Четвърто международно финансово изложение Банки Инвестиции Пари`2006

ЗПАД “Булстрад” и ЗАД “Армеец” взеха първи награди в своите категории за финансов продукт на годината

Приветствам традицията България да има свой достоен форум за представяне на достиженията на небанковия сектор.  Радвам се, че изложението се провежда тук, защото Пловдив е град, в който ежегодно бизнесът представя последните си постижения в много области. Всъщност винаги съм присъствал на досегашните издания на изложението в различни позиции, затова и с удоволствие приех поканата да бъда патрон на изложението. Тазгодишното изложение има по-особен характер поради оставащото по-малко от година време до присъединяването ни към ЕС – година, през която страната ни прави последни усилия, за да се подготви за пълноправно членство.

С тези думи министърът на финансите Пламен Орешарски откри Четвъртото международно финансово изложение "Банки Инвестиции Пари", което се проведе от 15 до 17 февруари в Пловдив. Участието на представители на международни финансови институции ще допринесе за  по-тясното сътрудничество с бизнес средите и за сближаване на сектора с най-добрите европейски практики. Като финансов министър считам, че макроикономическата стабилност е основна предпоставка за развитието на сектора. Бих искал да ви уверя, че българското правителство ще работи за гарантиране на такава стабилност и ще съдейства максимално за подобряване на бизнес климата в страната.  Вярвам в потенциала и уменията на българския финансов елит, чиито представители сте вие. Вашият професионализъм ще бъде гаранция не само за развитието на целия финансов сектор, но и за цялостното икономическо израстване на България. Поздравявам организаторите за тяхната полезна инициатива. Пожелавам успех на изложението. Всички ще се радваме на новите иновативни продукти, които участниците ще ни демонстрират, завърши приветствието си министърът.

По утвърдила се вече традиция събитието събра финансовия елит на България. Изложението все повече се превръща във важен за българската икономика финансов пазар, в средище за обмен на идеи и контакти, за бизнес срещи и презентации. На десетки щандове в Палата 7 търговски банки, чуждестранни финансови институции и компании, застрахователни, пенсионно- и здравноосигурителни дружества, инвестиционни посредници, картови оператори, консултантски и лизингови компании представиха своите продукти и предложиха нови технологии и решения в областта на финансовите услуги.

Организатор на изложението бе акционерното дружество "Е-21", издател на специализираното списание "Банки Инвестиции Пари" и на единствения в страната Финансов алманах. Генерален спонсор на тазгодишното издание бе ЗПК "Армеец" АД, а страна-партньор - Гърция, като темата за инвестициите на южната ни съседска у нас бе един от акцентите в съпътстващата програма.  Номинациите за приза "Финансов продукт на годината" бяха в категориите "Инвестиционни продукти и влогонабиране", "Кредитни продукти и финансиране", "Картови продукти", "Електронни финансови продукти", “Общо застраховане”, “Застрахователно-кредитни продукти”. Голямата награда представлява пластика, изработена от пловдивския скулптор Цвятко Сиромашки.

По време на изложението в конферентната зала на Палата 7 на Международния панаир се състоя конференция, посветена на ролята на финансовия сектор за икономическия растеж, организирана от сп. “Банки Инвестиции Пари” и с подкрепата на Комисията за финансов надзор (КФН), Българската фондова борса (БФБ), Асоциацията на чуждестранните инвеститори в България (BIBA) и Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

В откриващата сесия на конференцията приветствия поднесоха Димитриос Зомас - първи съветник в посолството на Гърция у нас, Милен Велчев – заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси на Народното събрание, и Джеймс Роуф – представител на МВФ за България. Лекции изнесоха Пламен Орешарски - министър на финансите, Апостол Апостолов – председател на КФН, Димитър Костов - подуправител на БНБ, Управление “Банково”, Виктор Папазов - председател на Съвета на директорите на БФБ-София.

В дискусията на тема “Интегриране на небанковия финансов сектор в България в единния европейски финансов пазар - условия и тенденции за развитие, и ролята на институционалните инвеститори за развитие на българската икономика” участие с доклади и презентации взеха Димитър Ивановски, заместник-министър на финансите, и Стоян Тошев - председател на Асоциацията на управляващите дружества.

Дейността на КФН в съответните поднадзорни области представиха Ваня Динкова от Управление “Осигурителен надзор”,  Дирекция “Регулаторни режими и оценки на риска”, Явор Русинов от Управление “Надзор над инвестиционната дейност”, началник-отдел “Пазарни анализи”, и Стефан Стоилков, директор в Управление “Застрахователен надзор”.

Като съпътстваща изложението проява в зала “Москва” на новотел “Пловдив” се проведе интересна дискусионна кръгла маса на тема “Насърчаване на иновациите и инвестициите като фактор за икономически растеж и повишаване конкурентоспособността на българския бизнес”. Участие в тази дискусия взе и Ивайло Калфин - вицепремиер и министър на външните работи на България.

На 17 февруари в конферентната зала на Палата 7 по темата “Маркетинг на финансовите продукти и услуги – добрите практики” доклади и презентации направиха съответно проф. д-р Веселин Благоев - по банков маркетинг, Лука Доков - по маркетинг на застрахователни продукти, и Алеш Оражем от фирмата КД “Инвестмънтс” ЕАД - по маркетинг на инвестиционни продукти.

В частта “Образование и квалификация” бе разисквана особено важната тема за човешките ресурси като фактор за конкурентоспособността на българския бизнес. Дискусията бе открита от доц. д-р Георги Николов  - ректор на Висшето училище по застраховане и финанси. С доклади и презентации се представиха доц. д-р Елмира Банчева от Нов български университет, Росица Милянкова от International University, Sofia, и доц. д-р Георги Николов.

Милен Велчев – заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание

-Присъстващите тук са добре запознати с положителното развитие в банковата сфера, с повишения кредитен рейтинг на България, с възможността реалният бизнес да планира в дългосрочен план, с нарастващите чуждестранни инвестиции. Финансовата стабилизация в комбинация с фактори като законодателната реформа и последователната и предвидима фискална политика през последните години допринесоха за подобряване на съотношението риск/доходност в икономиката и създадоха по-положителни предпоставки за развитието на бизнеса.

В подобна макроикономическа среда банковото кредитиране се разви бързо и динамично и изигра ключова роля за постигането на икономическия растеж. Лично аз съм горд, че успяхме да превърнем икономическата стабилност в растеж и че продължаваме да го поддържаме. Ако стабилността е задължителното условие за успешна икономика, правенето на реформи в нашия случай е абсолютно необходимото условие, за да можем да продължим напред също толкова успешно. Защото въпреки отбелязания висок и устойчив икономически растеж през последните години, реалната конвергенция в доходите и производителността на труда все още предстои.

В този процес ключово значение придобива прилагането на структурните реформи и в частност – институционалното изграждане, подобряването на бизнессредата и намаляването на дела на сивата икономика.

Поддържането на икономическата динамика включва висока норма на инвестиране, повишена производителност и подобряване на условията на пазара на труда.  Реформите в тази насока придобиват още по-голямо значение, когато се отчетат негативните демографски тенденции и ориентацията на икономиката към отрасли със слаб потенциал за нарастване на производителността, насочени предимно към вътрешния пазар.

Такава политика не би могла да бъде реализирана без тясно сътрудничество на целия финансов сектор, Министерството на финансите и международните финансови институции. За да се осигури стабилност на развитието, е нужна политика, насочена към правенето на високоефективни разходи в бюджета и намаляване, а не увеличаване на публичния сектор. Държавните инвестиционни проекти следва да допълват частните, вместо да ги изместват. При всички случаи те трябва да се съпровождат от анализ на разходите и ползите и да отговарят на общата политика на Европейския съюз за стимулиране не икономическия растеж, очертана от Лисабонската стратегия.

Пламен Орешарски – финансов министър

-Общото устойчиво икономическо развитие е предпоставка за устойчивото развитие и на финансовия сектор като цяло и на финансовия бизнес, ако мога да използвам този израз. В условията на нашия монетарен режим ключова предпоставка за това е фискалната политика. Основната цел на правителството е поддържане на фискална стабилност и макроикономическо равновесие. Успоредно със създаването на предпоставки за икономически растеж трябва да се работи и за повишаването на конкурентната способност на българската икономика. Въпреки очевидния напредък през последните 7-8 години, тя остава наше уязвимо място и в същото време дава големи възможности за положителен импулс в посока на икономическия растеж, особено на прага на предстоящото членство в ЕС.

Други цели са свързани с интеграцията на страната в ЕС – не само изброените до този момент, които имат водеща роля, но и чисто оперативни цели, свързани с изпълнение на ангажименти, поети в преговорните глави, и институционална и функционална подготовка за членството. Прозрачността и ефективността на публичните разходи има значимост за цялото икономическо развитие.

Преди всичко по отношение поддържането на фискална стабилност и макроикономическо равновесие възнамеряваме да задържим дела на публичните разходи от брутния вътрешен продукт (БВП) до 40 на сто, като считаме, че по този начин ще обезпечим необходимите условия за израстване на частния сектор. С други думи – публичният сектор няма да измества частния, а ще създава предпоставки за неговото израстване. Рязко свиване на относителния дял на публичния сектор обаче е нереалистично, като се имат предвид ангажиментите, които страната е поела по отношение на развитието на публичните услуги, на инфраструктурата, съфинансирането на структурните фондове. Ето защо считаме, че ще осигурим предпоставки за устойчиво развитие, ако не допуснем разрастването на публичния сектор. А трябва да призная, че такъв натиск има от години у нас.

Друг елемент, с който ще се обезпечи фискалната стабилност, е  поддържането на широко балансиран бюджет, недопускане на бюджетни дефицити и – в зависимост от конкретното икономическо състояние и макроикономическия баланс - стремеж към реализиране на определени бюджетни излишъци като противовес на други макроикономически неравновесия.

Трети важен елемент е намаляването на правителствения дълг и стремеж към ограничаването на заемане на ресурси от капиталовите пазари отново с оглед да се обезпечат достатъчно ресурси за развитие на частния сектор или да не се изтласква той от капиталовите пазари.

При определени условия и с цел регулиране на ликвидността и дозиране на пресата върху вътрешното търсене правителството би могло да играе и по-активна роля на капиталовия пазар, каквато имаше през последните и вероятно ще има през следващите една-две години, но принципната цел е да се обезпечат ресурси и да не се изтласква частния сектор.

Макроикономическото равновесие е фактор на растежа, а не обратното, изтъкна министърът. Стопанската история и практика от последните десетина години в по-развити страни ясно показват, че винаги когато с цената на проактивна политика е създаван растеж, той не е бил достатъчно устойчив. По-важно е да се създават предпоставки за устойчивост на растежа, а не за форсирането му с един или друг инструмент на фискалната политика.

Ключов момент тук е намаляването на данъчно-осигурителната тежест. Така се създават и фискални предпоставки за растежа, както е и през настоящата година, когато бяха намалени с 6 на сто осигурителните вноски. Това е по същество прехвърляне на ресурси от публичния в частния сектор в размер на 1,5 на сто от БВП.

Апостол Апостолов – председател на Комисията за финансов надзор

-През 2005 г. небанковият финансов сектор бе един от динамично развиващите се сектори на икономиката като цяло. За стабилните положителни темпове благоприятно влияние оказа макроикономическата стабилност, повишаването на доходите, увеличаването на търсенето на финансови услуги и засилената конкуренция между небанковите финансови институции. Присъединяването на страната ни към обединения европейски пазар благоприятства нарастването на доверието на инвеститорите към капиталовия и в по-общ аспект – финансовия пазар на България.     

През последните пет години инвестиционните посредници в България получиха много динамично развитие. През 2000 г. те бяха 97, 2001 г. – 105, 2002 г. -  107, 2003 г. – 108, 2004 г. – 93, 2005 г. – 88.

Публичните дружества – емитенти на ценни книжа, постепенно намаляват: от 531 през 2000 г. на 385 през 2004 г. и на 408 през 2005 г., което и тук показва, че пазарът намира сам своята истинска физиономия.  Той се явява алтернативна форма на финансиране в икономиката на държавата.

Друг феномен през последните няколко години, базиран и на благоприятното законодателство, това е увеличаването на броя на дружествата за управление на активи. През 2000 г. има само едно, през 2003 г. стават 6, а през 2004 и 2005 г. са съответно 9 и 14.

Инвестиционните дружества като алтернативна форма на спестяване съответно стават: през 2000 г. – три, 2005 г. – 11. Само през второто шестмесечие на миналата година бяха лицензирани от така наречените договорни фондове, които представляват нова форма на инвестиране и стартираха на базата на изменението на Закона за публично предлагане на ценни книжа, и до  момента броят им е 16.

Само през 2005 г. бяха лицензирани 7 нови управляващи, две инвестиционни и 12 акционерни дружества със специална инвестиционна цел. 

Към края на 2005 г. средствата, вложени в колективни инвестиционни схеми, възлизат на 0,42 на сто от БВП, което показва значителния им потенциал.

Важен показател за ролята на небанковия финансов сектор са промяната и динамиката на активите, управлявани от поднадзорните лица. Активите на пенсионните фондове, сравнени на годишна база, през 2004 г. са в размер на 786 млн. лв. (0,7 на сто от БВП), а през 2005 г. са вече 1 млрд. 85 млн. лв. (2,64 на сто от БВП), т. е. нарастване от 38 на сто.

Премиите на застрахователните и здравноосигурителните дружества нарастват с близо 33 на сто – от 845 млн. лв. през 2004 г. на 1 млрд. 124 млн. лв. през 2005 г.

Активите на колективните инвестиционни схеми (това е параметър, който е най-важен за потребителите и ще даде ясна и точна алтернатива на въпроса за развитието на капиталовия пазар) през 2004 г. са 55 млн. лв., а през 2005 г. те са вече 185 млн. лв., т. е. имат относителен ръст от 216 на сто.

Пазарната капитализация на БФБ е основен параметър, който се включва във всеки доклад на Европейската комисия за развитието на българската икономика и се следи в международен аспект, защото отразява нивото на развитието на финансовите пазари във всяка страна, е 4 млрд. лв. през 2004 г. (10,61 на сто от БВП), а през 2005 г. е 8,5 млрд. лв. (близо 21 на сто от БВП) и представлява нарастване от 109 на сто.

Самите числа показват, че небанковият финансов сектор е един от основните елементи за инвестиране и на местните юридически и физически лица, и на чуждите инвеститори със своя голям потенциал.

Като цяло делът на активите в небанковия финансов сектор достигат в края на 2005 г. между 26,26 но сто от БВП, докато през 2004 г. – 15 на сто.

Миналата година бе забележителна за българския фондов пазар. Тя се характеризира с повишени обороти, голям брой сделки, удвоена пазарна капитализация. Оборотът на БФБ е 3 млрд. 182 млн. лв.

Неотдавна българският парламент прие промени в Кодекса за социално осигуряване, което даде на пенсионноосигурителните дружества по-добри инвестиционни възможности в корпоративни активи, което засилва необходимостта от надзорната роля на КФН с цел да се правят стабилни и нерискови инвестиции и операции на финансовите пазари. Нарастването в пенсионните фондове през 2005 г. – над 40 на сто. Основните активи се управляват от универсалните пенсионни фондове, но значително нараства делът и на средствата, постъпващи в допълнителните доброволни пенсионни фондове. Това е сериозен признак за макроикономическата стабилност на държавата и за потенциала за растеж.  Това означава, че хората получават повече средства и могат да си позволят да отделят от тях, за да инвестират в допълнително пенсионно осигуряване и в схеми за животозастраховане.

Бъдещето на небанковия финансов сектор в контекста на евроинтеграцията е основно в повишаването на конкурентоспособността. Тя ще бъде жизнено необходима за всички субекти и съвсем естествено ще рефлектира върху потребителите на услуги като качество и цена.

Г-н Апостолов обърна внимание в доклада си и на темата за законодателните промени, засягащи сектора (приемането на Кодекса за застраховането, промените в Кодекса за социално осигуряване, в Закона за публично предлагане на ценни книжа, предстоящите промени в регулирането на пазара на ценни книжа и в Закона за пазарните манипулации и Закона за финансовите конгломерати, съществени изменения в законодателството по отношение борбата срещу прането на пари) и ролята на КФН за стабилността на пазара. Комисията ще се стреми към сериозен и непрекъснат надзор не с цел да затрудни работата на поднадзорните лица, а с въвеждане на регулации само тогава, когато става въпрос наистина за политика. Много ще се държи на анализа на риска, за да бъдем на самото поле на финансовите услуги, за да неутрализираме лошите практики и стимулираме качествените и добри участници на пазара.

По време на дискусиите представители на банковите среди се изказаха доста критично срещу ограниченията по отношение на кредитирането от търговските банки, които БНБ им налага под указанията на Международния валутен фонд. Антъни Хасиотис, главен изпълнителен директор на Пощенска банка, изрази общото мнение на банкерите срещу новите рестрикции, които ще понижат кредитния ръст до 17,5 на сто. През 2005 г. той е бил 32,7 на сто, а през 2004 - над 50 на сто. Според Хасиотис Централната банка сменя правилата на всеки три месеца. Той настоя да  анализира ефективността на направените промени, преди да се пристъпи към нови. Банковият сектор е най-лесната мишена за рестрикции, защото е най-дисциплиниран, заяви и Христос Кацанис, председател на Надзорния съвет на Обединена българска банка. Секторът, който е 100% на светло, търпи най-големи рестрикции, призна и представителят на МВФ за България Джеймс Роуф. Тъй като икономиката ни е до голяма степен дерегулирана, над нея не може да се оказва подобен натиск, затова рестрикциите са върху банките. Една от причините фондът да настоява за ограничаване на кредитирането е големият дефицит в текущата сметка, изтъкна г-н Роуф. Трябва да се следи да няма рискови заеми. БНБ трябва да е сигурна, че клиентите ще разполагат и в бъдеще с достатъчно доходи, за да погасяват кредитите си. Важно е да продължат и структурните реформи в икономиката, за да се повиши конкурентоспособността.

Подуправителят на БНБ и ръководител на Управление “Банково” Димитър Костов обясни, че банката не налагала на трезорите да намалят кредитирането, а само да заделят достатъчно капитал. Той посочи, че по показателя кредити за частния сектор спрямо БВП България се е изравнила със страните членки на ЕС. През 2000 г. заемите за частните предприемачи са били 11 на сто от БВП, а за 2005 г. – близо 45 на сто.

Наградите

Както съобщихме в предния брой, в конкурсната категория “Общо застраховане” първа награда получи застрахователният продукт  “Защитен дом” на ЗПК “Армеец” АД. В категорията “Комбинирани застрахователно-кредитни продукти” първа награда взе “Комбинирана застрахователна полица” на ЗПАД “Булстрад” и “Ти Би Ай Кредит” ЕАД. Наградите връчи доайенът на българското застраховане г-н Лука Доков.

Застраховката „Защитен дом” осигурява пълно застрахователно покритие на личното имущество, жилищата и вилите на гражданите. Покритието включва жилищни и вилни сгради, подобрения в тях и в прилежащите им помещения, както и на домашното имущество (общо обзавеждане, битови електроуреди, аудиовизуална и електронна техника и други лични вещи). Продуктът предлага защита срещу всички опасности, които застрашават личното имущество. ЗПК „Армеец“ АД изплаща обезщетение не само по стандартните рискове от загуба или увреждане на застрахованото имущество вследствие на пожар, мълния, експлозия, падане и блъскане на летателно тяло, природни бедствия, аварии, късо съединение, вандализъм, кражба, грабеж и др., но и по ред допълнителни покрития. С тази застраховка клиентът получава широко и гъвкаво застрахователно покритие, което лесно може да се адаптира спрямо индивидуалните нужди.

ЗПАД „Булстрад” и “Ти Би Ай Кредит” ЕАД предлагат уникална за българския пазар „Комбинирана застрахователна полица”, която осигурява покритие за дома в комбинация със задължителната застраховка “Гражданска отговорност” и застраховка “Злополука” на лицата в МПС. Застраховката се предлага на кредит в офисите на “Булстрад” в цялата страна. Полицата е съобразена с конкретните потребности и финансови възможности на клиента. Предвидени са допълнителни отстъпки, ако потребителят купи покритие за движимото и недвижимото си имущество в комбинация с някое от другите предлагани покрития. При сключване на „Комбинирана застрахователна полица” клиентите имат възможност да разсрочат застрахователната премия на 12 равни месечни вноски чрез сключване на договор за целево финансиране с „Ти Би Ай Кредит” ЕАД. Кредитът се отпуска без първоначална вноска, както и без всякакви такси, лихви и  оскъпяване. Като бонус при спазване на минимални изисквания „Ти Би Ай Кредит” предоставя кредитна  карта с лимит 500 лева.

Славимир Генчев