2016 г.: Частните пенсионни дружества - в очакване на ефектите

„РЕФОРМАТА“ - ЧЕРНА КОТКА В ТЪМНА СТАЯ

„Великото преселение“ на партиди от дружествата към фондовете на НОИ едва ли ще се случи в мащабите, очаквани от правителствените финансисти.

Много трудно е да хванеш черна котка в тъмна стая, особено ако котката я няма. Приказката е досущ като ситуацията, в която са на път да попаднат архитектите на т.нар. „реформа“ в пенсионната система.

През юли 2015 г. бяха приети промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), които позволяват да избираме да се осигуряваме за пенсия в НОИ или в частен пенсионен фонд.

Народните представители приеха и възможност за промяна на осигуряване от допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии”.

Три месеца, след като всеки може да премести парите си за втора пенсия от частен фонд в държавен, вече се появиха проблеми. Оказва се, че парите на пенсионираните полицаи и военни, които са ги преместили с цел по-висока пенсия, не постъпват в предназначения за това фонд. Освен това някои от тях не са удовлетворени от увеличението на пенсията си и искат да се върнат обратно към частен фонд, но това се оказва невъзможно. Причината: фондът, в който трябва да постъпват парите, все още не е създаден в НОИ, тъй като по закон той трябва да се сформира след 1 януари.

В бранша на частните пенсионни дружества коментират, че това е очакван ефект за фондовете и той няма да дестабилизира бизнеса им, но ще бъде пагубен за състоянието на Националния осигурителен институт (НОИ).

Там до момента са подадени 14 хил. заявления за прехвърляне на партиди от частни фондове в държавното осигуряване, като за 8400 души, на които пенсиите вече са преизчислени. Осигурителният институт настоява, че не е длъжен да изчислява предварително дали, ако човек си прехвърли партидата, ще получи увеличение и какво ще бъде то. Всъщност по този начин НОИ отказва да приложи процедура, която да подпомогне  хората да решат дали да се местят или не.

В същото време процедурата по прехвърлянето изглежда ще се развива в ущърб на бюджета на НОИ, освен ако не се прехвърлят колкото се може повече осигурени с по-големи партиди.

Ако се приеме, че всички осигурени 14 хил. души, подали заявления, са с партиди от средно 5000 лв. и ги прехвърлят в НОИ, институтът ще получи еднократно 70 млн. лв. Според Бисер Петков, управител на НОИ, средното увеличение на пенсия на прехвърлил се е 73.18 лв. Сметките показват, че в този случай НОИ би следвало да изплати допълнително на тази категория 12.3 млн. лв. Комулативно при средна продължителност в тази категория ранни пенсии от 27 години, това означава,  НОИ ще получи 70 млн. лв. под формата на партиди, но ще трябва да им изплати 331.9 млн. лв. към пенсиите.

Частните пенсионни дружества многократно алармираха

за липсата на конкретна, пълна и детайлна правна уредба на съответните обществени отношения, включително и за проблемите и пропуските по постъпващите от заявления. В дружествата постъпват заявления за прехвърляне със значителни пороци и липсващи реквизити. Процесът се извършва в хаос - без ясно установени правила и законови процедури. А това може да има крайно негативни последици за осигурените лица.

Според фондовете НОИ не извършва предварителна проверка за допустимост на подаваните заявления, въпреки че формално има такова изискване. Осигурителният институт не дава на фондовете обратна връзка, когато хората са  получили отказ от преизчисляване на пенсията, нито иска оттегляне на заявленията. Приемат се заявления от неправоимащи лица. Често след прехвърлянето, в т.ч. и на парите по партидата, става ясно, че хората няма да получат увеличение на пенсиите си. Впоследствие обаче не могат да се върнат обратно във фондовете, тъй като партидите им са закрити. В резултат на това лицата понасят имуществени загуби и се нарушават правата им, за което отговорността е изцяло на НОИ.

Не е ясно и защо тези процедури на НОИ не са предварително и публично оповестени, така както налагат общите принципи за работа на административните органи, питат в нарочно писмо до отговорните институции частните дружества. Излиза, че НОИ не спазва собствените си процедури, указания и разпоредби.

Представители на бранша съзират рискове за бъдещата пенсия на много хора, тъй като се препятства информираният избор на осигурените при разпореждане с личните им пенсионни спестявания и е нарушение на принципа за съразмерност, според който административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.

Опитваме стриктно да спазваме закона. Разбира се, когато говорим за хиляди хора, винаги има и недоволни. Но това е право на собствен избор и никой не задължава хората да се прехвърлят, коментира Бисер Петков. Той даде примери, при които хората не получават увеличение на пенсиите си или се отказват преизчисление. Такива са случаите, в които човек взима пенсия от НОИ, която е на определения в закона таван, който в момента е 910 лв. „В този случай човекът няма да получи реално увеличение, но действителната пенсия се е увеличила. Тоест, когато се увеличи административно таванът, и пенсията ще се увеличи”, обясни Петков.

Според Петков всеки, който се чувства ощетен от решението, може да подаде жалба до директорите на териториалните дирекции, а след това, ако отново не е доволен, може да се обърне към съда.

Въпреки трудностите, през които преминава секторът,

резултатите от деветмесечието на 2015 г., оповестени от КФН

дават основание за оптимизъм - активите на пенсионните фондове растат с 12% - до 8.87 млрд. лв. Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 30 септември 2015 г. е 4 360 968 души, като нараства спрямо 30 септември 2014 г. с 2.38 на сто. В системата на допълнителното пенсионно осигуряване към 30 септември 2015 г. са акумулирани нетни активи на стойност 8.873 млрд. лв. В сравнение с края на деветмесечието на 2014 г. нетните активи на пенсионните фондове регистрират ръст от 12.72 на сто. Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества през деветмесечието на 2015 г. възлизат на 128.872 млн. лв. и нарастват с 15.07 на сто в сравнение с отчетените приходи през съответния период на предходната година. Общият нетен финансов резултат на дружествата за деветмесечието на 2015 г. е в размер на 51.406 млн. лв.

Темата за стрес тестовете на пенсионните дружества

набира сила и ще бъде една от основните за компаниите през 2016 г.

В началото на декември 2015 г. Комисията за финансов надзор (КФН) запозна медиите с резултатите от отварянето на офертите в конкурса за консултант, който да изготви методология за извършване на преглед на активите и стрес тестове на пенсионните фондове и застрахователните дружества в България. Интересното е, че самата процедура е изпълнена още на 26 ноември, четвъртък. А в надпреварата е участвал един кандидат -  одиторската компания „Ърнст енд Янг" (EY), която се явява във формата „Регионален консорциум Ърнст & Янг".

КФН обяви, че книжата на компанията са редовни, като индикативна стойност на поръчката е 1.7 млн. лв. Аналогичният конкурс на БНБ, който вече приключи, показа, че сумата е само ориентировъчна и може да бъде надскачана в пъти. При отварянето на ценовната оферта (на 4 декември) стана ясно, че EY е предложила 1.34 млн. лв. за проверката на застрахователи и пенсионни фондове.

За разлика от процедурата при банките, която привлече три участника, тази за написване на методология за пенсионните фондове и застрахователите не успя да събуди висок интерес. Една от възможните причини е, че само една държава в Европа досега е правила преглед на активите и стрес тестове в застрахователния сектор и това е Румъния. По същия начин няма опит и за индустрията на пенсионните фондове.

Изпитанието за пенсионните дружества, които управляват активи на обща стойност близо 9 млрд. лв., пък няма точен аналог в досегашната регулаторна практика.

Съветите на чуждите експерти за българската реформа

Според Мати Лепала от Европейската фондация на пенсионните фондове бюджетните проблеми не бива да се решават с парите за втора пенсия. Това е, разбира се, въпрос, който всяка отделна държава решава сама за себе си. Трябва обаче да имаме предвид изключително тревожната демографска ситуация в Европа. И когато държавите се опитват да вземат пари от фондовете от втория стълб на системата, т.е. тези, които зависят от работещите хора, за да се справят с бюджетните проблеми на солидарния фонд, то тогава те са изправени пред много по-сериозен проблем в бъдеще - именно заради демографските причини. Виждали сме такива погрешни действия, базирани на желанието да се решат проблемите с изплащането на пенсиите в краткосрочен план.

Хората трябва да са сигурни, че правителството няма да им отнеме парите, натрупани във втория стълб на системата, затова винаги сме били критични към подобни действия, подчерта още Мати Лепала. И допълни, че смесването на парите от първия и втория стълб се прави основно в Източна Европа.

Че е нужно зорко да се следи какви са ефектите от нововъведената възможност за преминаване между общественото пенсионно осигуряване и частните фондове, беше основната препоръка на мисията на МВФ, приключила на 9 ноември т.г. Застаряващото население, емиграцията и болната здравна система също са области с висока степен на риск, напомнят в доклада си експертите на фонда. Правителството трябва да се съсредоточи в реформите в пенсионната система и да озапти рисковете, породени от загубите на държавните предприятия, ако иска икономиката да расте, съветват експертите на МВФ. В  заключителния си доклад експертите на фонда открояват темата за фалшивите инвалидни пенсии и съветват правителството да осъществи отлагания с години план за справяне с този огромен проблем. Здравната и пенсионната система ще стават все по-критични за растежа на икономиката, особено на фона на застаряващото население в България, за пореден път беше отчетено  неотдавна и от Световната банка в специален доклад, изследващ потенциала за растеж в България.

Пенсионните фондове - в числа

Над 1 млрд. лв. са изплатили пенсионноосигурителните дружества в периода от началото на 2002 г. до 30 септември 2015 г. Данните бяха оповестени от председателя на Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване Никола Абаджиев. Близо 755 млн. лв. са платени на осигурени като допълнителна пенсия или наследени средства. Около 90% от средствата са от доброволните пенсионни фондове, показва статистиката на асоциацията.

Над 300 млн. лв. са преведени в НОИ за изплащане на пенсиите на работещите I и II категория труд. Към момента по индивидуалните сметки на осигурените в частните пенсионни фондове има близо 9 млрд. лева. Около 2,5 млрд. лв. от тях са натрупани вследствие на инвестиране на техните средства от осигурителните дружества.

Данните сочат, че за периода от 30 септември 2013 г. до 30 септември 2015 г. средната годишна доходност на пенсионните фондове е била около 3,5%. От началото на дейността си през 2002 г. до края на 2014 г. средногодишният резултат на фондовете е между 5 % и 6 %.

Постигнатата доходност дава поводи за оптимизъм въпреки трудностите за бранша, които ще настъпят от законодателните промени, с които се даде възможност осигурените да прехвърлят пенсионните си спестявания в НОИ, коментират в бранша.