Трудно е на пазар, доминиран от автомобилното застраховане, да се случват чудеса

Румен Янчев, председател на УС и главен изпълнителен директор на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, пред в. „Застраховател прес”

 

 

- Господин Янчев, с интервюто си с вас в средата на годината ще нарушим малко традицията. Всеизвестно е за читателите на в. „Застраховател прес”, че Румен Янчев и Димитър Желев имат отдавна гласуваното право на фундаментални интервюта в края на изминаващата или в началото на новата година. Нашите читатели знаят защо правим това - вие сте хората, които са най-вещи и с най-дългогодишен професионален опит, най-авторитетните фигури в гилдията и ръководите най-успешните застрахователни структури. Сега си позволихме, г-н Янчев, да нарушим този свой принцип предвид динамичното развитие в сектора. Станахме свидетели на много интересни събития през тези шест месеца. Ето защо решихме и на полугодието да използваме вашите знания и впечатления, дори вашите предсказания за застрахователния пазар. В последното ни интервю казахте, че 2014 г. е била интересна година. С какво всъщност се характеризира това първо полугодие на 2015 г. Започна ли тази година с по-добри неща за застраховането?

- Най-лесно се говори, ако можеш да се опреш на някакви числа, на резултати от дейността, но такива все още няма, те ще станат ясни през август, така че ми е трудно да кажа какво е първото полугодие на тази година. Анализ на българския пазар прави всяка една застрахователна компания, за да може да се ориентира къде е, правят го хора като вас, много чужди компании също анализират нашия пазар, за тях това е присъща дейност. Анализите на чуждите компании показват, че нашият пазар е малък пазар, със силно изразена доминация на автомобилното застраховане. Нещо, което не се променя вече твърде много години, независимо от обстоятелствата, че цените на застраховките вървят надолу. И те вървят надолу по най-различни причини, но и в автомобилното застраховане едно е да гледаш официалните тарифи на застрахователите, съвсем друго е това, което на практика се прилага, това са две различни неща. Така че тук някакъв пробив няма, застраховките поевтиняват, задължителната полица „Гражданска отговорност” на автомобилистите също. Според мен „Гражданска отговорност” не е печеливша застраховка. Независимо къде се сключва полицата - в България, в Испания или Швеция например, тя е костелив орех и в почти всички европейски държави, вкл. и в най-големите като Германия и Франция, се явява проблем. Навсякъде обезщетенията растат, конкуренцията натиска премиите надолу, а доходите от инвестиции на резервите на застрахователните компании намаляват. В момента в България се случва същото. Доходността пада, независимо от това в какво инвестираш, в обикновени депозити или в ДЦК, изключвам инвестициите в акции на фондовата борса. Така че тук нищо осбено не се е случило, по-скоро положението се влошава. Другите застраховки за съжаление не добавят много. Откъм структура на портфейл нещата са същите както през 2014 г., 2013 г., а сигурно и като 2012 г.

- В разговора ни преди около половин година казахте, че според вас пролетта в застраховането още не е дошла. Има хора, според които обаче застраховането върви към добри територии, да не спомена едва ли не към някакъв връх, даже и нашият анализатор Калин Димитров беше оптимист в последните две свои публикации във в. „Застраховател прес”. Защо не идва тази лелеяна мечта?

- Не знам дали това е мечта, по-скоро нормален ход на развитие. Но нека тръгнем от това колко сме големи и какво е влиянието на нашата икономика - от тази гл. т. сме сравнително малък пазар. Да погледнем ситуацията при пенсионните фондове, там има 4.3 млн. осигурени, което ограничава пазара, после вижте доходите на населението, каква е покупателната способност или какви са възможностите на хората да инвестират свободните си средства в нещо, различно от депозити.

Има някаква икономическа активност, която се дължи обаче най-вече на европейските фондове. Наскоро българският еврокомисар Кристалина Георгиева каза, че ако не са парите от Европейската общност, ще сме доста зле. Нашата икономика не създава нищо особено, разбира се, отделни отрасли имат развитие, вероятно добри неща са се случили в селското стопанство. Друг е въпросът колко ефективно са използвани всички тези средства, каква част от тях се връща на обществото. На всички ни се иска това да е много по-видимо, но то очевидно не е. В тази ситуация няма какво особено да се случи и в застраховането, няма как да стигнем някакви върхове.

Ясен сигнал е фактът, че чужди компании напускат пазара

Казват, че животозастраховането спасявало положението, но ако се вгледате по-внимателно, ще видите, че голяма част от изменението се дължи на т.нар. „схеми за заплати”. Анализирайки в дълбочина дългосрочните застраховки „Живот” ще видите, че и там няма възход.

В здравното осигуряване се случва нещо, което не е съвсем наред. Има закон, който определя какво се случва със здравните фондове и според който те трябваше да се трансформират в застрахователни компании по общо застраховане или пък портфейлът им да премине към животозастрахователни дружества и това да даде тласък. Такъв обаче няма.

Това, което заслужава да се отбележи в общото застраховане, е градушката от 2014 г.  До миналата година по презумпция, че Господ е българин, големите бедствия ни подминаваха в някаква степен до градушката, която беше бедствие в голям мащаб, тъй като се случи в центъра на София, във време, в което повечето от имуществата са изложени на улицата. Интересно е да се види като анализ кой как се е справил с последствията. При градушката голямата част от претенциите касаеше общозастрахователните дружества, най-вече в сегмента „Каско”, но имаше големи щети и по имущество. Въпреки че измина една година от бедствието все още има голям брой автомобили, които не са оправени, но не по вина на застрахователните компании. Тук ясно трябва да бъде казано кой създава проблема. Мина твърде много време, моите уважения, но ако искаш да си някой, трябва да положиш усилия. Ние намерихме мъжка сила, за да извадим едни пари, а други не можаха да се справят със задачата.

Останалите видове застраховки показват някаква жизненост, има леко раздвижване, това касае и застраховките на отговорности. Като че ли има малко променена нагласа в селскостопанското застраховане, въпреки че е трудно да се каже предвид факта, че там отново се очаква да дойдат някакви пари за застраховки, пари, които друг ще даде.

Ако погледнете информацията за първите четири месеца по компани, ще ви направи впечатление, че едни компании растат, други седят на същото място, а трети губят позиции по някои видове застраховки. За всяко едно от тези неща има причина, нещо е направено или не е направено. Всяко едно от дружествата е добре да направи своя  анализ. Ние нашия сме го направили. За радост от началото на годината вървим с доста по-добро темпо от миналата година. За това си има причини. Те са чисто вътрешни, анализирали сме къде сме, какво сме, защо сме и това дава резултат в момента.

- В нашия предварителен разговор с вас преди няколко дни изразих радостта си, че ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” отново води хорото на застрахователния пазар. Вие, г-н Янчев, изказахте съмнение дали ще удържите лидерската позиция до края на годината...

- Никога не сме си поставяли за задача да сме изявен пазарен лидер, на първо място по премиен приход, и този факт да ни прави щастливи. Историята на компанията предполага лидерско място и аз винаги съм казвал, че това в най-голяма степен се дължи на хората, които работят в дружеството, на техния опит и умения. Би било много хубаво, ако останем на първо място до края на годината, но ако не сме, няма да плачем. За нас

по-важен е крайният финансов резултат от това, което правим и балансиран ли е застрахователният ни портфейл

В структурата на портфейла в момента автомобилното застраховане е с дял под 60%, което ме прави щастлив. Имаме два пазара, едни са щастливи от това, че автомобилното застраховане им е доминиращо, аз съм щастлив, че при нас не е доминиращо. Вероятно така трябва да бъде.

- Когато единственият показател за голямо и успяващо дружество беше само премийният приход, вие двамата с г-н Желев казвахте, че не това е най-важното и ето че дойде времето, когато вашите думи бяха разбрани...

- Продължавам да го твърдя. Разбира се, много бих се радвал, ако автомобилните застраховки са генератор на печалба, какъвто в момента не са. Независимо кой какво казва, при условията, при които в момента правим автомобилно застраховане, няма как да се печели - сравнително ниски тарифи, остарял автомобилен парк, свити продажби на нови автомобили, проблеми с цени на резервни части, с цена на бояджийски услуги, на труд и т.н. И накрая клиентът очаква неговата щета да бъде платена така, както той очаква. Много пъти клиентите, вкл. и в нашето дружество, допускат сериозна грешка, купуват застраховка, която към момента на сключване е удовлетворителна на цена, но дали е удовлетворителна от гл. т. на покритие. В момента в който стане събитието, те не получават толкова, колкото ще им струва ремонтът, и търсят за това вина у застрахователя. Вероятно не са слушали внимателно, че може да си купиш такава застраховка, такава застраховка и такава застраховка. Забравят, че колата, която застраховат, може би е на 9-10 години, има амортизация, прилагат се коефициенти на овехтяване и след като се направят всички калкулации, се стига до ниво от порядъка на 50% или 60% от определената сума за ремонт. Това са неща, които може би с времето ще се изчистят. Ето в момента предлагаме  кобрандиран продукт с един от големите брокери на пазара. Продуктът позволява всеки да избере застрахователната сума, за която да застрахова автомобила си, в рамките на определен диапзаон, и от самото начало е наясно какво му се плаща и какво не. Мисля, че това е един удачен вариант, но на пазара трябва да има цялото това многообразие от 0 до безкрайност и там всеки да намери това, което иска. Но е трудно на пазар, който е доминиран от автомобилното застраховане, да се случват чудеса. Или ако се случват чудеса, те са в автомобилното застраховане, а това не е много добро. 

- В тези 20 години вие изказахте няколко сентенции въз основа на вашите впечатления и убеждения по отношение на застраховането в България. Минахте и през толкова много перипети като ръководител на водещо дружество в България. Защо продължава да е в сила изреченото от вас преди доста години, а и в момента продължавате да го изричате убедено, че българското застраховане е автомобилно застраховане?

- Мисля, че вече съм ви го давал като пример. Винаги на срещи с чужд инвеститор, компания, която сега се позиционира на българския пазар, едно от първите неща, за които да не кажа, че се сещат, но предприемат като действие, е да защитят дейността си от всички страни, вкл. със съответните застраховки, тъй като са изпитвали последствията на гърба си.

Чуждите инвеститори търсят покритие за всичко, на което са изложени като риск

Друг е въпросът, че с разни правни трикове у нас можеш „да отървеш кожата”, но във Франция или Германия не. Така че най-добре купи си застраховка и си лягай и спи спокойно.

За разлика от чуждите компании търсенето на покритие за рисковете, на които е изложена дейността, не е много типично за българските компании. Първото нещо, за което си мислят българските предприемачи, е ще спестим от застраховки или ще направим най-необходимото. Ще застраховаме колите, ще сключим „Гражданска отговорност”, защото е задължителна, ако сме в сектор, в който се изисква задължително „Трудова злополука”, ще направим и нея и там приключваме. Всичко друго, което би пазело бизнеса ти и би създало възможност при бъдещи неблагополучия да рестартираш машината, го няма като мислене. Разбира се, може би изглежда тежко понякога да плащаш пари за застраховка, в продължение на години, и нищо да не се случва. Така ти не можеш да вземеш обратно нищо. Вместо това да те прави щастлив обаче, то те прави нещастен.

- Ще ви припомня заглавието на предишното ни интервю „Важно е да има правила, които да се спазват от всички по един и същи начин”. Тези правила, г-н Янчев, къде да ги търсим освен в основния закон - Кодекса за застраховане. Защо ние от в. „Застраховател прес” някак си не успяхме да се доберем нито до първично състояние на тези варианти на предложения, нито пък някой се отзова на поканите ни да вземе отношение на страниците на вестника. Какво е вашето впечатление относно заложеното в готвения изцяло нов кодекс?

- Вземайки повод от заглавието, не съм променил мнението си и нямам причина да го променям. Смятам, че на подобно нещо държи всеки, който взема насериозно професията си. Застраховането е сериозна дейност, то е сложно и отговорно занимание и е за умни хора. В световен мащаб приходите от застрахователни премии доближават 3 000 млрд. евро. Икономиките на много големи държави се крепят на фондовете на застрахователните компании. В крайна сметка банките са „свещена крава“, но парите вътре не са техни, в голямата си част те са на застрахователните дружества, на пенсионните дружества, на инвестиционните компании, на гражданите.

Правилата са важни, за да има усещането у тези, заради които съществуват, че има прозрачност

че нещата се правят по добрия начин и когато си купуваш застраховка, ти си купуваш сигурност. Да си убеден, че когато прочетеш нещо за даден застраховател, то отговаря на истината. Тук вече е ролята на регулатора, това, на което се базират в анализите си, да бъде достоверно, за да бъде достоверен и резултатът.

Относно кодекса, основното в него е свързано със Solvency II. Така че голяма част от текстовете са в тази посока, което е добре, тъй като всичко това е в защита на потребителя.

Може би хората все още не осъзнават колко приятно би било, ако финансовата система работи по един добър начин и регулациите във всеки един от отделните сектори, като банки, застраховане, пенсионни фондове и т.н., са такива, че хората да усещат сигурност. А не всеки път, когато се случи някакво сътресение, да не знаем какви ще бъдат последиците. Очевидно в Европа и в голяма степен в САЩ на това нещо се гледа по сериозен начин. Много хора ще кажат едните са прекалено малки, за да е толкова тежък режимът спрямо тях, за другите, които са прекалемо големи, ще има коментари от типа очевидно е направено за тях, но това са едни правила, на които всички ние ще трябва да отговорим. Ние в „Булстрад“ разчитаме, че това нещо ще донесе промяна в положителна посока. Вероятно ще има и неща, от които няма да сме доволни. Написахме бележки на 15 страници, да не бяха и 20. Изказахме мнението си по проекта на кодекса, едни са взети предвид, други не са. Важното е като цяло застрахователната гилдия да има усещането, че не е сложена настрана и е участвала в последното четене.

Някои от текстовете в проекта на кодекса звучат малко по-тежко. За хората, които наскоро са завършили университет в чужбина, това е нормалният начин на изказване, за други - идва малко по-тежко. Знаете, че всеки един документ - директива, регламент и т.н., първо излиза на английски, после се превежда на езика на съответната държава членка, транспонира се в местното законодателство и звученето му много зависи от преводача. После някой друг променя нещо, така че тук не мога да твърдя, че на 100% нещата са както трябва, но Solvency II чука на вратата - 1 януари 2016 г. е след няколко месеца. Застрахователните компании знаят за това повече от три години, всяка застрахователна група или отделна компания се готви за него.

- С вас, г-н Янчев, сме минали през всичкото това време на т.нар. съвременно българско застраховане. Две неща ми правят много силно впечатление. Едното беше, когато се обсъждаше проектозаконът за застраховането, когато част от вашите колеги предлагаха пет години след влизането в сила на Закона за застраховането да не се допускат чужди застрахователи на българския пазар. Сега ми звучи малко смешно, но тогава беше много сериозно изказно. Освен това малко по-късно се говореше за т.нар нови явления - сливания, продобивания и т.н. Бихте ли взели отношение с няколко думи по тези два въпроса, които са свързани помежду си?

- За много от нещата вероятно, ако е трябвало нещо да се направи, е трябвало то да бъде направено на фаза преговори с Европейската общност преди приемането ни. Вероятно темата застраховане е говорена най-малко. Има много други неща, виждате изникват и сега, оказва се, че някой не е направил нещо, но в крайна сметка в едни преговори винаги има елемент на компромис, едно за сметка на друго, за да бъде постигната голямата цел - България да е страна членка на Европейския съюз, да сме част от едно голямо семейство, къде би следвало да станем нормална държава. Защото при приемането ни не бяхме много нормална държава.

С членството трябва да приемеш ново и различно законодателство и то трябва да кореспондира на начина на мислене на българите и полека-лека същите тези българи да бъдат убедени, че това е по-доброто. Така че от тази гл. т. искането за недопускане на чужди застрахователи тогава не е звучало толкова нереалистично, защото представете си варианта, в който имаме отворен пазар, идват едни хора и те окупират много бързо. Видя се, че това не се случи. Не се случи по една много проста причина - не знаят къде отиват. То е като да отидеш на сафари. Докато не се промени нормативната уредба в държавата, нещото, от което който и да е инвеститор се оплаква, че не му е ясна средата и няма добре работеща правна система, всяка една инвестиция бива излагана на опасност. Вероятността да  изгубиш тази инвестиция е много по-голяма и затова никой не дойде през 2008 г. Дойдоха компании, които присъстваха на българския пазар и преди това като Allianz, както и компании като нашите големи акционери. Vienna Insurance Group са типичен пример за трайни инвеститори. Те идват тук, за да останат, а не за да спечелят  нещо и да си отидат. Предишните ни акционери TBIH Group пък бяха от типа идват, развиват нещо, увеличават стойността му, продават го и заминават.

- Всички искат, или поне така говорят, да имаме подреден и по-добър застрахователен пазар, обаче не всички според мен лично воюват и работят за това...

- Всичко опира до отчетите на компаниите и до тяхната достоверност. Аз мога да коментирам нашите отчети. Никой не е безгрешен, възможно е да допуснеш грешка, важното обаче е да спазваш правилата. У нас редица институции съблюдават спазването на правата на потребителите на застрахователни услуги. Това са Комисията за финансов надзор, Комисията за защита на потребителите и Комисията за защита на конкуренцията. Разбира се,

ние като сектор също бихме искали някой да защитава интересите и на застрахователите

защото така системата ще работи по-добре. Прекалената защита за единия и липсата на защита за другия не е много добър вариант.

В България има приказка „Помогни си сам, за да ти помогнат и другите”. Тук може би трябва да поработим сериозно, да положим усилия, да засилим влиянието на Асоциацията на българските застрахователи, повече да й се чува мнението. В асоциацията си обещахме през есента да започнем нещо в тази посока. Очевидно е, че трябва да сме проактивни, повече да се чува нашата дума и тя не се свежда само до това какъв кодекс ще се приеме. Имаме много работа, която трябва да свършим, работа, която касае и културата в застраховането. Застрахователният бранш често е подлаган на критика заради липсата на етичен кодкес. Може и върху това да се помисли. И тогава нещата някак си полека-лека ще си дойдат на мястото.

- Ако позволите, бих искал да ви задам един въпрос за т.нар. лоби. Застраховането и банкирането са две отделни области, които по никакъв начин не искам да противопоставям, но защо се получава тази огромна разлика. На наши събития, събития на застрахователната гилдия, присъствието е на по-ниски равнища, докато на събития на банкерите посещението е на много по-високо ниво? Ето аз ще дам един пример с вестника, имам не малко случаи, в които са ми казвали, щом Димитър Желев и Румен Янчев стоят зад този вестник, той трябва да продължи да съществува.

 - Ще започна от примера с вестника. Моето мнение е, че ние застрахователите имаме нужда от трибуна, от която да се казват разни неща. Друг е въпросът, че може би през всичките тези години не сме направили достатъчно, за да откроим най-съществените теми, по които много по-дълбоко да се поработи и да се кажат нещата от А до Я, за да спечелите вероятно и повече съмишленици, вкл. и от среди, които са извън застраховането.

А иначе дали и на нас като гилдия ни обръщат достатъчно внимание и дали проявяват някакъв респект, възможностите са две - или е въпрос на лични контакти, или е въпрос на значимост. Предполагам, че по-големият проблем е въпрос на значимост, колко сме значими за някой, колко сме значими за икономиката въобще. А отделно от това мисля, че поне на известен брой застрахователни дружества не им липсват контакти и самочувствие. Но това едва ли само по себе си е достатъчно.

- Вашият поглед към втората половина на 2015 г...

- Много ми се иска 2015 г. да се превърне в годината, в която отчетливо да се види, че нещо се случва на българския пазар, той започва да набира сили, нещо се променя и нуждата от застраховане расте. Голяма част от компаниите се представят по един добър начин според това какво са натрупали до момента като опит, като познания и този сектор да заеме по-подобаващо място. 

Ще припомня, че когато настъпи голямата криза през 2008 г., още на първия ден големите държави седнаха с банкерите, но видяха, че липсват застрахователите, дано някой ден и ние бъдем част от това. Разбира се, ние сме много малки, затова трябва да си даваме сметка, държавата ни е малка, нашият пазар е малък, но можем да изглеждаме по-добре. Иска ми се през 2015 г. да свърши с това вайкане от 2008 г. насам, че нещо не е наред. Ако това се случи, мисля, че целият сектор ще бъде по-доволен и ще може по един по-прагматичен начин да посмисли какво да прави следващата година.                 ;

 

С Румен Янчев разговаряха Петър Андасаров и Гергана Иванова