Формулата не е противопоставяне, а намиране баланса и съчетаването на разходопокривната с капиталовите схеми

- Проф. Павлов,  защо до момента все още няма регулация за „фазата на изплащане” на втора пенсия от Универсалните пенсионни фондове, а в КСО подробно е описана само „фазата на натрупване”?

- Въпреки многото противоречиви и недостатъчно аргументирани, насочени в погрешна посокая дискусии развитието на капиталовите фондове е обективен и необратим процес. Говоря не само за страната, но и по света,  процес, наложен от важни икономически, социални, демографски, поведенчески, инвестиционни и политически фактори. Проблемът е достатъчно сложен, отговорен и експертен и за решаването му не бива да се подхожда непрофесионално, популистки, с безконечно „празнословие“! Последната финансова криза, задълбочаващите се демографски дисбаланси, нарастващата гъвкавост на трудовите пазари и качествената промяна в развитието на финансовите пазари и финансовите услуги по безспорен начин отредиха допълващата роля на капиталовите схеми в  пенсионното осигуряване, намалиха привържениците  на алтернативността в избора между солидарните и капиталовите системи. В този порядък от експертен отговор се нуждае въпросът, може ли политиката на намаляване ролята на капиталовите схеми да се използва като фундаментална мярка и начин за дългосрочно финансово стабилизиране на солидарната пенсионна система, каквито опити се правят и у нас?

Приканвам читателите на в. „Застраховател прес“ на експертна дискусия на страниците му по тази изключително важна тема за бъдещето развитие на пенсионната система. Бих помолил опонентите, които отхвърлят аргументите за значимостта на капиталовите схеми, да заявят какво друго решение предлагат? Все още икономистите и актюерите, а и политиците, с извършваните реформи по света не предлагат друго, коренно различно алтернативно решение с подчертан осигурителен характер. Считам, че добрият резултат следва да се търси не в противопоставянето, а в намирането на баланса в съчетаването на разходопокривната с капиталовите схеми (а не в пълното им взаимно заместване). За съжаление нашата страна не може да се похвали с това, тъй като изминаха 16 години от въвеждането на тристълбовия пенсионен модел с капиталови схеми, а липсва детайлно законодателно уреждане на фазата „изплащане“ и дългосрочна политика за развитието на капиталовия осигурителен сектор. Естествено, отговорна за разработването на тези регулации е държавата с капацитета на нейните специализирани институции, съгласувано със социалните партньори и бизнес организациите в бранша. 

- Защо се забавя този процес, след като пак според КСО от 2016 г. влиза в сила възможността за хората 5 години преди пенсионирането си да имат възможност да получат втора пенсия от Универсален пенсионен фонд, за родените след 31.12.1959 г.?

-Забавянето на регулацията е необяснимо, тъй като в страната има достатъчно експертиза за организирането, менажирането, изследването, регулирането и надзора на капиталовите фондове, има разработени няколко варианта на законодателни решения, вкл. на КФН, дори обсъдени и приети от парламентарната комисия, но негласувани в парламентарна зала въпреки настояванията на дружествата от бизнеса. По този начин законодателната рамка остава незавършена въпреки акумулираните близо 10 млрд. лв. спестявания и около 3,5 млн. осигурени лица. Тя следва да урежда не само цялостната процедура по натрупването и управлението на пенсионните активи по личните партиди, но и изплащането на пенсиите. Законът трябва да регламентира надзора, одита и контрола върху минимизирането на рисковете пред реализирането на отрицателна доходност, допускането на неадекватни административни разходи, наследяването на остатъчните спестявания по партидите пред последиците от неинформираните индивидуални решения от осигурените, условията и разпоредбите на пенсионния договор при пенсиониране на лицето. Разбира се, изоставането и лутането е лош знак за системата, генериращ загуба на доверие и нагласи за перспективност. И в момента текат процеси на спестявания в индивидуалните партиди, без да е гарантирано като какви пенсионни продукти ще се получават индивидуално капитализираните вноски  към момента на пенсиониране, вкл. със или без наследяване.

- Защо Министерството на финансите през последния месец се занимава с „фазата на изплащане”?

- Защото този процес засяга интересите на голяма общност от хора в държавата. Практиката показа, че от детайлно регламентиране се нуждае  именно дейността на пенсионните фондове със задължителен характер. Така че е нормално основната част от представените групи пенсионни промени да се инициират своевременно от МФ чрез експертизата на независимия регулатор - КФН, с подкрепата и допълващата роля МТСП, Националната агенция по приходите, Националния осигурителен институт и представителите на бизнеса. Държавният контрол по защитата на интересите на осигурените и регламентирането на взаимоотношенията им с администраторите на фондовете е изцяло задължение на КФН.

- Защо според вас първоначално финансовият министър Владислав Горанов предложи парите от личните партиди на осигурените в универсалните пенсионни фондове да отиват в общ пул?

- Като практика то е познато твърде отдавна в осигурителните системи с разработен методически инструментариум на актюерството за финансова обосновка и определяне на финансовите взаимоотношения между страните на база познатия  ни осигурителен метод. В същото време необичайното бе, че се предлагаше като безалтернативност и ограничено право на избор на осигурените лица. Този подход според мен бе неприемлив, тъй като капиталовите схеми са носители на пазарната парадигма и принадлежат към пазарния сегмент на небанковия финансов сектор. Те съдържат в себе си ценностите на пазарната и финансовата култура, на конкуренцията и свободния избор, личната отговорност и предприемаческата инициатива в осигуряването. От тази позиция,

всеки опит за ограничаване на обхвата им в пазарен и социален аспект е нелогично и консервативно решение

водещо практиката към връщане назад. Функцията им е на основата на спестовността и капитализацията на средствата да допълват и надграждат базовия солидарен пенсионен стълб с цел формирането на по-висок коефициент на заместване. Всяко тяхно игнориране и непрофесионално реформиране може да генерира тежки финансови дисбаланси, социални деформации и противоречия на интереси. Губещите страни от това са както самите осигурени лица, така и националната икономика, и бизнеса, и държавата в дългосрочен план при влошаващо се демографско възпроизводство. Поради тази причина неговото ефективно развитие, разширяване и усъвършенстване намира пълна подкрепа от структурите на ЕС. И още един факт, в повечето страни в света, в които протичат тенденции на влошаване на демографските баланси и повишаване дела на сивата икономика, доминират по обясними причини задължителните капиталови пенсионни схеми в класическият им вариант, тъй като съдържат потенциал за по-висока събираемост на вноските и осветляване на икономиката, за концентрация на осигурените лица, „поевтиняване“ администрирането на системата и развитието на работодателските корпоративни ценности в осигуряването.

- А какво липсва в предложената промяна на КСО във вида, в който е представен?

- Личното ми мнение е следното. Първо, предложенията не са базирани на актюерски разчети и не са съпроводени с експертна оценка на въздействието като инструмент за контрол върху тяхната адекватност и ефикасност, което може да доведе до „пропускането“ на вътрешно противоречиви и неефективни законодателни решения в практиката. Второ, не е направено определено съгласуване на предложенията с познатите ни европейски препоръки, съдържащи се в Зелената книга на Европейската комисия за адекватни, устойчиви и сигурни европейски пенсионни системи. Трето, предложеният текст се нуждае от по-голяма прецизност и единство в специализираната терминология, която определя начина на тълкуване и прилагане на законовите регулаторни норми.  Четвърто, не е осигурено достатъчно време за широко и отговорно обществено и експертно обсъждане на направените изключително важни предложения, засягащи интересите на цялото население в държавата като субект на финансиране и потребление на пенсионни продукти, както и на институциите администратори в бранша. Още повече че в предложенията се откриват акценти към промяна на настоящия пенсионен модел в страната.

- Защо финансовият министър Владислав Горанов не изчака поне резултатите от одиторските комисии до края на годината?

- Личното ми мнение е, че направените предложения са малко закъснели и бих казал недостатъчни, тъй като

експертите очакват отдавна изключително закъснялата регламентация по въвеждането на мултифондовата система

с цел обвързване на инвестиционната дейност с цикъла на живота. В направените предложения откривам важни промени в подхода на регулиране и защита правата на осигурените лица - инвеститори и потребители, и особено на плащанията на пенсионерите, както и на изискванията към дейността на дружествата администратори в контекста на новия Кодекс за застраховане по „Платежоспособност II“. Според мен материалът би имал още по-висока стойност, ако беше предложен след приключване на прегледа на реалното състояние на фондовете, качеството на управлението, контрола и надзора им.  В крайна сметка резултатите от предстоящия одиторски контрол ще докажат реалистичността, потребността и ефективността на предложените промени в КСО, или най-малкото ще послужат за база при даване на отговори по направените одиторски констатации, в т.ч. за качеството на мениджмънта и финансовата отговорност на пенсионните администратори на капиталовите фондове относно надеждността, цената и перспективата на капиталовите схеми, управлението на инвестициите, сигурността и доходността, допускането на конфликт на интереси и свързаност на лица, ефективността на контрола и надзора върху дейността, вкл. отговорността на социалните партньори, нивото на финансова култура и др.

- Има ли риск за инвестициите на Българската фондова борса, където влагат парите на осигурените част от пенсионните дружества?

- За съжаление капиталовият пазар в България се развива в един крайно неблагоприятен затворен кръг: липса на чуждестранни инвеститори поради това, че няма достатъчна  ликвидност. Още повече че инвеститорите оценяват риска за българската икономика като значителен, а корпоративното управление на компаниите емитенти като неефективно и изоставащо от добрите международни практики. Намаляващият инвестиционен интерес се допълва от спадащите обороти и общ брой пазарни сделки, от обезпокоителните нива на борсовите индекси. Всичко това са важни фактори на инвестиционното поведение и активност на пенсионноосигурителните дружества на Българската фондова борса.

- Възможно ли е някои от фондовете да не правят инвестиции, а да са внесли пари в свързани фирми, свои фирми и да закъсат?

- Определено считам, че при наличието на експертно работещ държавен надзор злоупотреби чрез забранени от закона схеми за инвестиране на средства от вноски в свързани дружества не би трябвало да има. В този дух са внесените от МФ  нови важни законови промени в КСО, поставените завишени изисквания към правилата за корпоративно управление на дружествата и пенсионните фондове, качеството на контрола, одита и надзора на регулатора в духа на „Платежоспособност II“. Макар и да не е официално признат факт, спомняте си, че преди няколко месеца определени дружества изпратиха сигнали до регулатора, че в бранша има манипулиране на пазара на ценни книжа и неправомерни експозиции на инвестиции към свързани компании. Това означава, че са налице проблеми по контрола на капиталовия пазар, борсовата търговия и инвестирането на пенсионните активи. В същото време се знае, че

по дефиниция пенсионните фондове са най-тежко регулираните, надзираваните и проверяваните финансови институции

Разбира се, за финансовия сектор това са отдавна познати практики, но с характер на грубо нарушение на бизнес правилата и регулациите, на неморалност и неетичност особено за социална система като пенсионното осигуряване. До голяма степен тези нарушения определят икономическите рискове пред пенсионните дружества, респективно да генерират капиталови дупки или да се манипулира завишена оценка на стойността на пенсионните активи, вкл. чрез нереална пазарна стойност на инвестициите на фондовата борса и др. Реализирането на тези рискове би довело до разминаване с очакванията на осигурените лица за допълнителна пенсия с адекватен коефициент на заместване, загуба на доверие към капиталовите схеми и до обществен натиск за търсенето на нова тяхна алтернатива, примерно каквато правителството реши да възприеме в лицето на Сребърния фонд. Това стои и във фокуса на една от целите на предстоящата оценка на активите и балансите на пенсионноосигурителните дружества. В този смисъл отново подчертавам, че внесените промени от МФ главно в тази си част са необходими и полезни за осигурените лица инвеститори по пенсионните партиди. В същото време бих искал да напомня, че в своя годишен доклад Европейската комисия подчертава, че функционирането на пенсионните фондове в България не представляват особен риск за финансовата стабилност на страната, но че има икономически и политически рискове, на които трябва да се обърне внимание. Още повече че акумулираните консолидирани лични спестявания в тях надвишават 10% от БВП, което трябва да се има предвид в мотивите за промени в КСО.

- В момента само три пенсионноосигурителни дружества от общо деветте, управляващи пенсионните фондове, държат около 75-80  процента от активите… Какво ще стане с останалите дружества, ако евентуално някои фалират?

- По принцип дружествата могат да бъдат обявени в несъстоятелност, но не и пенсионните фондове, тъй като двете страни са разделени и финансово обособени като самостоятелни юридически лица, което ще рече, че са с отделно счетоводство, отделни банкови сметки, отделени парични потоци, активи и пасиви, гарантиращи максимална прозрачност в дейността. При доказана неплатежоспособност и обявяване в несъстоятелност на дружеството управляваните от него фондове се вливат във съответните по вид фондове към поемащото ново дружество при запазване правата на осигурените лица и пенсионерите.

Вярно е твърдението ви, че две дружества управляват значително голям дял от пенсионните активи, разбира се, в рамките на закона и регулацията на КФН и Агенцията за защита на конкуренцията. Бъдещето на останалите дружества е проблем преди всичко на пазара и конкуренцията в привличането на осигурени лица и пенсионни активи.

Жалкото е, че през изминалия 15-годишен период пропуснахме шанса да завършим пенсионната реформа по един интелигентен начин

тъй като предстоящото й продължаване с настоящите  предложения ще бъде свързано с по-големи допълнителни разходи и инвестиции на компаниите. Примерно за законодателното уреждане на фазата „изплащане”, изискващо вложения в необходимите за това гаранционни фондове и увеличаване на собствения капитал,  окончателното решаване проблема с професионалните фондове, на мултифондовата система, e-пенсионно осигуряване, резервните фондове към дружествата и фондовете в рамките на двата капиталови стълба, както  и усъвършенстването на инвестиционните регулации.

Очакванията ми са при една такава обстановка, съпроводена с възприетото постепенно намаляване на таксите към дружествата и резултатите от оценката на активите да продължи процесът на концентрация (продажба) на бизнеса чрез преобразуване и вливания до ниво на администратори с напълно завършена, модерна и конкурентна инфраструктура в рамките на демографския и спестовния потенциал на страната, растящата конкуренция и високите отговорности на бизнеса (особено на по-малките компании) във фазата „натрупване и управление на активите” и фазата „изплащане на пенсиите”, отчитайки динамиката и на европейското наднационално законодателство.

ИНТЕРВЮ НА ИЛЕАНА СТОЯНОВА

(Интервюто е взето на 28.05.2016 г.)

В последния ден на месец май т.г. Министерството на финансите оттегли предложението си осигурителната  вноска за втора пенсия в универсалните пенсионни фондове да отива в общ пул и да не може да се тегли авансово. Тези решения обяви на специален брифинг финансовият министър Владислав Горанов.  Той обясни, че ще се съобрази с критиката от Българската стопанска камара, че това не е негова работа, затова ще остави с темата да се заеме социалният министър и Тристранният съвет за сътрудничество.

Измененията бяха предложени чрез промени в КСО, а пенсионните дружества и бизнесът скочиха срещу подготвяните поправки.  В промените на КСО се предвижда въвеждане на изисквания към дейността на пенсионните дружества - да имат капитал от 7,4 млн. лева. Запазва се и досегашното изискване за капитал в размер на 5 млн. лева за дружества, които ще управляват средства от осигурителните вноски и ще изплащат срочни пенсии с променлив характер. Повишени са и изискванията към членовете на управителните и контролните органи на пенсионните дружества. Доразвиват се задълженията за управителите и контролните органи, както и режимът за придобиване на квалифицирано акционерно участие в капитала на дружеството.