Застраховка срещу климатичните промени

09 Октомври 2014 г.,zastrahovatel.com
Готови ли сме да управляваме неизбежното и да избегнем неуправляемото

 

 

Гергана Иванова

 

Изменението на климата не просто се случва, то вече е факт. Поредицата от природни бедствия, сполетели страната ни, доказват това. На 19 юни тази година тринадесет души загубиха живота си в наводненията, породени от проливните дъждове в Североизточна, Северна и Централна България. Метеоролозите обявиха, че количеството паднали валежи само в Източна България за 24 часа надхвърля месечната норма. Обявено бе бедствено положение в много общини, а черноморският град Варна и неговият квартал Аспарухово пострада най-тежко от наводненията. Месец и половина след наводнението във Варна и Добрич ново бедствие, този път във врачанския град Мизия, споходи България, взе най-малко две жертви и причини материални щети за милиони. За 44 дни страната бе застигната от над 10 жестоки наводнения - Варна, Добрич, Велико Търново, София, Ловеч, Габровско, Бургаско, Враца, Монтана, Пловдив, села в Родопите.

Малко преди тези трагични събития няколко необичайни природни явления разтърсиха България само за пет седмици през тази пролет. Проливни дъждове и наводнения засегнаха различни части на страната. Земетресения смутиха редица градове. Ветрове със силата на торнадо пометоха покривите на няколко къщи в населено място недалеч от София.

Само през миналата година в световен план са били регистрирани 900 екстремни събития, а в България честотата на природните бедствия се е увеличила значително през новото хилядолетие, като само между 2004 г. и 2006 г. са регистрирани 10 големи природни бедствия, показва статистиката.

Отчитайки 52 бедствия в 23 страни от Европейския съюз през последните 12 години, Европейската комисия предлага поне 20% от бюджета на ЕС за периода 2014-2020 г. да бъде заделен за разходи, свързани именно с климата.

Като член на ЕС България може да се възползва от съществуващите политики и инструменти на съюза за реагиране на последиците от изменението на климата и подобряване на подготвеността и капацитета на страната за справяне с предизвикателствата, свързани с изменящия се климат. Много от тези политики се основават на стратегията от 2013 г. за адаптиране към изменението на климата - ключов документ, който има за цел да направи Европа по-устойчива на климатичните влияния.

България ще получи 6 на сто от стойността на щетите от наводненията като помощ от Брюксел, съобщи в средата на септември вицепремиерът и министър по управление на европейските фондове Илияна Цанова. По думите й все още в апликационната форма не е включено искане и за щетите в Мизия, защото те още не са оценени.

„Апликационната форма е на стойност 302 млн. евро. Тъй като има процедура - трябва да се направи оценка на щетите, тогава да се види дали влизат в едни определени прагове и тогава да се направи апликационната форма. Сумата от 300 млн. е цялата сума на щетите. Ние ще получим около 6% или около 18 млн. евро от тази сума като компенсация от Фонд „Солидарност”. Надяваме се това да стане в следващите 3 месеца”, коментира министър Цанова.

 

Новата реалност

 

Водещ принцип за политиците навсякъде по света си остава управление на неизбежното и избягване на неуправляемото. В нов доклад на Световната банка за България, озаглавен „Застраховка срещу климатичните промени“, се излага ясно този принцип, като се подчертава, че съчетаването на застрахователни продукти, системи за ранно предупреждение, информационни кампании и строга нормативна уредба могат да бъдат от голяма полза за преодоляване на отрицателното въздействие на изменението на климата. Застрахователната индустрия може да подкрепи практиките на адаптиране, като допринася за по-добро управление на рисковете, свързани с изменението на климата чрез предоставяне на стимули за предотвратяване на риска и на последно място чрез разпространение на информация относно превантивните мерки.

Все повече доказателства подсказват, че икономическите загуби от бедствията, свързани с климата или метеорологичните условия, също нарастват. В продължение на много години вече глобалната застрахователна индустрия се сблъсква с редица предизвикателства, свързани с променящия се климат, като тази тенденция най-вероятно ще се запази през идните десетилетия. По-точно се очаква, че изменението на климата поради по-голямото въздействие и свързаните с това рискове ще увеличи рязко търсенето на застраховки.

Анализът на оценката на риска показва, че България е изправена  пред най-висока заплаха от наводнения, които имат най-голям относителен дял от общия брой жертви и икономически загуби. Въпреки това важно е да се направи оценка и на по-редки, но потенциално катастрофални рискове, което прави земетресенията може би най-обезпокоителните природни бедствия както за публични, така и за частно правни субекти. Така например оценките сочат, че 98 на сто от територията на България е уязвима на сеизмични въздействия от 7.0 или по-висока степен. Ето защо едно тежко земетресение би предизвикало много повече щети, отколкото най-екстремните за България наводнения.

В изследването се посочва, че бездействието в борбата с рисковете, свързани с климатичните промени, ще доведе до допълнително повишаване на потенциалния риск от продължаващо изменение на климата. И ако се чака твърде дълго, преди да се предприемат действия, в крайна сметка може да се окаже, че са необходими далеч по-скъпо струващи мерки или пък че е безвъзвратно изгубена възможността за ефективно справяне с последиците от въздействието на климатичните промени. Ето защо адаптацията не трябва да е съсредоточена само върху контрола на отрицателните въздействия от изменението на климата, а трябва да е едновременно с това насочена и към използване на съществуващите възможности и стимули, убедени са авторите на доклада. Според тях такъв стимул са взаимоспомагателни фондове за включване на финансово обезщетение, изплащано на земеделските стопани за претърпените икономически загуби в резултат на екстремни климатични явления, поява на болести по животните или по растенията, нашествие на вредители или екологични катастрофи. Друг стимул е оценка на строителството и активите на компанията чрез включване на съображенията за адаптация в общата стойност на собствеността. В тази графа попадат и публично-частни партньорства, които осигуряват първоначален капитал за проекта, прехвърлят собствеността върху публичните активи под формата на плащания в натура или ограничават размера на данъка върху постъпленията, генерирани от самия проект. Употребата на ценообразуване, основано на риска, от страна на застрахователните дружества, което може да насърчи промени в поведението, в резултат на които ще бъдат създадени по-добри профили на риска и ще се ограничат субективните рискове, е друг стимул.

Приносът на застрахователните дружества към намаляването на риска и адаптацията към изменението на климата в България продължава да бъде нисък поради недостатъчната информация на разположение на потенциалните клиенти, сравнително слабо развитата култура на застраховане, общото подценяване на рисковете и отсъствието на съответния финансов капацитет, се посочва в документа. Освен това правителството все още не е приело застрахователни стратегии в рамките на по-широката си политика за справяне с катастрофични рискове, свързани с климата или природни бедствия (например земетресения).

Застраховането често пъти се разглежда като ненужен разход, особено ако потребителите не са осведомени както за възможните рискове, така и за характеристиките на застрахователните продукти. Обаче ако се прави правилно, инвестицията в защита на активите и дейностите може да се окаже полезна, защото често пъти е предварително условие за други икономически действия и е свързана с най-основните човешки потребности и стремежи.

В документа се казва още, че застрахователните продукти могат да помогнат на държавата да хеджира финансовите си рискове, в случай че сериозни бедствия в бъдеще доведат до натиск върху бюджета и съществени финансови разходи.

 

Сухите цифри

 

От докалада става ясно, че ресурсите, отпуснати от българското правителство за предотвратяване и ограничаване на рисковете от природни бедствия, вкл. тези с потенциално високи икономически последици като земетресенията, са изключително ограничени. Според данни на Министерството на финансите средствата, заделени в резерва за непредвидени и спешни разходи през 2005 г. и 2013 г., варират приблизително между 60 и 118.5 млн. лв. В относително изражение сумите представляват между 0.23% и 0.71% от действителните публични разходи за съответните години.

Съществени разлики между планираните и действителните разходи са настъпили през 2005 и 2006 г. в резултат на големи наводнения и свлачища. През 2005 г. е засегната почти цялата територия на страната, а през 2006 г. засегнатите райони са в северната и източната част от страната, в близост до р. Дунав и по крайбрежието. По данни на Националното сдружение на общините нанесените щети на публичната инфраструктура възлизат на над 300 млн. лв., като са засегнати 191 от общо 264 общини. По информация на тогавашното Министерство на земеделието и храните 682 000 декара култури са унищожени и са засегнати 939 000 декара обработваеми земи. Общите земеделски загуби са оценени на повече от 70 млн. лв. В периода между май 2005 г. и май 2006 г. в страната са настъпили седем сериозни наводнения.

Тъй като оскъдните бюджетни средства не могат да покрият щетите от природните бедствия, създаването на модел за споделяне на риска между държавата и застрахователните дружества може да бъде възможно средство за намаляване на загубите за населението.  

 

Финансовите механизми

 

Двата главни механизма за финансово управление на бедствията в България включват Националния фонд за подпомагане при бедствия и Фонд „Солидарност” на ЕС (ФСЕС).

Тези договорености за финансиране след настъпило бедствие се отличават със сериозни недостатъци.  Националният фонд за подпомагане при бедствия не разполага с капацитет за справяне с катастрофични явления. Освен това зависимостта от годишно отпуснатите бюджетни средства внася голяма несигурност в процеса на финансово планиране при настъпването на бедствие, става ясно от доклада. По същия начин ФСЕС не разполага с достатъчен капацитет да финансира големи загуби от бедствия. Освен това ФСЕС предоставя само частично обезщетение от бюджета на централното правителство за щети в резултат от бедствия, като фондът не включва загубите за частни лица. Кандидатстването и получаването на средства е също така дълъг процес, който включва значителни забавяния преди изплащането на средствата, тъй като е необходимо държавите членки също да одобрят отпуснатите суми. Друг недостатък е, че административната процедура на ФСЕС е прекалено тромава за непосредствени нужди. Това подсказва, че предотвратяването на превръщането на природните бедствия в истински катастрофи изисква предварителни мерки, а не просто реагиране при бедствия, се казва още в документа.

 

Застрахователните инструменти

 

Според авторите на доклада се наблюдава обща тенденция за подценяване на риска от застрахователни събития, свързани с изменението на климата, като това обикновено води до ниско ниво на подготвеност от страна на обществото да се справи с финансовите последици на такива събития. Освен това понякога неблагоприятният подбор, т.е. фактът, че само най-уязвимите прослойки от обществото биха закупили застрахователните продукти, е друг фактор, който води до ниски нива на навлизане на застраховането на пазара. Още един фактор в тази връзка е възможното отсъствие на достатъчни ресурси на застрахователния пазар при настъпване на съществено катастрофично събитие.

Възможен начин за преодоляване на предизвикателствата е задължителното застраховане срещу бедствия. Обикновено тази мярка допринася пряко за създаването на по-широк кръг от застрахователни продукти и съществено подобрява последващото разпределение и преразпределение на риска. В допълнение към задължителното застраховане на някакво минимално ниво, може да се създаде застрахователно сдружение, за да се увеличи възможността за поемане на риска в случай на съществено катастрофично събитие. Това сдружение може да допълва задължителното застраховане, споделят авторите на доклада.

 

Прогнозното застраховане

 

Прогнозното застраховане е нова категория застрахователен продукт за прехвърляне на климатичните рискове. Застраховането играе важна роля за насърчаване намаляването на риска чрез принуждаване на застрахователите да включат стойността на риска. Прогнозното застраховане доразвива този процес, като предоставя на вземащите решения лица начини да внесат предварително корекциите по намаляване на загубите. В случай на прогнози за ранни признаци на задаваща се тенденция, свързана с климата, застраховката би дала количествено изражение на редица загуби, произтичащи от дадената тенденция за съответния район, като би могла да се създаде полица за застрахователно покритие доста по-рано.

Прогнозното застраховане е нов тип индексно застраховане, което носи със себе си всички ползи на инструмента за условни искове, като предоставя и допълнителната полза да позволи на вземащите решения лица да реагират на рано получена информация и да нанесат корекции в реално време. Ето защо прогнозното застраховане не само покрива прекъсването на търговската дейност и преките загуби, но и предоставя ресурси за последващо финансиране на управлението на адаптацията, което в действителност намалява непосредствените загуби и постепенно изгражда устойчивост. Тази добавена характеристика прави прогнозното застраховане особено уместно по отношение на усилията, свързани с адаптацията и устойчивостта на изменението на климата, се казва в документа.

 

Застрахователните сдружения при бедствия

 

Създаването на сдружение срещу катастрофични явления (застрахователен катастрофичен пул) изисква взаимно съгласие и сътрудничество между застрахователите и държавата. Създаването на механизъм за публично-частно партньорство може да помогне за преодоляването на предизвикателствата, свързани със способността на застрахователния сектор да покрие загубите.

Според авторите съществуват два подхода към разрешаване на проблемите, свързани с рисковете от катастрофични явления. Първият е т. нар. смесен подход с участието на правителството и частни застрахователни дружества, който има за цел да наблюдава задължителното застраховане срещу рискове от катастрофични явления и да увеличава публичното участие в изпълнението на този тип застраховане.

Вторият подход разчита главно на пазара на частно застраховане за предоставяне на покритие и се занимава с щетите от рискове от катастрофични явления. Вторият подход обикновено е предпочитан в много силно развити икономически страни, в които населението се радва на финансова стабилност и добра култура на застраховане

 

 

До няколко десетилетия климатът в България ще се промени драстично. Какъв е най-страшният сценарий за България, коментира Георги Стефанов, експерт по промените в климата към Световния фонд за дива природа (WWF), цитиран от „Дарик”.

Опасността е, че температурите ще се повишат с около 6 градуса, а това ще доведе до изчезване на българските гори и биоразнообразие. Едновременно с това вече се наблюдава трикратно увеличение на екстремните метеорологични явления като ураганен вятър или проливни дъждове.

Промените в климата в глобален мащаб ще се отразят сериозно на времето у нас. Географското положение на България е такова, че редките досега природни явления, като силни дъждове или продължителна суша, ще стават все по-често срещани явления, смятат учени.

„Покачване с 4 до 6 градуса след няколко десетилетия, което на практика ни превръща в един климат, който горе-долу е като в Южна Гърция. Климат, при който няма гори, няма дъждове, няма хубави обработваеми земи, няма биоразнообразие, няма зима или поне не такава, каквато сме свикнали да имаме, изчезване на българската гора, изчезване на българската плодородност. Превръщаме се малко в съвсем различна страна. И това е съществен риск, който в много малка степен се отчита”, коментира Георги Стефанов. Според него прогнозата за климатичните промени у нас е обратима, но това в никакъв случай не може да стане бързо. „Тя е обратима за няколко поколения и за период от няколко десетилетия. В крайна сметка най-същественият елемент - човекът и човечеството - трябва да осъзнае, че ние сме неразделна част от планетата Земя и това е една обща система и че при проблемите и решенията трябва да се подхожда комплексно”, допълни Стефанов.

Каквито и стъпки да предприеме България за намаляване на вредното въздействие върху природата, няма да е достатъчно, защото са необходими действия в глобален мащаб. Но това, което страната ни може да направи, е да се подготви и да предотврати развитието на следващите природни явления в бедствия.

 



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
orange_li
"Книга за парите"
Методи Христов Станимир Христов, 2002
orange_li
"Презастраховане"
Проф. д-р Велеслав Гаврийски ,