АБЗ трябва да представлява целия бранш

Трябва да търсим адекватни форми за участие в асоциацията на всички играчи на многоликия пазар

                 ;    

- Госпожо Несторова, най-напред честито за новия пост в Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) от името на екипа на в. „Застраховател прес”! Вие и досега бяхте в Управителния съвет на асоциацията… Ще споделите ли впечатленията си за работата й през последния мандат, с какво се характеризира тя и как ще се развива?

- Браншовата работа е всъщност вид служене, кауза. Обратно на това, което може би много хора си мислят, участието в ръководството на браншова организация е насочено преди всичко към обслужване и защитаване на интересите на бранша и никак не се припокрива с популярното разбиране за ръководство или управление. В управлението на сдружение като Асоциацията на българските застрахователи работиш едновременно за всички членове на организацията в полза на индустрията и сектора като цяло, на клиентите и общността.

Такова е било моето разбиране през последните 4 години като председател на Комисията по животозастраховане в АБЗ и това ще продължавам да правя и по време на мандата си като председател на асоциацията.

Бих искала да припомня, че основните цели на асоциацията са да съдейства за развитието на българския застрахователен пазар и за професионалното развитие на българските застрахователи, да защитава правата и интересите на своите членове, да подпомага своите членове при осъществяването на застрахователната им дейност.

През последните 5 години АБЗ извървя доста дълъг път, защото работата стана по-разнолика и все повече сегменти от дейността й намират своето представителство в нейните органи и структури за управление. Закриха се някои комисии в асоциацията (напр. Комисията по евроинтеграция), създадоха се нови (напр. Комисията по здравно застраховане). Работи се по-   интензивно в различните сегменти на бизнеса (животозастраховане, здравно застраховане, имущественото застраховане, автомобилно застраховане). Може би израз на това е и моят трети мандат в Управителния съвет на асоциацията и респективно  поемането на ролята на заместник-председател и председател на АБЗ.

- Какво е състоянието на пазара и как виждате развитието му?

- Всичко, което се случва на нашата асоциация, е обусловено от начина, по който се развива пазара в годините след кризата, когато различни сегменти от бизнеса се развиват с различна скорост. Забележителен ръст бележи личното застраховане (застраховки „Живот” или здравни застраховки) през последните години. Много от „детските болести” в бранша постепенно се преодоляват и отбелязаха огромен напредък. Изчистени са много от процесите в областта на автомобилното застраховане (напр. с появата на Гаранционния фонд, автоматизираната система за отчитане на сключените застраховки „Гражданска отговорност” и серията допълнителни регулации).

Появяват се друг тип - по-глобални предизвикателства, които са свързани с ангажиментите ни като страна членка на Европейския съюз. Става дума за  европейските практики и директиви, които трябва да се транспонират тук, цялостни концептуални промени в областта на регулацията - платежоспособност, дистрибуция, предлагане на инвестиционни продукти. Част от тези промени вече са факт, а други - предстои да се случват през тази и следващите години.

Българският застрахователен пазар в момента е наистина разнообразен -  по данни на КФН у нас има 45 регистрирани застрахователни дружества (30 по общо застраховане и 15 по животозастраховане). Освен това на пазара оперират и 11 клона на международни компании, от които 8 са в сегмента на общото застраховане, а три в животозастраховането. Някои от тези дружества са специализарани приоритетно в конкретна линия на бизнес, каквато е банковото застраховане, докато други разполагат с наистина голямо продуктово портфолио. Едни правят сериозни обеми и имат възможностите с лекота да покрият изискванията капиталова адекватност, а има и  компании чиито обеми едва достигат праговете, необходими за да се приложат директивите към тях. Мога да дам и още примери за разнообразието на пазара, но преди всичко искам да подчертая, че като браншова организация ние трябва се стремим към това да представим и защитим целия този многолик пазар, всички негови субекти.

- Кое е основното предизвикателство пред УС на АБЗ през този мандат?

- Според мен основното предизвикателство пред УС на АБЗ през този мандат ще е да продължи да бъде мощен представител на сектора и още по-мощен партньор по отношение на потребителите, регулатора, законодателната и изпълнителната власт. Без да изпуска от поглед изброените разнообразни интереси, без да допуска някой да остане непредставен или незащитен. Дори ако това означава промени за самата асоциация или органите й на управление.

Смятам, че АБЗ ще продължи да расте и очаквам да се влеят нови членове през време на този мандат.

- Защо все пак някои компании остават извън Асоциацията на българските застрахователи?

- Вече съм се срещала и/или разговаряла с много от компаниите, които не са членове на асоциацията, и очаквам към нашата организация да се присъединят и част от субектите, непредставени досега в нея. Според мен причините да има компании, които все още да са извън браншовата организация, са донякъде исторически обусловени. Така например промените в здравноосигурителния пазар след август 2012 г. създадоха много нови играчи, на които им отне време да се преориентират и да изградят стратегия вече  като застрахователи. Струва ми се, че именно асоциацията може и трябва да помогне на тези членове да намерят своето място в редиците й. Уроците през последния ни мандат от работата по новия Кодекс за застраховането показаха колко е важно да си активна част от браншовата организация.

Този огромен обем нова регулация касае всички сегменти на бизнеса и ще засегне всички играчи на пазара. Само в браншовата организация ставаш част от всички процеси, които пряко те засягат. В случай че не си част от нея ти се оказваш в позицията да не участваш в съгласувателни процедури, да не можеш да изразиш мнението си и  да защитиш позицията си тогава, когато е наистина важно. И накрая се оказваш изненадан, когато съответните регулаторни актове се обнародват в Държавен вестник.

Може би асоциацията също ще трябва да потърси форми всеки да бъде по-добре представен в зависимост от интересите, обема, амбициите и възможностите си.

- Какви трябва да бъдат според вас отношенията на браншовата организация на застрахователите с регулатора в лицето на Комисията за финансов надзор (КФН)?

- Нужен ни е смислен и професионално активен диалог с регулатора в лицето на КФН. Добрите резултати могат да се постигнат единствено със съгласувани решения между регулатора и бранша. Нашата воля е за близко сътрудничество. Защото целите ни би трябвало да са общи - да има доверие в нашия пазар, а също и прозрачност и предвидимост. За да са доволни и защитени потребителите в крайна сметка и да има стабилен хоризонт за инвеститорите на пазара.

Ще търсим добри отношения и със сродните ни браншови организации, асоциациите на застрахователните посредници,  потребителските организации. Предизвикателствата, които идват по линия на Европейския съюз и от глобалната икономическа ситуация, са толкова големи, че можем да се справим с тях само ако регулаторът и основните партньори на този пазар хармонизират взаимно работата си. Предстоят ни транспонирането и приемането на Директивата за разпространението на застрахователни продукти (IDD), Директивата за Пакети с инвестиционни продукти на дребно и основаващи се на застраховане инвестиционни продукти (PRIIPS), Директивата относно пазарите на финансови инструменти (MiFID II). Единственият начин за добър резултат в това отношение е да работим заедно.

Важно е и партньорството ни с висшите учебни заведения в България. Застраховането е такъв сегмент, в който човешкият ресурс е основен, определящ и единственото материално нещо.

- Докъде стигна хармонизирането на нашето законодателство с европейското?

- С новия Кодекс за застраховането бе направена огромна крачка в тази посока. Изцяло е въведена Директивата „Платежоспособност II”.

Голяма част от професионалистите ще трябва изцяло да променят начина си на мислене - става дума за мирогледна разлика в разбирането за управление на риска и капиталова адекватност. И всички трябва да извършим тази промяна. Ще си направим сметките, ще приемем всички процедури и ще започнем да ги спазваме , но докато не започнем да гледаме по нов начин на финансовия риск и на риска изобщо, ще срещаме много трудности, защото става дума за фундаментална промяна. Промяна, която през следващите години ще бъде подкрепена и от новата ревизия на Международните счетоводни стандарти

Засега имаме основания да се гордеем, че успяхме навреме да приемем Кодекса за застраховането и да реагираме, че вече прилагаме новата регулаторна рамка, и вярвам, че предстоящият тест на балансите на застрахователите от страна на европейския регулатор ясно ще демонстрира това.

- Вашето професионално начало още от 2001 г., както и последващата го кариера до председател на УС и изпълнителен директор на „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп” са  свързани с бизнеса по животозастраховане. Какво значение оказва извървяването на този дълъг път?

- Животозастраховането е изключително трудна част от застрахователния пазар. По тази причина в него няма особени властови и политически „апетити”. В този сегмент няма и задължителни застраховки. Тази област на застраховането е свързана със системна работа, насочена към промяна на нагласите и мисленето на хората. Лично на мен работата в този бизнес сегмент ми даде много. Даде ми убедеността, че постиженията могат да бъдат свързани с активното създаване на досега несъществуващи пазарни възможности, с креативност и откривателство. Даде ми вярата, че нещата се получават през ясна визия, системни усилия, добър екип и удоволствие от работата. За мен тази вяра е невероятен подарък от живота.

Освен това поради слабото проникване и ниската плътност животозастраховането отслаби чувството ми за конкуренция, което по природа беше доста силно. С останалите животозастрахователи имаме обща мисия - да променяме нагласи и да създаваме осъзнаване на стойността от животозастрахователния продукт. Имаме общ враг - ниската застрахователна култура. Сигурно затова така комфортно се чувствам в браншовата работа .

- Какъв е погледът на професионалист в животозастраховането към… автомобилното застраховане?

- В публичното говорене за автомобилното застраховане има прекалено много политика, прекалено много популизъм и прекалено малко професионален застрахователен дискурс.

Задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите се прави от всички гласоподаватели и изкушава неимоверно политиците и така една застрахователна тема става заложник на сложни интереси.

Затова усилията на АБЗ в областта на автомобилното застраховане според мен трябва да бъдат насочени към това по темата да се говори професионално: застрахователно, математически, финансово, а не политически и популистки. Проблемът за цената на тази застраховка е проблемът за поведението ни на пътя, за загиналите или инвалидизирани хора и семействата им, за унищоженото имущество, за моралните и материални щети, произтичащи от катастрофите. Вярвам, че отговорността да изясним това е наша, както и мисля, че трябва да сме по-вокални по този въпрос.

Като животозастраховател се изкушавам да припомня два факта: колите нямат поведение на пътя - водачите имат; машината не може да бъде възпитавана да се държи по определен начин, но човекът може чрез стимули и санкции. И ние като застрахователи сме призвани да работим в тази посока заедно.

- Кога според вас ще се превърнем в държава, в която съотношението в съвкупния премиен приход на животозастраховането спрямо общото застраховане ще стане 80 към 20 в проценти?

- Чак 80 към 20 не е необходимо - това би било крайна форма на недозастраховано имущество.

Най-невидими са промените в пейзажа за тези, които се намират  на самия път. Професионалистите сме много навлезли в материята, променяме се с нея, тя се променя и спираме да забелязваме напредъка. Преди десетина години животозастраховането заемаше под 10 на сто от съвкупния премиен приход. В момента този дял доближава 25 на сто! За изминалите 10 години сме извървели много път за сравнително кратко време - почти 2,5 пъти се е променило съотношението животозастраховане към общо застраховане.

А защо у нас съотношението е обратно и доминира общото застраховане? Според мен българският пазар е не толкова пазар на автомобилното застраховане, както се твърди, колкото на задължителните застраховки. А задължителните застраховки са интересно явление, което има своите плюсове и минуси. Положителното е, че се създава пазар и респективно  защита за хората - където има задължително застраховане, там има споделен риск. Минусите обаче са, че губим рефлекса да променяме нагласите на хората, рефлекса да „продаваме”. И така дълги години си стоим с ниска застрахователна култура в обществото.

Според мен нашият пазар ще става все по-многолик и по-интересен. Вървим с невероятно бързи крачки. Пътят, който извървяхме за последните 10 години, в западните държави е извървян за 50 и повече години. Това има своята цена.

- Обогати ли се палитрата от застрахователни продукти у нас?

- Вярвам, че развитието на икономиката ни и на пазара естествено предопределя и развитието на продуктовата гама. Вярвам също така много в конкуренцията, която дърпа тези процеси напред. Но не мисля, че продуктовата гама сама по себе си е отговорът за българския застрахователен пазар. Надявам се в следващите години да имаме все повече основания да вярваме и в здравия разум и намирам това за далеч по-важно.

- Какво ще посъветвате хората, които решават да спестяват за старини - пенсионна осигуровка в частен фонд или дългосрочна животозастраховка при застраховател?

- И двете. Пословицата твърди „да не слагаме яйцата си само в една кошница”. Колкото повече спестяване, толкова повече средства, когато са ни нужни. Тук принципа на Мечо Пух важи с пълна сила.

- В застрахователния бизнес, както и във всеки друг, работят хора, които са повече чиновници, и други - повече творци. Според вас коя е печелившата комбинация за тази професия?

- Човекът априори е творческо същество. Дълбоко вярвам, че за да може творческият дух да даде най-добрите си плодове в нашия сектор, особено важни са корпоративната култура и възможностите за развитие, които организацията създава. Във всяка професия именно човешкият творчески дух е този, който ражда промяната към по-добро. Предизвикателствата пред големите работодатели, компаниите и техните ръководства е да създават условия за разгръщане на творческия дух и творческия потенциал. Творчеството има много лица и присъства в почти всяка човешка дейност, в чиновничеството също.

РАЗГОВОРА ВОДИХА ПЕТЪР АНДАСАРОВ И ИЛЕАНА СТОЯНОВА

* PRIIPS - Packaged Retail and Insurance-based Investment Products  - Пакети с инвестиционни продукти на дребно и основаващи се на застраховане инвестиционни продукти

MiFID II - Markets in Financial Instruments Directive II - Директива относно пазарите на финансови инструменти