Изкуството да застраховаш шампиони

Двадесет и вторите зимни олимпийски игри бяха официално открити на 7 февруари тази година с пищна церемония, която започна в 18:14 часа българско време и продължи два часа и 40 минути. 40 000 души на Олимпийския стадион в Сочи и над 3 млрд. зрители на екраните станаха свидетели на впечатляващото шоу. Руските спортни легенди Ирина Роднина и Владислав Третяк запалиха олимпийския огън, а церемонията по откриването на игрите завърши с внушително светлинно шоу. Най-скъпата олимпиада в историята продължи до 23 февруари, а над 2800 състезатели от рекордните 88 държави се бориха за 98 комплекта медали в 15 вида спорт.

Разходите за най-скъпоструващата олимпиада досега - тази в Сочи, ще продължат да се покачват дълго след изгасването на олимпийския огън. Освен похарчените до момента 44 млрд. долара, за да бъде Русия за първи път домакин на зимното спортно събитие на страната, ще се наложи да похарчи още около 7 млрд. долара през следващите 3 години, които ще отидат за поддръжка на новоизградените зали и друга инфраструктура в олимпийското градче Сочи. Това прави общ разход от около 51 млрд. долара.

„Ингосстрах” бе основният застраховател на Олимпийските игри в Сочи. Компанията спечели обществена поръчка за това още през есента на 2010 г. Застрахована е отговорността на организационния комитет на XXII олимпийски зимни игри и XI параолимпийски зимни игри, като съвкупният лимит по договора е в размер на 250 млн. долара. И тъй като застрахователното покритие е в порядъка на 6-7 млрд. долара, по указание на властите за покриването на всевъзможни рискове, свързани с игрите, беше създаден презастрахователен пул, включващ още компаниите „Согаз”, „Альфа-страхование”, „Гефест”, „РЕСО-гарантия”, „Росгосстрах” и „Согласие”.

„Ингосстрах” е застраховала отговорността на организационния комитет на олимпиадата пред трети страни, строително-монтажните работи, имуществото на спортните обекти, транспортните средства, рисковете от проваляне на игрите, редица противоправни действия и т.н., съобщи вицепрезидентът на „Ингосстрах” Иля Соломатин.

XXII олимпийски зимни игри в Сочи бяха и поводът да обърнем поглед към застраховките на спортисти у нас. Застрахователните компании предлагат застраховката „Злополука на спортисти”, която е доброволна. Полицата може да се сключи от български и чуждестранни спортисти, активно занимаващи се със спорт на аматьорски или професионални начала, както и треньори и спортни съдии. Кандидатът за застраховане следва да е на възраст между 16 и 69 години и да се занимава активно със спорт. Полицата се предлага  индивидуално и групово (за отбори, дружества, клубове). Груповите застраховки са за цели спортни отбори и покриват рисковете от травми и злополуки на борци, сумисти и хандбалисти. Застраховат се и алпинисти. Най-много са застраховките на футболисти, като има възможност обезщетението при травма на титуляра на отбора да бъде по-високо от това за резервите.

Застраховката покрива събития (злополуки), настъпили на територията на спортни зали, стадиони и спортни съоръжения при провеждане на тренировки и състезания.

Основните покрити рискове са смърт вследствие злополука, настъпила по време на състезания и тренировки, и трайна загуба на работоспособност вследствие злополука, настъпила по време на състезания и тренировки. В допълнение могат да бъдат включени рискове като смърт вследствие битова злополука; трайна загуба на работоспособност вследствие битова злополука; временна загуба на работоспособност вследствие злополука, настъпила по време на състезания и тренировки; временна загуба на работоспособност вследствие битова злополука; медицински разноски и/или репатриране вследствие злополука, настъпила по време на състезания и тренировки; медицински разноски и/или репатриране вследствие битова злополука; дневни пари за болничен престой вследствие злополука, настъпила по време на състезание и тренировки и др.

Премията по застраховката се определя в зависимост от включените рискове, размера на застрахователната сума и рисковия клас, към който се отнася практикувания спорт. 

Някои от застрахователните компании, споделят, че са правили полици на спортисти за отделни части на тялото

Това са т.нар. „специфични злополуки”. Проучването ни показа, че за България тези застраховки са малко на брой. От тази възможност се възползват предимно състезателите от бойните спортове и плуването, както и футболисти и представители на леката атлетика.

В повечето случаи се застраховат крайниците - крака, ръце. Най-често сумата на полиците достига до 300 000 лв. Макар и рядкост обаче, има и полици, чиято сума надхвърля значително посочената по-горе.

Компаниите изчисляват застрахователната сума и премията по различни показатели, сред които са постиженията на дадената личност, рисковият фактор на професионалното му занимание, какви пари изкарва от заниманието си, договорите за ангажименти, които е подписал, липса или наличие на стари травми, направени медицински разноски по възстановяването им и др. такива. Срокът на застрахователната полица е за една или повече години по избор на застрахования.

За сключването на подобна застраховка е необходимо да бъдат направени пълни медицински изследвания, след което се организират срещи с лицето и неговите мениджъри и адвокати, на които да бъдат уточнени детайлите.

Застраховките се правят с цел обезпечаването на спортистите за случаите на травма или злополука за времето, за което няма да могат да упражняват професията си.

На практика всеки може да застрахова част от тялото си, ако му служи в професията, т.е. с него си изкарва парите, обясняват застрахователи. Нагледен пример са професионалните шахматисти, които може да застраховат мозъка си например от загуба на памет или друго увреждане.

Този тип полици обаче се сключват индивидуално след договорка със застрахователя.

Най-популярният случай у нас е този на лекоатлетката ни Тереза Маринова. Преди няколко години тя застрахова краката си за 100 000 лв. Обезщетението трябваше да й бъде изплатено в случай на травма, която завинаги сложи край на спортната й кариера.

Когато говорим за застраховки на професионални спортисти, не можем да не обърнем специално внимание и на застраховките „Живот”. Те са комбинирани продукти със спестовен елемент и различни допълнителни покрития, които гарантират изключително добра защита срещу непредвидени събития, като различни злополуки, травми, скъсвания, разтежения, счупвания и т. н. Всички тези злополуки, като разтегнат мускул или скъсано сухожилие например, водят до временна нетрудоспособност или до невъзможност за упражняване на основната дейност, която в случая е професионалният спорт. При различните покрития временната загуба на трудоспособност може да бъде вследствие на злополука или заболяване. Ако например един спортист настине и развие бронхопневмония или му се наложи операция, която го възпрепятства да упражнява нормалната си дейност, предлагат се продукти, които да покрият всичко това. Друг е въпросът, че такава оптимална комбинация е трудно да бъде намерена на едно място и при един застраховател, въпреки че има компании, които биха могли да направят комбинация, която да е максимално съвместима с това, което търси един спортист.

Практиката показва, че у нас компаниите малко по-трудно се решават да застраховат професионални спортисти. Причините за това са няколко. Първата е, че спортистите са изложени на значително по-висок риск от останалите. Те водят по-активен живот - возят се на бързи автомобили, с по-високи скорости, пътуват често за състезания и всичко това увеличава риска от възникване на злополуки от по-тежък характер. На второ място, застрахователният портфейл на тези компании не е чак толкова голям, а застраховката на такъв спортист е свързана с доста високи суми и ако се наложи той да претърпи операция или да отсъства дълго от активна дейност, или, не дай Боже, с него се случи нещо по-лошо, това би означавало една сериозна тежест за компанията. Вече има компании на българския пазар, които могат да си позволят по-високи покрития.

Все още се налага спортните организатори в България да бъдат убеждавани, че е необходимо да сключват застраховка „Живот” за спортистите, коментират застрахователи. Това явно не е традиция и за световните организатори. Практиката на застрахователните компании показва, че при тях постъпват периодично запитвания, по-скоро от индивидуални спортисти, отколкото от самите спортни организации или от ръководствата на клубове и федерации.

Обръщайки поглед към спортните застраховки, не можем да подминем и застраховката на посетители на спортни и развлекателни съоръжения. Застраховката е доброволна и се сключва от собственици, ползватели или наематели на спортни и развлекателни съоръжения (фитнес центрове, тенис кортове, плувни басейни, увеселителни и аква паркове и т.н) или организатори на културни и развлекателни мероприятия (спектакли и представления). Застраховат се лицата, ползващи съоръженията, както и посетителите на културни и развлекателни мероприятия.

Застраховката за всеки отделен посетител се счита за сключена със закупуването на билета или абонаментната карта за съответното съоръжение или мероприятие и влиза в сила от момента на влизане на застрахования на територията на съоръжението и изтича в момента на излизане от него.

Застрахователят носи отговорност за живота и работоспособността на застрахованите за събития, възникнали на територията на спортното съоръжение, залата или мястото на мероприятието. Покриват се рисковете смърт вследствие злополука, трайна загуба на работоспособност вследствие злополука, медицински разноски и репатриране вследствие злополука.

Премията се определя в зависимост от размера на застрахователното покритие, вида на съоръжението или организираното мероприятие.  

Разбира се, когато говорим за събития от световна класа и застраховането на спортистите, които представляват родината ни на спортни форуми като този в Сочи, би трябвало да погледнем с други очи на цялостната картина.

Традициите в спортното застраховане са дълбоки и вече отдавна застрахователите не се плашат от опасните зимни спортове

След седем години на чакане руският курорт Сочи, заключен между Черно море и Кавказките планини, за две седмици бе в центъра на вниманието на медиите в световен мащаб. Още преди началото на 22-рите зимни олимпийски игри президентът на Русия , Владимир Путин,  в пълно скиорско „снаряжение“ се спусна по ски пистите на курорта, за да затвори устата на скептиците, които твърдяха, че ще се повтори драмата с Ванкувър преди четири години, когато липсата на сняг се превърна в пречка за редица инициативи. Степента на планиране обаче на този спортен спектакъл бе зашеметяваща и провалът бе предварително обезоръжен.  Организаторите имаха на разположение 500 оръдия за изкуствен сняг, готов да направи изкуствен сняг. Ако мислите, че това е достатъчно по стандартите на руската „широка душа“, то вие грешите, защото дори „ланският сняг“ влезе в играта

Още 710 000 m3 миналогодишен кавказки сняг бе готов за използване, съхранен в специални хранилища.

Въпреки старателната подготовка за тези Зимни олимпийски игри  обаче  един фактор винаги ще бъде далеч от контрола на организаторите: спортни травми. Безспорен е фактът, че  тези игри имат куп събития, които са изключително опасни.

Неотдавна, през 2012 година, по време на Световната купа канадският ски-бегач Ник Зоричик (Nic Zoricic) и световната шампионка по ски свободен стил Сара Бърк (Sarah Burke) загубиха живота си на пистите.

Преди четири години австриецът Матиас Ланзингер  (Mathias Lanzinger) загуби контрол по време на Световната купа в Квитфжел (Kvitfjell), Норвегия, и трябваше да му бъде ампутиран левият крак под коляното.

Широк спектър от дейности

Зимните олимпийски игри обхващат, разбира се, много по-широк спектър от дейности, освен ски дисциплините. Всъщност една от най-зрелищните атракции за зрителите на тези събития са екзотичните зимни занимания като шейни и сноуборд. За съжаление точно тези състезания  носят сериозен риск, както за съжаление демонстрира във Ванкувър на Зимните олимпийски игри през 2010 г. грузинският олимпийски състезател Нодар Кумариташвили - загуби контрола  върху леда по време на късна утринна тренировка и излетя на последния завой в Whistler Sliding Centre . За 21-годишния олимпиец последва съкрушителен удар и опитите да бъде върнат в съзнание бяха неуспешни.

Въпреки опасностите новите зимни спортове набират все по-голяма популярност. Любопитно е, че държави, чиито природни дадености са „на другия полюс“, далечни за всякакви зимни спортове, започват да стават все по-активни в подготовката си за олимпиади и зимни състезания.  През последните години все повече стават атлетите от такива страни като Австралия, Нова Зеландия, Бермуда, Южна Африка, Аржентина, Ирак, Израел, Мексико, Бразилия и дори Вирджинските острови.

Независимо дали зимните спортове се практикуват на най-високо ниво, на световни спортни форуми или на по-аматьорско ниво участниците в подобни опасни спортни начинания все пак могат да бъдат спокойни, твърдят застрахователните специалисти. Причината, както преди седмица заяви представител на „Лойдс”, е, че „застрахователите не се плашат да поемат отговорност за компенсиране на злополуки и от най-опасните спортове“. Застрахователният пазар , особено в „Лойдс”, има забележителна история по отношение на застраховка „Злополука“ с покрития за наранявания за професионални спортисти, участващи в големи спортни събития. Подобни полици с аналогични покрития има също и за аматьори, като е обичайно да бъде предлагано обезщетение и за рехабилитация, за медицински разходи, а също и за загуба на доходи.

Сочи в числа

7 зимни спорта: биатлон, бобслей, кърлинг, хокей на лед, шейни, кънки и ски

18 дни са игрите в Сочи от началото до края

48 км е разстоянието между „крайбрежния“ и „планинския“ клъстър на Сочи

85 са участващите държави

98 комплекта медали - бронз, сребро, злато

6000 спортисти, състезаващи се в игрите

25 000 доброволци, работещи по време на игрите

50 млрд. долара общи прогнозни разходи

АТЛЕТИЧНИ ФИНАНСИ

Колко печелят атлетите по света, които се кичат със златните олимпийски отличия? Дали наистина „златните“ момичета и момчета се къпят в разкош, или съдбата не е чак толкова благосклонна към тях въпреки къртовския труд и славата, която ги спохожда, в случай че тези усилия се увенчаят с успех.

Оказва се, че да бъдеш олимпийски атлет не означава автоматично, че печелиш „големи пари“. Олимпийските атлети обикновено получават малка „стипендия“ или „заплата“, която е от порядъка на 200 до 2000 долара месечно. Обикновено се покриват разходите за пътувания, хотелски настанявания и тренировъчни лагери. Облеклото им също е осигурено от официални спонсори – за Канада това е Hudson Bay Company, а за САЩ – Nike. В качеството си на атлети с висок риск от нараняване спортистите получават и специална здравна застраховка, която покрива рисковете от нараняване, свързани със спортната им активност.

Така че на пръв поглед да бъдеш олимпийски атлет далеч не е най-добрият начин за бързо забогатяване. Трябва да инвестираш много време в тренировки, да се храниш правилно, да си купуваш специална екипировка... Но когато дойдат медали, за спортистите от много държави изгрява и щастливата финансова звезда.

От 2007 година в Канада например има създаден специален фонд за финансиране на атлети, донесли медали на тази държава - Athlete Excellence Fund (AEF). През 2012 година над два милиона долара са се влели в този фонд, за да подкрепят тренировките, проучванията и провеждането на състезания. Носителите на златен олимпийски медал в Канада получават

по 20 000 долара, 15 000 долара носи сребърният медал, на 10 000 долара е оценена премията за донесен бронзов медал, а позиция в Топ 5 на световен шампионат носи 5000 долара премия.

Канада не е единствената компания, която награждава своите олимпийски атлети, които са спечелили медали, а някои от премиите са главозамайващи.

Азербайджан например е обявила премия от 510 000 долара за атлет, който донесе у дома златен олимпийски медал от олимпиадата в Сочи. Сингапур пък бе готов да плати 800 000 долара за златен медал от лондонската олимпиада. За жалост  атлетите на Сингапур не донесоха нито един златен медал през тази година. САЩ плаща 25 000 долара на златните си медалисти, 15 000 долара за сребро и 10 000 за бронз. В добавка към премиите за медал някои държави осигуряват и луксозни автомобили, апартаменти, а някои дори осигуряват различни храни като подарък за носителите на високи спортни отличия.

Интересно е, че във Великобритания атлетите не получават нито стотинка за това, че са донесли медал на страната си, но печалбата на медал носи други плюсове. В момента в който спечелят златен медал, Кралската поща започва да подготвя марка с образа на атлета, която се разпространява още на следващия ден до 500 пощенски клона в цялата страна, за да бъде продавана.