На фокус - проектът на Кодекс за застраховане

Гергана Иванова

„Интерактив адвъртайзинг бюро” България (ИАБ България), Българската уеб асоциация (БУА), Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) и ИКТ „Клъстер” подкрепят позицията на водещи застрахователи в страната, че забраната за сключването на застраховка „Гражданска отговорност” онлайн противоречи на естествения ход на дигитализиране на финансовите услуги, за да бъдат последните по-достъпни за гражданите и юридическите лица.

Считаме, че аргументите, на които се базира предложението на Комисията за финансов надзор за забраната за сключване на застраховка „Гражданска отговорност” онлайн, са неубедителни и не са обвързани с възможностите за технологично решение за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Това се казва в официална позиция на представители на информационната и комуникационната индустрия, изпратена до медиите, относно предлаганото изменение на Кодекса за застраховането, който изключва сключването на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите от разстояние.

Европейската практика показва, че улесненият достъп и гъвкавата процедура повишават търсенето на услугата, но също така са и предпоставка за създаване на по-добра комуникация и обмяна на данни между застрахователите и органите за контрол и организация на пътното движение, се казва още в писмото.

„Свободният пазар ни дава достъп до всякакъв тип информация, стоки и услуги. Интернет единствено помага този достъп да се осъществява по-лесно и затова се превръща в предпочитана форма на ползване от все повече потребители. Не считам, че щом мога да купя автомобил през интернет, трябва да ходя до нечий офис, за да си купя застраховката за него”, споделя Христо Христов, председател на УС на ИАБ България.

„Ние, долуподписаните представители на организации от бизнеса, считаме, че предложението за промяна е консервативно и изостава от европейските тенденции за въвеждане на електронни финансови услуги и съответно трябва да отпадне. Призоваваме към дискусия по темата, за да бъде изготвено предложение за промяна, което отговаря на пазарната ситуация, но също така и съобразено с тенденциите и държавната политика за развитие на електронно правителство”, се посочва в документа.

Писмото е подписано от Христо Христов, председател на УС на ИАБ България; Борислава Христова, председател на УС на Българска уеб асоциация; Петър Статев, председател на УС на ИКТ „Клъстер”, и Стамен Кочков, председател на „Баском”.

Припомняме, че Министерският съвет одобри проекта на нов Кодекс за застраховането на заседанието си на 5 август тази година. Предлага се проект на изцяло нов кодекс, а не изменение и допълнение на действащия, тъй като промените в уредбата, произтичащи от въвеждането на изискванията на европейското законодателство, са многобройни и важни, се посочва в мотивите към проекта.

В проекта се предвижда забрана за сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност” от разстояние. Забраната важи както за застрахователните компании, така и за застрахователните посредници. По този начин става невъзможна заявката/покупката на задължителната автомобилна полица през интернет.

В интерес на правна сигурност по отношение защитата на интересите на третите увредени лица, както и с цел изключване на възможността ползвателят на застрахователни услуги свободно да се откаже от договора в предвидения от закона срок, се забранява сключването на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, се казва в мотивите към проекта. Договорът за тази задължителна застраховка се издава посредством Единната информационна система за оценка, управление и контрол на риска, поддържана от информационния център на Гаранционния фонд и се удостоверява с писмената полица и знак, издаден от Гаранционния фонд, (стикер и контролен талон към него). Проектът обаче предвижда възможност за предлагане на застраховката от разстояние, при условие че застрахователят или посредникът създадат условия ползвателят да им изпрати копие на свидетелството за регистрация на моторното превозно средство, от което копие да са видни всички данни относно моторното превозно средство и тарифообразуващи фактори за неговото застраховане.

И в момента изцяло дистанционно сключване на полица не е възможно, тъй като има много хартиени документи, включително задължителният стикер за наличие на полица. Поръчка за застраховка може да се направи онлайн, но полицата и прилежащите към нея документи се изпращат с куриери.

Забраната за изцяло онлайн продажба важи и за задължителната застраховка „Злополука на пътниците в обществения транспорт”.

Проектът предлага и регламентация на интернет сайтовете за застрахователни продукти. Трябва ясно да бъде посочено кой е застрахователят, съответно застрахователният посредник, който предлага застрахователни продукти чрез сайта, както и правното основание, на което той извършва дейност в Република България. Предвижда се, че цялата информация на сайта трябва да бъде на български език, да бъдат спазени всички останали условия съгласно Кодекса за застраховането и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние относно предоставяне на потребителската информация, както и да се осигури възможност на ползвателя на застрахователни услуги свободно да може да се запознае с всички условия по договора посредством интернет сайта.

Бизнесът със застраховки - все по-виртуален

Електронното застраховане има своето място в застрахователната индустрия в България, убедени са заетите в бранша. Според някои прогнози в най-близко бъдеще голяма част от застрахователният пазар ще бъде пренесен в интернет. Положителната нагласа на българските граждани, и то в началния стадий на онлайн застраховането, е само по себе си доказателство за големия му потенциал, аргументират се те. Рядко има ситуация, в която печелят всички. При онлайн застраховането обаче ощетени няма. Застрахователните агенти бяха първите, които оцениха предимствата на глобалната мрежа преди повече от десетилетие и се втурнаха да разработват новата пазарна ниша. Потребителите бързо се възползваха от възможността да сравняват различните оферти за застраховка и да изберат най-подходящата за техните нужди полица. Застрахователните компании от своя страна осъзнаха, че интернет им дава възможност да прескочат посредниците при продажби на полици и да съкратят разходите си и по този начин да предлагат по-евтини продукти на своите клиенти. На практика днес клиентът може да си осигури покритие на рисковете, без да е необходимо да обиколи половината град, за да посети офиса на своя застраховател, нито да чака на опашка в банката, за да плати премийните си вноски. С интернет както изборът на продукт, така и самото разплащане стават за броени минути. Благодарение на онлайн застраховането потребителите вече не смятат осигуряването на личната собственост, здравето и живота за досадна и трудна за изпълнение задача. Те оценяват по достойнство и толкова важния във време на криза плюс - че онлайн застраховането пести пари. Това се дължи не само на безплатните доставки, допълнителните бонуси и отстъпки, предлагани от специализираните портали. Възможността да се избере най-адекватната за индивидуалните нужди полица означава и че потребителят си спестява разходите за допълнителни клаузи и защита, от която няма нужда. Интернет не само предоставя на потребителите свобода на избора, но и им гарантира свобода в разпределението на ежедневните им задачи. Една изчерпателна консултация и сключването на договора могат да отнемат ценни часове от делничния ден. Online порталите обаче никога не затварят врати. Пред компютъра можете да направите своята поръчка по всяко време на денонощието. Така не само спестявате време и пари, но и не ви се налага да се извинявате и да давате обяснения на колеги и началници.

Статистиката

Онлайн търговията у нас бележи стабилен ръст през 2014 г., а очакванията са тази тенденция да се запази през 2015 г. и 2016 г. Българите, които са пазарували в интернет през отминалата година, са се увеличили с 25% в сравнение с 2013 г. Сходна тенденция се наблюдава и в Европейския съюз, като през 2014 г. 47% от потребителите с достъп до интернет в ЕС са пазарували онлайн, а прогнозите са приходите от електронна търговия в Европа да достигнат до 4,4% от БВП към 2016 г. Броят на работните места на Стария континент, обвързани директно или индиректно с този технологичен бранш, е достигнал 2 000 000.