Автомобилните кражби са като камък на шията на застрахователите

23 Февруари 2015 г.,zastrahovatel.com
Гергана Иванова Илеана Стоянова

 

 

 

Сериозен бум при кражбите на автомобили официално бе отчетен от Министерството на вътрешните работи  в края на 2013 годинатенденция, която се запазва и през тази година. Точни статистически данни от МВР за 2014 г. още няма. Полицейската статистика сочи още, че за миналата година от 3358 откраднати коли са намерени 327.

Неясно е обаче колко от откраднатите возила са имали полици и какъв ще е ефектът върху щетимостта по застраховката „Автокаско” и по-специално от риска кражба. В официалната статистика на държавата в лицето на Комисия за финансов надзор не са правени такива анализи. Данни не може да се намерят и в информационната система, която се поддържа от Гаранционния фонд.

 

Какъв е броят на откраднатите застраховани автомобили конкретно за 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. и колко са изплатените обезщетения именно по този риск със сигурност знаят в самите застрахователни компании. Твърди се, че те използвали частни фирми за издирване на крадените возила, които ги намирали доста по-лесно от полицаите, защото за това получавали награда - в размер на 15% от застрахователната стойност на колата.

Оказва се, че поради липса на синхрон между застрахователите на едно място да се регистрира всяка заведена и изплатена щета по застраховката „Автокаско”, включително и кражбата, автоджамбазите развиват сериозен бизнес, който рефлектира отново върху застрахователите. В страната съществуват различни групи за организирани кражби, за износ на откраднатите автомобили през Турция за Близкия изток; за износ с легални документи на легален автомобил за Италия, където е организирана кражбата му;  за внос на откраднати автомобили и продажбата им в България. Схемите са много. Всеки от тези откраднати автомобили с полица лежи като камък на шията на застрахователите, често пъти в една година може да сменят дори три застрахователни компании, неподозиращи, че става дума за крадено моторно превозно средство.

„Няма статистика за това какъв е процентът на застрахованите автомобили от обявените за откраднати, споделя ЮРИЙ ТОДОРОВ, председател на Асоциацията за застрахователна сигурност. - Такава статистика може да се направи, ако всички застрахователи подават информация за заявени кражби по „Каско” на автомобили.”

Eдинственото, което според председателя на АЗС може да се направи, е да се акумулира цялата информация от застрахователните компании на едно място в предлаганата доста отдавна от асоциацията информационна система. За съжаление застрахователните компании нямат желание за това.

„Според мен най-малко 30 на сто, а дори реалният процент е между 30%-50%, от откраднатите автомобили нямат застраховки - твърди Тодоров. - Става дума основно за стари автомобили. Това е така, защото в България автопаркът основно се състои от возила, които са над 15 години, а новите автомобили са около 15 на сто. Проблемът на застрахователите е, че новите автомобили са много скъпи. Съотношението  брой и цена е доста важно. Кражбата на един скъп автомобил за 100 хиляди долара е едно, а на 10 автомобила, всеки на цена 5 хиляди долара, е друго. Проблемът е, че през последните години се увеличават кражбите на най-скъпите автомобили и това повишава цената на исковете. Иначе случаите на кражби на автомобили по принцип не са извън рамките на нормалната престъпност в страната.”

В десетгодишен период назад броят на откраднатите автомобили е бил доста по-голям. Ако през 2013 г. откраднатите коли са 3358, то през 2004 г. са били 7600, а през 90-те години на миналия век кражбите са били по 15 000 автомобила годишно. Според Юрий Тодоров тенденцията през последните години не е към увеличаване на кражбите. Същото важи и за броя на осъдените лица за кражби. През 2012 г. те са 194 души, докато предишни години са били между 270 и 350 осъдени.

Средният процент на разкриваемост на откраднати автомобили в България е между 10%-14%. Схемите за кражбите са различни. След кражбите част от автомобилите се разкомплектоват на части в специални гаражи и после се носят на тържища за продажба на авточасти.

Системата за контрол на границите ни с Турция, Сърбия и Македония не е премахната и би трябвало контролът да е нормален, защото сме външна граница на Европейския съюз. Затова всички откраднати автомобили, преминаващи през Турция, следва да са проблем на МВР.

По отношение на кражбите на автомобили нито МВР, нито съдът и прокуратурата са ефективни. За да може през последните години в страната ни да влизат откраднати автомобили, явно пробойните са в МВР, тъй като всеки автомобил подлежи на регистрация. Една вече регистрирана в България крадена кола при използването й у нас рано или късно пак ще бъде обявена за крадена, защото лицето, сдобило се с нея, няма да рискува да я продаде втори път. След време то ще я разглоби на части, ще я скрие и в същото време ще обяви пред застрахователите, че са му откраднали автомобила. Вторият трик е същият човек да инсценира пътна катастрофа, при която автомобилът е напълно размазан, и се търси обезщетение за тотална щета. И в двата случая пасивите се поемат от застрахователните компании.

„Много са случаите, които сме разкрили през изтеклите две години - споделя Юрий Тодоров. - Преди месец например разкрихме схема, в която участват 12 лица с 12-14 автомобила, които в продължение на две години инсценират катастрофи помежду си, уреждат отношенията си с двустранни протоколи и си печелят по 1000-1200 лв. на месец от застраховките си. При друга схема, която разкрихме преди месец, очевидно участват две лица, служители на МВР в областната дирекция в град Враца. Всичко това е докладвано на МВР, но до момента няма никакви действия от страна на министерството.”

В Западна Европа разкриването на откраднати автомобили е значително по-високо, което означава, че службите се справят доста по-добре отколкото в България. В Испания и в Германия процентът на разкриваемост се движи около 39%-40%.

 

Застрахователните компании са намирали доста по-лесно от полицаите откраднатите МПС

 

И причината за това е, че са плащали 15% от застрахователната стойност на колата като награда на частни фирми за издирване на крадените МПС. Това е практика, която съществува от няколко години и е по желание на застрахователите при издирване на откраднатите возила. Лошото при този метод е, че понякога „разкриващите фирми” започват впоследствие да искат допълнителни откупи или дори сами инсценират кражби за откупи.

„Имахме такъв случай - си припомня Юрий Тодоров. - Откраднаха няколко автомобила на висока стойност, за около 100 хил. лв., и после самите крадци „намериха” и върнаха с помощта на подставени лица, работещи в застрахователната компания, откраднатите уж автомобили.”

 

Спасява ли от кражби  т.нар. „пасивно маркиране” на моторни превозни средства?

 

По този въпрос още след 2012 г., когато влезе в сила европейската директива със забрана за маркиране на колите, някои застрахователи бяха на мнение, че през 90-те години стикерите са предпазвали донякъде от кражби, но след това автоджамбазите са станали безогледни. И днес застрахователи смятат, че ако се върне маркировката на превозните средства, ще се намалят значително разходите за изплащане на обезщетения при кражби.  И за да не се смята, че с маркировките ще бъдат облагодетелствани определени сателитни фирми, близки до застрахователя,  извършващи дейността, съществува и предложение тази дейност да бъде лицензирана от МВР, да бъде извършвана от фирма на МВР, ако се счита, че има влияние на един или друг застраховател върху този процес.

Позицията на Асоциацията на българските застрахователи е изградена върху изискването на европейската директива в областта на застраховането и е против  т.нар. „пасивно маркиране” на моторни превозни средства при сключване на застраховка „Автокаско”.

„За да разкриеш един  откраднат автомобил по маркировката, първо трябва да го видиш. А видиш ли го, означава, че вече си го намерил - споделя Юрий Тодоров, -  става дума за видимо външна маркировка. В момента част от застрахователите за своя сметка при купуване на полица „Автокаско” задължително поставят за определени марки скъпи автомобили съответните проследяващи устройства (GPS тракер). След изтичане на срока на застраховката, ако не се поднови, застрахователят си прибира устройството. Други компании пък изискват монтирането на имобилайзер.

При пасивното маркиране се създава и поддържа убеждението, че маркировкатаосигурява по-голяма защита срещу посегателство, а липсата, неподновяването или премахването й създава усещането, че това води до увеличаване на риска от посегателство, твърдят от Асоциацията на българските застрахователи.

Небезизвестно е, че пасивното маркиране изискваше от клиентите на услугата допълнителна такса както при сключване на застрахователния договор, така и при неговото подновяване всяка година. Това е неправомерно и някои смятат, че въпросът с маркирането е вид нелегален бизнес.

„Проблем на застрахователя е дали иска или не иска маркиране на автомобилите, защото това е доброволна застраховка и трябва за своя сметка да го прави, без да задължава клиентите си да доплащат допълнително за услугата - смята Юрий Тодоров. - Моето мнение е, че пасивно маркиране с доплащане е нарушаване на правата на гражданите и е противозаконно.”

 

 



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Застраховането в България"
доц. д-р Алекси Тасев , 2012
orange_li
"Застраховане"
Проф,Христо Драганов, Боян Илиев, д-р.Ирена Мишева,
orange_li