РУСИЯ: Застрахователите излизат по-смело „на нивата“

Държавната Дума на Русия прие на първо четене законопроект, с който ще бъдат нанесени поправки във Федералния закон за селскостопанското застраховане с държавно участие.
Документ предлага към земеделските рискове за застраховка, които се ползват с държавна подкрепа, да се включат рискове от загуба на реколта от грозде и овощни насаждения, а към списъка на опасните за селскостопанското производство природни явления да се включат наводненията, потопите и свлачищата. Под въпрос за коментаторите е доколко „драматични и ефективни“ в крайна сметка ще се окажат тези промени.
Климатични катаклизми през последните години в Русия показват, че селското стопанство е най-зависимо от капризите на времето. Делът на щети от този отрасъл, които са следствие на стихийни природни явления, е 60 % от общите загуби за страната. Само през 2013 г. щетите, нанесени върху руските АПК вследствие на наводнения и засушаване са били над 20 млрд. рубли, от които 11,4 млрд. рубли от суша и 8,7 млрд. от наводнения. Естествените климатични предизвикателства не са ограничени. Преките загуби само от чумата по свинете, която върлува в Русия през 2007 г., са възлизали, по данни на Националния свиневъден съюз, на около 2 милиарда рубли, като косвените загуби се оценяват на около 30 млрд. рубли. „Всички тези събития имат отрицателно въздействие както върху състоянието на отделните селскостопански предприятия, някои от които докарани до несъстоятелност, така и върху стабилността на аграрно-промишления комплекс на страната като цяло и способността да се гарантира продоволствената сигурност на държавата“, обясняват руските експерти.
Специалистите считат, че загубите в селското стопанство на Русия, както и разходите на бюджета за тяхното покриване могат да бъдат значително по-малко, като се използва в ролята му на ефективен инструмент застраховането. Застрахователната защита срещу рисковете, на които е подложено селското стопанство в тази страна днес, на практика се ограничава до подсигуряване на катастрофични рискове, като загуба на култури и селскостопански животни чрез финансова подкрепа от държавата. Поема се 80% от премията за земеделски застраховки под формата на субсидирани застраховки.

Условията на тази подкрепа е регламентирана от Федерален закон № 260 - ФЗ „За държавна подкрепа на земеделските застраховки ...“. Тази законодателна уредба се счита от множество експерти и специалисти за несъвършена и бе обект на критики от страна на земеделските производители, застрахователи и учени.

През 2011 г. с приемането на този закон бе прогнозирано, че прилагането на новите регулаторни правила ще доведат до застрахователна защита на 80% от площите, но тази прогноза се оказа утопична.

Земеделската площ, застрахована с помощта на правителствените субсидии през 2012 година, възлизаше на около 19 % , или 12,9 милиона хектара, а до 2013 г., вместо да се придвижи нагоре, този процент е намалял до 11,90 милиона хектара (16% от общата засята площ).
Международният опит показва, че развитите застрахователни системи в земеделието (САЩ, Канада и Испания ) се характеризират с използването на национални програми в областта на застраховането на селскостопански рискове под формата на публично-частни партньорства, припомнят руските медии. Формират се специализирани институции, които имат регулаторни функции относно земеделските застраховки с държавна подкрепа.

Те са отговорни за функционирането на цялата система за установяването на общите правила за работа, за стабилността на пазара и управлението на публичните средства за публично-частните партньорства. Наличието на неутрална организация, единен „център на компетентност и информация“, позволява да се балансират интересите на застрахователи и държатели на застрахователни полици и да се гарантира финансовата стабилност, коментират експертите.

Основният фактор за успеха на ПЧП е точното разпределение на отговорностите, прозрачността на системата и създаването на капацитет, компенсиращ загубите на застрахователите поради настъпването на природни и биологични бедствия.

Държавата тук играе ролята на регулатор и гарант на стабилността на системата, а частните застрахователи предоставят възможност да се извършва работата по поемането на застраховането и за уреждане на претенции. В същото време застрахователите се  конкурират само на база качество на обслужване по полиците.
Руските специалисти настояват страната да обърне специално внимание на международната практика за изграждане на система за земеделски застраховки, но световният опит в тази област почти никога не се използва в тази страна, твърдят те.