Интервю на г-н Данчо Данчев

Какви са очакванията ви за развитието на застрахователния пазар в България през тази година, пак ли ще бъде доминиран от автомобилното застраховане?
- Като разпределение – категорично ще бъде доминиран от моторния сегмент, и то не само през тази година, а поне още няколко години. Очевидно не можем дори да доближим западните пазари като проникване в животозастраховането и това ни липсва страшно много. Имам усещането, че и проникването на имущественото застраховане дори е намаляло заради спада в ипотечното кредитиране. През последните месеци има раздвижване, но то е минимално и не могат да се върнат обемите отпреди няколко години. Другата негативна тенденция на българския пазар е напускането на западни инвеститори. Това е доста тревожно и може би следствие на изброените по-горе процеси, защото те не виждат перспектива за промяна. Очевидно имущественото застраховане в последните 10 години не е приоритет на нито един сериозен застраховател от западния свят и вероятно това е причината да напускат. Липсва реална перспектива за развитие на пазар извън автомобилното застраховане.

Губещо ли е автомобилното застраховане в България?
- Това е много хубав въпрос, тъй като очевидно за по-голяма част от компаниите сегментът е губещ, особено що се касае до застраховка "Гражданска отговорност". Но има компании, които успяват да излизат на печалба. Това става чрез механизми на по-добра сегментация на клиентите и по-различен начин на ревизиране. Но моето лично мнение е, че като цяло пазарът на задължителната застраховка е губещ. Що се отнася до "Автокаско", там отново съществена роля за всяка компания играе начинът на подбор на клиентите. Тук функцията как се управлява процесът в дадената компания е определящ.

Може ли това да се промени и компаниите да не компенсират от други полици, защото това означава повишение на тяхната цена?
- Другият вариант е компаниите да увеличават капитала си. В последните години няма застраховка, чиято цена да расте чувствително, по-скоро има компании, които увеличават капитала си вследствие на загуби, натрупани от "Гражданска отговорност". Промяната може да стане по един начин – увеличаване на цената. Защото очевидно обезщетенията растат с много по-голям темп, отколкото цените, ако можем въобще да говорим за покачване на цените по задължителната полица.

Какво е мнението ви за катастрофичния пул и предложението да се въведе задължително застраховане на имущество?
- На няколко пъти, включително и на последната кръгла маса с правителството, целият управителен съвет на АБЗ сме казвали, че ние подкрепяме доброволния принцип в застраховането.

Ако катастрофичният пул е доброволен, какво ще означава това за потребителя – по-различни продукти или друго?
- Всеки собственик на имот трябва да знае, че е отговорен и към себе си, и към останалите хора. След като притежаваш имот, се изграждат и основните принципи за начина на отношение към имуществото изобщо. Да задължаваме някой насила да пази имуществото си, без самият той да е осъзнал нуждата от това, означава въвеждане на още една мярка, която според мен няма да бъде приета добре от хората. Ще бъде прието като някакъв данък и съм сигурен, че социалният ефект няма да е позитивен. Но основното е – харчиш 100 хил. евро за имот, а не отделяш 50 евро за застраховането му – ето това трябва да се промени. Как да стане – не мога да кажа.

След като толкова много хора пострадаха от наводненията миналата година, повиши ли се интересът към застраховането?
- Очевидно не. Резултатите показват, че няма покачване на продадените полици, или ако има - то е минимално. Има покачване в запитванията и интереса, но всичко спира дотам. Вероятно хората си казват – сега мина, повече няма да се случи. Не им се харчат пари за застраховка, не осъзнават потребността. Ние не разполагаме с такава статистика, но аз съм сигурeн, че вероятно около 50% от реално застрахованите жилища са такива, защото собствениците са били задължени от банката да го направят заради ипотечен кредит. Даже имаме доста случаи, при които след изтичане на кредита клиентът спира да си плаща полицата. Тоест той не осъзнава, няма потребност от това да защити имуществото си.

Животозастраховането също е донякъде свързано с кредитирането. Какво може да се направи, за да се повиши личният интерес към него? И дали ако се приеме идеята за допълнително здравно застраховане, това ще накара хората да погледнат и към друг тип подобни продукти?
- Това е приоритетът на АБЗ за тази година и заместник-председателят Светла Несторова е отдадена на тази кауза, като през изминалите две години предприе различни инициативи, с които се опитваме да стигнем до хората, да им разкажем какво е животозастраховане и да ги убедим, че има полза от него. Да образоваме хората за различните животозастрахователни продукти, да разясним, че не е само рискът, който се покрива, че има и модерни инвестиционни продукти и т.н. Това е една огромна ниша и ако има накъде да расте нашият пазар, за мен това е в животозастраховането. Но този процес ще изисква много време и консолидирани усилия на целия бранш

В здравното застраховане виждаме, че премиите не са много, дори някои компании предлагат и общи застраховки. Ако остане само доброволно, има ли шанс този сектор да се развие, или трябва да се намеси и някакъв задължителен елемент?
- Според мен с промяната, която секторът претърпя - здравните дружества да се преобразуват в застрахователи, вече има напредък, защото поне още 10 компании започнаха да предлагат здравно застраховане. Тоест увеличи се конкуренцията и според мен здравното застраховане е един от сегментите, който носи този минимален ръст в общо застраховане като цяло. Предвид качеството на здравното обслужване в страната за мен здравното застраховане има голям потенциал, който вече се разгръща, и то на доброволен принцип. Моето впечатление е, че извън "Гражданска отговорност", където постигаме някакви прирасти, и то може би дължащи се на покачване на обхвата на застраховката, а не на увеличение в цената, другият сегмент, който се развива, е здравното застраховане. Друг е въпросът, че при един малък пазар, какъвто е нашият, и конкуренцията, която се развива от над 20 компании, резултатите очаквано не са много добри. Тъй като при много голяма конкуренция премиите са недостатъчни. Но все пак това е една ниша, която брокерите могат да развиват. Аз съм оптимист за този сектор.

Брокерите научиха ли се да продават здравни полици, като имаме предвид, че по индивидуалните договори условията не са много изгодни.
- Както е във всеки бизнес, при по-голяма съвкупност от хора винаги излиза по-изгодно. Но и тук има изключения. Що се касае до посредниците, има брокери, които се специализираха в здравно застраховане и не само се научиха да го предлагат успешно, но имат служители, които отговарят специално за това. Естествено по-голяма част от брокерите все още предпочитат автомобилното застраховане, но според мен някои по-тясно специализирани започнаха доста активно да продават здравно застраховане.

Ако се приеме предложението на здравния министър за допълнителни пакети и застрахователите да не могат да отказват сключване на договор, дори на по-възрастни и болни клиенти, това ще увеличи ли цената?
- Категорично. Когато се направи анализ, най-вероятно ще се окаже, че цената трябва да се увеличи. За едни клиенти ще е по-висока, за други по-ниска. Това е въпрос на оценка на риска за какви профили всяка компания ще направи тарифирането си. Аз нямам отговор за всяка компания, но на база информация бих казал, че лошите резултати в здравното застраховане се генерират от корпоративни клиенти. Там има някои с договори за хиляди застраховани лица и огромни загуби за някои от застрахователите. Аз по-скоро очаквам по-прецизно тарифиране в тези големи клиенти. Мисля, че по-скоро за индивидуалните клиенти в момента цената е по-реална и отговаря на поетия риск.

Ако се включат повече здравни застрахователи, това би ли намалило разходите за здравеопазване като цяло?
- Не мога да кажа.

Може ли в България да се приложи холандският модел - без здравна каса, с много конкуриращи се частни дружества?
- Не съм сигурен това дали би било подкрепено от държавата, първо. И второ, не знам колко сме подготвени и дорасли за такова решение.

Ще се променя ли профилът на "Виктория" и "Дженерали", които силно се стремят да развиват продукти извън автомобилното застраховане?
- И двете компании са фокусирани във всички линии бизнес в общото застраховане и теглото на автомобилно и неавтомобилно е приблизително по равно и при двете. Ще продължим да развиваме неавтомобилните линии, но не смятаме и да губим пазарен дял или да изоставаме в моторното застраховане, тъй като това все още е основният пазар.

Кога ще стане сливането на двете компании?
- По план се надяваме да го изпълним до края на тази година и компанията ще остане под бранда "Дженерали".

Ще запазите ли офисите?
- След обединението ще разполагаме с общо 165 офиса и това ще ни направи една от компаниите с най-много офиси. Нашето желание е дори да ги увеличим, защото това са продавачите ни, а те са сърцето на всяка застрахователна компания. Колкото повече добре мотивирани и обучени служители имаме, толкова по-добре ще продават продуктите ни.

В проекта на новия застрахователен кодекс има ограничения за електронно сключване на "Гражданска отговорност". Какво е мнението ви за ограничението?
- Това беше коментирано, не мисля, че ще бъде променено нещо, което към момента го има. Ще обсъдим темата с КФН, когато започнат дискусиите по кодекса.

Има ли статистика колко "Гражданска отговорност" се продава онлайн?
- Този онлайн модел, при който продаваме, е малко особен - доставката е с куриери, изисква се подписване лично от клиента, куриерът връща единия екземпляр от полицата и т.н., така че не може да наречем продажбата на "Гражданска отговорност" изцяло електронна. Нямам официална статистика, но според мен не е повече от 1-2%.

Как виждате бъдещето на онлайн застраховането?
- Позитивно, категорично. С такъв висок процент на българите, които ползват различни мобилни смарт устройства, и особено с толкова много млади хора, които правят всичко онлайн, това е естествено.

Но това би означавало много посредници да изгубят работата си.
- По принцип да, брокерските организации са твърдо против, доколкото знам, за чистия онлайн. Но може някои от тях да станат по-силни, това е въпрос на софтуер и организация. Има държави, в които брокерите държат голяма част от онлайн бизнеса, а не застрахователите. Те получават прихода, но брокерите са определящи къде отива.

Говорихме за бедствия, освен жилища пострадаха доста инфраструктурни обекти - държавна собственост. Периодично през годините се говори има ли някой обект застраховка или няма. Има ли практика и възможно ли е да се застраховат пътища, магистрали, язовири? И има ли смисъл?
- Има начин и е възможно. Но на магистрали точно не съм сигурен. Съоръженията – да. Например при строеж на мост изпълнителите са задължени при строителството да застраховат. Но аз не мисля, че в България има някакви съоръжения, които са били застраховани, или поне аз нямам представа.

Покрай наводнението в Мизия още се проверява кой е виновен. Ако се докаже, че е виновен конкретно някой, застрахователят смята ли да търси обезщетение от тях?
- Застрахователите са в пълното си право да регресират към виновните и обикновено го правят. Както когато има щети от дупки и е станало ПТП, застрахователят често регресира към общината и често печели делото. Така че – да, при доказана вина всеки застраховател има право да заведе дело и, да не кажа винаги, в повечето случаи печели. 

Интервюто е публикувано във вестник "Капитал", 16 април 2015