Пенсионните фондове в сезона на проверките и на промените

Стрестестовете ще покажат качеството на управлението на дружествата, в които има натрупан солиден финансов ресурс

През есента започва ударна работа по промените в Кодекса за социално осигуряване

Известно е, че парите обичат тишината. Тази мантра се повтаря от години, но въпреки това понякога завесата се повдига - за да излязат героите на сцената.

Така стана в средата на август, когато всички български банки се похвалиха с доброто си представяне на стрестестовете. Така ще се случи и с пенсионните дружества, и със застрахователните компании - до края на 2016 г. ще приключат задължителните проверки, които ще покажат устойчивостта на системите.

Успехът е важен

Значението на пенсионните фондове расте, категорични са експертите от анализаторското звено „Индърстри Уоч“. Все повече средства се натрупват по задължителния втори и доброволния трети стълб на пенсионната система. Универсалните, професионални и доброволни фондове управляват 14% от финансовите активи на населението през 2015 г. при едва 6% десет години по-рано, се твърди в анализа им за финансовото богатство на българите.

В пенсионните фондове вече има натрупани близо 10 млрд. лв. Активите на пенсионноосигурителните дружества растат въпреки спада на приходите им, сочат данните на Комисията за финансов надзор за първите шест месеца на 2016 г. Към края на юни нетните активи на дружествата са се увеличили с 11.7 на сто - до 9.8 млрд. лв. Същевременно приходите на дружествата са се свили с близо 5 млн. лв. за година. Като към края на полугодието те възлизат на 83.4 млн. лв.

Експертите твърдят, че тези резултати са очаквани. Те се дължат на въведените от началото на годината по-ниски такси, събирани от пенсионноосигурителните дружества. Тогава максималният размер на удръжката от всяка осигурителна вноска беше свита до 4.5% от 5 на сто. Освен това таксата за инвестиции, начислена върху стойността на нетните активи на фонда в зависимост от периода, през който те са били управлявани от дружествата, бе намалена от 1 на 0.9 на сто.  

Статистиката сочи още, че въпреки възможността осигурените лица да прехвърлят средства по партидите си към Националния осигурителен институт (НОИ), явно хората предпочитат партидите им да се управляват от частните дружества. Така в четирите вида фондове за допълнително пенсионно осигуряване - доброволни, професионални, универсални и доброволни пенсионни фондове по професионални схеми са били осигурени 4 424 945 души. Най-голям е броят на осигурените в универсалните фондове - 3 536 621.  А средната сума, която е натрупана по сметките на всеки от клиентите в тези фондове, е 2287 лв. Така общата сума, натрупана в тях, достига близо 8 млрд. лв.

Почти няма работещ българин, който да не се осигурява в допълнителните задължителни пенсионни фондове. По последни данни към 30 юни 2016 г. броят на осигурените лица във втория стълб възлиза на 4.425 милиона души.

Доходността, която постигат универсалните пенсионни фондове (УПФ) - фондовете, в които всички работещи на трудов договор и родени след 1959 г., има най-голямо значение за хората, които се осигуряват за пенсия. Резултатите показват, че през последните 24 месеца най-висока доходност са постигнали „ЦКБ-Сила” и „Съгласие”, които отбелязват съответно 4.19% и 3.50% доходност. Следват ги „Топлина” и „Доверие” съответно с 2.62% и 2.55%, както и ПОИ с 2.40%. „Бъдеще” пък отбелязва 1.77% доходност. С най-слаби резултати са дружествата „ДСК-Родина”, „Ен Ен” и „Алианц България”, чиято доходност е под 1%, а при „Алианц” дори на минус.

При професионалните пенсионни фондове (ППФ) няма голяма разлика в класирането на отделните дружества. Отново лидери са „ЦКБ-Сила” и „Съгласие” съответно с 4.68% и 3.61% доходност. На обратния полюс е „Алианц България” с отново отрицателна доходност от минус 0.19%. „ДСК-Родина” и „Ен Ен” също не успяват да минат еднопроцентовата бариера с резултати съответно от 0.88% и 0.85%.

Що се отнася до доброволни пенсионни фондове (ДПФ), всички пенсионни дружества са на плюс. Лидерите отново са същите - „ЦКБ-Сила” и „Съгласие” съответно с 4.22% и 3.33%.

Доходност над средната отчитат „Топлина” и „Доверие” със съответно 3.27% и 2.88%. С най-нисък резултат е „Алианц България” - 0.76%.

Проверките по същество

Инвестициите в свързани лица са един от рисковете, който ще се проверява по време на прегледа на активите на управляваните от пенсионноосигурителните дружества пенсионни фондове. От надзорния орган очакват стрестестовете да преминат при най-висока прозрачност, откритост и най-добрите практики, които са в унисон с международните стандарти.

Целта на проверката на сектора е да се провери дали активите на пенсионните фондове съществуват, каква е тяхната стойност, т.е. дали е в унисон с Международните стандарти за финансови отчети (МСФО) и регулациите. Това ще се случи основно чрез банките попечители, с които пенсионните дружества работят, но и които трябва да попадат в списъка на Българска народна банка (БНБ) за банките попечители по Кодекса за социално осигуряване.

Банките ще имат задължението да потвърдят наличието на активите, докато от пенсионните фондове ще се изисква информация за стойността на инвестициите, тъй като банките попечители нямат нито задължение да правят подобна оценка, нито да събират такава информация. Независимите проверители ще трябва да съставят извадка на финансовите инструменти по вид инвестиционен клас, която да обхваща 90% от всеки клас.

Освен това ще се проверява връзката със свързани лица, корпоративното управление, инвестициите, процесите и счетоводните принципи. Оценителите ще установят дали фондовете инвестират в свързани лица, ако да - дали експозициите в свързани лица са значително повече спрямо заложените ограничения в Кодекса за социално осигуряване (КСО), и ще дадат становище за тях и доколко те са рискови за дейността на фондовете.

Финални акорди в прегледа ще постави оценка на рисковете, пред които се изправя секторът.

Според методологията ще се проверява за наличието на два вида риск - рискове, които вече са покрити от съществуващото законодателство, и рискове, които съществуват, но не са залегнали в законодателството.

Независимите външни оценители ще трябва да направят оценки на кредитния риск, ликвидния риск, лихвения риск, валутния риск, пред които се изправят пенсионните фондове, и анализ на чувствителността на база тези рискове.

Есенни прогнози  - нови правила за фондовете

Очакванията са, че през есента ще се приема поредна поправка на Кодекса за социално осигуряване (КСО), който по същество представлява „конституцията“ на пенсионната реформа в страната, стартирала от началото на 2000 г.

Поредна порция промени в КСО предложи в края на август КФН. От края на юли ведомството е с нов председател - Карина Караиванова, която е бивш заместник-министър на финансите. На практика предложенията на Караиванова повтарят в голяма степен идеите на бившия й началник Владислав Горанов от пролетта. Тогава финансовото министерство предложи обширен проект за затягане на контрола върху управлението и инвестициите на фондовете. Той обаче така и не стигна до Министерски съвет, след като заради силна съпротива на пенсионния бранш Горанов реши да оттегли идеите си за изплащане на втората пенсия. Още тогава обаче министърът каза, че разпоредбите за засилването на контрола ще бъдат придвижени към парламента.

Очевидно процесът ще се ускори,след като проектът за промени бе одобрен на заседанието на КФН на 23 август. Срокът за обществено обсъждане бе 7 септември. Измененията се правят основно в отговор на препоръките на Брюксел по отношение на Националната програма на реформи. Европейската комисия през пролетта изрично подчерта, че е разтревожена от проблема със свързаните лица в пенсионния сектор.

Занапред пенсионните фондове няма да могат да инвестират в имоти, а вече направените инвестиции в тях те ще трябва да продадат в срок от 10 години. Това предвиждат предложения за изменение на социалния кодекс, които Комисията за финансов надзор прие на свое заседание.

„В практиката по директно инвестиране на средствата на пенсионните фондове в инвестиционни имоти са констатирани редица проблеми. Пазарите на недвижими имоти се различават съществено от капиталовите пазари както по отношение на тяхната регулация, така и по отношение на прозрачността и ликвидността. Това обстоятелство се отразява върху справедливата оценка на инвестиционните имоти, а вследствие от това - и върху стойността на средствата по партидите на лицата в пенсионните фондове”, се посочва в мотивите на вносителите. В същото време се увеличава лимитът за непряко инвестиране в имоти чрез придобиване на акции на дружества със специална инвестиционна цел.

В промените е залегнала и изрична забрана за инвестиране на средствата на пенсионните фондове във влогове в банка, която е свързано лице с пенсионната компания или принадлежи към същата група.

За да се намали рискът от концентрация на инвестициите на пенсионните фондове във финансови инструменти, издадени от дружества в една група, се въвежда ограничение за инвестиране в една група до 10% от активите на задължителните и доброволни пенсионни фондове, поясни investor.bg.

В новите текстове на кодекса са развити и ограничения за инвестиране на пари на пенсионните фондове във финансови инструменти, издадени от един емитент.

По-конкретно - фонд за допълнително пенсионно осигуряване може да притежава не повече от 1% от акциите без право на глас на един емитент, а фондовете, управлявани от едно пенсионноосигурително дружество - заедно не повече от 20%. Аналогични са ограниченията за притежаваните облигации.

Друг нов момент е, че се предвижда в управителните и надзорните съвети на пенсионните фондове да влязат независими членове. Законопроектът въвежда одобрителен режим за членовете на управителните и контролни органи на дружествата относно заемането на длъжността в конкретно ПОД с цел изключване на възможността до управлението на дружеството да бъде допуснато лице, което не отговаря на предвидените в закона изисквания и не е подходящо да осъществява функции с изключително обществено значение.

Последна дума

Конституционният съд ще се произнесе за законността на избора между НОИ и частен фонд

Конституционният съд допусна за разглеждане делото за избора на осигуряване за втора пенсия и ще се произнесе дали те противоречат на основния закон - Конституцията на РБългария. Тълкуването на текстовете в КСО, с които бе въведена възможността хората да се осигуряват единствено в НОИ, бе поискано от Върховния административен съд. Според ВАС промените, наложени от финансист №1 Владислав Горанов, са противоконституционни. По този повод Министерски съвет прие нарочна позиция, в която се твърди, че точно тези промени гарантират правата на осигурените.

Да припомним, че в края на 2014 г. Владислав Горанов прокара текстове, според които родените след 1959 г. могат да прехвърлят парите си за втора пенсия многократно между частен пенсионен фонд и НОИ. Затова частните пенсионни фондове заведоха дело срещу промените във ВАС. От своя страна ВАС постанови, че правото на избор за осигуряване променя модела на пенсионната система, нарушава принципа на правовата държава, създава несигурност за осигурените и нарушава изискването за гарантиране и защита правото на собственост на гражданите.

С днешна датаМС се противопоставя на позицията на ВАС. В позицията на правителството се твърди, че точно възможността осигурените да могат да прехвърлят много пъти вноските си за пенсия от втория към първия стълб и обратно (но до пет години, преди да навършат пенсионна възраст) „не нарушава установеното право на гражданите в конституцията на обществено осигуряване, като им предоставя пенсионни плащания с приемливи и по-благоприятни размери”. Кабинетът защитава тезата, че това „не променя тристълбовия пенсионен модел, защото вноската остава задължителна, а изборът е само по отношение на това към кои фондове да се насочва тя”.

В становището на кабинета се посочва още, че няма пречка НОИ да конкурира частните пенсионни фондове. Хората, избрали да получават само държавна пенсия, ще получават с 28% по-висока сума, защото НОИ няма да намалява пенсията им заради осигуряването във втория стълб с 5% от общо 17.8% пенсионна вноска. Това според МС е достатъчно, за да не е вярно твърдението на ВАС, че избралите да внасят само в НОИ не знаят дали ще получат увеличение на държавната пенсия. МС не коментира дали пенсията от втория стълб не компенсира това намаление, но прави внушения, че ДОО е по-сигурно от капиталовия стълб. „Следва да се отчита, че по една или друга причина част от осигурените лица по втория стълб не са натрупали достатъчно средства по индивидуалните си партиди и законът им дава право да изберат по-сигурния солидарен модел на получаване на пенсия само от ДОО”, пишат от кабинета. Кабинетът заявява още, че правото на избор „дава възможност на желаещите да избегнат рисковете при капиталовия пенсионен модел, тъй като принципният въпрос е, че невинаги натрупаните средства в индивидуалните партиди с получената нетна доходност (след приспадане на таксите за управление) позволяват изплащането на съпоставим или по-голям размер на пенсията от тези на схемите на разходопокривен принцип”.

Един от основните принципи на т. нар. български пенсионен модел е съчетаването на разходопокривния с капиталовия принцип на финансиране на осигуряването. На практика това означава „мирно съвместно съществуване“ между общественото осигуряване в лицето на НОИ и частните пенсионни дружества. Идеята е да има гарантирани от държавата пенсии за армията от 2.5 млн. възрастни хора. А приблизително 2.6 млн. работещи да внасят в пенсионните дружества пари за своя сметка, за да могат в обозримото бъдеще да получават прилични доходи и да си гарантират достойни старини. Балансът между двете линии на формиране на пенсиите е много крехък, а резултатът ще бъде усетен след години.