Александър Личев е вече доцент

Преди близо две години поздравихме председателя на УС и главен изпълнителен директор на ЗАД „ОЗК Застраховане“ за защитената от него докторска степен чрез дисертацията си на тема „Финансово управление на валутните позиции на търговска банка при прехода към еврозоната“. И пак там – в СА „Д.А.Ценов“, гр. Свищов, през м. май защитава и по-горната научна степен „доцент“.

Да припомним с няколко думи само, че името на Александър Личев е  известно в банковите среди с неговия професионален опит, с яркото му присъствие в  тези среди и с активното му участие в развитието на банковото дело в България. И което е много важно за нас – той има голям принос за оздравяването и извеждането по успешния път на ЗАД „ОЗК Застраховане“, което ръководи в тандем с Румен Димитров, умно и с професионален застрахователен опит.

Получаването на научното звание „доцент“ бе повод да се обърнем към доц. д-р Александър Личев с няколко кратки въпроса:

- Преди почти две години получихте докторската си степен, а сега завоювахте и по-горната - „доцент“. Как стигнахте до нея? Впрочем какъв път извървяхте?

- Всъщност има известна разлика между двете – „доктор” е образователна и научна степен, която се присъжда за защитен дисертационен труд, докато доцент е академична длъжност, която се заема след конкурс, проведен от съответното висше училище по ред, определен от закона, като едно от условията за получаването й е кандидатът да има докторска степен.

Така че, ако се върнем на въпроса ви за пътя, който съм извървял, той е много дълъг –  предпоставките и необходимите условия, за да стигна до тази академична длъжност, са се натрупвали години наред - със завършването на висшето ми образование; преминавайки през професионалния ми стаж и всички знания и опит, които могат да се придобият само от практиката, при реалното сблъскване с проблемите и тяхното решаване; след това докторската ми степен, зад която стои много труд, изследвания, анализи и публикации.

А как стигнах до идеята да се занимавам и с научна дейност въпреки всичките си други ангажименти? Ще ви отговаря с цитат от една любима в детството ми книга - „...трябва да тичаш колкото можеш, за да останеш на същото място. Ако пък искаш да отидеш другаде, трябва да тичаш два пъти по-бързо”. Това важи с пълна сила и за нашето динамично време. И ако мога да продължа аналогията – аз обичам да „тичам”. За мен това да съм постоянно ангажиран и да приемам все нови предизвикателства е начинът да се чувствам жив.

Темата на дисертацията ми бе „Финансово управление на валутните позиции на Търговската банка при прехода към Еврозоната” нещо много близко до мен, като банкер. А и като изпълнителен директор на банка виждах, че това е тема, по която има какво да се каже и има нужда да се каже. Отделно, че като ръководител на дружества от финансовия сектор с голям брой заети, често виждах как повечето от току-що завършилите ни служители идват съвсем неподготвени за работата, която им предстои, защото нуждите на бизнеса и теорията на академичната общност някъде са се разминали. За мен част от решението на този проблем е, ако все повече „занаятчии” като мен – хора от реалния бизнес, отделят от времето си, за да преподават на студентите. И като цяло университетските преподаватели да не са само в аудиториите и библиотеките, а и да участват в реалния икономически живот на страната.

- И вече сте преподавател в елитната Стопанска академия „Д.А.Ценов“ - гр. Свищов, защо избрахте именно нея за реализирането на научните си цели?

- Знаете, че едно висше училище е това, което е, първо и основно заради екипа преподаватели. През годините по различни поводи животът ме срещаше с различни преподаватели от СА „Д.А.Ценов“ и това , което ми се наслагваше като впечатление, беше техният висок професионализъм и това, че не са се откъснали от реалния живот и  не са се отдали на отвлечени теоретични постановки, а работят и развиват науката съобразно темите и нуждите на деня за подпомагане на българската икономика. Може би още в онези моменти в мен е започнала да назрява идеята, че в такава академична среда с удоволствие бих се заел с предизвикателството да се занимавам и с научна и преподавателска дейност.

- И предполагам, че ще продължите по научния си път, защото пред  вас стои привлекателната титла „професор“?

- Аз не гледам по този начин на въпроса. Научните титли не могат да са самоцел и не са като ловните трофеи, които обичам да събирам. Занимаването с научна и преподавателска дейност дава нещо незаменимо, а именно повода и причината да се излезе от релсите, в които ни вкарват професионалната рутина и опитът, смяната на гледната точка. А от друга страна – контактът с младите хора, с тяхната необремененост и отвореност, с тяхната лекота, която само неизвестността на утрешния ден и увереността, че животът е пред теб и всичко ти предстои, могат да ти дадат. Този контакт е не само изключително зареждащ и освежителен, но и е възможност за мен да се уча от тях, да запазвам сетивата си за хубавите страни на живота.