Минната дейност: Земетръсна бомба със закъснител?

Преди 18 месеца Перник бе разлюлян от земетресение, което освен среднощен ужас на жителите на миньорския град, донесе и изключителни финансови загуби. Тези загуби създадоха такива пукнатини в бюджетите на общината и на домакинствата, че все още се опитваме да ги запълним.

Как да се защитим от непоносими загуби вследствие на едно от най-страховитите бедствия, които майката земя ни поднася? И още по-важно, как да редуцираме риска и да предвиждаме земетръсната активност на планетата?

Тези въпроси сякаш остават непроменени през десетилетия и векове независимо от напредъка на човешката цивилизация.

Нещо повече, все по-ясно се чуват гласове, че може би именно човешката активност е причина за земетресенията.

Дали, копаейки в земните недра, за да извличаме природни богатства, не ставаме причина за това земята да се „сърди“?

Дали и родният Перник не стана жертва на мините, чиито просеки под земната кора вече десетилетия „хранят“ хората в региона?

Учените все още са далеч от единодушие по подобни въпроси, но самият факт, че те вече се задават публично, е достатъчно красноречив и многозначителен, за да заслужава да бъде поставен за обсъждане в общественото пространство.

Година след година, десетилетие след десетилетие сеизмолозите регистрират малки и средни по мощ земетресения в районите с интензивно развито минно дело.

Срутващи се тунели, планирани експлозии и други дейности и инциденти, свръзани с добива на природни ресурси, позволяват на подземната вода да си пробие път нагоре към повърхността. Този процес специалистите сочат като основна причина за трусовете.

Като рядкост се определят по-големите земетресения, но не са изключени, а последствията от тях са далеч по-сериозни. Такива случаи вече са регистрирани в различни части на света, от Австралия, Китай и Германия, до Южна Африка, САЩ и др.

„Трябва ли да обръщаме внимание и толкова ли е фатално, ако имаме един сериозен трус веднъж на няколко десетилетия?“, питат скептиците. „И в други райони на планетата земята често се люлее, без по никакъв начин това да може да бъде свързано с човешка дейност. Миньорските градове разчитат на добивната промишленост. Този бизнес осигурява техния поминък. Може би рискът си заслужава?“

Да, може би. За да открием докъде са простират икономическите ползи и как се противопоставят те на евентуалните социални загуби, можем да разгледаме един конкретен пример.

Гласът на фактите

Примерът, който анализаторите обичат да сочат, е свързан с една от източноевропейските държави, която според анализаторите заслужава особено внимание като ярък пример за въздействието на минната индустрия върху вероятността за реализиране на риска „земетресение“. Става дума за Полша. Два са регионите, които заслужават специално внимание в тази държава. Първият от тях е Долна Силезия.

През настоящата година в този регион бе регистрирано земетресение с магнитуд 4.5 по Рихтер. Този инцидент причини мащабни разрушения, като взе и кръвен данък – няколко пострадали. По-малките трусове в региона са ежедневие.

Смъртоносен разкош

Втората болезнена точка в Полша е областта Битом край Катовице, Южна Полша. Историята на града се корени в 11-и век. Битом е и столица на едноименната средновековна държава. Седалището се налага като важен търговски ценър.

През 19-и век тук са открити залежи на въглища, наричани по онова време „черното злато”. Следва бум на минната индустрия в региона, броят на населението нараства скокообразно. Печалбите от интензивно експлоатираните минни находища се реинвестират в града, като се подобрява и инфраструктурата. Днес Битум е живописна смес между история и съвременност. Но на каква цена?

Твърде скоро именно минната индустрия се превръща в кошмар за мнозина.

По време на Втората световна война Битом е стратегически важен за Германия. Много сгради са разрушени преди и по време на освободителния поход на Съветската армия. След войната комунистическото правителство връща на преден план минното дело, а регионът се превръща в ключова част от енергийната политика на управляващите.

Никой обаче не се замисля за потенциалните опасности.

Шахти се отварят с максимална скорост, а нови тунели се копаят дори и под града.

Смутената земна гръд

Така причиняваните от тези дейности земни трусове постепенно стават ежедневие. Земетресения с магнитуд до 2 по Рихтер се случват средно два пъти седмично. От ноември 2012 г. до септември 2013 г. тук са засечени 81 труса, повече отколкото в Токио или в Мексико сити, селища, нарицателни за земетръсни зони.

Факт е, че земетресенията са слаби и причиняват и сравнително малки щети. Но те едва ли трябва да се пренебрегват, защото щетите се натрупват, или както казват местните: „нов трус – нова дупка вкъщи“.

По-силните земетресения с магнитуд над 4 не са толкова чести, но не са изключение. През 1982 г. пострадаха много жилищни сгради. През 2011 г. няколко миньори пострадаха, а около 600 души трябваше да бъдат евакуирани.

В центъра на Битом земята е пропаднала средно с 25 метра за последните 10 години!  Исторически ценни постройки бяха съсипани, а дори и модерните блокове трудно издържат на това непрекъснато люлеене.

Цената на безумието

Миннодобивните компании покриват малка част от щетите, а икономиката също страда.

След като никой не знае къде точно минават подземните тунели, целият град живее в непрекъснат риск.

Всяка сграда може да се окаже следващата жертва на трусовете или пък цял парцел земя да пропадне. На този фон, естествено, никой не иска да инвестира в строителство или недвижими имоти.

В резултат много шахти в региона вече са затворени, а хиляди хора загубиха помъника си и останаха без работа. Съкратените получиха известна компенсация от правителството и се надяваха, че ще могат да се преквалифицират. Тези планове, уви, останаха само празни надежди за много от миньорите.

За да намери най-правилното разрешение, Битом се опитва да реформира икономиката си и да се пренасочи към производство и услуги.

Планираните промени обаче изискват значителни инвестиции, а те не се осигуряват лесно във времена на криза. Прогресът до момента се изчерпва с изграждане на нов МОЛ и реновация на няколко сгради. А в същото време трусовете продължават.

Изоставените силно пострадали сгради в Битом са обичайна гледка, а гневът на жителите расте с всеки следващ трус и с всяка новопоявила се пукнатина в домовете им. Много хора се страхуват за собствеността си, а още повече се притесняват за бъдещето на града.

За да предложат нова алтернатива, властите започнаха изграждане на нови квартали, разположени далеч от центъра. Но докато минната дейност продължава, няма гаранции и за бъдещето на новите сгради.

Никой не знае откъде точно минават тунелите и гаранция за безопасно строителство не може да бъде дадена. Някои от новите блокове вече се накланят, а други вероятно ще паднат, твърдят наблюдатели .

Надежда всяка оставете!

В същото време няма надежда разкопаването да престане. Варшава твърди, че приходите от добивните дейности са ключови за икономиката на Полша, да не говорим, че браншът все още осигурява поминъка на поне 10 хиляди души от региона. С други думи – почти немислимо е шахтите в Битом да бъдат затворени.

Мнозина загубиха надежда и смятат, че няма никакъв изход от низходящата спирала, по която е поел градът им.

Анна Уолф