Съществено поскъпване на застраховките е невъзможно

Сервизите нямат капацитет да поемат колите, пострадали от градушката в София през юли.

Раздвижване на пазара ще има при ръст на икономиката, каза Цветанка Крумова, изпълнителен директор на „Армеец“.

- Какво е състоянието на застрахователния пазар в момента и какви са очакванията ви за развитие на сектора до края на годината?

- Очаква ни най-усилният период на годината, последното тримесечие, в края на което традиционно говорим за „кампания“ по сключване на застраховките „Гражданска отговорност“. Причината е, че голям брой превозни средства подновяват застраховките си в този период. До 2004 г. задължителната застраховка се сключваше за календарна година и очевидно инерцията от това не е преодоляна вече десет години. Това е причината в края на всяка година да има повишен интерес към темата за застраховките, а конкуренцията и усилията на компаниите да привлекат клиенти се засилват неимоверно. Всяка година по това време говорим за необходимостта от повишаване на цените, но такова реално не се случва или е символично.

През тази година на нашия пазар се включиха нови участници в лицето на бившите здравноосигурителни дружества, които бяха прелицензирани като общозастрахвателни. Част от тях вече преодоляха специализацията си в личното застраховане и започнаха да предлагат продукти на пазара на автомобилното и имущественото застраховане.

- Кои ще бъдат следващите предизвикателства пред бранша в световен план и на национално ниво?

- Предизвикателството, както за българския, така и за европейския пазар, е, че 2015 г. ще бъде последната преди влизането в сила на директивата Платежоспособност II, която ще промени в голяма степен отношението на дружествата към рисковете, които поемат. Глобалните проблеми като промените в климата и тероризма имат пряко отношение към застрахователната дейност в световен мащаб. Ето защо световният пазар се подготвя като, от една страна, увеличава капацитета си, за да посрещне тези рискове, а от друга, се правят много инвестиции в системи за моделиране на рисковете, чрез които да се идентифицират и необходимите мерки за превенция. Сериозен ефект върху застраховането има и застаряването на населението, което също е глобален проблем. Ето и огромната разлика – в западните държави се говори за платежоспособно възрастно население със специфични нужди, докато у нас въпросът е за оцеляването на пенсионерите.

- Може ли нашият застрахователен пазар да се сравнява с пазарите на развитите страни от ЕС?

- Основните принципи в застраховането са измислени отдавна и са валидни навсякъде. Всеки локален пазар обаче има специфики, дължащи се на икономическите, социалните и културни различия. В много отношения условията на българските застрахователи не се различават и дори са с по-широк обхват от тези в развитите страни. Спецификата на нашия пазар е, че не е развито търсенето на застрахователни услуги, за което говори ниската застрахователна плътност (премийният приход на глава от населението) и ниското проникване на застраховането (съотношението на премиен приход към БВП).

- Кои са най-търсените застраховки от българите?

- Най-голямата част от пазара са автомобилните застраховки, традиционно над 60%. За съжаление все още търсенето на застраховки „Живот“ и инвестиционни застрахователни продукти е ниско, а това е по-голямата част от пазара в развитите страни. Имущественото застраховане се движи главно от големите обекти, които са предмет на обществени поръчки или конкурси, а застраховането на лично имущество е изцяло зависимо от ипотечното кредитиране.

- Видяхме една интересна година, в която не липсваха бедствия. Ще скочат ли съществено цените на автомобилните застраховки?

- При наличието на силна конкуренция и население с ниска платежоспособност съществено повишение на цените едва ли е възможно. Безспорно е, че настъпилите бедствия ще се отразят на пазара. През тази година имахме няколко катастрофични събития, като градушката в София през юли беше изпитание за всички участници. Както за клиентите и застрахователите, така и за вносителите на части и автосервизите. Оказа се, че автосервизите в България нямат капацитет да поемат такъв огромен брой автомобили за ремонт и в резултат дълго ще виждаме по улиците автомобили, които да ни напомнят за 8 юли 2014 г.

- След природните бедствия повече хора ли застраховат автомобилите си?

- Практиката показва, че повишаването на интереса след природно бедствие е временно явление. Ръстът в застраховка „Каско“, който се отчита засега, не дава основание да считаме, че има увеличено търсене. Съществено раздвижване на пазара би имало само ако се увеличи кредитирането и съответно вносът и покупките на автомобили, а това ще се случи, ако има ръст на икономиката на страната.

- Различават ли се застраховките „Гражданска отговорност“ и „Каско“ за нов и за стар автомобил?

- Тарифите по застраховка „Каско“ задължително отчитат възрастта на автомобила. Пазарната стойност на автомобила спада с времето, а частите се амортизират. Понякога подмяната на един основен детайл на стар автомобил е икономически неизгодна, защото новата част има по-висока стойност от целия автомобил. При застраховката „Гражданска отговорност“ възрастта не е тарифообразуващ фактор. Тарифите в България са базирани на кубатурата на автомобила, макар че за риска най-голямо значение имат фактори като поведението на водача, неговата възраст и стаж. Разбира се, на база на статистически данни можем да констатираме известна разлика в честотата на настъпване на произшествия между автомобили до 10 г. и над тази възраст. Причината е главно в това, че голяма част от старите автомобили се намират в малки населени места, където използването им е ограничено или сезонно, а не толкова във възрастта на автомобила като факт.

- Можете ли да анализирате резултатите по основни показатели през изминалите месеци на годината на ЗАД „Армеец“. Положителни ли са те? Какви цели си поставяте за следващата година?

- Можем да се похвалим, че в ЗАД „Армеец“ имаме ръст по всички видове застраховки и отново заехме първо място в класацията по премиен приход с пазарен дял от над 13%. При общ ръст на пазара от 4,4% (в това число новолицензираните дружества) ръстът на ЗАД „Армеец“ е почти 20%. Вече 19 години успяваме да се развиваме „над пазара“, т.е. да постигаме изпреварващ ръст спрямо пазарния. Пазарният дял и първото място никога не се били самоцел за нас и затова за следващата година бихме искали да имаме стабилни резултати, като повишаваме нивото на удовлетвореност на клиентите си.

- Трябва ли застраховката да стане нормална част от разходите на гражданите?

- Управлението на риска е наука, основите на която трябва да се изучават в гимназиите. Всеки човек трябва да познава рисковете, които го заобикалят, и начините за справяне с тях. Например, ако ви изгори къщата, можете ли да си построите нова с наличните спестявания? Ако се разболеете в чужбина, имате ли достатъчно средства да си платите разходите за лечение? Не е ли по-добре да прехвърлите този риск или част от него на някой друг субект, какъвто е застрахователят? Разбира се, можете да избегнете тези рискове, като не си купувате къща или не пътувате в чужбина. Тези въпроси са част от живота на всеки човек, но за съжаление повечето хора се замислят едва когато настъпи събитие.

- Какви иновации трябва да се въведат в застрахователния бранш?

- Мобилните приложения масово навлизат в застраховането в световен мащаб, докато в България все още онлайн застраховането не е достатъчно добре развито. За да се случи това, са необходими промени в законодателството, по-специално в частта за застрахователния договор.

- Кое е най-хубавото в работата на застрахователя и кое най-трудното? Какво ви привлече към тази професия?

- Започнах работа в застраховането през 1992 г. като юрисконсулт. По това време правните норми, които уреждаха дейността, бяха оскъдни, предвид дългите години на законоустановен държавен монопол върху застрахователната дейност в страната. За мен беше интересно да участвам в развитието на този пазар до днес, когато сме част от европейския пазар. Хубавото е, че застраховането е дейност, която помага на хората в трудни моменти. В нашата професия най-трудното е преодоляването на нагласите на хората. В медиите застрахователите често се появяват като отрицателни герои, а за доброто не се говори. Изплатените обезщетения на българския пазар за 2013 г. са 700 млн. лв., а към август т.г. са 500 милиона. Тези средства са отишли в полза на хората и на икономиката, в това е смисълът на нашия бизнес.

Интервю на Ивета Иванова, в-к Стандарт