НЕ ЗАСТРАХОВАЙТЕ НА ВСЯКА ЦЕНА!

- Проф. Габровски, специализираната застрахователна аудитория вече има възможност да се запознае отблизо с новия ви монографичен труд  „Рискова диагностика и оценка на корпоративните клиенти в общото застраховане”. Ако трябва да изберете едно изречение, което да отправите към застрахователите днес от перспективата на своя изследователски труд, какво би било то?

- Преди всичко трябва да подчертая факта, че българският застрахователен пазар е най-добре организираният и стабилен сектор в националната ни икономика. Застрахователите са напълно наясно с реалностите, потенциалните рискове и последиците  в кризисни условия, но все още има какво да се желае.  Става въпрос предимно за някои проблеми в сферата на общото застраховане.

 Изречението, което би следвало да отправя към нашите застрахователи, отразява многопосочно идеята, която  се съдържа в основната теза на монографията и има няколко основни аспекта, а именно:

            а) в условията на  турбулентна бизнес среда и повишена неопределеност, дължащи се на финансовата криза, съпътстващата я рецесия, както и от други икономически и финансови сътресения, рисковата изложеност на бизнес фирмите чувствително се повишава;

            б) затова е необходимо, особено в очерталите се нови рискови направления и опасности, прилагането на още по-рационален, ефикасен и ефективен застрахователен риск мениджмънт;

            в) преди всичко обаче е наложително застрахователите, включително и застрахователните посредници, да осъществяват адекватна, аналитична рискова диагностика и оценка на клиентелата и по-специално  на корпоративните потребители. На тази база да осъществяват обективна, разумно рискова селекция на застрахователните клиенти и техните застрахователни интереси.

Във връзка с поставения въпрос именно последната, третата, част от тезата представя идеята, която обосновавам многоаспектно в цялото съдържание на представената монография. Отчитам обаче и факта, че предметът на разработката, особено диагностицирането и оценката на специфичния кредитен риск на застрахователя, не е съвсем ново и неизвестно явление. В други финансови сектори подобни процедури съвсем нормално се осъществяват, което означава, че и в застрахователния сектор това е възможно.  Освен това  с  разработката  се цели  привличане вниманието на специалистите от застрахователната практика върху някои теоретически постановки, както и върху сравнително лесно приложими практически подходи за по-рационална и ефикасна диагностика и оценка на рисковата изложеност на корпоративните клиенти и на рисковете, свързани с вземанията на застрахователите. 

И ако трябва задължително да синтезирам  всичко казано дотук, дословно в едно изречение то е:  Не застраховането на всяка цена, а рационалната рискова диагностика, оценка и разумна селекция на застрахователната клиентела са гаранция за балансиран застрахователен портфейл, финансова стабилност и ефективност на застрахователното дружество!  

- Каква е основната болка на съвременното българско застраховане?

- „Основната болка” произтича от основния проблем, който е систематичен, защото засяга цялата българска политико-икономическа и социална система. Става въпрос за „заболяването” на тази система, породено от нестабилността, несигурността и свързаните с нея последици през последните години. Основната роля в тази система се пада на базата на националната икономика - производството, тъй като именно то със своите икономически агенти и механизми не само произвежда, но и потребява различни продукти и услуги, включително и застрахователни. А когато в рамките на националната икономика производствената  система не функционира нормално, то и другите сектори изпадат в подобно „болестно” състояние.  В резултат на това и потреблението на застрахователни услуги неминуемо бележи колебания и нестабилност в една или друга посока.  Смятам, че в това отношение привеждането на по-подробни аргументи е излишно. 

- Подходът към риска като такъв в съвременния финансов свят еволюира с годините и с промяната на вътрешните и външните за един пазар условия, в които се развива една финансово-икономическа дейност. Трябва ли да се стремим да доближаваме своя подход към риска, към опита на други държави, или би било по-добре да търсим собствени уникални решения?

- На този въпрос ще отговоря веднага и направо: при третирането на риска трябва  да се съчетават и прилагат и двата подхода. Преди всичко трябва да се има предвид, че страната ни е членка на една общност  -  Европейския съюз. Затова независимо от националните особености  тенденциите са всички правила и регулации в тази общност да са валидни и задължителни за всички държави-членки.  В застрахователната сфера унифицирането на подходите  към риска и регулирането на застрахователния сектор в отделните държави се реализира чрез директивите и други документи на съответните органи на ЕС.  Така че в това отношение трябва да се стремим към професионализма, богатия положителен опит и подходите  в третирането на риска на по-развитите икономики.      

От друга страна, националните особености на България също не трябва да бъдат пренебрегвани, тъй като те дават съответно отражение върху спецификата параметрите и динамиката на риска в обществено-икономическия и политическия живот в страната. Тези особености следва да се идентифицират, оценяват и третират чрез методите, средствата и стандартите на съвременния застрахователен риск мениджмънт, доказани в практиката на развитите държави.  Именно в това се заключава съчетаването на специфичните, националните, с чуждестранните стандарти при третирането на риска.

- Корпоративните клиенти са особено желани от застрахователните компании, брокери и агенти. Предполага се, че присъствието им в определен портфейл носи стабилност. Доколко и кога това може да се счита за вярно?

-Корпоративните застрахователни клиенти винаги са били желани не само от застрахователите, а и от всички други бизнес сектори. Това е така, защото в нормални икономически условия, бизнес среда и благоприятна пазарна конюнктура този сегмент по принцип генерира по-големи обеми продукция, по-големи парични обороти и приходи за относително по-кратки времеви периоди и при значително по-ниски относителни разходи. Това е валидно и за застраховането и за стабилността на агрегирания и индивидуалните (на отделните застраховки)  портфейли на застрахователните компании.

Обратно, в общото застраховане в условията на неблагоприятна и несигурна бизнес среда, в резултат на свито потребление на застрахователни услуги, а така също поради загуба или изпускане на важни корпоративни клиенти,  негативният ефект, по-съществен или по-незначителен, е винаги налице. Но най-важното е, че в подобни ситуации той по-често е синергичен и трудно се управлява. Доказателство за това са кризисните ситуации и резултатите в застрахователния сектор през последните години, на които сме преки свидетели. В споменатия по-горе мой монографичен труд съм посочил някои по-типични варианти и примери за потенциалното проявление на подобни комплексни негативни ефекти, неминуемо водещи до по-сложни рискови ситуации и значителни загуби за застрахователите.  

- Кое е по-важно според вас за повишаване на финансовата култура на една нация? Да се започне от създаването на обща култура, която след това да бъде надградена с финансови знания? Или да се наблегне на непрекъснатото усъвършенстване и образоване на хората, изграждащи индустрията, които да формират силен финансов елит – локомотив, теглещ напред нацията?

- Подобно на поведението финансовата култура е особена реакция на индивидите към специфична сфера. Тя е присъща само на хората, докато всяко друго живо същество реагира на околната среда инстинктивно.

Когато става въпрос за финансовата, предполагам, че имате предвид и застрахователната  култура на една нация, това означава, че тя е осреднен сбор от финансовата култура на отделните индивиди на тази нация. А когато се търси нейният генезис, трябва да се отчита следното:

            а) До известна степен финансовата култура на индивидите може да се дължи на първични генеалогически (наследствени) заложби.   В някои отношения това е типично за индивиди и за някои нации - например пословично е, че евреите и арменците по принцип са по-добри търговци, следователно и финансисти, например от българите.

            б) Друг фактор за развитие на финансовата култура е социалната и обкръжаващата среда,  в която живеят и се формират индивидите. В това отношение примерите са много, а аргументите са достатъчно доловими и ясни. 

Така очертаните предпоставки за формирането на финансова култура са реалистични, но в никакъв случай те не са достатъчни. Когато се разчита само на тях – резултатите са незначителни и силно ограничени. Макар че не липсват и някои феномени.

            в)Придобитата на базата на познанието, науката и тренинга  финансова култура и компетенции са най-висшата форма за надграждане на знания, опит и изграждане  на финансовата култура, предполагаща  най-високи постижения,  далечни хоризонти и дългосрочни перспективи.

Смятам, че най-добрият начин за формирането на финансова, включително и застрахователна, култура на индивидите и нацията е комбинацията от трите споменати вече възможности. Когато поради обективни причини това  не винаги е възможно, следва да се има предвид, че придобиването или повишаването чрез обучение и тренинг (третата възможност) финансова култура винаги може да компенсира, даже и да надхвърли очакваните постижения.

Смятам, че понятието  „финансов елит”, макар и по-точно и постижимо от „политически елит” също е твърде широко понятие. Освен това, ако „влакът” (разбирай реципиентите) е „спънат”, т.е. не възприемат или не се поддават на „теглене”, какъв ще бъде резултатът. Може би в този случай важи казаното вече от една известна личност, че  освен от елита, всичко зависи предимно от  „МАТРИЯЛЪТ” на дадена нация.