Браншът както преди, така и сега има нужда от издание, което да отразява добронамерено работата му

19 Май 2014 г.,zastrahovatel.com
С основателя и издателя на в. „Застраховател прес“ МАКСИМ МАКСИМОВ разговаря ГАЛИНА МАРИНОВА

За да постигнем големи дела, ние трябва не само да действаме, но и да мечтаем. Не само да планираме, но и да вярваме.

В биографията на Максим Максимов твърде често се повтаря една дума „основател“.

Днес е модно да се говори за „предприемачески дух“ и за „новаторство“. Изливат се много средства в световен мащаб, за да се стимулира генерирането на нови идеи. Как мислите се справя страната ни в това отношение? Иновациите, навлизащи в различни направления на корпоративния и личния живот на България си пробиват път толкова трудно, че се чудим за същата България ли става дума, за чиито хора казват, че „кипят от нови идеи“.

„Да, но има разликата между шмекерлъка и генерирането на идеи“, ще кажете вие. И ще бъдете прави, но не съвсем. Единствената разлика е в мащаба и упоритостта.

Какво е да си основател, питам Максим Максимов на срещата с него, посветена на юбилея на едно от начинанията на Максимов - вестник „Застраховател прес“, и получавам не един, а много отговори, които стъпка по стъпка ми чертаят облика на творец, инициатор... основател.

За себе си Максим Максимов казва, че не е привърженик на стандартното, иска всичко, с което се захване, да притежава „някаква закачка“ и допълва: „А това никога не е било лесно, особено когато не разполагаш с материални средства или те не са недостатъчно. Трябва да дебнеш дълго време, за да намериш някакъв интересен ключ. Ще ми се, като се прави нещо, то да прилича на произведение на изкуството, но най-важно е да не се приемаш на сериозно.” Със следващата си реплика Максимов доказва последната фраза с шеговита реплика, която изписва във въздуха невидима усмивка и разпръсква натрупаното напрежение: „Когато се захващаш с нещо, трябва поставиш летвата така високо, че да можеш в краен случай да минеш лесно под нея“. „А когато започнахте издаването на вестник „Застраховател“, подходихте ли по същия начин?“, питам аз. „Не!“, категоричен е Максимов. „Винаги съм се отнасял към вестника много сериозно“.

 

- Г-н Максимов, как се роди и проходи вестник „Застраховател прес“, който днес навършва 20 години?

- Неговото издаване започна три години след старта на вестник „Застрахователни вести“ като негово естествено продължение.

Вестник „Застрахователни вести“ бе издание, създадено само за едно застрахователно дружество – ДЗИ, и аз бях инициатор, основател и негов главен редактор. Този първи застрахователен вестник бе с впечатляващ тираж – 10 000 броя. Важно е да се знае, че без разбирането и помощта на г-н Йордан Генчев и г-жа Теменуга Ненова вестникът щеше да си остане само едно добро намерение. Това бе време, в което ДЗИ бе почти монополист на пазара, но вече започваха да се появяват и първите нови застрахователни дружествата – „Гранит“, „Орел“, „България“.

Създаването на „Застрахователни вести“ беше много важен и интересен етап от развитието на застрахователните медии в условията на свободен пазар. След първите шест месеца към екипа се включи и г-н Петър Андасаров и ето че с него сме екип вече 22 години.

Благодарение на огромния си тираж вестник „Застрахователни вести“ достигаше до всички краища на България и бе считан за основен помощник на застрахователния агент. Цената му бе само 5-10 стотинки, а имаше всички качества на високо-професионален вестник, който утвърждаваше и имиджа на ДЗИ сред персонала и клиентите на компанията.

На страниците му винаги имаше разработени и няколко застраховки. Агентите написваха телефонния си номер над главата на вестника и го раздаваха на клиентите като визитна картичка.

Имаше, разбира се, и рубрики с любопитна информация. Именно във в. „Застрахователни вести“ стартира и рубриката „Личности и застраховане“, в която започнахме да представяме интересни личности и тяхното отношение към живота, изкуството и застрахователното дело.

 

- Казват обаче, че човек и добре да живее, рано или късно... пораства.

- Да. В един момент в. „Застрахователни вести“ ни стана „тесен“. Исках да създам медия, която да бъде за целия застрахователен пазар. По това време вече съществуваше вестник „Банкеръ“ и аз си представях, че ще направим подобно издание и за застрахователите.

Стартирах „Застрахователни вести“ през 1991 година, но идеята за създаването му ме мъчеше вече няколко години. Когато човек проучи какъв е бил медийният пазар преди 9 септември 1944 година, че е имало не само фирмени вестници, но и вестник на съюза на застрахователите, „ЗастрахователЪ“, мисълта да създаде подобна медия за застрахователите не го оставя на мира. Така се роди вестник „Застраховател“, днес „Застраховател прес“.

 

- А защо се промени името?

- Човек се учи цял живот. Ние разбрахме по трудния начин колко е важно да имаш консултант  за защита на търговската марка. Просто не знаехме, че като минат 10 години от регистрацията на търговската ти марка, трябва отново да се подадат документи, да се потвърди и поднови регистрацията. Но всяко зло за добро - сега имаме правата и върху двете търговски марки: „Застраховател“ и „Застраховател прес“.

 

- Опитът ви като издател обаче не се заключава само във в. „Застраховател“?

- Така е, но осъзнах, че ако си „външен“ за индустрията човек, успехът рядко е на твоя страна. Въпреки че медиите, които стартирах, като цяло имаха добър успех, в. „Застраховател“ си остана най-успешният за мен медиен проект.

Сред останалите ми медийни начинания мога да спомена вестник „Всичко за всеки“, един развлекателен вестник, който стартирахме през 1992 година и просъществува близо десет години. Възродихме вестник „Жена“, едно издание,  което съществуваше, но преживяваше в началото на 90-те кризисен период. След като с г-н Чернев го възродихме, изданието скоро достигна впечатляващия 100 000-ен тираж.

Издавал съм и в. „България прес“, който се разпространяваше в българската общност в САЩ и Канада, отново с професионалното съдействие на Петър Андасаров и Славимир Генчев.  Основател съм и на едно туристическото издание „ТурГид БГ“, като точно този проект ми помогна да разбера, че ако не си „вътре в бранша“, не можеш да се надяваш на успех.

 

- А вестник „Застраховател“?

- Този проект е моята гордост. Той може да влезе в учебниците като пример как се създава една компания, едно издание, без да се вложи и един лев.

Често пъти професионалното приятелство, професионалното уважение и партньорство са по-ценни от събрания или предоставен финансов ресурс.

Големият шанс, който бе на моя страна, бе, че познавах всички ръководители на застрахователни дружества. Ние бяхме колеги и партньори, познавахме се от много години, уважавахме се като професионалисти застрахователи. Това ми помогна да ги убедя да подкрепят вестника, да повярват в концепцията и да бъдат сключени първите рекламни договори. Днес застрахователната общност е обновена и идват и млади професионалисти, с които не се познаваме така добре, както с тези хора, с които сме работили рамо до рамо. Цялата застрахователна общност след 1991 година се формира  от кадри,  които са работили в  ДЗИ и „Булстрад”. Познавахме се от 20 години. От тази гледна точка бе много по-лесно да убедиш хората, да ти повярват, да обясниш какво искаш да правиш. Но смятам, че ако започвах сега, пак щях да имам шанс.

 

- Когато започна издаването на в. „Застраховател“, имахте ли вече избистрена концепция на изданието, или това се случи в течение на времето.

- Стилът и концепцията на вестника се избистриха още в третия-четвъртия брой.

Първият брой бе направен на базата на придобития вече опит със „Застрахователни вести“. Към него добавихме и един поглед към целия пазар и постепенно увеличихме обема, като в един момент стигнахме до 32 страници.

Любопитен е фактът, че когато казах на Петър Андасаров в началото, че искам да правим такъв вестник, той каза: „Кой ще го пълни такъв вестник, 16 страници голям формат?! Сега с мъка пълним малкия!“ Успокоих го, че това е мой проблем и направих сам първия сигнален брой. Още в първи брой се роди рубриката „ГАЛЕРИЯ ЗАСТРАХОВАТЕЛ“. Запознах Петър Андасаров с проф. Христо Драганов за първото интервю и така с годините се роди книгата „Строители на съвременното българско застраховане“, в която чрез интервютата, публикувани първо във вестника, бяха представени всички изпълнителни директори, които малко или много са допринесли за съвременния облик на българското застраховане.

В първия брой представихме и 5-6 застрахователни дружества, като уговорката ни с тях бе половината от парите за публикуваната в новото издание реклама, да им бъде възстановена под формата на вестници, които те да раздадат на своите служители и клиенти в цялата страна.

 

- Така сте се справили успешно и с въпроса за разпространението?

- Да, това се оказа великолепно решение. Взехме вестника от печатницата, разпределихме го в дружествата, останаха само две връзки за редакцията и всички бяхме доволни.

 

- Цялата предварителна подготовка на изданието, отпечатването, работата на журналистите..., всичко е било изцяло „на доверие“?

- Така започнахме. Мои приятели, сред които и големият карикатурист Любомир Михайлов, се заеха с графичната концепция на изданието и направиха макета на първия и втория брой на вестника, като уговорката ни бе да им се плати, „когато имаме възможност“. Златка Вълканова направи набора на материалите със същата договорка, а в печатницата, тъй като ни познаваха вече от работата ни по в.„Застрахователни вести“, също се съгласиха да почакат с плащането. Петър Андасаров, който се занимаваше с целия организационен процес, също работеше „на ползу роду“, т.е без пари. Абе идилия! Ако някой тогава ми беше казал , че вестникът ще излиза 20 години, нямаше да повярвам. Както виждаш , случват се чудеса.

След отпечатването на първия брой, още същия ден, го доставихме на застрахователните дружества, написахме фактурите, взехме парите и се разплатихме. Целият вестник бе издаден „на честна дума“.

 

- А спомняте ли си каква бе първата реакция на застрахователите, които са застанали зад вестника, когато видяха вече готовото издание?

- Когато вестникът бе само идея, аз обикалях застрахователните дружества с една голяма папка, пълна с макети, и разказвах възможно най-образно каква е идеята. Сблъсквах се със  съмнения, които преодолявах благодарение на изграденото с години професионално доверие.

Когато обаче отпечатахме първия брой, емоцията бе съвсем различна. Отиваш, носиш вестника, сядаш и трепериш в очакване какво ще кажат. Чакаш присъдата.

 

- Като на изпит?

- Че и по-лошо. На изпит може да се явиш на поправка. Тук, провалиш ли се, всичко приключва. Но всички казаха: „Ето че е станал истински вестник!“ Имаше и застрахователи, чиято реакция съм запомнил много ясно. Няма да забравя начина, по който реагира Димитър Желев, и то пред целия Управителен съвет на ЗПАД „България“. Желев разгледа вестника, изчака колегите си също да го направят, изправи се и каза: „Добре, вестникът ни харесва и докато сме ние тук, докато това дружество съществува, ние ще подкрепяме изданието.“

Преди да каже това и преди коментарите, в кабинета влезе Стоян Христов.

Неговата реакция също се е запечатала в съзнанието ми. Той седна на мястото си, което бе с гръб към мен, все едно не ме е видял. Разгърна вестника, взря се в него и казва: „Аа !?  Нещо не се е получило! Какво са направили тези хора ? Нещо не е както трябва!”

Умрях! И това да ти го каже приятел!  След това вдигна очи и с типичния си дяволит поглед каза: „Я, той Максим бил тук!“, усмихна се и каза протяжно: „Абе, шегувам се! Шегувам се! Много ни харесва вестникът.“

Сега от дистанцията на времето разбирам, че са казали добри думи в аванс. Но и те като хора, които бяха почнали да строят „на гола поляна“, знаеха какво е да почнеш от нулата и че за всяко добро начинание е хубаво да намериш добра дума.

В „Булстрад” реакцията на Румен Янчев бе по-сдържана и с премерена тежест, но Румен Янчев също изрази без колебание и твърдо своята пълна подкрепа на новото застрахователно издание.

Много добре го приеха и Георги Абаджиев, Йордан Генчев и Теменуга Ненова. Те плътно застанаха зад идеята.

 „Застраховател“ се облегна и на подкрепата на дружества като „Витоша“ и „Орел“.

Добромир Гущеров, както и други мои колеги, също се съгласиха да участват в начинанието.

 

- През тези 20 години, в които съществува изданието, е имало и много трудни моменти. Какво трябва да притежава един вестник, за да се държи на повърхността и да напредва?

- Имаше няколко правила, които трябваше да спазваме и ние ги спазваме до днес. Първо, да има абсолютна равнопоставеност между всички застрахователни дружества и да няма дружества, които да изпъкват повече от другите.

Другият основен принцип на вестника, който бе особено трудно да следваме особено през първите няколко години, беше принципът на добронамереността.

Трудно бе да го защитаваме, защото, особено в началото, отвсякъде всеки искаше критични материали, екшъни, сензации, разследваща журналистика... Обвиняваха ни в сладникавост, в нежелание за критичност, а ние обяснявахме, че нашият принцип на работа е различен. Имаше и има маса други вестници, който искат и пишат критично и остро. Наша задача бе материалите ни да отразяват положителната страна на бранша, да се покаже и най-малкото добро. За лошото все ще се намери кой да пише. Браншът имаше нужда, има и сега, от издание, което да отразява добронамерено работата му. Точно затова бе много важно, че аз принадлежа към този бранш и не само че не исках, но и не мога да тръгна против професията си. Не бих могъл да имам отрицателно отношение към бранша. Желанието ми бе да се открие и голямото, и малкото добро и да се покаже. Целта бе да се утвърждава положителният имидж на

българското застраховане.

- Можем ли да кажем, че вестникът е правен като за своя душа?

- Да. Правен е за моите колеги, за моите приятели, за мен... С годините хората проумяха, че позитивната нагласа на вестника е нещо много ценно. Защо трябва да има нападки и противопоставяне. В живота няма само положителни събития, но в този вестник сме си поставили задача да улавяме и отразяваме само доброто, което се случва в застраховането.

 

- Когато съществуват проблеми в бранша вестникът не ги подминава.

- Да, но те могат да се кажат по градивен начин, а и разрешаването на проблемите е работа на мениджърските екипи. Това, което можем да направим, е само да задаваме въпроси. Аз вярвам, че почти навсякъде, във всички дружества, има качествени хора, които решават качествено възникналите в хода на работата проблеми.

 

- Кой е най-силният печеливш коз на вестника?

- Те са няколко. За провинцията този вестник е единствената пряка, неформална връзка със застрахователния мениджмънт в столицата. Всички служители във всички офиси и агенции на дружествата в цялата страна следят какво са казали ръководителите им, виждат ги, опознават ги и се чувстват част от една успешна корпоративна общност. Това  е незаменимо богатство, влагащо депозит за успешното изграждане на екипите. Виждал съм с очите си, при посещенията си на застрахователни офиси в провинцията, че цялото течение на вестника, в продължение на години, е подвързано и хората живеят в ритъма на застраховането именно чрез този вестник. Тук, в София, можеш да видиш с очите си всеки един изпълнителен директор, директор на агенция и т.н., но в провинцията хората се срещат с тези хора чрез вестника, това е техният компас и контакт с висшия мениджмънт на застраховането и го ценят. Другият важен коз е, че изданието наистина е историограф и биограф на застраховането за последните 20 години.

Не трябва да пропускаме и факта, че вестник „Застраховател“, днес „Застраховател прес“, играе през годините важна роля в процеса на утвърждаване на отделните личности в рамките на застрахователната гилдия. Дори когато мениджърите в застраховането коментират ежедневни актуални въпроси, то с отговорите си те винаги дават възможност на читателя да опознае мениджъра като личност, да усети неговата емоционално-интелектуална осанка. Именно така, като стават „видни“ на вестникарски страници, личностите стават „видни личности“.

 

- Има ли нещо неразбрано или недооценено от застрахователите?

- Някои от застрахователите не могат да разберат, че освен финансовите резултати на едно застрахователно дружество има значение и с какъв авторитет и с какво уважение се ползва това дружество, както и неговото ръководсто, сред колегите в бранша.

Няма как да не те уважават в твоята професионална общност, а да те уважават извън нея. Ето, точно за това помага вестникът – за взаимното уважение между колегите и оценката на професионалните възможности.

 

- А какво е застраховането за вас?

- Една интересна професия, в която съм попаднал „случайно и за малко“. Казвам, че попаднах случайно, защото, когато отидох да уча в Свищов, не бях чувал за застраховане. Случайно завърших тази специалност, случайно дойдох в София и започнах да работя в застраховането... и случайно вече 40 години се занимавам с това.

Не мога да кажа защо останах на застрахователното поприще толкова дълго и не го смених, но все си мислех, че съм тук „за малко“. От друга страна, се успокоявам, че на тази земя всички сме „за малко”.

 

- А каква бе мечтата ви?

- Моята мечта бе да се занимавам с кинорежисура.

 

- А кога се отказахте от нея?

- Някъде към четиридесетте. Но „отровата да измисляш, да твориш“ вече бе влязла в кръвта ми. Бях издал вече няколко стихосбирки, мои творби бяха печатани в много издания... На 40 години се примирих и спрях да мисля за кино, но се опитвам да компенсирам и се занимавам с много други неща, свързани с изкуството. За това говори дори и фактът, че през всичките години, когато съм бил ръководител, съм бил ресорен „маркетинг и реклама”. Там също се иска много креативност.

 

- Кинорежисьорите представят в своите филми света такъв, какъвто го виждат. Кой е вашият филм? Какъв е вашият свят?

- В моя свят, в моя филм главният герой никога не се възприема на сериозно. Това в голяма степен ми е помогнало по някакъв начин да се съхраня, независимо какъв пост съм заемал. А аз съм бил на всички възможни постове по йерархическата стълбица - от специалист в началото на кариерата си, до генерален директор и главен изпълнителен директор. Нито за момент не съм се вземал на сериозно като личност.

 

- А кога става сериозно?

- „Сериозното“ идва тогава, когато някой сбърка и се вземе на сериозно. Пази Боже, да го сложат на някаква позиция, за която няма качества. Е, тогава вече настъпва драмата. Дори човек да е гениален, не трябва да се мисли за велик, защото по никакъв начин, в никакъв момент, никой не е по-силен от живота. Животът при всички обстоятелства ще го победи, колкото и тъжно да звучи.

Човек не може да се примири с мисълта, че не е достоен, равнопоставен партньор в играта на живота, но единственото, което може да направи, е да избере за себе си такава позиция, от която поне да не го е яд, че е претърпял загуба. А това означава да не се взимаш на сериозно. Това не означава, че не трябва да се трудиш, да се усъвършенстваш, но винаги трябва да имаш „едно наум“, че целта ти не е да „пребориш живота“.

Ако гледаш на живота с лека усмивка, това ти дава сили да не се разочароваш, когато той те удари по някакъв начин, а животът винаги те удря. Може ударът да е лек или нежен или пък жесток, но животът просто не прощава.

 

- На кого не си способен да простиш?

- Човек, когато гледа на себе си и на живота с лека усмивка, по-лесно може да прости, но не трябва да забравя.

 

- За да не му се налага втори път да прощава една и съща грешка?

- Да, и то на един и същ човек. Няма как да си широкоскроен човек, да не се мислиш за велик и да не можеш да простиш на някого. Всичко, което се случва, става поради някаква причина и когато намериш генезиса на това, което някой ти е причинил, когато сложиш „диагноза“ на проблема, от който страда даден човек, тогава става лесно да простиш и да продължиш нататък.

 

- Достатъчно ли е да намериш обяснение?

- Да. Няма смисъл да се сърдиш на „болен човек“, нали? Трудно е, докато намериш правилната „диагноза“ - болестта „егоизъм“, болестта „предателство“, болестта „мръсник“, болестта „алчност“, „себелюбие“, „грандоманщина“, „професионален мошеник“. След това прощаваш и гледаш да не се заразиш. Толкоз.

 

- Вие сте човек, който кипи от идеи, много от тях вече са реализирани. Какво е да си предприемач основател в България?

- Тъжното в България е, че идеите струват най-малко. Българинът казва „Не ми давай акъл, дай ми пари“. Под „акъл“ разбирай „идеи“. Идеите за него са просто повод да го накараш да работи, а на него не му се ще. Той казва: „Кой ще му реализира на тоя идеите?!...“ Това се е превърнало в девиз за цяла България: „Идеите са най-евтиното нещо“. И за това всеки иска, ако може, да получи работно място и да получава много пари, а още по-добре – да получава много пари, без да има работа. Най-тъжното е, че това не е страна, в която идеите могат да се осъществяват.

Би трябвало идеите да бъдат издигнати в култ, само така ще се стимулира появата на интересни, оригинални, нестандартни идеи.

 

- Но ето че идеята в. „Застраховател прес“ не само се е осъществила, но и триумфира – вестникът отбелязва своя 20-годишен юбилей!

- Да, идеята спечели безкрайно от факта, че застрахователите припознаха вестника като свой и го подкрепят и до днес.

 

Максим Максимов е завършил Финансовия факултет в Стопанска академия „Д.А.Ценов“, гр. Свищов, специалност „Застрахователно дело“, а през 1992 година специализира в Германия – Общо застраховане в „ Герлинг” и „Мюних Ре“.

Кариерата му започва като инспектор в ДЗИ, София, отдел „Имуществено застраховане“. Бил е началник-отдел в ДЗИ на „Специализиран клон за МПС“, а след това и директор на Втори клон на ДЗИ. От 1991 година е зам. главен директор на ДЗИ-София -„Имуществено застраховане“.

През 1994 година става съосновател и главен изпълнителен директор на Застрахователна компания „7 М“. Бил е зам.-председател и изпълнителен директор на „Българска презастрахователна компания“, директор „ Дирекция Агентска мрежа и обучение – „Алианц България“ , вицепрезидент „Маркетинг и реклама“ в „Алианц България“, а от 2001 до 2010 година е директор „Маркетинг и продажби“ в ПОД „Лукойл Гарант България” АД. От 2002 година до момента е и изпълнителен директор на „ Лукойл Гарант Брокер“ АД.

Максим Максимов е и основател и главен редактор на вестник „Застрахователни вести“ (ведомствен вестник на ДЗИ с тираж 10 000 броя), основател и издател на вестник „Застраховател прес“, основател и издател на в. „България прес“ (вестник за българите в САЩ и Канада), основател и управител на застрахователния портал „Zastrahovatel.com“, основател и управител на сайта „Brokeri–bg.com“, както и на сайта „Balgari.bg“. Съосновател и зам.- председател е на  застрахователната Фондация „ Проф. д-р В.Гаврийски“. Председател е на Сдружение „Обединени застрахователни брокери“, член на УС на „Българска асоциация на застрахованите и осигурените” (БАЗО), член на УС на Асоциация на софийските писатели (АСП), член на Съюза на българските писатели (СБП), член на Съюза на българските журналисти (СБЖ).



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Книга за парите"
Методи Христов Станимир Христов, 2002
orange_li
orange_li
"Делови решения"
проф. Румен Георгиев, 2006