Застраховател изобретател

И днес автоматичната писалка е на особена почит. Всички официални държавни и междудържавни документи се подписват с нея. Нищо че химикалката и електронният подпис искат да я изпратят в историята. Всуе!...

От историята на изобретателството научаваме, че откривател на „писалката резервоар” е Л. Е. Уотерман - никому неизвестен дребен агент на едно застрахователно дружество в щата Илинойс, САЩ. До 45-годишната си възраст с джобове, натъпкани с формуляри и таблици, той е тичал от човек на човек, за да убеждава - отегчителен и упорит като всеки агент, - да прави застраховки и е бил честит, когато вечер се прибирал с някоя сключена застраховка, подписана от клиента.

Веднъж, след като си купил новата перодръжка „стилограф”, за да се улесни при подписването на застраховките, ето какво му се случило: през този ден убедил едно влиятелно лице да сключи голяма застраховка. Гордо му подал писалката да подпише предложението; клиентът натиска писалката - тя разцапва мастилото, втори опит - ново петно, на третия път раздразненият клиент след ново петно захвърлил писалката и изгонил агента...

Уотерман едва ли не се разболял. Отишъл на село при брат си, майстор каруцар, и се захванал да прави писалка с резервоар, която да не разцапва мастилото. Сам той си знае как е измайсторил от дърво с обикновено ножче „писалка с резервоар”, но и до днес пишем чисто по белите листи с неговото откритие. Производството им започнал в малка барака в търговската част на Ню Йорк. Първата година изработил ръчно 200 броя, втората - 500. След като патентовал изобретението, по съвет на приятеля си Хоуърд, основал акционерно дружество „Л. Е. Уотерман & С-о” с капитал 25 000 долара. През първата година дружеството продало 2000 писалки, втората - 5000; през 1901 г.  - 1000 писалки дневно, а в средата на тридесетте години на ХХ век - 5 милиона!

                 ;               &nbs p;               &nb sp;                    ;                (По сп. „България”, І, бр. 2, 1932 г.)