С прелицензирането вече не ни се налага да обясняваме какво е това доброволно здравно осигуряване

Практиката е доказала, че там, където има монопол, ежечасно се ражда корупция

Малките компании, при добро стечение на обстоятелствата, имат огромен потенциал

Ще следваме логиката на нормална застрахователна компания, като получим лицензи и за други видове застраховки

Вътрешно сме се отказали от това да сме специализирани в една област

С проф. д-р Цекомир Воденичаров разговаряха Гергана Иванова и Петър Андасаров

- Проф. Воденичаров, ще ви върна към датата 15 май 2013 г., към едно чудесно събитие на Фондация „Проф. д-р Велеслав Гаврийски“, на което вие бяхте приятно изненадан. Тогава фондацията раздаде своите, наричани от нашия вестник годишни „оскари“ в застраховането и осигуряването, а вие проф. д-р Цекомир Воденичаров като изпълнителен директор тогава на „ЗОФ Медико - 21“ АД получихте специалната награда на фондацията. Тогава заявихте, че съобщението ви е притеснило малко, излязохте от това състояние и споделихте, че наградата е повдигнала самочувствието ви. Спомняте ли си този момент, проф. Воденичаров?

- Разбира се, изобщо не съм го забравил. Бях много изненадан, тъй като до последно никой от организаторите не реализира контакт с мен, изобщо не ми беше казано, че аз ще съм носителят на този приз.  Дори си мислих след това, ами ако не бях отишъл, слава Богу, отидох, даже бях с дъщеря ми. Изненадата впоследствие се превърна в елемент на гордост, защото винаги съм си мислел, че и аз имам някакъв теоретичен и практичен принос за развитието на здравното осигуряване и това отличие за мен беше попадение в десятката.

- Ще ви върна още по-назад във времето, към 1998 г., когато се предлагаха новите закони на т.нар. реформа в здравеопазването. Тогава вие написахте и издадохте книгата „Доброволно здравно осигуряване: стратегия на избора“, в която засягате темата за ефективността при управлението на парите за здраве и  качеството на предлаганите медицински услуги. За съжаление нещата се развиха, казахте тогава по друг начин. По какъв и до къде се стигна, проф. Воденичаров?

- Идеята беше да се развие доброволното здравно осигуряване в неговия пълен вид, но не само то, идеята беше да се включат при определен ред и при определени условия конкурентни структури на т. нар. Национална здравноосигурителна каса. За съжаление нито едното се реализира, нито другото и фактически нещата потънаха.

Сега надеждата да се направи нещо в тази посока е практически минимална. Явно нито политиците имат желание да променят съществуващия модел, нито имат достатъчно експертност и компетентност, която може да изиска определени политически сили да мислят в посока на демонополизация. Разбира се, остава още едно поле на теоретиците, които биха могли да продължават да се упражняват на тема демонополизация, но, така или иначе, наличието на един такъв монопол и на продължилата централизация на властта в здравеопазването води до лоши резултати. И ние сме свидетели как в продължение на години, вместо да можем да се похвалим с едни стандарти в медицината и здравеопазването и с едни резултати, които са съизмерими с европейските, виждаме точно обратното.  Първо, повечето от показателите на общественото здраве са в пъти по-лоши от европейските, и на второ място, показват влошаващи се тенденции, което е изключително тревожно. За съжаление политиците малко или почти не коментират тези проблеми. Тревожно е относително високото ниво на обща заболеваемост. В рамките на тази обща заболеваемост отчитаме високо ниво на смъртност. След това тренда на депопулация, на измиране на населението в резултат на натрупване на много възрастни хора, особено след 65-годишна възраст, и на относително маломерен брой млади хора. Пирамидата е обърната, вместо да е с широка основа и със стесняващ се връх, тя е с малка основа, разширена някъде над средата, където има струпване на повече възрастни хора. В тази ситуация, разбира се, перспективата е мрачна.

- Т.нар. обратна пирамида, която може всеки момент да се разпадне…

- Точно така, може да се разпадне всеки момент. Тук-таме виждам, че това нещо се коментира в платформите на сегашните политически сили, но по-скоро с пожелателен и декларативен характер, че трябва да се преодолее, но не се казва по какъв механизъм, по какви пътища.

Трябва да имаме равен шанс за достъп до качествени здравни услуги, но как ще постигнем този равен шанс, ако не модернизираме нашето здравеопазване, и кога ще решим да го модернизираме? Дали всички не ги устройва един модел, който е централизиран и монополен и в който едни ресурси се управляват централно от която и да е политическа власт? Това е големият въпрос. Мислим ли ние как да подобрим здравето и какви най-ефективни мерки да приложим, така че да имаме работещ модел, работещо модерно здравеопазване, да имаме не само равен шанс, но и да засилим механизмите на солидарността, за която толкова много се говори. Дали има истинска солидарност в сега съществуващата Национална здравноосигурителна каса? Това е въпросът, който чака своя отговор. Според повечето от експертите начинът на функциониране на НЗОК не покрива нито изискванията за солидарност, нито изискванията за достатъчност. Съжалявам, че казвам тези неща предвид факта, че на 15 март отбелязахме датата на създаването на НЗОК, но с течение на времето различните политически сили одържавиха и партизираха НЗОК. Националната здравноосигурителна каса трябва да се върне към трипартитното начало, да се извади нейният бюджет от консолидирания бюджет на държавата, да се направи всеобхватна електронизация, да се направят актюерски разчети, да се остойностят съответните пакети. До ден днешен пакетите не са остойностени. Какво пречи всичко това да се направи? И едва след това разумно да се помисли по какви най-ефективни механизми да се пристъпи към демонополизирането. Практиката е доказала, че там, където има монопол, ежечасно се ражда корупция. Там, където има монопол, няма отговорност.

Ние имаме ли подписани персонални договори с някой от НЗОК, ако трябва да търсим отговорност за това как се изразходват нашите пари за здраве, как може да потърсим своите права? За какво договорно начало говорим? То не може да е само между Българския лекарски съюз, НЗОК и политиците. В договорното начало под една или друга форма трябва да участва всеки един от нас. В крайна сметка парите в НЗОК не са на държавата, парите са на акционерите, които са платили и участват със своите вноски за здраве. Нашите пари за здраве ние трябва да избираме къде да ги дадем. И тогава може би много по-отговорно и ефективно биха били управлявани тези пари, ако имаше алтернативи. Докато сега всичко е без алтернатива.

- Проф. Воденичаров, вие сте и в основата на „социално-либералния модел” на системата на здравеопазване в България, бихте ли дали малко повече информация за този модел?  

- Група експерти създадохме т. нар. „социално-либерален модел“, в който развивахме точно тези идеи - по какъв най-ефективен начин да защитим социалните елементи в здравеопазването, социалния механизъм на здравната система като цяло през либерални решения. Искам да подчертая, че тези решения нямат нищо общо с т. нар. „неолиберализъм“, за който се говори много и се счита, че стои в основата на всички злини. Тези либерални решения целяха тогава единствено да преодолеят недостатъците на т.нар. модел „Семашко“ и да направят българската здравна система модерна, съизмерима със здравните системи във водещите западноевропейски страни и със стандартите, които съществуват в тези държави. За съжаление той си остана като теоретична разработка.

Спомняте си, че навремето идваха много хора от чужбина да се лекуват у нас. Сега българи отиват да се лекуват в чужбина, и то не само във водещи западноевропейски страни, но има и постоянен поток към Турция например. А би следвало да е обратното. Да имаме такова ниво на здравеопазване, че да има постоянен поток от гърци, турци, македонци, сърби, босненци, румънци, от страни от Близкия Изток, а и от по-далечни държави. А защо не и хора с определен статус от западноевропейските страни, у нас те ще имат по-лесен достъп до услуги, по-евтина услуга, но на ниво и със стандарт, отговарящ на стандарта в техните страни.

- Около получаването на наградата на Фондация „Проф. д-р Велеслав Гаврийски“ вие казахте, че сте емоционално обвързан със структурата „ЗОФ Медико - 21“ АД, защото е ваша рожба. Създавате я, когато трябва да обяснявате какво е това доброволно здравно осигуряване, тя се развива успешно, издига се на гребена на вълната и успеха, после за известно време е в застой, но на добро равнище, и ето че пак се налага да обяснявате какво е това доброволно здравно осигуряване. Докъде стигнахте, преди да ви прелицензират и да станете играч на застрахователния пазар като застрахователна структура със същото име „Медико - 21“?

- Основната ни дейност пак продължава да е здравни застраховки, медицински застраховки, застраховка „Заболяване“, трудова злополука.

- Започвате със „Злополука и заболяване“?

- Да. Имаме и имуществено застраховане, но то е с по-малък дял. Хубавото в нашата дейност е, че сега не се налага да обясняваме какво е това доброволно здравно осигуряване. Това е една рутинна, общоприета, разбираема за всички застраховка „Заболяване“.

Обмисляме в момента да увеличим уставния капитал и да разрастваме своята дейност постепенно, вземайки набор от лицензи по различни видове застраховки.

- Споменахте набор от лицензи. Както знаем българският застрахователен пазар е предимно автомобилен пазар, означава ли това, че имате идея да се развивате и на пазара на автомобилното застраховане?

- Първоначално мислим да вземем лиценз за професионална отговорност, сегмент, който е слабо застъпен в момента, но с огромен потенциал, а след време защо не и автомобилно. Логиката на вдигането на уставния капитал води постепенно до получаването на всички останали лицензи в рамките на общото застраховане. Ще следваме логиката на една нормална застрахователна компания. Вътрешно сме се отказали от това да сме специализирани в една област.

- Хайде да кажем няколко думи за това как изглежда здравноосигурителният пазар днес? Вие сте човек на идеите, но не на голите идеи. Ще е много интересно например да споделите отношението си за реформата на последното редовно правителство в лицето на министър Петър Москов. С какво сте и с какво не сте съгласни в тази реформа?

- Първо според мен изобщо нямаше реформа. Това беше имитация на реформа. Реформата не беше декларирана като единна концепция и визия за това как трябва да се подобри функционирането на здравната система. Започна се с отделни късове от здравната система. Най-напред ще обединим едни болници, после спряхме. После ще правим основен и допълнителен пакет, после спряхме. Ще правим пръстови отпечатъци и после спряхме. Нямаше нито единен поглед, нито последователност. Това бяха едни отделни импровизации, които не доведоха до нищо добро. В крайна сметка не може 87% от пациентите да са недоволни от здравната система и ти да говориш, че я реформираш и я подобряваш. Какво подобряваш и какво реформираш? От т.нар. стъпки в някаква посока, които в никакъв случай не са реформаторски, са недоволни не само пациентите, но и голяма част от лекарите и от медицинските сестри. Тук просто не ми се навлиза в тази материя, защото ние стигнахме до едни много печални резултати. Ако в даден период от време ние имахме много значимо присъствие като брой на медицинските сестри, сега те са в пъти по-малко. На един лекар би следвало да се падат по две медицински сестри или съотношението да е 1:2.  За съжаление в момента това съотношение е 1:0,8. На един лекар не се пада дори една медицинска сестра. За какво качество на здравни грижи тогава бихме могли да говорим?

- Вие сте от ярките представители на творец и деец в практиката и науката. Какви са вашите виждания, навлязохте вече в застрахователната дейност, за развитието на съвременното българско застраховане, защото и там има много проблеми?

-  Надявам се българското застраховане да започне да се развива в една по-благоприятна среда. Считам, че общата среда не е особено благоприятна за съжаление. Среда, в която имаме относително малък премиен приход и за да се развиват и оцеляват застрахователните компании, поемат значително по-големи рискове, при което при част от застрахователните продукти имаме изключително висока щетимост, която много трудно може да бъде заобиколена. При тази ситуация, при част от застрахователните продукти, загубата, която ще се формира, трябва да бъде компенсирана от други печалби или рано или късно по-голяма част от играчите ще започнат да се оттеглят от този пазар.

На мен например ми прави впечатление, че пазарът на застраховка „Заболяване“ няма никакво развитие. Това говори две неща - високи нива на щетимост и абсолютна безперспективност, липсата на какъвто и да е реален пазар в това отношение. Част от компаниите в този сегмент почти не развиват продукта или го неглижират, а някои дори се отказват от него.

- Щетимостта опира до един-единствен проблем, платежоспособността, ако нямаш резерви, не можеш да покриеш възникналите бъдещи задължения…

- От една страна, работодателите доста неохотно се обръщат към това да застраховат своите хора за заболяване, от друга - те продължават да се уповават на механизма да гледат по-евтините оферти, които трудно биха осигурили съответното качество. Общо взето, има два фактора, които обуславят постъпателното развитие на застраховането. Единият е платежоспособността, а другият - културата. Държавата не прави никакви опити да формира застрахователна култура на европейско ниво. Ние все още продължаваме да битуваме в това, че като се случи събитието, тогава ще мислим и виждаме до какви печални последици стигаме.

Навремето, когато мислех още по какъв начин да се стартира доброволното здравно осигуряване в България, имах един много показателен случай. Имах разговори с много чужденци, с които в този период от време работех. Но тогава бях особено впечатлен от отговора на един мой френски приятел, когото, като го попитах: „Добре, ти ако имаш увеличение на заплатата с 10%, какво би направил с тях?“, и той незабавно ми отговори: „Ще ги дам за доброволно здравно осигуряване“. Логиката на французина е, че ако му увеличат заплатата, той няма да си купи телевизор например, говорим за млад човек, в онзи период той беше на 30 г., а ще ги даде за здравето си. Иска да си купи спокойствието, че както и да му се развият нещата от здравна гледна точка, той е осигурен максимално. Тук нашите хора казват: „Аз като се разболея, тогава ще ходя да се лекувам!“ и затова сме и с такива показатели и с такива високи нива на смъртност в рамките на заболеваемостта.

- Тук се очертава един триъгълник или дори четириъгълник. Нещата опират не само до платежоспособността. Вече много сериозно се поставя въпросът за лимитите, за резервите, за портфейла, който ти си приготвил за посрещане на тези събития, защото не можеш с малко пари да посрещнеш голямо събитие с човешки жертви. И още даже бих добавил има застрахователи, които не мислят не само за тези показатели, но не мислят и за инвестиции и т.н…

- Всъщност не случайно бяха направени стрес тестовете в застраховането.

- Преди повече от пет-шест години Румен Янчев, мир на праха му, определи: „Българското застраховане е автомобилно застраховане“, и от тогава не се променят нещата и не се променят. В цял свят водещо е животозастраховането. Кога според вас ще се обърне пирамидата у нас?

- Никога. Ето при застраховката „Заболяване“ аз даже мисля, че имаме спад. Докато все още съществуваше доброволното здравно осигуряване, бяхме стигнали приходи от 40 и малко над 40 млн. лв. за всичките 21 структури, сега останаха около 15-16 компании, които се занимават със заболяване, и ми се струва, че ако се сборуват премиите, те  ще са около 30 - 35 млн. лв. Имаме спад при реално влошени демографски показатели и влошено здравно състояние на населението. Това говори, че държавата не промотира застрахователната дейност, не обяснява на своите граждани, че за да имаме претенции, трябва да се даде по-добре сега по-малко, за да може да се ползва впоследствие повече, отколкото, когато настъпи събитието, да се чудим откъде да вземем пари. И всички тези дарителски инициативи биха били лишени от смисъл, защото хората ще са застраховани и ще ползват правата си в рамките на лимита, за който са се застраховали.

И тъй като всеки милее за колата си, а на последно място милее за своето здраве, за  дома си и за своя живот, затова нямаме застраховки  „Заболяване“. Нямаме или имаме много малко имуществени застраховки, където се поемат големи рискове срещу нищожни вноски. А пък за застраховките „Живот“ въобще да не говорим.

- Нашите застрахователи се засилиха, тъй като в Европа лимитите са високи и ние ще вдигнем цените на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. И какво стана, започнаха някои плавно да вдигат цените, но пазарът ги принуди да спрат и да започнат да предлагат на по-ниски цени. Години наред се въртим в този омагьосан кръг. Дали някога ще се промени това?

- Нещата са изключително навързани - стандарт на живот, ниво на застрахователна култура и липса на перспектива. Българското общество някак си като цяло загуби ориентирите и перспективата си. Ние имахме някаква обединителна цел - да влезем в Европа, обаче 10 години след  това българинът не живее по-добре, не е по-щастлив и не се чувства по-уютно затова, че той е влязъл в една общност. Следователно оттук нататък тези, които управляват държавата, трябва да разкрият хоризонти пред българското общество, перспектива за развитие. Тогава и младите лекари, и медицинските сестри, и останалите ще останат тук, ще се реализират и ще прогресират и ще се развиват в собствената държава и няма да държат дали е по-скъпа или по-евтина една застраховка, а ще държат на сигурност и качество.

- За какво застраховане си мечтаете, макар че не сте от дълго в него, но вие сте прозорлив човек? Как виждате в следващите няколко години вашата структура „ЗК Медико - 21“ АД?

-  На първо място, мечтата ми е да видя една благоденстваща България. На второ място, мечтата ми е да видя едни хора, с които контактувам, с нормална застрахователна култура, с европейска застрахователна култура, при което на застрахователите ще се гледа с необходимото уважение и респект като на хора, които действително искат да помогнат в съответните области, където се е застраховал човекът. А не като на хора, които искат да вземат някакви пари и да формират някакъв вид печалба. На застрахователите трябва да се гледа като на съветници и помощници. Тогава ние ще живеем в една просперираща, развиваща се страна, която ще преодолее демографските си проблеми и ще излезе на един друм или път, който ще очертае един много хубав хоризонт. Благоденстващата държава трябва да създадат политиците, прилагайки най-добрия опит и търсейки най-правилните и най-ефективните решения тук за нашата държава, така че да имаме работеща икономика, доволни хора, които виждат перспектива и искат да живеят и отглеждат своите деца в България, а не да ги изпращат в чужбина. Най-тъжният момент за мен беше преди три-четири години с един мой близък, доцент-хирург, водещ специалист в своята област, който ми каза, неговият син също е хирург, сега уреждам сина ми да ходи да работи в Германия, за хирурзите няма хляб, със 600 - 700 лв. не се живее. Изведнъж тогава си дадох сметка в каква беда сме. В лекарското съсловие хирурзите са най-печеливши.

Относно „ЗК Медико - 21“ АД, не знам дали това е тайна, но в резултат на представените заключения и резултати от проведения независим преглед на дружеството и извършения стрес тест от външния консултант „Ърнст&Янг“ „ЗК Медико - 21“ АД покрива на 100% нормативните изисквания за платежоспособност, а именно: МИК (минимално капиталово изискване) и КИП (капиталово изискване за платежоспособност). Независимо от засилената конкуренция на застрахователния пазар, дружеството успя да отчете положителен финансов резултат за 2016 г., което е предпоставка за бъдещото успешно развитие на компанията.

Разбира се, съотнесени с големите застрахователни компании сме много малки, но моето виждане е, че малките компании при добро стечение на обстоятелствата имат огромен потенциал. Така че нека оставим следващите две-три години да покажат дали „Медико - 21“ ще се развие и ще стане средна по големина компания. Това е нашата цел.

- Проф. Воденичаров наскоро бяхте удостоен с голяма награда от Българския червен кръст. Наградата е за висока посветеност и ефективен хуманен принос в полза на обществото и академична, научно-изследователска и експертна дейност за развитие на медицинската наука и изграждане на новото обществено здраве в България. Приемете моите и на целия екип на в. „Застраховател прес“ най-искрени поздравления и пожелания за още много лични и професионални успехи!

- Благодаря ви!