Пари няма - действайте!

Защото явно Нострадамус не е измислица на църковната литература. Очакванията за 2015 г. са, че ще бъде година на огромни щети, за чието отстраняване ще са нужни огромни средства. За преодоляване на последиците, както и досега, се разчита на държавния бюджет, но средствата в него са недостатъчни. Само при последните наводнения щетите в страната  надхвърлиха 20 млн. лв. В края на декември 2014 г. Европейският парламент прие бюджета за 2015 г., както и 126.7 млн. евро допълнителна помощ за пострадалите от природни бедствия в Европа от Фонд „Солидарност". За България за покриване на щетите бяха отпуснати 10 542 110 евро.

ИЛЕАНА СТОЯНОВА

Правителството одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия, който „ще затегне коланите”, и всъщност от обезщетенията след наводнения, свлачища, земетресения и други природни бедствия, които могат да доведат до загуба или разрушаване на дома, покъщнината и битовата техника, ще се ползват предимно… роми и други социално слаби граждани (все още неясно по какви критерии). Това ще бъде определяно от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет и Агенцията за социално подпомагане.

Агенцията за социално подпомагане ще преценява кои лица трябва да бъдат подпомогнати, доколкото не са могли сами да застраховат имуществото си срещу съответния риск заради социалния и икономическия си статус. Средствата от централния бюджет през бюджета на Министерството на труда и социалната политика, респективно АСП, ще достигат до хората, които имат нужда от подпомагане при бедствия.

Изобщо смисълът за предвидливост на всички български граждани, за тяхното възпитание и култура в лична отговорност чрез застраховане на имуществото като че ли пак се изопачава и започва едно надцакване  кой е по-беден от другите, за да получи социално подпомагане.

Нашето скромно мнение е, че няма да се постигнат положителни резултати, защото по този начин не се показва на хората смисълът на ВЗАИМОПОМОЩТА, което всъщност е смисълът и на застраховането: голяма маса хора влагат пари за превенция, а при неблагоприятно събитие тези пари се ползват за обезщетяване на пострадало малцинство, образно казано.

Механизмът за подпомагане на лица, които със собствени финансови средства не могат да се погрижат за застраховането на собствеността си за последици от бедствия, едва ли ще постигне някакъв резултат и според застрахователите.

„Природните бедствия само временно засилват интереса към застраховането основно поради отразяването на темата в медиите - сподели за в. „Застраховател прес”  Цветанка Крумова, изпълнителен директор на ЗАД „Армеец”. - Това не е траен интерес.  Търсенето на застраховки на имущества се влияе от два основни фактора: първият е банките чрез ипотечното кредитиране, а вторият е в информираността на обществото за ползите от застраховането.”

Въпреки че държавните мъже се тупат в гърдите, че новият модел, забележете „за подпомагане”, а не „за превенция”, при бедствия ще има положителен косвен ефект да се стимулира сключването на застраховки и подобряването на застрахователната култура на гражданите, голяма част от специалистите от застрахователния бизнес са скептични.

Не са провеждани отделни разговори с тях обаче и ако е имало такива, те не са били с широко участие.

Да припомним, проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия предвижда отпадане на еднократната социална помощ от 325 лв. при бедствие.  Изключение правят хората с ниски доходи.

От 2010 г. държавата въведе косвено облагане на потреблението на застрахователна услуга с данък от 2%  върху застрахователните премии. Натрупаните средства до момента участват в консолидирания бюджет. Министърът  на финансите смята, че средствата, които влизат в този бюджет  (по около 25 млн. лв. годишно ), биха могли да бъдат използвани като източник за подпомагане на лицата, които не могат със собствени сили да застраховат имуществото си. Помощта ще бъде до размера на данъчната оценка на жилището. В концепцията на министъра ще бъдат включени и ограничения, свързани със законността на постройките или с изискванията на Закона на устройство на територията и други нормативни документи.

С други думи концепцията е насочена към социално подпомагане, а не към възстановяване на последствията от бедствия и аварии, а това са различни функции на държавата.

Право на социално подпомагане имат само тези, които не могат да задоволяват своите жизнени потребности, докато право на защита при бедствия и аварии имат всички граждани

Подпомагането и възстановяването са само част от защитата при бедствия и аварии. Превантивната дейност за преодоляване на природните бедствия е много по-съществена, но не е спомената в изложената концепция за изменения на закона и касае всички. В целевото изразходване на средствата от данъка върху застрахователните премии има логика, но по-правилно би било тези средства да се използват за превенция на риска, а не за социално подпомагане.

„Помогни си сам, за да ти помогне и Господ” - е казал народът

В това е смисълът на идеята за създаване на застрахователни пулове за катастрофични рискове - солидарният принцип. Солидарност между хората от различни региони на страната при превенцията срещу стихиите на природата.

В някои европейски и др. държави се създадоха и действат т.нар. „катастрофични пулове”, което пък е свързано със задължително застраховане на жилищата от страна на собствениците им на минимални застрахователни суми (съответно минимални обезщетения).

От предложения документ обаче става ясно, че вариантът за задължително застраховане на жилищата и създаване на „катастрофичен пул” отпада.

От 10 години част от компаниите са поставяли въпроса за изграждането на катастрофичен пул, парите от който да се използват при възстановяването на щетите при природни бедствия. Но и по този въпрос както по много други застрахователите не са единни.

От друга страна, не бихме могли да постигнем солидарния модел на катастрофичния пул, ако няма елемент на задължителност, защото моделът би заработил само ако обхватът на застрахованите е максимално пълен. Друг е въпросът как да се обясни на обществото, че не става дума за нов данък или допълнение към данък сгради, а за застраховка при бедствени ситуации - за евентуални щети от земетресения, наводнения или свлачища. Става дума за онази част от ресурса на собственика на жилище (или семейството), която би му помогнала впоследствие да излезе много бързо от бедственото положение. Много точно трябва да се разграничи какво покрива обезщетението - недвижимото имущество, т.е. „покритото имущество”, и обзавеждане, а не стоките за лукс и др. екстри - нещо, което собственикът би могъл да застрахова допълнително, извън задължителното застраховане.

Явно обаче доверието на обществото към държавните институции не е на нужното равнище. Хората много често обясняват, че всяка подобна инициатива, свързана със задължително събиране на пари (дори и за благородна кауза като застраховането) и натрупването им в държавен фонд, крие рисковете от изразходването им от съответните властимащи за други цели.

Официално цитираната информация е за около 10% застраховани имоти, но много от жилищата са ипотекирани и полицата е изискване към заема. С други думи - ако може да мине без застраховане, българинът ще остави покривът му да се срути, а когато това стане - ще плаче, че държавата му е виновна.

„Опасявам се, че това няма да допринесе съществено за развитие на застраховането - допълни Цветанка Крумова. -  Не разбирам идеята за подпомагане единствено на социално слабите при бедствие. Да не забравяме, че става въпрос за недвижима собственост, а при определяне на едно лице за социално слабо се взема предвид и притежаваното имущество. Всеки собственик на имот трябва да се грижи за него, да плаща данъците си независимо от доходите си. Ако вноските от данъка върху премиите се отделят във фонд, то с парите на хората, които доброволно сключват полици, ще бъдат подпомагани тези членове на обществото, които не са били толкова предвидливи. При изключително ниските цени на застраховките у нас би било трудно да се прецени дали даден собственик на имот има или не достатъчно финансови средства за застраховка. Според мен този подход създава т.нар. морална опасност и ще подкопае и така ниското ниво на солидарност в обществото. Трябва да се насърчава застраховането и да се стимулират хората да полагат грижа за имотите, които притежават или ползват.”

Международният опит

·        Френското законодателство предвижда стандартната имуществена застраховка да включва покритие и за катастрофични рискове. Във връзка с тази застраховка застрахователите трябва да събират от застрахования допълнителна премия в размер, определен от правителството (в момента 12% от премията при имуществена застраховка). Според френското правителство 95%-98% от населението на Франция е сключило подобна пълна застраховка и по този начин се възползва от покритието срещу катастрофични рискове.

·        Покритието на катастрофични рискове в Испания се осигурява от специален консорциум, собственост на държавата. Консорциумът покрива катастрофични рискове, които не са покрити от застраховането в частния сектор или в случаите, когато застрахователната компания не може да изпълни задължението си да изплати обезщетението за щети, свързани с катастрофичен риск. Съгласно испанското законодателство покритието за катастрофични рискове е включено в стандартните застрахователни полици. Въпреки че нормативната уредба не предвижда задължително застраховане, повечето хора имат задължителна застраховка, защото това е изискване при сключване на договори за ипотечни кредити. В резултат на това по-голямата част от недвижимите имоти в Испания са застраховани срещу катастрофични рискове.

·        Швейцарското законодателство изисква застрахователите да включват покритие за катастрофични рискове в допълнение към застрахователното покритие за пожар. В Швейцария съществуват специални закони относно процедурите, които трябва да се следват при строителството на сгради в райони, често изложени на природни бедствия. Както във Франция и Испания всяко застраховано лице в Швейцария плаща допълнителна премия за покриване на рисковете от катастрофични явления, която е част от премията, съответстваща на застраховката за пожар. От повечето собственици на имоти в Швейцария се изисква да имат застраховка срещу пожар на притежаваните от тях недвижими имоти. В резултат на това повечето сгради в Швейцария са застраховани срещу катастрофични рискове. Освен това според информация от швейцарските застрахователи по-голямата част от населението включва и застраховка за движимото имущество, намиращо се в имота, въпреки че включването на такава застраховка е доброволно.

·        Правителствата на Италия, Германия и Обединеното кралство не осигуряват никаква гаранция или финансова застраховка срещу катастрофични рискове. В Италия и Германия застраховането срещу катастрофични рискове е доброволно и се осигурява от частни застрахователни дружества срещу заплащане на допълнителна премия. Според информация от застрахователи в тези страни една малка част от населението е застраховано срещу щети от катастрофични рискове.

·        В Обединеното кралство застраховането срещу катастрофични рискове обикновено се включва в стандартната застраховка на имота и почти всички жители на страната имат подобна застраховка.