръпне обществения интерес в посока по-голяма защита на работниците в минния бранш у нас? Застрахователите, колкото и рядко да се говори за това, биха могли да бъдат двигател на множество обществени промени. Особено важна роля тук играе обаче прокуратурата.

Стъпка 1 – Съдът осъжда собствениците на мината за нанесени нематериални щети на загиналите работници. Поради липса на застрахователна защита за отговорността на собственика глобата, наложена от съда,  разорява собственика.

Стъпка 2 – Собствениците на мини и други опасни обекти започват да търсят и сключват застраховки, за да не се окажат в позицията на осъдени при злополука

Стъпка 3 – Застрахователите подпомагат и изискват стриктното спазване на безопасността на работа, както и поддържането на всички системи и съоръжения в безопасност.

 

Всеки университетски първокурсник знае, че именно така работи пазарната икономика. В основата на изискванията не стоят забрани, въпреки че, докато все още не работят пазарните механизми, е добре да се прилагат и те, но това не трябва да става за сметка на спирането на отработения в световен мащаб пазарен механизъм, който се задейства сам, стига да има действаща прокуратура, справедлива съдебна система и свободна пазарна бизнес инициатива.

 

КОНЦЕСИОНЕРЪТ

 

- Концесионер -  фирма "Пирин Ораново" ЕООД.

- Управител на фирмата - Валери Манов.

- Едноличен собственик на капитала на "Пирин Ораново" ЕООД - "Балкан МК" ЕООД.

- Собственик и управител на "Балкан МК" -  Красимир Михайлов.

- Рудникът е собственост на Красимир Михайлов  от 2005 г.

- Дружеството "Балкан-МК" е специално създадено за експлоатация на рудника, управител Станислав Тасев.

- Рудник "Ораново" добива въглища за ТЕЦ "Бобов дол".

- Мината е на около 2 км от Симитли, в нея работят около 300 души от района.

- Рудник "Ораново" е от наблюдаваните обекти от Инспекцията по труда, където периодично се правят проверки, заявиха от Главна инспекцията по труда. Проверките са се правили на всеки 3 месеца и последната такава е направена през юни. При проверките са констатирани нарушения и са направени предписания.

- Над 160 предписания са дадени от Инспекцията по труда на рудник "Ораново", каза изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" Румяна Михайлова.

 

BG „Миньорската“ полица

 

Застраховката, която се сключва у нас, за да се покриват рисковете, на които са подложени ежедневно работещите в мините, обезпечава живота и здравето на притежателя на полицата.

 

Застраховка „Злополука“

 

Същата полица, застраховка „Злополука“, може да бъде индивидуална, семейна, на кредитополучател, както и групова, предназначена именно за работници както в случая с мина „Ораново“. Тя се прилага за всички работни категории, като варира според тежестта на полагания труд. Стандартните покрития на полицата се отнасят до следните рискове:

- Смърт от трудова злополука;

- Смърт от битова злополука;

- Трайна загуба на трудоспособност;

- Временна загуба на трудоспособност;

- Медицински разходи в резултат на злополука.

Под " злополука" се разбират всички действия на външни сили от случаен и непредвидим характер против волята на застрахования, предизвикали наранявания или телесни увреждания от транспортни средства, машини, инструменти; изгаряния, измръзване, отравяне от хранителни продукти, удар от мълния или електрически ток, злоумишлени действия на трети лица, нападение от животни, ухапвания от отровни насекоми и влечуги,  задушаване.

В масовия случай, ако се сключи застраховка "Злополука" с покритие 1000 лв., премията, която трябва да бъде заплатена, е между 3 и 6 лв. в зависимост от рисковия клас, в който попада работникът. Рисковият клас се определя според вида професия, която упражнявате (рискът, който носи).

 

Липсващото звено

 

Застраховката, която липсва в българската практика не само при минодобива, но и при редица други опасни производства, е застраховката „Професионална отговорност“. Въпреки че се предлага от българските застрахователи, бизнесът все още не е осъзнал необходимостта й. При нея застрахователят обезщетява застрахования до размера на договорените лимити за сумите, които той е длъжен да заплати на трети лица по искове, предявени писмено към него за вредите, причинени от нарушаване на неговите професионални задължения вследствие на небрежност, грешка или пропуск, извършени/допуснати от застрахования, негов съдружник или служител, включително подизпълнители, агенти или консултанти, действащи от негово име и за които той е отговорен при професионалното осъществяване на тяхната дейност. В обхвата на покритието влизат и съдебните разноски, направени със съгласието на застрахователя, както и лихвите по влезли в сила съдебни решения срещу застрахования. Може би липсата на търсене на този продукт се крие във факта, че когато стане инцидент, всички се втурват да търсят виновни, но веднага или пък след месец-два изведнъж се установява, че виновни няма или пък че извършителят на престъплението е „неизвестен“.

 

Рискови класове при застраховка „Злополука“

 

Рисков клас  - Професия

Първи -             Администрация, медицински персонал, адвокати, нотариуси, професии-хора на закрито

Втори             работници с леки машини, ветеринарни лекари, хора на открито, склададжии, търговски персонал,

Трети              най-рискови професии: миньори, пожарникари, полицаи,  шофьори

 

 

 

България – инциденти в минните погреби

 

Юли 2013 г. – срутване на кални маси в мина „Ораново“ - загиват четирима миньори.

 

Март 2010 г. - срутвания на въглищни пластове раняват петима миньори в рудник „Ораново“. Въпреки данните за нарушения в крепежите наказателна отговорност отново не понася никой. А ниската концентрация на пострадалите в края на работния ден оправдава прокурорското решение.

 

Октомври 2007 г. - свлякла се кална маса уби на място двама миньори в мина „Ораново“. Свличането на кална маса е „изненада за ръководство“, а експертите намират причина за смъртта в природните сили вместо в крепежите на галериите.

 

Март 2007 г. – при взрив с газ гризу в рудник „Ораново“ загиват двама миньори, след като получават 80% изгаряния. Още 10 миньори пострадаха тежко при експлозията. На смяна са били 33 миньори. Година по късно заради липса на извършено престъпление виновни сред техническите лица и ръководството на мината не се търсят. Отнасят само глоби от Главна инспекция по труда.

 

Септември 1997 г. - в рудник "Иван Русев", с. Житуша, Радомирско, при тежка трагедия с газ гризу загиват 10 души, а още 20 остават инвалиди.

 

Март 1955 г. ???- най-голямата минна авария в историята на въгледобива у нас. Мини „Бобов дол”. Загиват 20 души, като още петима са тежко ранени.

 

Равносметката: 2007 – 2013 г. (за шест години) смъртните случаи в погребите на мина „Ораново" са девет.

 

Светът – черната минна хроника

 

XIX век

1899 год. – Бронзови мини Sumitomo Besshi, Япония, загиват 512 души.

 

XX век

10 март 1906 г. - Courrières mine, Франция, загиват 1099 работници, включително деца, в най-тежкия минен инцидент в Европа.

 

14 октомври 1913 г. - Senghenydd Colliery, Великобритания, загиват 439 души. Най-тежкият минен инцидент в Обединеното кралство.

 

1927 – 1932 г.-  Hawks Nest Tunnel, Западна Вирджиния, САЩ. За няколко години от силикоза умират 476 работници

 

26 април 1942 г. -  Benxihu Colliery, Liaoning, Китай. Загиват 1549 работници. Най-тежкият инцидент във въгледобивна мина в света за всички времена.

 

1960 г. - Coalbrook, Южна Африка, загиват 437 души.

 

9 май 1960 г. - Laobaidong colliery, Китай, експлозия, загиват 682 души.

 

9 ноември 1963 г. -  Въгледобивна мина Mitsui Miike Ōmuta, Япония, загиват 458 души.

 

28 май 1965 г. - Въгледобивна мина Dhanbad, Jharkhand, Индия, загиват над 300 миньори.

 

21 октомври 1966 г. - Aberfan – минна катастрофа, засегнала съседното селище Аберхан, Уелс, загиват 116 деца и 28 възрастни.

 

1972 г. – Въгледобивна мина Wankie, Зимбабве, загиват 426 души.

 

19 юли 1985 г. - Val di Stava, Италия, трагична авария с минно хвостохранилище довежда до смъртта на 268 души, разрушени са 63 сгради, сринати са 8 моста.

 

9 май 1993 г. – Nambija, Еквадор, приблизително 300 души са убити в свличане на кална маса в мина.

 

XXI век

 

30 януари 2000 г. - Baia Mare – разлив на цианид, Romania. Инцидентът бе наречен най-тежкото екологично бедствие в Европа след Чернобил. Минната компания Aurul изхвърли 100 000 тона цианид вследствие на повреди в резервоарите й. Замърсиха се водите на реките Someş, Tisza и Дунав. Въпреки липсата на човешки жертви течът доведе до смъртта на 80% от аквакултурите в засегнатите реки.

 

5 април 2010 г. - Upper Big Branch, Западна Вирджиния, САЩ. Експлозия убива 29 от общо 31 засегнати от взрива миньори.

 

19 ноември 2010 г. - Pike River, Нова Зеландия. В 3:45 часа сутринта въгледобивната  мина избухва. 29 души под земята загиват мигновено или в първите минути след взрива от  ударната вълна или от токсичните газове. Само двама души успяват да се спасят.

 

*Настоящият списък няма за цел да бъде напълно изчерпателен.