Ценността и смисълът на застраховането стават видими в най-тежките моменти

Константин Велев, член на Управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи

 

- АБЗ ще събира обобщени данни за изплатени щети от юлските бедствия, за да се демонстрира с цифри ползата от застраховането

- Застрахователният катастрофичен пул се нуждае от държавническо решение

- Онлайн системите и приложенията за регистрация на щети доказаха предимствата си

 

С КОНСТАНТИН ВЕЛЕВ, член на УС на АБЗ, разговаря ГАЛИНА МАРИНОВА

 

- След кошмарното изживяване, градушката, която се изсипа над София, застрахователите реагираха мигновено с различни облекчения, а коментаторите определиха реакцията на индустрията като „адекватна“. Как вие оценявате работата на бранша в тази екстремна ситуация?

- Не помним подобна градушка през последните десет-петнадесет години. Преди години имаше градушка, която нанесе щети, но те далеч не бяха толкова сериозни. Като цяло индустрията наистина отговори много адекватно на събитието и на очакванията на хората, свързани с това събитие, а щетите наистина бяха сериозни.

Повечето компании реагираха на първо място с удължаване на сроковете за регистрация на такива щети. Удължаването е различно в отделните компании, което е нормално. Невъзможно е да има единна политика по този въпрос, но доколкото ми е известно, сроковете за регистрация на щети от това събитие бяха удължени минимум с 15 дни, а повечето компании предложиха срокове до 30 дни.

Индустрията отчете сериозния брой на потърпевшите от това събитие. Отчете се също и фактът, че сме в сезона на отпуските и много хора имат планове, които не могат да отложат, без това да доведе до финансови загуби. Има и много хора, които отсъстват от София.

Нормално е хората да не бъдат притискани с кратки срокове тогава, когато действително има много клиенти, които заявяват щети. Целта е да не се получават огромни опашки, каквито въпреки всичко се получиха в някои от компаниите, които имат по-голямо портфолио по автомобилно застраховане. Удължените срокове ще позволят да не се затрудняват излишно клиентите, а те да имат достатъчно време спокойно да регистрират щетите. Мисля, че във всички компании беше въведено и удължено работно време, за да не се образуват опашки само в стандартното работно време, а хората да могат спокойно, след работа, да посетят съответната компания и да заявят своята щета.

Нормално е с предимство да се гледат щетите, при които има не само подбитости по купето, но и счупени стъкла. Няма как да се шофира със счупено стъкло или поне това е изключително затруднено.

При някои компании се предлага и да се смени безплатно и винетният стикер при нужда от смяна на предното стъкло. Като цяло мисля, че навсякъде индустрията създаде съответната организация за безпрепятствено регистрирне на щетите. Нещо повече, има и компании като нашата, които предлагат и онлайн регистрация на щета, както и регистрация чрез мобилно приложение. Това допълнително улесни процеса.

Разбира се, това техническо предимство не съществува във всички компании и въпреки огромните му предимства не би могло да се направи и пусне в експлоатация за една вечер, за да се реагира на екстремната ситуация. Въвеждането на тази съвременна технологична възможност е стъпка, което изисква мащабна времева и финансова инвестиция. Но в няколко компании, в които възможността за използването на новите технологии при регистрация на щети, съществува, тя се използва от клиентите изключително добре. В нашата онлайн система например около 40% от щетите бяха регистрирани онлайн или чрез мобилното приложение.

 

- Четиридесет процента? Това е впечатляващо!

- Да, много сериозен резултат! За нас създалата се екстремна ситуация е знакова. Случилото се, разбира се, е изключително неприятно, точно това е моментът, в който хората много ясно видяха предимствата на онлайн регистрацията на щети и го използваха много сериозно. В крайна сметка това е един позитивен резултат от драматичните събития.

Ако трябва да обобщя, ще кажа, че ние, застрахователите, реагирахме изключително адекватно в тази ситуация, която в никакъв случай не е приключила. Работата тепърва започна. Тя стартира още в първите часове след градушката и щети предстои да бъдат регистрирани и през следващите дни. Ще започне и отстраняване на щети в сервизи, официални и доверени, плащане на експертни оценки... Този процес със сигурност ще бъде във вниманието на индустрията през следващите два месеца.

 

- „Каско“-то е застраховката, която има най-силно представяне сред незадължителните застраховки, а и имущественото застраховане, което също е важно за бранша, също бе засегнато в някаква степен от градушката. Как според вас ще се отразят тези плащания на реномето на застрахователите?

- Винаги когато има подобно събитие, ние се изкушаваме да мислим, че то ще доведе до повишаване на застрахователното проникване. Това е показателят, който показва какъв е броят на застрахованите лица или обекти в страната на фона на общия им брой. Изкушаваме се, макар че практиката обикновено показва друго. Забелязва се някакъв ръст в продажбата на полици във времето, близко до събитието. Хората мислят за застраховки, когато впечатленията от събитието са пресни, и след това нещата се връщат в някакво нормално русло.

Ако говорим специално за сегмента на „Каско“-то, аз не мога да кажа, че българинът не мисли за тази застраховка. Ако българинът има някакво съзнание, че се нуждае от някакъв застрахователен продукт, извън задължителните, то това е „Каско“-то. Българинът застрахова колата си, защото по някаква причина я счита за най-ценното си притежание. Може би ще има някакво повишаване на интереса, но не смятам, че и в момента проникването в този сегмент на пазара не е добро, а напротив. „Каско“-то представлява един много сериозен дял в застрахователния пазар.

По-интересно за нас ще бъде, ако това събитие отново подчертае необходимостта да се застрахова домашно имущество. Ако накара хората да усетят ползите от този вид застраховане, било то за дома или за други техни обекти, в които развиват дейност – малки магазини, офиси и т.н. Именно там е голямата ниша на пазара. В същото време защитата на дома и офиса продължава да бъде един голям проблем за гражданите като цяло. Всички тези събития, които се случват, особено през последните месеци, показват нагледно колко голям е броят на незастрахованите лица. Сочат и трагичния факт, че огромен брой хора се оказват в състояние на безизходица, не могат да възстановят вредите, които бедствието им е нанесло. Ярък пример за това е случилото се във Варна, а също и трагедиите в някои други градове и села вследствие на излезли от коритата си реки и т.н. Единици са собствениците, които са застраховали имуществото си и получиха средства от застрахователите, за да възстановят щетите. За съжаление много хора останаха на улицата без нищо. Те чакат на помощта на държавата, на помощта на общината. Това е проблем, с който ние като бранш, но също и държавата, трябва да се борим. Трябва да променим този начин на мислене, това съзнание.

Надяваме се да има някаква промяна в нагласите на обществото, която да се отрази в повишаване на търсенето на застраховки, защото и щетите, нанесени по имуществени застраховки на гражданите от градушката на 8 юли, също не са малко.

Това, което беше видимо за всички, което попадна в окото на медиите, бе работата на пунктовете за ликвидация на щети в автомобилното застраховане, опашките от автомобили и т.н. Мога да кажа обаче, че една четвърт от общия брой на регистрираните щети в нашата компания вследствие на градушката в София са щети по застраховки „Имущество“, а не автомобилни. Говорим за домашно имущество, за административни обекти, офиси и т.н. Разбира се, най-много са щетите, свързани със счупени стъкла, но имаме и щети по фасадите в онези райони на София, където градушката е била по-едра. Имаме проникване на вода в имотите и това е нормално, след като са счупени стъклата.

Надявам се това действително да промени начина на мислене на хората, защото застраховка не ни е необходима, когато всичко е наред. Тя е подсигуровка за трудни моменти, с които за съжаление всеки един от нас се сблъсква в живота си.

 

- Именно това са моментите, в които застрахователите трябва да реагират адекватно и така постепенно да променят и затвърждават позитивната нагласа на обществото към работата на бранша.

- Аз мисля, че ние застрахователите реагираме адекватно не само сега. Само преди половин месец във Варна индустрията реагира изключително адекватно. Много екипи на повечето компании работеха на място и използваха буквално всеки един светъл час на детя. Работеше се от тъмно до тъмно, за да се правят огледи, да се описват щети и по най-бързия начин, на място се плащаха обезщетения. В нашата компания щети се плащаха на практика на място, в рамките на ден-два, за да могат хората да започнат да възстановяват щетите по домовете си.

 

- А какъв беше размерът на застрахованите щети във Варна?

- При нас, в нашата компания, щетите от варненското бедствие бяха около 350 000 – 400 000 лева.

Индустрията не е дала повод на хората да мислят, че не стои зад гърба им, а напротив. Всячески се стараем да покажем в тежки моменти смисъла на застраховането. Да покажем, че искаме да отстояваме функциите, които имаме в това общество.

 

- Ще бъде ли в състояние браншът да покаже на обществото нагледно и с цифри т.нар. застраховани щети от юлските бедствия? Това би онагледило и показало по недвусмислен начин ползата от застраховането, особено ако сумата се съпостави с общите щети, нанесени от бедствията.

- Разбира се, по линия на асоциацията ние можем да направим една такава обобщена информация за щетите, платени в различните компании. За такива данни, разбира се, не може да става дума в момента, защото, както виждате, ние сме в началото на процеса по регистриране и изплащане на щетите.

В следващия месец още ще има регистрация на щети, ще се плащат обезщетения, ще има калкулации и т.н. Но със сигурност ще се опитаме да направим една такава обобщена статистика. Тя, разбира се, ще почива на информацията, която самите компании ни дадат. Това е единственият начин, по който можем да направим такова обобщение. Надяваме се колегите от компаниите да ни предоставят данни. Те не би трябвало да са някаква особена корпоративна тайна, защото ние ще искаме само общи показатели. По този начин действително ще можем да покажем на обществото и с помощта на медиите, че усилието да се застраховаш е наистина важно и си заслужава. Така хората, които все още не са си направили застраховки по една или друга причина, може да се замислят и да излязат от това постоянно състояние на мрачно недоволство, което по принцип е характерно за българина. Недоволството към всички, всеки и всички само по себе си не води към нищо добро.

Винаги човек може да каже, че има основание за недоволство, но ние непрекъснато подхождаме към всичко с излишно недоверие и към всичко имаме някакви претенции. Може би, както казваше навремето един български политик, ако си „сменим чипа“, ако сменим малко начина си на мислене, може би ще видим света и проблемите си по друг начин. Ако престанем да казваме на чашата, като на полупразна и я видим като полупълна, може би действително ще преоткрием ползата от много съществуващи на пазара продукти и услуги. Свикнали сме първо да започнем да се оплакваме, да стартираме с едно по-негативно мислене, което  едва впоследствие да променяме малко по малко. Подобна позиция не е нито добра, нито продуктивна. Изглеждаме като непрекъснато недоволна нация, а недоволството не ражда нищо позитивно.

Ненужно е да подхранваме собствения си скептицизъм. С изнасянето на тези данни ние ще опровергаем и още едно твърдение, което често чуваме: „Застрахователите не плащат!“ На какво почива това усещане за неплащане? В 99 процента от случаите се оказва, че лицето, което твърди, че браншът не плаща, въобще никога не е било застраховано. От къде тогава знае дали застрахователите плащат, или не плащат?!

 

- Ще се актуализира ли покрай градушката и Аспарухово темата за застрахователния пул?

- Дискусиите по тази тема никога не са спирали в асоциацията. Актуалността й се изостря на приливи и отливи, но проблемът е, че въпросната тема е дискутирана многократно. При някои от вариантите за разрешаване на въпросите, свързани със застрахователния катастрофичен пул, минават през сериозни законодателни промени. Тоест, ако ще се дискутира сериозно тази тема, тя трябва да излезе от сферата на кабинетните дискусии и да бъде изведена на едно ново, по-държавно ниво. Държавата няколко пъти направи обсъждания по темата, но те бяха бързи и кратки, свързани с някакво конкретно катастрофично събитие. Държавата реагира точно както реагира населението – събитието отшумява и държавата спира да дискутира проблема.

 

- Направиха се промени при застраховането на държавно имущество.

- Да, при бюджетните органзации, но и преди съществуваше изискване за задължително застраховане на това имущество. Разликата бе, че преди промените това държавно имущество се застраховаше на счетоводни стойности. Резултатът бе, че имаше случаи на 95% подзастраховане. При такова подзастраховане, когато стане събитие, не може да се очакват чудеса от застрахователите. Очакванията една щета да се плати на 100%, когато си я застраховал на 5% от стойността на имуществото, разбира се, са нереалистични. Това са азбучни истини в застраховането.

Въпросът е, че тази дискусия действително трябва да се изведе на по-различно ниво. Трябва да се върви към държавническо решение. В дискусиите за вземане на това решение, естествено, ние застрахователите трябва да имаме най-сериозно място и да се търси приемлив за страната модел. Има различни форми на катастрофични пулове, възприети в различните страни. Не е нужно да „откриваме топлата вода“. Трябва да възприемем онзи подход, който считаме за най-удачен за България.

Тази дискусия трябва да бъде докарана до край, а не само да виси в пространството. Когато поставим на дневен ред дискусията за пула, вече дори ние, в асоциацията, подхождаме доста уморено към въпроса. Защото в асоциацията темата се обсъжда вече твърде дълго. Аз съм в Управителния съвет на АБЗ вече два мандата, а и в предишните два-три мандата темата също е била сред редовно коментираните.

 

- Но за да се стигне до законодателни промени, не трябва ли застрахователите да бъдат единни най-малко по въпроса „да“ или „не“, да има или да няма катастрофичен застрахователен пул?

- Съгласен съм, че ние застрахователите нямаме единно мнение по този въпрос. Но в крайна сметка, колкото и грубо да звучи, държавата за това е държава, за да види едното мнение, второто мнение, третото мнение... и да формира някаква държавна позиция. Трябва да бъде проявено държавническо мислене по този въпрос, да се възприеме единият от възможните подходи за решаване на въпроса и да се наложи.

Ако питате всеки гражданин поотделно за който и да е проблем в държавата, то всеки ще има собствено мнение. Ще се изправим пред невъзможността да се удовлетвори желанието на всички и проблемът няма да получи решение. По тази логика никой не трябва да върши нищо и ще чакаме нещата да се случват някак си сами.

Съгласен съм, че нямаме единно мнение, но има Комисия за финансов надзор, която също може да прецени проблема, има и други държавни органи, чиито отговорности са директно свързани с тази проблематика.

В крайна сметка просто трябва да се избере един от подходите за решаване на проблема за създаване на застрахователен пул и той да се реализира. Нали точно за това съществува държавната политика във всеки отделен бранш. Едва ли субектите във всеки сектор ще бъдат винаги на едно мнение. На практика това се случва изключително рядко.

 

-Различията в мненията би трябвало да се възприемат като богатство?

-Разбира се. По този начин ние разполагаме с по-голямо богатство на подходите, които могат да бъдат възприети, но оттам нататък трябва да се преценят аргументите за и против, които са заложени във всеки вариант, и да се поеме държавническа отговорност, за да се вземе решение. Застрахователите не могат да вземат такова решение.

 

-Някой трябва да приеме „тежестта на царската корона“ и да се нагърби с отговорността да вземе решение?

-Именно. Защото нищо не е по-лошо от липсата на решение.