Надявам се, че с разумна политика ще станем свидетели на един по-здрав пазар

19 Декември 2015 г.,zastrahovatel.com
Димитър Желев, изпълнителен директор и предеседател на Съвета на директорите на „Алианц България Холдинг” АД, пред в. „Застраховател прес”

 

 

Образът на българина ще става все по-изчистен, все по-европейски и всички ще ни приемат като равни

 

 

- Господин Желев, по традиция в края на всяка година се срещаме с вас, за да обсъдим случващото се на застрахователния пазар. Тези две интервюта, които правим с вас и с г-н Румен Янчев, са фундаментални, тъй като те са своеобразен преглед на състоянието на застраховането, макар че с вас разговаряме, по обясними причини, и за други видове бизнес. Вие ръководите „Алианц България Холдинг”, в който има не само застрахователни дружества, но и банка, и пенсионноосигурителна компания. Какво се случи на застрахователния пазар през тази година, която изпращаме?

- Бих казал, че на първо място застрахователният пазар се върна към нормалните си ръстове. За десетте месеца на 2015 г. в общото застраховане отчитаме над 7% ръст, а в животозастраховането ръстът надхвърля 20%. Това показва, че клиентите имат нужда от застраховане и са готови да купуват застраховки. Говорим не само за задължително застраховане, а за доброволно застраховане, каквото е животозастраховането и в голямата си част имущественото застраховане. Това е първата отлика. Втората е, че част от чуждестранните застрахователи, собственици на малки компании у нас, напуснаха българския пазар. През миналата година от българския пазар излязоха QBE и „Интерамерикан”, това се случва и с HDI. Тези инвеститори разбраха, че пазарът е достатъчно малък, за да се конкурират със застрахователи с по-голям пазарен дял. Осъзнаха, че ако не са намерили своето място, по-добре да не се опитват да оперират на този пазар и взеха решение да се оттеглят. Според мен подходиха правилно.

И последното, което се случи, е новият Кодекс за застраховане, който възбуди много емоции. Знаете какъв отзвук придоби дискусията относно онлайн застраховките. Ние като „Алианц” твърдо поддържаме, че прогресът и бъдещето е към онлайн застраховките, особено за онези застраховки, които са по-прости и по-лесни за разбиране.

 

- Какви са вашите очаквания, в каква степен българинът ще се възползва от онлайн усугата?

- Задайте си въпроса вие като млада дама колко често правите онлайн покупки и ще си отговорите. В момента онлайн се предлагат от самолетни билети, през туристически резервации до билети за тетър. Младите хора, включително и ние по-зрелите, използват онлайн търговията все по-често и по-често. Тя ни дава бързина, удобството да пазаруваме от вкъщи, гарантира ни и голяма прозрачност при самата покупка. Знаем за какво плащаме и колко плащаме, включително какви са съответните такси и комисиони. Докато не винаги в застраховането това е така. Обикновено остава извън погледа на клиента колко плаща той за посредическата услуга и съизмерима ли е тя с труда, който поредникът полага. При онлайн застраховането това ще се изчисти. Всички европейски застрахователи са убедени, че дигитализацията е бъдещето.

 

- Говорим за онлайн застраховане, в същото време запазваме стикера по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите?

- За мен това е архаизъм, който рано или късно ще отпадне. Защо се запазва в момента и аз не мога да разбера, при положение че от съществуващата база данни в Гаранционния фонд полицията веднага може да разбере кой е застрахован и кой не е и да му наложи съответната глоба.  Още повече че стикерът е разход, за който някой плаща. Сигурно има лобизъм, който аз не искам да коментирам.

 

- Според вас защо обсъждането на кодекса разбуни така духовете?

- Лобизъм на различни интереси. Интересът на клиента, интересът на посредника и интересът на застрахователя са различни и въпросът е как да намерим синхрон на трите интереса. Клиентът иска да вземе най-много риск на най-ниска цена, застрахователят иска точно обратното,  а пък посредникът иска да предложи услуга, за която да получи колкото се може по-висока комисиона. Интересите са различни. От една страна, за мен клиентите трябва да са водещите, защото потребителите са най-многобройните от тези три групи интереси. След което водещи да са застрахователите, защото те трябва да са финансово стабилни и устойчиви и същевременно да предлагат разумна услуга на разумна цена. И на трето място идват посредниците. Не казвам, че посредниците не трябва да съществуват, напротив, те са необходими особено при по-сложните продукти, за да обясняват продукта на клиента особено когато става дума за специфични детайли. Знаете, че в Англия без брокер не можете да сключите застраховка, освен онлайн застраховка. Там никой не може да каже: „не разбрах какво подписах или „защо платих тези пари“. Затова брокерът получава лиценз, за да е достатъчно компетентен и запознат с тънкостите на този занаят, за да обясни на клиента си точно какво ще получи той и на каква цена. И ако е необходимо, да го сравни между различните продукти на различните застрахователи.   

 

- Има ли друг костелив орех, който да създаде противоборство?

-Не. За мен Solvency II е ясна директива. Тя трябва да се приложи в цялата й пълнота. Там не можем да дискутираме. Това, което трябва да е ясно на българския застрахователен пазар, е, че Европа все повече ще се намесва с нейните надзорни органи, за да проверява в какво финансово състояние е пазарът. Заради това ще се направят и  стрес тестове на застрахователите, ще се провери има ли дефицит на капитал в някои от тях и ако има, ще им бъде даден съответно срок този дефицит да бъде попълнен. Ясно е, че ще се върви в тази посока. Защитата на клиентите изисква по-голям контрол, този контрол е местен, но и европейски. Европа няма интерес някоя от страните да има проблем с финансовите институции - застрахователи, банки, пенсионни фондове.

 

- В този смисъл, г-н Желев, доколко все пак е европеизирано нашето застраховане?

- Бих казал на 50%, имаме да извървим още толкова. Ние виждаме какво става в „Алианц”, Германия, и в „Алианц” в Европа. Мисля, че и другите чужди застрахователи в България вървят в същата посока. Останалата част от пазара ще следва тенденцията. Пазарът все повече говори за съответствие, спазвайки всякакви норми, започвайки от етични и антикорупционни и стигайки до правила, които са странни за българина, като например да описваме колко подаръци получаваме, какви работни обяди  имаме и пр. Сега трябва да правим това все повече и повече.

От друга страна, общата база данни, особено личните данни, на европейския пазар дава възможност на големите застрахователи рано или късно да започнат да предлагат общи продукти за всички страни членки. Да вземем за пример пенсионния фонд. Вие сте тук, в България, г-н Андасаров, но ако решите да живеете в Германия, ще искате да си получавате вашата пенсия такава, каквато е навсякъде по света.  Особено доброволните пенсионни осигуровки трябва да бъдат съпоставими, с възможност да бъдат трансферирани и приложими навсякъде в Европа. Рано или късно това ще стане.

Но да се върнем на въпроса, имаме да извървим още 50% и ще го извървим. Моето голямо желание е това да е без сътресения. Да няма случаи, подобни на тези в банковата сфера с КТБ и на застрахователния пазар. Всичко да мине плавно и ако има случаи на затваряне на застрахователни компании, това да става не чрез несъстоятелност, а на доброволен принцип или чрез излизане от пазара, каквито случаи посочихме в началото на разговора.

 

- Има ли такива индикации?

- Пазар с 30 застрахователя е твърде много населен. Проникването на този пазар не е много голямо, имаме около 1 млрд. евро приходи. Мисля, че Solvency II е един от ключовите показатели, който може да принуди някой да преосмисли политиката си дали трябва да инвестира в този бранш, който е ресурсоемък. В животозастраховането, когато България не е в еврозоната, мога да кажа, че съотношението капитал - приходи много лесно може да достигне 50%  съгласно Solvency ІІ. Каква възвръщаемост и каква печалба човек може да направи при толкова голям капитал. Наистина ще има преосмисляне.

 

- Много същностен въпрос е въпросът за диалога между държавните институции,  застрахователите, Асоциацията на българските застрахователи и Комисията за финансов надзор. На какво ниво е този диалог?

- Диалогът се подобрява и това проличава най-ясно, ако излезем от застраховането и отидем при пенсионното осигуряване. Знаете, че имаше проект за промяна на пенсионноосигурителния модел. След диалог с Комисията по бюджет и финанси в парламента, с финансовия министър, с Комисията за финансов надзор и с министъра на труда и социалната политика се намери добър вариант, който за мен работи. Стана ли реформа - да, тя в правилната посока ли е - безспорно да. В края на краищата интересите бяха балансирани. Естествено, ако сравним важността на двата сектора за държавата, ресурсът, който пенсионните фондове акумулират, и бройката осигурени са повече от застрахованите.

По същия начин диалог има и в застраховането. Диалогът в застраховането се засили със Solvency II през последните години.

 

- То се превръща почти в парадокс, според мен това говорене относно цената на застраховката „Гражданска отговорност” ще расте, ще намалява, ще расте, ще намалява...

- Има пазар, този пазар е международен и определя с презастрахователното си покритие какъв риск можем да поемем. Естествено, че няма застраховател, който да събере по-малко премия от тази, която трябва да плати за презастрахователно покритие. От друга страна, имаме вноски в Гаранционен фонд, които трябва да осигурим. Както видяхте, в банковия сектор Фондът за гарантиране на влоговете в банките се оказа недостатъчен и трябваше държавата да помага, не дай, боже, в застраховането да се наложи същото. Тези вноски при всички случаи трябва да са достатъчни. Съществуват и определени административни разходи за отпечатване на стикера и полицата и ако сложим някаква нормална печалба от 5% върху премийния приход на застрахователите, стигаме до цената на „Гражданска отговорност”. Оттам насетне е рисковата премия, която е най-важната част и тя ще расте поради това, че доходите на гражданите в Европейския съюз растат, т.е ще има все по-големи искове и колкото и да става по-безопасно движението, такива събития се случват, стават катастрофи, при които има загинали хора и трябва да се плаща.

Пак казвам, поради географското си положение България е изложена на голям риск по линия на многото товарни автомобили, които се карат на територията на Европейския съюз. Голяма част от нашите шофьори  работят навън и управляват автомобилите си там. Българският съд също си променя критериите за обезщетение при смъртен случай. Вижте статистиките. Сравнете рисковата премия в Унгария, Чехия и Западна Европа. Ясно е, че нашата е най-ниска. При положение че рискът е подобен особено за тези, които оперират в цяла Европа, а и извън нея.

 

- Вие имате много точни и отдавнашни наблюдения и впечатления. Няма да забравя първата пресконференция, която дадохте в малката стаичка на ул. „Съборна” и на която обявихте съществуването на пазара на ЗПАД „България”. Колко време изтече, колко път изминахте вие и ние заедно с вас. Колко неща се промениха. Само ще припомня, ще ми позволите, колко беше интересна дискусията около първия Закон за застраховане, създаването на Дирекцията за застрахователен надзор и т.н., тъй като преди тях пазарът беше хаотичен. Вие знаете какви застрахователни дружества присъстваха, те бяха доста голям брой. Бихте ли назовали жалонните неща, г-н Желев, които се случиха  от възникването на частното застраховане до ден днешен?

- Можем да кажем, че са три-четири. Първото, естествено, е създаване на частното застраховане, т.е. падането на монопола на ДЗИ, което беше голяма борба. Дружество „България” беше в челото, но не бива да забравяме „Орел” и „Гранит”. Опитахме се и успяхме да разбием монопола, то стана постепенно.

Второто нещо е създаването на Дирекцията за застрахователен надзор, което се случи по време на правителството на Иван Костов, и първото лицензиране на застрахователи. Също едно сито, което най-малкото се опита да сложи ред на пазара. Това за мен беше много важна стъпка.

Естествено трябва да отбележим влизането на чуждите застрахователи. Allianz влезе на българския пазар през 1998 г., впоследствие видяхме и Vienna Insurance Group, Generali, UNIQA и KBC. Явно е, че чуждите застрахователи не се страхуват от този пазар и смятат, че той  е достатъчно регулиран и че в България може да се прави нормален бизнес. Това се случи в годините от 1998 г. до 2005 - 2006 г.

И последното, което си мисля,  е влизането на България в ЕС, което доведе до приемането на европейските директиви, които са много важни за пазара.

 

- Нашите читатели са съпричастни с работата на „Алианц България Холдинг”, кажете по няколко думи за дейността на компаниите в него и за целите, които си поставяте?

- Стремежите ни са финансова стабилност и всички наши клиенти, които са над милион български граждани, индивидуални клиенти, да бъдат сигурни, че „Алианц”, оперирайки в България, дава сигурност и добра доходност, когато става дума за спестовни и инвестиционни продукти и акуратно и точно плащане, когато става дума за застрахователни продукти. В този смисъл и банката, и пенсионният фонд се ръководят от този принцип и са готови понякога да забравят за по-рискови инвестиции за сметка на сигурността.    За нас това е най-важно, да пазим парите и да се опитаме да умножим тези пари, по възможност ръстът да е по-висок от инфлацията. Мисля, че през годините сме доказали, че го можем с помощта на „Алианц” при управлението на активите, защото това са над 2 млрд. лв. активи в банката и над 2 млрд. лв. в пенсионния фонд, или общо над 4 млрд. лв., които са важна част от богатството на българското население, на държавата като цяло.  Тези пари се инвестират в българската икономика и съставляват около 5% от БВП на страната. Те наистина са една съществена част, която ние като „Алианц България” трябва да се опитаме да съхраним в полза на осигурените лица и в полза на депозантите, но същевременно да им предложим и допълнителни услуги. Част от тези хора ще започнат да се пенсионират и трябва да намерим по какъв начин ще изплащаме пенсиите им. Това е нещо, което трябва да се дискутира между Българската асоциация на дружествата за пенсионно осигуряване и изпълнителната власт. В пенсионното осигуряване искаме да сме капиталово стабилни и това да гарантира сигурност както за осигурените, така и за акционерите.

Кредитният рейтинг на банката е най-високият в страната, колкото на държавата, BBB + по Fitch.

 

- Стана дума за навлизането на чуждите застрахователи, те вече са наши, свои, не са чужди, спомняте си, че при обсъжданията на закона имаше доста категорично предложение поне 5 години да не се допуска на българския застрахователен пазар чужд застраховател. На какво равнище е сега българското застраховане, с какъв образ е? Защото знам какъв беше преди законът, преди създаването на регулатора.

- Образът на българското застраховане е в голямата си част изчистен, ясно оформящ се, но има още път да се извърви. Ясно е, че всички застрахователни компании са силно регулирани, защитени са интересите на застрахованите лица. Бих казал, че Европа гледа на нас като на един равнопоставен партньор. При всички случаи виждаме, че българските индивидуални персони се представят изключително добре на европейската сцена. Имаме вицепрезидент на европейската комисия по бюджет. В момента вицепрезидентът на Фонда „Юнкер” е българка, отново жена. Председател на „Юнеско” е отново българка - Ирина Бокова. Значи българите можем, особено жените. Сигурен съм, че и от застрахователния сектор има българи, които рано или късно ще влязат в европейския надзор, които ще участват в тези комисии и групи. Българският образ ще става все по-изчистен, все по-европейски и всички ще ни приемат като равни.

 

- Вие сте казвали пред нашите читатели, че и в Allianz работят наши хора...

- Има българи, които завършват в чужбина и работят в Allianz. Няколко примера. Дъщерята на адв. Антоанета Димоларова – Елена, завърши право в Англия и сега работи в Allianz, сама кандидатства и си проправи път.

Вторият случай е Атанас Алексиев, заместник изпълнителният директор на ЗАД „Алианц България”, завършил висшето си образование в България. Той от 1 януари 2016 г. започва работа в Allianz, Виена, и ще отговаря за Централна и Източна Европа в частта специални рискове. Яви се на поредица от интервюта, премина всичките сита. Да, на нас ни е приятно, че отива там, но, от друга страна, трябва да му търсим заместник Имаме поне 10 човека от „Алианц България”, които са отишли в Allianz, и поне още 10-20 души българи, които са кандидатствали сами  и работят в Allianz. Тези хора работят за една глобална компания и са в един глобален свят.

 

- Бях свидетел на подготовката за преминаването на ЗПАД „България” към Allianz. Вие лично и вашият екип сте били много прозорливи, привличайки такъв инвеститор в България. Всъщност какво най-вече спечели ЗПАД „България”?

- Човек не може да разбере, когато прави такава стъпка, какво ще спечели. Ние сме имали чувството, че във финансовия сектор на човек му трябва сериозен гръб. Практиката показа, че Allianz имат ноу-хау, което е трупано с години и което една малка компания не може да си позволи.

Връщайки се към инвестициите. В Allianz работят над 170 анализатори по инвестиции. В „Алианц” има стотици подписвачи по отношение на т.нар. специфични технически рискове. По отношение на ликвидацията на щети те имат експертиза, която ние не винаги имаме тук, защото я ни се случи една  такава щета  на 10 г., я не.  Всичко това, натрупано и взето заедно,  ни дава един голям арсенал по отношение на продажби, продуктова гама ликвидация. Дискутирайки различни казуси с Allianz, ние виждаме, че  там има стотици експерти, които са готови да споделят, да дойдат да обучат, да ни подскажат, да ни покажат и да ни  трасферират ноу-хау.

Връщайки се към Solvency II, Allianz прилагат собствен модел за големите си компании и получиха одобрението на надзорния орган BaFin. Това изисква страшно много усилия - актюери, счетоводители, анализатори, които трябва да убедят застрахователния надзор, че този модел наистина работи и е напълно адекватен, за да защити както застрахованите, така и акционерите. Това изисква ресурс.

В момента се говори много за кибератаки, за ИТ сигурност. Във всичко това Allianz влиза в детайл. С идването на г-н Оливър Бете като нов изпълнителен директор на Allianz SE бе дадено началото на т.нар. нов възобновен дневен ред на компанията.

 

- Ще ми се с няколко думи да коментираме традицията и новаторството в застраховането. Навлязоха много млади хора, но винаги трябва да се поддържа балансът между млади и стари хора. Какво е впечатлението ви, някои казват младите много бързат, не обръщат внимание толкова на традициите, младите пък казват, абе те са вече стари, не приемат новото. Какво е вашето впечатление по този повод в застраховането?

- Моето впечатление е, че младото поколение е изключително подготвено, амбициозно и готово да приеме щафетата, поколение, което поне 10 години е било в бранша. И това поколение според мен има пълна готовност да поеме новите предизвикателства. Затова и направих голямата стъпка да мина встрани от оперативната дейност в застраховането и да се занимавам по-скоро със стратегия, отколкото с ежедневна работа, защото си мисля, че младите имат възможностите и акъла да дадат нов импулс на развитието на застрахователните компании и на пазара. Ние в „Алианц България“ провеждаме политика на подготовка, на план за следващото поколение  лидери. В нашата компания готвим по двама души за всяка мениджърска позиция, за да могат да се конкурират, вкл. и за позициите  на най-високо ниво. Allianz иска тези хора да имат пред себе си поне 10 г. Т.е., ако ние назначим в момента главен изпълнителен директор на „Алианц България”, той трябва да е човек на възраст под 50 години, за да има хоризонт пред себе си. Съжалявам да го кажа, но ние с г-н Янчев нямаме хоризонта да поемем нови предизвикателства, не че не можем. Политиката на Allianz винаги е била такава. Изпълнителните директори в Allianz, Германия, са били много малко със среден период на дейност на тази позиция от десет години.

Колкото казваме, че нещата се усложняват, в известна степен те се и опростяват и унифицират с въвеждането на новите регулации Т.е. дали правиш едно нещо в Германия или в България,  аз съм сигурен, че до 5-6 години  то ще е почти същото.

 

- По какъв начин сега Димитър Желев ръководи холдинга? Вие отговорихте вече в някаква степен. Спомням си как във фоайето на „Булстрад” обявихте категорично, че се оттегляте от оперативната работа, но оставате в холдинга? За тази стратегия, г-н Желев, да кажете нещо повече...

- Това, което Allianz иска от нас и ние трябва да изпълним, е да увеличим пазарния си дял. Считаме, че пазарен дял около 10% в общото застраховане, говоря за ЗАД „Алианц България”, е нещо, което е на екзистенц минимума, т.е. трябва да се опитаме да увеличим пазарния си дял и то трябва да е увеличение на база печеливш бизнес, а не на бизнес на всяка цена. Пазарният дял в животозастраховането, който е над 25%, трябва да го запазим и ако можем, да го разширим. Аз бих казал, че той е достатъчно голям, за да се гордеем с него. Тази година се надявам да надхвърлим няколко цели, да реализираме в групата над 300 млн. лв. брутен премиен приход от трите застрахователни дружества заедно със ЗАД „Енергия” и 100 млн. лв. от животозастраховане, което си е наистина успех.

Какви са критериите на Allianz, за да си голяма, значима компания - те са твърде високи - над 500 млн. евро брутен премиен приход. Е ли българският застрахователен пазар важен за Allianz, при положение че „Алианц България“ е малка компания, безспорно. Allianz ще развива дейност и ще бъде на българския пазар. Ако има възможност за придобивания, стига да са на разумна цена и да са стратегически важни,  ние сме готови да ги разглеждаме, за да увеличим пазарното си присъствие и клиентската база.

При клиентската ни база най-голям е делът на пенсионното осигуряване, банката е на второ място, а застраховането на трето. Въпреки че сърцевината на бизнеса на Allianz е застраховането. Трябва да се опитаме тази диспропорция да се изравни и да имаме повече застраховани лица. Мисля, че с нови продукти и добро обслужване ще може да го постигнем.

Радвам се да кажа, че тази година растем и в двата сектора и в живота, и в имущественото застраховане по-бързо от пазара и този тренд трябва да се запази. От гледна точка на чистота на бизнеса, много важно нещо, което говорим не само на нашите служители, но и на агентите,  е, че българският пазар трябва да стане колкото се може по-прозрачен и по отношение на каквито и да е лобистки интереси. Allianz е абсолютно нетолерантен към корупцията. Готови сме какъвто и да е бизнес, в какъвто и да е обем да го откажем, ако има какъвто и да е намек или интерес, който не съвпада с тази политика на Allianz. Мисля, че сме извървели голяма част от пътя  в Централно управление и представителства. В агентските мрежи има още какво да се работи, но то е постоянен процес. Другото важно нещо е политиката знай и познавай своя клиент. В години на тероризъм прането на пари и трансферирането на пари е нещо, което може да се случи чрез застраховането и банкирането, т.е. ние при всички случаи трябва да знаем кой е клиентът отзад, чии са парите му и защо те са при нас.

 

- Развитието на пазара зависи и от общуването между застрахователите, между застрахователите и институциите, между застрахователите и посредниците. Какво бихте искали в този случай от това общуване по повод по-нататъшното развитие на бранша?

- Брокерите в Англия, не знам дали го следите този пазар, но преди няколко години въведоха максимална комисиона. Те казаха ОК, комисиона трябва да има, но тя не трябва да надвишава определен процент. Ние трябва да сме наясно, че застрахователите се нуждаят от посредници, защото, както казах по-рано, застрахователните проукти не са прости, някой трябва да ги обясни на клиента. Посредниците играят ролята на консултанти и защитават интересите на клиентите в една материя, която е много специфична. В този смисъл, ако те предлагат тази услуга на добра цена, тази услуга е необходима. Аз например имам над 30 или 40 застраховки и ги правя през посредник срещу разумна цена, защото забравям най-малкото кога трябва да бъдат подновени. Подсеща ме например да актуализираме списъка на застрахованото имущество и т.н. Т.е. аз съм готов да платя за това определен процент комисиона, защото това ми помага в самия процес  на избор, сключване и администриране  на тези застраховки. Ако моят случай е такъв, представете си случая на обикновения гражданин, който нито има познанията, нито има времето да тича да прави застраховки. Ето защо си мисля, че място за посредниците има. Колко ще са агенти, колко ще са брокери, дали България ще е брокерски или агентски пазар, това е голяма въпросителна и за мен. Английският и англосаксонските пазари са брокерски пазари с предлагане на продукти на много застрахователи, докато немските пазари, континенталните пазари са агентски, там агентът на малкото населено място познава всички, а самият той е агент поредно поколение в семейството. В България мисля, че ще има и от двете. Агенти за ритейл бизнеса и брокери за корпоративните клиенти. В „Алианц България“ винаги сме се радвали да работим с посредници.

 

- Пазарът зависи от работещите на него застрахователи. Споменахте, а и това не е само ваше убеждение, че брокерите са повечко за територията на българския застрахователен пазар. Имате ли очаквания и в какви аспекти?

- Дали ще има консолидация? Видяхте в банковата сфера, че банките са 20, сигурно ще има още консолидации, особено при по-малките банки. Аз мисля, че същото ще се случи и в застраховането. Тези застрахователи, които получиха лиценз покрай прелицензирането на здравните фондове, част от тях вероятно ще останат специализирани в здравното застраховане, други ще се слеят, а трети е възможно да започнат да правят друг бизнес. Част от тях може да се ликвидират и доброволно. В това няма нищо страшно. Това е естествен процес.

Колко застрахователи трябва да има в България при един такъв пазар? Може да го сравня с пазара в Словакия например, като Чехия, отчасти Румъния, 10-15 застрахователи са напълно достатъчни, за да има силна конкуренция. Тези застрахователи да бъдат стабилни, за да бъде ясно, че каквото и да се случи на пазара като събития, ще може да се плати. Allianz изчислява в момента катастрофичния си риск за България  на база вероятността това да се случи на 1000 години. Беше на 250, на 500 години, а сега на 1000. Ние трябва да сме защитени, че ако това събитие има вероятност да се случи на 1000 години, „Алианц България” трябва да има достатъчно капитал и презастрахователно покритие, за да го покрие. В момента купуваме презастрахователно покритие за стотици милиони евро само и само да се гарантираме, че ако това стане на територията на нашата страна, „Алианц” ще може да си изпълни ангажиментите безусловно.

 

- А за застрахователните брокери, чийто брой е стотици...

- Ако има прозрачност и те изпълняват наистина своята функция като консултант на клиента, броят ще намалее. Ролята на брокерите като преразпределители на интереси, а не даващи финансови услуги на клиентите, ще намалява. Все повече ще се отива към реално добавена стойност, която дават на клиентите. В много случаи те играят ролята на преразпределители на финасови интереси. Ролята им ще се пренася все повече към истинската консултантска услуга. Който не може да даде допълнителна стойност на клиента, клиентът няма да се нуждае от него.

Връщайки се към Англия и прозрачността, тук много често се коментираше трябва ли да има записана комисиона, която се дава на агента или брокера, в застраховатената полица. Аз съм за. Клиентът трябва да знае колко плаща и срещу тези пари дали получава адекватна услуга. Както всеки от нас плаща на туристическите и самолетните агенции. Като си купиш самолетен билет онлайн, плащаш малка комисиона на съответния сайт или отиваш и си купуваш от туристическата агенция, но там знаеш, че ще ти разпечатат бордната карта, ще ти я изпратят преди полета, ще се погрижат колко багаж имаш, ще ти предложат добър трансфер и т.н. И ти избираш. Същото ще стане и в застраховането.

 

- Господин Желев, още една година си отива, вие изкачихте още едно стъпало във вашето професионално развитие, макар че вече сте в зоната на съвършенството...

-Не на съвършенството, по-скоро в зоната на вашата мъдра възраст, г-н Андасаров. Излизаме от активната зона и влизаме в зоната на зрелостта. Говорейки за нашето поколение като г-н Румен Янчев и част от  другите колеги в „Алианц България”, Орлин Пенев  и Емил Гаврилов, мисля, че сме по-скоро в лоното на старейшините. Какво правят те? При кризисни моменти вземат важните решения и носят лидерския жезъл .

 

- И какво си пожелавате още?

- Живот и здраве. Мисля, че новата година ще е много интересна поради новите регулации на застрахователния пазар, ще преживеем нелесни моменти от влизане на нови стандарти. На всички пожелавам успешно да преминат всички тези изпитания. Надявам се, че с разумна политика и готовност на собствениците да отдадат повече ресурси, било то времеви или парични, ако е необходимо, това ще се случи и ще работим на един по-здрав пазар.

 

- А на вестника, който върви до рамото ви 22 години, какво бихте пожелали?

- На вестника, на хората, които го списват, желая здраве на първо място, да бъде все така ясен и честен, трибуна на един много интересен, специфичен, бурно развиващ се пазар, какъвто е застраховането. Българските читатели и професионалисти имат нужда от тази трибуна и от този информационен източник. От една страна, да изкажат своите мнения  и виждания за пазара, от друга, да могат да научат нещо повече за нашия и за външния пазар и да се обогатят в един интересен бизнес. Много интересен, в който аз вече 30 години работя, и казвам, че ако трябва да се захващам с нещо, пак ще се захвана със същото.

 

- Искам да споделя личното си чувство и това на екипа, че много силно ни греят думите ви, защото вие лично непрекъснато ни уверявате, че вие лично, повтарям, не можете без този вестник и искате да си го имаме.

- Аз неслучайно, колкото и странно да звуча, на други вестници не давам интервюта. На вас с удоволствие давам, защото си мисля, че вестникът е важен ретранслатор на мислите и идеите на бранша към останалия свят и на останалия свят към бранша. Като към останалия свят включвам и политиците, които са безспорно съществена част от сложния пъзел застраховане.

 

- Безкрайно  ви благодаря, г-н Желев, за поредното наше интервю!

- И аз ви благодаря!                            



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Книга за парите"
Методи Христов Станимир Христов, 2002
orange_li
"Застрахователно право "
Велеслав Гаврийски,
orange_li