Застраховки за пенсия или държавата фалира

България има нужда от въвеждането на нови форми за покриване на осигурителните рискове, за да се гарантира стабилността на системата и държавния бюджет при продължаващото застаряване на населението.

Това е изводът в отчета на изпълнението на демографската стратегия на страната за 2013 г., подготвен от Министерството на труда и социалната политика.

Застраховки за инвалидизиране, безработица и дори пенсии, както и различни видове банкови депозити са вариантите за допълнително осигуряване, обясниха експерти от министерството. Решението какъв да е моделът обаче трябвало да бъде взето от политиците. Отделно за въвеждането ще се търси обществено съгласие.

В момента всички тези рискове се покриват единствено от НОИ. За да се подпомогне държавният осигурителен институт, е нужно укрепване на пенсионните фондове от втория и третия стълб, се казва още в отчета на демографската стратегия.

Предвижда се и плавно орязване на плащанията от страна на НОИ, които не се покриват от осигуровки. Всички разходи пък трябва да са строго обвързани и с личния принос като внесени осигуровки на всеки отделен човек.

43 г. е стигнала средната възраст на българите през 2013 г. Само за една година това означава застаряване на нацията с 4 месеца, а спрямо 2000 г. - с 3 г. и 3 месеца.

За периода 2011-2013 г. очакваната продължителност на живота пък е нараснала с 4 месеца и е достигнала 74,5 години. При жените очакваната продължителност на живота вече е 78 години, а при мъжете - 71 години.

Този показател е важен, защото по него се разбира колко време един човек се очаква да получава пенсия. Според плановете на социалното министерство предвижданията за очакваната продължителност на живота ще участват в определянето как да нараства възрастта за пенсиониране.

Ако не бъдат взети мерки за компенсиране на демографската ситуация, България ще затъне в дългове, става ясно от документа на социалното министерство.

Дори при оптимистични сценарии работната сила в страната ще намалее с близо 40% до 2050 г., а реалният ръст на БВП се очаква да се забави до 0,7% на година, пише в отчета на демографската стратегия. “Публичните разходи като дял от БВП се очаква да нараснат в дългосрочен план в резултат на разходите за обществено здравеопазване, дългосрочни грижи и държавни трансфери към пенсионната система, в резултат на което съотношението дълг към БВП на България се очаква да нарасне от 18 на 51% до края на прогнозния период. Продължителните първични дефицити ще са най-важната движеща сила на натрупването на държавен дълг в рамките на прогнозния период, добавяйки около 0,9 процентни пункта годишно към коефициента дълг/БВП”, е записано като прогноза в документа.

Освен пенсионната система трябва да бъде реформиран и пазарът на труда, пише още в отчета. Целта е да има повече работни места за възрастни хора, които щели да остават по-дълго на работа, и заради обвързването на размера на пенсиите с личните им вноски, правени през годините. Затова според социалното министерство е важно да се привличат инвеститори, които да осигуряват работни места, подходящи и за възрастни.

Бежанците свили наполовина загубите от избягали българи

Бежанската вълна е сред основните причини да намалее отрицателният механичен прираст на населението. През миналата година той е минус 1108 души, докато през 2012 г. е бил минус 2512 души. Най-голямата разлика между броя на изселилите се от страната и този на заселилите се е била през 2010 г. - минус 24 190 души.

За 2013 г. хуманитарен статут и статут на бежанец са получили 2462 лица, а от 1 януари 2014 г. до средата на март 2014 г. броят на потърсилите закрила в България е над 1900.

Общо заселилите се в страната през миналата година са 18 570 души, а емигриралите българи - 19 678 души. Проблем обаче е, че извън България заминават главно хора във възрастта 5-44 години, а се заселват хора на възраст между 44 и 79 години.

Все повече семейства имат второ дете

7 245 677 души е било населението на България през миналата година, като намалението в резултат на отрицателния естествен прираст е 37 767 души, отчита социалното министерство за 2013 г.

Въпреки рекордно ниската раждаемост - само 66 578 деца, положително е, че все повече семейства имат второ и трето дете, отчита министерството. 48,31% от ражданията през миналата година са именно на второ и трето дете, а 51,60% - на първо. През 2011 г. първите деца са били 52%, а през 2012 г. - 51,60%.

Тези данни потвърждават установените с проучвания нагласи, че за българите идеалното семейство е с две деца.

Заради това и държавата ще стимулира този модел, като постепенно се увеличават детските добавки за второ и трето дете в семейството. Ще се търсят и механизми за данъчно стимулиране на семействата с повече деца.

С 487 броя са намалели абортите през 2013-а г. спрямо 2012 г. Отчита се и нарастване на браковете със 776 броя. През миналата година гражданските бракове са 21 943. Броят на разводите пък е бил 10 908, което е с 1039 по-малко от 2012 г.

Отчита се и намаляване на починалите. През 2013 г. те са били 104 345 души, което е с 4936 смъртни случая по-малко от 2012 г.