Чувствам се на място, ангажирана, сигурна и подкрепена от екипа си

15 Септември 2013 г.,zastrahovatel.com
Светла Савева-Колева, финансово-адмитистративен директор в „ХДИ Застраховане” АД, член на УС

- Извървяхте свой път в застраховането, а откъде започна той? Аз ви знам от срещите ни в ДЗИ, само там ли бе работното ви място, или...?

- След завършване на висшето си образование през  януари 1989 година постъпих на работа ДЗИ, където преминах през почти всички етапи на финансовата дейност, научих много за застраховането и придобих умения за работа в екип. Там се срещнах с много добри хора и професионалисти, с които и до днес поддържам връзки. През  януари 2004 година постъпих на работа в БАЕЗ, където обогатих своите знания и опит по отношение на една специфична застрахователна дейност, свързана не само с Кодекса по застраховане, а и със Закона за експортно застраховане. От април 2008 година приех предизвикателството да работя в „ХДИ Застраховане”АД.

 

- А с какво ви привлече тази толкова специфична работа, тази интересна професия?

- Мога да кажа, че за мене тя е наследствана – майка ми се пенсионира като служител на ДЗИ в гр. Ловеч. Бях ученичка, когато й помагах с описите по задължителните тогава застраховки на „Домашно имущество, „Гражданска отговорност и „Каско, които се плащаха заедно с данъците в общините. Така започнах, след това ми стана интересно и се увлякох... Сега вече е въпрос на доказване, професионализъм, а след почти 25 години стаж може би и съдба.

 

- И след като приехте професията застраховател за реализирането си в живота, имате ли вече пълна представа какво точно е застраховането, какво е основното определение за него, за да ви носи успех?

- Застраховането е спокойствие и сигурност за клиента и отговорност за застрахователя. Поемане на риск, който трябва точно да бъде преценен. Истинско застраховане на всяка цена няма както за клиента, така и за застрахователя.

 

- Как се озовахте в дружеството, в което сега работите, защо предпочетохте пред ковачницата на кадри ДЗИ ХДИ Застраховане?

- По покана на г-н Аврамов, която приех, водена от желание за промяна и търсене на нови предизвикателства. След повече от 4 години работа в „ХДИ Застраховане” АД не съжалявам за тази своя поредна стъпка в развитието си.

 

-  Изглежда, ви харесва атмосферата тук и ви е приятна работата в екипа ви. Как впрочем се чувствате с него?

- „„ХДИ Застраховане” АД е малко дружество, но това има своите предимства –оперативност при вземане на решения, бърза и адекватна реакция и намеса на мениджърския екип. Тук се чувствам на място, ангажирана, сигурна и подкрепена от екипа си, отговорна за него и надявам се, полезна.

 

- Успял човек ли сте? Чувствате ли, че имате признанието на колегите си като добър професионалист?

- Успехът не е нещо, което се случва веднъж, тук и сега. За мене той е дългият личен и професионален път, който трябва да извървя достойно, със сила и вяра в себе  си и в тези, с които го споделям. Чувствам се удовлетворена, по-уверена и уважавана, но успяла... Искам още и повече както от себе си, така и от хората около мене. В сферата, в която работя, имам натрупан опит, знания и умения, притежавам организационни качества, поемам лична отговорност за решенията и действията си. Обичам колегите си и уважавам техния професионализъм. Надявам се и искрено вярвам, че това е взаимно.

 

- Най-важното да се живее смислено, пълноценно?

- Да бъдеш честен със себе си. Да си наясно какво искаш и как да го постигнеш.

 

- Какво е за вас уважението, почитането на родителите?

- Израснала съм с много любов, в хармония, внимание и загриженост сред най-добрите за мене хора – майка ми, баща ми, бабите и дядовците ми. Те ме научиха на всичко това, което съм. Винаги съм чувствала тяхната обич и подкрепа, за което съм им много благодарна. Много ги обичам и знам, че винаги ще бъдат с мене.

 

- Отношението ви към семейство, род и родина?

- Семейството, Родът и Родината са силни и значими неща в живота ни. Любовта ни към тях ги превръща в наша съдба. За мене Семейството е безкрайна любов, грижа и всеотдайност, доверие и взаимна подкрепа, разбиране и споделяне, красиви човешки взаимоотношения. Род и Родина не се избират. С тях ние се раждаме, в тях се вричаме и ги обичаме като даденост, с която сме силно свързани и без която не можем.

 

- Какво му трябва на човек, за да е щастлив? А вие щастлива ли сте?

- Бих цитирала един стих на Петър Делийски:

„Какво на човека му трябва:

уюта примамлив на къща,

в която желан да се връща;

почтената сладост на хляба;

безоблачен мир в съвестта му;

награда – две хубави думи....”

 

Аз имам всичко това и съм щастлива!

 

- Коя е истинската любов и как осмисля тя живота ни?

- Любовта ражда и дава живот. Животът е любов. Колкото и банално да звучи, „Всичко е любов” - към себе си, към семейството, към приятелите, към колегите, към живота... Любовта – това са очите, в които мога да се огледам и там да се видя като единствената, вечна и неповторима жена и майка. Това е топлият и загрижен поглед на моите родители. Това е  споменът за  хора, които вече ги няма, но аз безкрайно обичам, тяхната житейска мъдрост, към която животът често ме връща...

 

-  Какво е за вас домът, в който живеете?

- Красиво, топло и уютно място, където с нетърпение се завръщам, където се чувствам спокойна, сигурна и щастлива. Там някой ме чака... и дано винаги да е така!

 

- Обичате ли да се застоявате вкъщи, да се грижите за семейството си, да готвите? Как се чувствате в кухнята? Предпочитани ястия, готвени от вас?

- Аз съм жена, в природата ми е да се грижа за семейството и дома си. Засега вкъщи съм и единствената. В кухнята, а и не само там, се чувствам господарка и в свои води. Обичам да готвя. Това е любимото ми домакинско занимание и го правя с много любов. Мъжете вкъщи – съпругът ми и двамата ми сина, обичат хубавата храна и се хранят добре. Всеки предпочита това, което не харесва другият, и ми се налага да приготвям по няколко неща. Аз лично обичам вегетарианска храна, много зеленчуци и плодове. Старая се като цяло храната да е пълноценна и полезна, при възможност с истински произход, за което все още допринасят моите родители. Обичам стилно подредена маса, с красиво сервирана храна и задължително запалени свещи ...може би защото съпругът ми е пушач.

 

- Как си почивате? Как балансирате времето си на работното място, вкъщи и извън дома? Предпочитани места и среда?

- Почивам си най-добре, когато остана насаме с мислите си, отдавам се на съзерцание, чета и слушам музика, а понякога и само тишината е достатъчна. Това за съжаление се случва много рядко. Не мисля, че балансирам добре времето си. Чувствам се повече от задължена на семейството си и на родителите си и се радвам, че все още ме разбират.

 

- С какви и с кои хора обичате най-вече да общувате, личности, с които ви е най-интересно да разговаряте?

- Обичам да разговарям с всеки, който има какво да ми каже и изпитва необходимост от това. Аз обичам да изслушвам събеседника си. За мене разговорите са много полезни, както личните, така и служебните, стига да слушаш и чуваш добре какво ти казват. Винаги научавам нещо, включително и за себе си. Това е част от човешката социализация.

 

- Любимият ви филм или филми, които искате да видите и най-често гледате?

- Обичам да гледам драматични и стари български филми. Когато искам да се разтоваря, гледам и романтични филми, действието на които се развива на едни от най-красивите местенца от света, в добре обзаведени домове и разбира се, с щастлив край.

 

- Книгата или книгите, без които не можете и към които отново се връщате?

- Обичам да чета поезия. За мене тя е един по-различен свят, в който можеш да намериш себе си и да се почувстваш щастлив. Най-прекрасните неща от живота са казани по възможно най-красивия и искрен начин. Предпочитам българските поети. В стиховете им звучи красивата българска реч, а и чувствата, които изразяват, са най-близо до сърцето ми. Обичам да препрочитам и често се връщам към Ремарк, Екзюпери, Димитър Талев, Йовков...

 

- Пристрастна ли сте към определен цвят?

- Ако топлият слънчев лъч, искрено пролятата чиста сълза, плодородната родна земя, току-що наболата пролетна трева, цветчето на плодното дърво, очите на моите синове могат да бъдат определени с някакъв цвят, то аз съм пристрастна към точно това отражение на светлината.

 

- Най-обичаната от вас музика?

- Обичам всякаква музика – поп, рок, джаз, класическа, – зависи от момента и компанията. Музиката ме разтоварва, зарежда, кара ме да мечтая...

 

- Стигат ли ви парите и как ги харчите? Обичате ли да пазарувате?

- „Парите не са нищо, но са ужасно важни.” Човек от всичко трябва да има достатъчно, не повече от това, което му е необходимо. Аз имам достатъчно, включително и пари. Обичам да пазарувам хубави и полезни неща и да правя подаръци.

 

- Какви дрехи предпочитате, поддавате ли се на предизвикателствата в модата?

- Модата е вид творчество и като такова ми е интересна, но в никакъв случай не мога да кажа, че я следвам. Харесвам различния  и индивидуален  подход към облеклото, романтичната нотка в него. Предпочитам спортно-елегантните, стилни, различни от масово разпространените дрехи. Обичам красивите аксесоари.

 

- Правите ли компромиси – с кого и към какво?

- Да, правя компромиси, и то преди всичко със себе си в личния си живот.

 

- Трите неща, без които не бихте могли да живеете?

- Любов, Вяра, Надежда.

 

- Религиозен човек ли сте, за какво трябва да е нашата постоянна молитва, на кого и за какво трябва да се вричаме?

- Аз съм вярващ човек и надявам се, добра християнка. Спазвам българските традиции и ритуали, в този дух се опитвам да възпитавам и синовете си. Това, за което се моля най-често и пожелавам на себе си, близките си и всички хора, е здраве, мир, любов и благоденствие!

 

- Коя черта най-много уважавате у хората? А у себе си? Впрочем доверчива ли сте?

- Всеки човек има своя индивидуалност. С годините се научих да приемам хората такива, каквито са и да не се опитвам да ги променям. Като ръководител се старая да използвам това, с което всеки от екипа ми е най-полезен и се справя максимално добре. У себе си харесвам търпението. Доверчива съм, но не забравям да се съмнявам.

 

- Какви застраховки имате?

- Държа на сигурността си навсякъде и във всичко. Затова имам възможно всички видове застраховки: имуществени, автомобилни, лични. Всички имущества и членове на семейството ми са застраховани.

 

- Четете ли вестник „Застраховател прес“ и какво е мнението ви за него? На 24 март той навърши 18 години, какви чувства му посвещавате за неговата 18-годишнина? И  какво бихте му пожелали?

- Вестник „Застраховател прес” чета и следя с интерес от дълги години. Очаквам с нетърпение всеки нов брой . Вестникът е част от историята и теорията на съвременното застраховане. Полезен е, защото в него в синтезиран вид могат да се открият последните новости в застрахователния бизнес, интересни дискусии, мнения и възгледи на наши колеги. Вестникът обединява интересите на всички участници в застрахователната верига. Пожелавам на вестника нестихващ читателски интерес и да пребъде в годините. На  неговите списватели  и читатели преди всичко здраве, лични и професионални успехи  и благополучие!

 

 

Въпросите зададе

Петър Андасаров

 



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Презастраховане"
Проф. д-р Велеслав Гаврийски ,
orange_li
orange_li
"Книга за парите"
Методи Христов Станимир Христов, 2002