Един българин, работещ като застрахователен агент в САЩ

Винаги съм се възхищавал от работата на застрахователните агенти. През последните години, поне на мен така ми се струва, техният труд е подценен. Те непрекъснато намаляват не само по брой, но и по професионални възможности. За мен те са „пчеличките”, които носят „мед” на застрахователните дружества.

Как е работил един малко известен на българския застрахователен бизнес, застрахователният агент  Луи Димитров, и кой въобще е той?

По всяка вероятност той е роден в Копривщица и истинското му име е Лулчо Димитров. За Америка заминава още през юношеските си години. В началото работи всякаква черна работа. Неговият първоначален стаж в застрахователния бизнес започва като разсилен в голямо застрахователно дружество. Благодарение на ученолюбието си и на личните си качества той става застрахователен агент.

Работата като застрахователен агент започва на остров Манхатън - Ню Йорк. За застрахователите Манхатън е „затворена” територия, тъй като местното население е против застраховането (към 1912 г.). Това е и причината повечето застрахователи да избягват да работят там.

Много е писано за личните и професионални качества, които трябва да притежава един застрахователен агент. На този въпрос се спира и Алфред Манес[1] в своя тритомен труд по застрахователно дело. Като се спира на професионалната подготовка на застрахователните работници, признава, че има изтъкнати, световно признати застрахователи и един от тях е Луи Димитров.

Как работи Луи Димитров като застрахователен агент на най-голямото нюйоркско застрахователно дружество и кои са основните причини за неговите успехи?

За нас две са основните причини за успехите на Луи Димитров като застрахователен агент.

Първо, той започва да работи в пулсиращото сърце на мегаполиса Ню Йорк - Манхатън, който е един от петте административни района на Ню Йорк (трети по големина).

В Манхатън живота върви „на бързи обороти”, тъй като е най-големият търговски, културен и финансов център в Америка.

Второ , Манхатън е един от най-развитите центрове в света.

Трето, както вече бе упоменато - жителите на Манхатън са скептично настроени към застраховането.

В една такава обстановка започва работа българинът Луи Димитров. Тя предопределя успехите на българския емигрант като застрахователен агент. В този мегаполис той успява да разбере кое какво е, успява да стане „чарк” от тази гигантска машина, наречена Манхатън.

След получаване на предложението от страна на ръководството на застрахователното дружество Ню Йорк Димитров иска три дни, за да помисли. След изтичането на този срок той заявил, че приема възложената му мисия, но при следните условия:

● да не му се иска никаква продукция в продължение на една година;

● да му се предоставят толкова средства за живеене, колкото той поиска;

● дружеството да не влиза в контакт с него в течение на едногодишния срок.

Тези толкова странни условия били приети и Луи Димитров заминал за Манхатън като частно лице.

В Манхатън Димитров се сближил с много граждани. Участвал в икономическия живот, като успял да се сприятели с елита от населението на Манха­тън. Бил често канен от различни фамилии и той често канел гости, тъй като разполагал с достатъчно средства.

Когато наближил едногодишният срок, Димитров започнал да се сбогува със своите приятели и познати. Всички посрещали с изненада сбогуването, защото се разделяли с добър приятел и компаньон и го питали къде работи и какъв е по професия. На този въпрос Димитров отвръщал: „Приятели, като познавах вашите възгледи и вкусове, аз се въздържах да говоря за професията си. Но като ме питате, сега мога да ви съобщя - аз съм застрахователен агент.”

Този отговор на Димитров подействал като шок за приятелите му. Той - Димитров, добрият компаньон, честният човек, да бъде застрахователен агент! Последвали дълги коментари, а през това време Димитров протакал сбогува­нето и събирането на куфарите си. Но ето че приятелите му, в желанието си да го задържат в своята среда, отново отишли при него и му казали: „Вярно е, че ние сме противници на застраховането и между нас няма нито един застрахо­ван, но какво впрочем представлява застрахователното дело, към което, г-н Димитров, се чувстваш така обвързан?”

Луи Димитров очаквал точно този въпрос през целия си едногодишен прес­той в Манхатън. Разбира се, сега той с готовност обяснил на приятелите си целите, същността, смисъла и ползата от застраховането. След това те отново се събрали, отново придумвали Димитров и най-после го посетили, като му заявили: „Е, щом си застрахователен агент, остани при нас, работи в Манха­тън. Ние ще сключим застраховки.”

Така след една година Луи Димитров изпратил първия пакет със застрахователни предложения в своето дружество. Това предизвикало истинска сен­зация. Димитров оправдал доверието, което му било гласувано. След това той сключил много застраховки и спечелил големи суми от комисиони. Заради ус­пеха си Димитров бил повишен на поста директор, а след това станал и подп­редседател на дружеството.

Вярно е, че историята на Луи Димитров не винаги може да се повтори на практика, но също така не могат да се отрекат уменията, които притежава българинът, за да работи в един район, в който до неговото идване не се е говорило за застраховане.

Убеден съм, че тази история ще предизвика повече любопитство, отколкото да се вземе на сериозно. Но не трябва да се забравя, че всеки начинаещ застрахователен посредник може да попадне в такава, макар и не съвсем, ситуация.

Крайният извод е: застрахователният посредник никога да не се предава, а да търси начини и пътища за сключване на застраховки. Идеята е на бъдещите клиенти да се обяснява същността и значението на застраховането и тогава шансът те да сключат дадена застраховка се увеличава.