Да застраховаш шедьовър... или изкуството да застраховаш изкуство

14 Май 2017 г.,zastrahovatel.com
Гергана Иванова


 

Застраховането на колекция картини или цял музей е  доста скъпо

 


 

Безсмъртните шедьоври на художниците от всички времена винаги са били изкушение за крадците на произведения на изкуството, понякога дори подтиквани от видни колекционери. Италия се слави не само като дом на изкуството, но и като дом на най-честите кражби на художествени произведения.  Не отстъпват обаче и другите световни центрове като Великобритания, Франция, Холандия, Швеция, Норвегия, САЩ.

Обикновено шедьоврите се охраняват с охранителна техника, последен писък на науката. Спорно е все пак дали застраховането им срещу евентуална кражба може да бъде спасение - картините представляват незаменими шедьоври, уникати са и застраховката им не би могла да се използва, за да купиш нов Едгар Дега или Винсент ван Гог от улицата и да окачиш копие в музея.

Все пак здравият разум изисква да се застраховат и шедьоврите - особено срещу повреда при транспортирането им, срещу пожар, срещу кражба или срещу лошо съхранение. Всъщност примерът с лошото съхранение е изключително актуален у нас в момента, за съжаление повредените картини в „Квадрат 500“ нямат полица. Още по-неприятното в случая е, че в страната ни няма практика произведенията в музеите да бъдат застраховани, освен когато пътуват за изложби.

Парадоксално е и че много от най-големите ни съкровища, които не пътуват по света, нямат оценки и затова изключително рядко се застраховат. Причина е и солената цена на полицата. А тя се вдига обикновено от лошата охрана на експонатите.  

 

Произведенията на изкуството в България в последните години поскъпнаха в геометрична прогресия и ще продължават да поскъпват, е мнението на познавачите на пазара на изкуство у нас. Цената се определя от пазара. Търсенето винаги е по-голямо от предлагането и това е нормално. Колкото по-голям стрес има на финансовия пазар, толкова повече се влага в картини. Според познавачи на пазара у нас  около 1 млн. евро в картини се предлагат годишно в България.

Кризата у нас накара много от наследниците на колекционери, които не знаят реално с какво разполагат, да търсят начини да продадат картините, които са получили даром на добра цена. Свързват се с потенциалните купувачи. И в даден момент установяват, че са били лишени от наследство, защото по един или друг начин информацията, която са подали към търговците, е стигнала до крадците. За много от ограбените хора картините, от които са били лишени, са имали предимно сантиментална стойност. Има и такива сред тях, които са можели да си осигурят достойни старини, ако получат за тях реална цена.

Българският пазар на крадени картини не е голям, а в чужбина се котират само няколко наши автори. Въпреки това проблемът с кражбите на произведения на изкуството не е изолиран. Това е тенденция в цяла Европа. Ежегодните загуби от грабители, които понасят музеи и частни колекции, се оценяват на 7 млрд. долара. В орбитата на този печеливш бизнес са въвлечени една камара „сериозни” хора: мафиоти, терористи, артдилъри, посредници адвокати, музейни работници, сътрудници на застрахователни компании и др. В крайна сметка престъпниците крадат картини и скулптури не за да им се любуват или защото извършителите са търсачи на силни усещания, а с цел да бъдат продадени. Най-общо, както и в легалната икономика, основната задача е стоката да има къде и как да се пласира. Както се казва 

 

в бизнеса с откраднатата красота няма нищо случайно

           

Въпреки че крадците не винаги имат изтънчения вкус на ценител на изкуството, цената на произведенията на знаменити художници и скулптори може да ги изкуши. Случаят с открадването на „Викът” и „Мадона”, вдъхновяващи и емоционално въздействащи произведения на норвежкия художник Едвард Мунк, от музейна експозиция в Норвегия преди години постави остро проблема със застраховането срещу кражба на картините в редица музеи. Според изказване на управителя на музея картините представлявали незаменими шедьоври и застраховката им не би могла да се използва „да закупиш един нов Мунк от улицата и да окачиш копие в музея”. Смисълът зад думите на куратора може да изглежда опрян на здравия разум, но ако погледнем случката в цялостен аспект, твърдението му за ненужността на застраховка срещу кражба изглежда неподкрепена. Незаменимостта на картините на Мунк е безспорна, но все пак кой е по-добрият вариант - музеят е без платната на художника, но е получил 5 милиона от застраховката, или музеят е без платната на Мунк и не е получил и стотинка? Безспорен факт е, че застраховането на цяла колекция, особено цял музей, може да излезе доста скъпо, но от друга страна, практиката показва, че

 

няма случай на кражба на цяла колекция от платна

 

Обикновено крадците се насочват към няколко платна, понякога и само едно от целия музей. Затова обаче съществува и специален продукт, който осигурява срещу подобен инцидент. Ако музеят закупи подобна застрахователна полица, той ще бъде осигурен срещу открадването на които и да е платна от експозицията, независимо дали са най-ценните. Загубата не може да се изплати изцяло, но поне музеят ще разполага със значителна сума от застраховката.

При произведенията на изкуството трудно може да се търси цикличност, защото се наблюдава постоянно търсене. Не забелязваме особен ръст при застраховането на художествени произведения, но има търсене, защото много от богатите хора започнаха да инвестират в последно време точно в произведения на изкуството, твърдят застрахователни екперти. Отчита се увеличаване на броя на колекциите от картини и художествени произведения. На практика застрахователният пазар за произведенията на изкуството е сравнително малка част от цялостния застрахователен пазар. Световният пазар в тази област генерира годишно около 5.4 млрд. долара премиен приход.

Много рядко сме имали клиенти, които са поискали да се впише стойността, на която е закупено художественото произведение, в сертификата за автентичност с цел то да бъде застраховано, коментират работещи в бранша.

Сертификатът за автентичност на художествено произведение съдържа биографична информация за автора, датировка, техника и материали, стилов анализ, художествена характеристика, състояние на експоната, снимков материал и коментар. Сертификатът е потвърждение на това, че работата е оригинал. С подписа си съответният експерт гарантира за автентичността на произведението.

Практиката показва, че на Запад застраховането е въпрос на култура и традиции, с годините нещата там са сведени до положение, в което не се разсъждава, а се прави. Застраховането е следствие по-скоро на механично действие, отколкото на специално разсъждение. Там се застрахова всичко, като се започне от транспортирането на произведения на изкуството от един до друг град или от една страна до друга и се стигне до защитата на отделния експонат.

Старинното оръжие, книга, орден или килим не влизат в графата произведения на изкуството, те са по-скоро приложни произведения на изкуството, но въпреки това понякога са с голяма стойност, ето защо техните притежатели биха могли да ги застраховат.    

Много важно е  при застраховките на антики или произведения на изкуството да се консултирате със специалист, за

 

да сте сигурни, че разполагате с адекватно покритие

 

Независимо от това, че за произведения на изкуството действителната стойност се определя преди сключване на застраховката от лицензирани експерт-оценители.

Рисковете, срещу които е възможно да се застрахова конкретно произведение на изкуството, са рисковете, които се предлагат по стандартната имуществена полица в частта й застраховане на движимо имущество. Художествените произведения могат да бъдат застраховани срещу пожар и природни бедствия, авария на ВиК, поражения от късо съединение, токов удар, земетресение, кражба,  вандализъм, злоумишлени действия на трети лица и тероризъм за някои от компаниите.

Като се има предвид бумът на пазара и това, че броят на заможните инвеститори и на тези от средна величина, които купуват картини и скулптури, нараства, ръстът при  застраховането на предмети на изкуството може да се ускори още повече. Това се подкрепя и от факта, че много хора сега започват да застраховат колекциите си, смятат специалистите.

Традиционно предметите на изкуството не се застраховат и попадат в графата на застраховките имущество. С бума на пазара на предмети на изкуството обаче цената на много от тези предмети е нараснала, което поражда необходимост от специално застраховане.

У нас стъпка в правилната посока е, че все повече галерии застраховат изложените при тях творби с цел експонатите да бъдат допълнително защитени, а колекционерите отдавна са осъзнали необходимостта от превенция срещу риска.    

 

 

Българските художници и застраховането

 

Малко известен е фактът, че  големият български художник Цанко Лавренов, роден през 1896 г. в Пловдив, създал редица от най-хубавите си творби в подчертан български национален стил и получил европейско признание, е бил обект на застраховане в „Лойдс“. „Златни кунки имаш“, хвалели го монасите от Света гора, докато за месец рисувал там. Сигурно затова през 2000 г., за да бъдат представени в Солун, 50 платна на пловдивчанина бяха застраховани от „Лойдс“ за 350 000 щатски долара.

Основна тема на творчеството му са старите градове и манастири, като изключително място в него заемат пейзажите и композициите от Пловдив.

„Животът е къс ден. Радостта е кратка. Затова виж слънцето. Цанко, ти идеш от света на званите. Дай на хората венци от слънчеви лъчи“, го посъветвал пък Златю Бояджиев.

 

 



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Застраховане"
Проф,Христо Драганов, Боян Илиев, д-р.Ирена Мишева,
orange_li
"Застрахователен пазар"
Боян Илиев, Ирена Мишева, 2005
orange_li