Който пие, той ли плаща... или го прави застрахователят?

Плащат ли застрахователите в България за пияни глави? Този парлив въпрос постави пред обществеността Владимир Тодоров, председател на Българската асоциация на пострадалите от катастрофи (БАЗК), на специална пресконференция. На нея бе огласен експеримент, показващ нагледно фрапиращи резултати – АЛКОХОЛНА ПРОБА НА ЕДИН И СЪЩ ШОФЬОР, В ЕДИН И СЪЩ МОМЕНТ МОЖЕ ДА ВАРИРА ОТ 0,43 ДО 1,1 ПРОМИЛА. Как един шофьор може да се люшне „от осанна до разпни го“ в 21 век?

- Таксиметровите шофьори във Великобритания са длъжни да носят в багажниците си наръч сено. Така пише в британското законодателство. Това е текст, останал от времето, когато по лондонските улици са тропали каляски, теглени от коне. Смешно ли е или страшно?

- Кръвна проба се взема в измито с вода и сапун шишенце от дипломиран лекар. Забранено е добавянето на антисъсирващи вещества. Използва се гумена капачка, облепя се с лейкопласт и се запечатва с парафин. Нови технически средства, като вакуумни контейнери, са неуместни. Пробата се изпраща с куриерска препоръчана пратка до оторизирана болница независимо от температурата на въздуха, а мястото на убождането се дезинфекцира със сублимат, токсично вещество, забранено от 20 години. Това май е текст, останал от времето, когато по лондонските улици са тропали каляски с коне. Смешно ли е или страшно?

БУКВАЛЕН УЖАС

БУКВА 1: В България вече над 15 години няма сублимат. Това е силно токсично вещество, което е забранено от Световната здравна организация. Лекарите у нас използват кислородна вода, а това нарушава „буквата на закона“.

БУКВА 2: В България медицинските сестри, а не лекарите вземат кръвни проби, а това нарушава „буквата на закона“. Удобна „вратичка от съдебна отговорност“, от където се измъква ненаказан зловонният дъх на пияните шофьори, причинили кървави катастрофи.

БУКВА 3: В България не е нужно да се грижим за съсирването на кръвта, когато се вземат кръвни проби. Съсирването на кръвта в шишенцата променя драстично резултатите, но антисъсирващ компонент не трябва да се поставя... защото така ще се наруши „буквата на закона“.

БУКВА 4: В България кръвната проба се съхранява при температура от 4 градуса. Пробите се пращат с препоръчана куриерска пратка до болницата, а хладилните чанти са извън закона. Ако е лято и навън е 30 градуса, на кръвната проба се заповядва „да запази хладнокръвие“. Само така няма да се наруши „буквата на закона“.

БУКВА 5: В България шишенцата, в които се поставя взетата кръв, са старателно измити с вода и сапун. Стерилните контейнери, които в света, а и у нас се използват при другите кръвни проби, са извън закона.

Би било „буквално смешно“, ако не бе така „буквално страшно“, нали? Защото резултатът от това, че три министерства стоят настрани и подмятат нуждата от промяна в една наредба от чекмедже в чекмедже, е, че най-ранимото място в България, българските улици, остават незащитени.

Уязвими сме, защото всяка една от горните букви е повод правният защитник на виновен в катастрофа на пътя пиян шофьор да оспори кръвните си изследвания, взети след произшествието, и да „изчисти името си“ пред закона, сякаш не е пийнал и капка алкохол. Тогава той няма да понесе своето наказание. Тогава застрахователят ще плати дължимото обезщетение, нищо че вината за катастрофата е изцяло на безотговорния пиян шофьор. Който пие, той ли плаща... или трябва да го прави застрахователят?

СКАНДАЛНИЯТ МЕТОД

Методът, с който в България се изследва количеството на алкохол в кръвта, е познат още от миналия век като „Видмарк”. Някога авангардната технология отдавна е отстъпила мястото си на други методи, но не и у нас. Тя е изключително неточна, но въпреки това се използва в цялата страна, тъй като това е едно от изискванията на спорната Наредба 30, алармира Владимир Тодоров.

Архаичната технология изисква кръвта да се слага в измити със сапун и вода епруветки, които да се затапват с гумени запушалки. След това те се облепват с лейкопласт и се запечатват с парафин. А в цял свят се използват вакуумни контейнери.

Последващият анализ отнема около 3 часа. През това време алкохолът от кръвта се изпарява при всяко отваряне и количеството му спада драстично, обясняват специалистите.

Според чл. 14 от наредбата от момента на вземането до изпращането им в лабораторията, кръвните проби се съхраняват при температура от +4 градуса по Целзий. Изпращането на пробите трябва да стане в рамките на един час, но никъде не се предвижда използването на хладилна чанта или друг вид съхранение, което да гарантира поддържането на нужната температурна среда.

Където и в страната да се вземе кръвната проба, тя трябва да се изпрати с пощенска пратка до някоя от лабораториите в София, Пловдив, Варна или Плевен. Това става с обикновена, макар и препоръчана пратка, а не в специален хладилен контейнер.

Знае се, че с повишаването на температурата се вдига и съдържанието на алкохол в пробата, а това става повод в съда наложените наказания за шофиране в нетрезво състояние да отпадат.

УЯЗВИМ ДО ПОСЛЕДНОТО... ПАМУЧЕ

Друга вратичка, заложена в наредбата, е, че шофьорите могат да се измъкнат дори и заради памучето, с което са били дезинфекцирани, преди да им се вземе кръвна проба.

В наредбата е посочено, че това трябва да става с воден разтвор от сублимат. Сублиматът е силно токсично вещество, което е забранено за употреба преди 20 години, сочи справката на специалистите. Въпреки наредбата лекарите използват кислородна вода, заради което пробата може да бъде приета за невалидна в съда.

ЕКСПЕРИМЕНТЪТ

На пресконференцията, организирана от БАЗК, бяха представени и резултатите от специален експеримент, организиран със съдействието на БНТ, който показва нагледно фрапиращи резултати -  алкохолната проба на един и същ шофьор, в един и същ момент може да варира от 0,43 до 1,1 промила.

Участващите в демонстрацията мъж и жена са доброволци - мъж и жена на 25-30 години, чиято самоличност се пази в тайна. Двамата се срещат в заведение и изпиват по 2 стограмови водки с мезе. След това дават кръв по всички изисквания на Наредба 30 на МЗ, МВР и МП от 27 юни 2001 г. за реда за установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество на водачите на МПС.

Пробите взема лекар, който с помощта на медицинска сестра ги затваря в стъклени шишенца с тапи, които отгоре се заливат с парафин. Поставят се при температура до плюс 4 градуса, занасят се в хладилни чанти за изследване в три софийски и една пловдивска болница. Пробите не са дадени в криминалистични лаборатории на МВР, тъй като там анализи се правят само ако са придружени с акт за шофьора.

И четирите болници работят с уреди за газхроматографски анализ. Наредба 30 обаче дава и възможност да се използва т.нар. Метод на Видмарк, при който няколко капки кръв се нагряват и изпаряват в специална стъклена колба.

Начинът е стар, прави се на ръка, но още се използва в някои от полицейските лаборатории, въпреки че за една проба отиват цели 3 часа.

По Метода на Видмарк кръвта на доброволците показва съдържание от 0,45 промила алкохол. Това съдържание е по-малко от 0,5 промила, разрешено в Закона за движение по пътищата. Ако мъжът и жената бяха хванати да шофират, те нямаше да получат глоба.

Газхроматографските резултати драстично се разминават както с измереното по Метода на Видмарк, така и помежду си. Най-ниски са данните от пловдивската Окръжна болница - 0,43 промила за мъжа и 0,47 промила за жената. А най-високи - от Съдебна медицина в столичната Александровска болница - 1,1 промила за мъжа и 1 промил за жената.

Този експеримент, по думите на Владимир Тодоров, недвусмислено поставя под съмнение достоверността на всички алкохолни изследвания у нас.

От асоциацията искат да бъде променена изцяло Наредба № 30 на Здравното министерство, която определя реда за вземане на кръв и е от 2001 г. МВР и Министерството на правосъдието също би следвало да съдействат активно, за да се преодолее проблемът, а не да се търсят поводи да се бездейства под „чадъра“ на чуждата отговорност.

„Тази наредба реално отразява състоянието на здравеопазването през 1990-те години", заявява Владимир Тодоров.

Промени в Закона за движение по пътищата минаха неотдавна на първо четене в Народното събрание, но осъвременяването на Наредба № 30 не се е споменавало, въпреки че още от 2011 година има проект за промяна.

През миналата година за употреба на алкохол до 1,2 промила са санкционирани 8252 души, а над 1,2 – 6455. Счита се, че алкохолът е причина за 235 катастрофи с 18 загинали и 320 ранени.

Една остаряла наредба тиктака под дебели пластове безхаберие като дръзка реликва от отминала война. Разликата е, че тази война не отминава като досадно главоболие. Тя е единствената, която се води и в мирно време, и се измерва в кръв по асфалта и изсъхнали от сълзи бащини очи... заради пияни глави, които бюрокрацията обявява за невинни.