Успехът не го чакаме да дойде отнякъде, създаваме го

Всяка награда, особено когато тя е за призовото първо място, означава поне две неща - удовлетворение и задължение

- Госпожо Христова, от мое име и от името на целия екип на в. „Застраховател прес“ бих искала да ви честитя призовото първо място в категорията „Допълнително доброволно пенсионно осигуряване“, което получихте по време на церемонията по връчване на Оскарите в застраховането и осигуряването за 2016 г. ПОД „Алианц България“ е безапелационен носител на тази награда  от 2010 г. досега. Какво означава тази награда за вас и за дружеството, което ръководите?

- Благодаря за поздравленията. Всяка награда, особено когато тя е за призовото първо място, означава поне две неща - удовлетворение и задължение. Емоционалната страна е неизбежна предвид социалната насоченост на нашата работа. Това вероятно пролича и в изказването ми по време на церемонията. Но аз нямам никакво намерение да крия емоциите си. Наистина радостта от наградата, която получаваме отново за седма поредна година, е също толкова голяма, колкото и първия път. И уверявам ви, не мисля, че емоцията би могла да намалее с времето. С получаването на награди определено не се свиква. Дори когато наградите се повтарят, това остава неповторимо изживяване.

Професионалното ни удовлетворение се подсилва и от нещо друго, което искам да подчертая - наградата се присъжда от изключително авторитетно жури: Висшето училище по застраховане и финанси, Асоциацията на българските застрахователи, Българската aсоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, Фондация „Проф. д-р Велеслав Гаврийски“ и БАЗБ.

В журито участват колеги - изтъкнати професионалисти от гилдията, което е най- ангажиращото. Уверявам ви, всички пенсионни дружества нямат ни най-малки колебания, че искат да спечелят тази награда и също работят упорито в тази насока.

Ако погледнем рационално - да си безапелационен носител (както вие се изразихте) на такава награда от 2010 г. досега  увеличава отговорността, която носим, и задължението, което поемаме към своите клиенти. По последни данни на КФН към 31.03.2017 г. пазарният ни дял по брой осигурени лица в доброволния пенсионен фонд е 36%, а по размер на управляваните в него нетни активи - 46%. За разлика от емоциите при награждаването тази отговорност не остава същата. Тя определено се капитализира през годините. Осигурените лица имат натрупани вече утвърдени изисквания и ние следва да успеем във всяко свое действие да сме на висотата на очакваното от нас. Естествено, ще ме попитате как? Не е тайна, че безусловно следваме през годините своето основно фирмено кредо, а именно: „Не търсим клиенти за това, което предлагаме, а предлагаме на клиентите си това, което те търсят“.

- При получаването на престижното отличие вие казахте, цитирам, „Успехът никога не идва случайно“. Какво се крие зад успеха на ПОД „Алианц България“?

- Ще ви отговоря така - успехът не го чакаме да дойде отнякъде, създаваме го.

Разбира се, не разчитаме на случайността. Постигнатото е плод на отличния дългогодишен професионален опит на всеки наш експерт. Лоялност, всеотдайност и иновативност - това са трите стълба, върху които стъпва работата на нашите експерти от момента на сключване на осигурителния договор, през умелото инвестиране на средствата, до момента на изплащане на дължимите суми към нашите клиенти. Разумното управление и постоянното усъвършенстване на човешките и капиталови ресурси на компанията се правят с една основна цел - осигуряване на първокачествена услуга за клиентите. Клиентът е в центъра на нашата работа. Залогът за успеха на ПОД „Алианц България“ сред клиентите се определя и от отношението на компанията към самите служители. „Алианц България“ е въвела корпоративните принципи на поведение на Allianz SE. Изградени са и механизмите за приобщаваща меритокрация, при която се възнаграждава талантът и положените от всеки служител усилия. Това води до очевидния резултат - клиентите се чувстват ценени, уважавани и доволни, защото отношението на компанията към служителите ни поражда същото усещане и у самите тях.

- Какво показват резултатите за дейността на ПОД „Алианц България“ и какво да очакват клиентите на дружеството в бъдеще?

- По данни на КФН към 31.03.2017 г. нетните активи на всички управлявани от ПОД „Алианц България“ пенсионни фондове надхвърлят  2 639 млн. лв., а осигурените в тях лица са над 1002 хиляди.

Бизнес резултатите на дружеството показват отлично финансово състояние. Очакването на клиентите може да е само едно - още по-добри резултати. Но не само като обобщени статистически данни, а като реално усещане у всеки един индивидуален клиент. Затова с пълния респект към способността на всеки осигурен да взима най-разумните решения за себе си и своите близки ПОД „Алианц България“ не работи за своите клиенти, а работи заедно с тях винаги когато те работят за себе си.

- Какви са вашите наблюдения, как върви процесът по проверка на активите на пенсионните фондове при вас, а и за пазара като цяло? Какви са очакванията ви за резултатите от този преглед?

- Прегледът на активите на пенсионните фондове в България приключи и данните бяха официално публикувани на електронната страница на Европейския надзорен орган (EIOPA) и КФН. Нещо повече, приключи и вторият етап от този преглед, който даде пълна картина на пазара на допълнителното пенсионно осигуряване към 31.12.2016 г. Всъщност причината да ми задавате този въпрос може да е само една: няма новина. Активите са налични, инвестирани по най-разумния начин, и осигурените лица могат да бъдат спокойни за бъдещите си пенсии. Всички опасения и притеснения за лоши резултати от дейността на пенсионните фондове се оказаха напразни. Финансовото здраве на пенсионните фондове е отлично и мисля, че всички онези пророци, които чертаеха черни сценарии за парите на осигурените лица, трябва да замлъкнат и да спрат да създават негативна среда за работата на пенсионните фондове. Истината е, че пазарът се нуждае от стабилна правна рамка, която да даде възможност тази дейност да изпълни своята роля и да осигури възможност на бъдещите пенсионери да живеят по-добре, със значително по-нормални пенсии.

- Как се развива пазарът на допълнителното пенсионно осигуряване у нас и кои са  най-големите предизвикателства, пред които е изправен секторът?

- Бих казала, че дейността по допълнителното пенсионно осигуряване въпреки всички пречки и трудности се развива доста успешно. Другото безспорно свидетелство са постигнатите резултати - наличието на управлявани нетни пенсионни активи в пенсионните дружества в България, които по данни на КФН към 31.03.2017 г. надхвърлят 11.2 млрд. лв.  В тях са осигурени над 4.5 млн. лица.

Има, разбира се, и предизвикателства. Сред тях са честите частични промени в КСО. Тези ежегодни промени създават нестабилна правна среда, която влияе както върху самите пенсионни фондове, така и върху нашите клиенти. Все още не е разписана фазата на изплащане. Няма как тази липса да не поражда редица въпроси, напр. ясни са условията за фазата на натрупване, ясни и детайлни са условията за контрол върху пенсионните дружества, а не са ясни условията, при които хората ще получават своите пенсии. Освен това липсва достатъчна законотворческа решителност за въвеждане на мултифондовете. Все още законът не дава възможност на пенсионните дружества да предлагат разнообразни пенсионни продукти, обвързани с жизнения цикъл. Крайно време е българският законодател да израсне на висотата на осигурените лица и да се откаже от предписателния патерналистичен подход, при който се презюмира, че осигуреният не е в състояние да взима самостоятелни решения. Осигурените лица на 21 век не само искат, но вече могат успешно да влияят върху инвестиционната политика на пенсионните дружества. Те могат да избират и продукти, които отговарят максимално на специфичните им потребности в различните етапи на техния житейски път. Въпросът е защо българският законодател  продължава да ги лишава от такива законови възможности.

- Предстоят поредните промени в Кодекса за социално осигуряване. Наскоро от Министерство на финансите пуснаха за обществено обсъждане промени, въвеждащи по-строги правила за инвестиции на акумулираните средства в пенсионните фондове. Какъв е вашият коментар, необходима ли е промяна в инвестиционния режим като цяло и в каква посока?

- Този ЗИДКСО е идентичен със ЗИДКСО от 07.10.2016 г. Същият беше официално разгледан (и отхвърлен) в комисиите на НС през октомври - ноември 2016 г. Освен че беше отхвърлен именно от социалната комисия на предишния парламент, при това в същата тази редакция, досега той не е разглеждан и в НСТС. Все още няма решение по Конституционно дело 9 от 2016 г. (за т.нар. „избор на осигуряване“). Според ВАС с редица норми от последните промени в КСО са нарушени принципите на правовата държава и конституционно гарантираните равенство на гражданите и неприкосновеност на частната собственост.

В този вариант на КСО се предвижда въвеждането на одобрителен режим от страна на КФН за членовете на управителни и контролни органи на ПОД. Променена е и формулировката за свързаните лица. По този начин се засилва контролът върху пенсионните дружества.

Усещането ми е, че предлаганите промени имат за цел по-скоро да се отговори на критиките на ЕК, че се предприемат мерки за преодоляване на последствията от световната финансова криза и предизвиканата негативна обществена кампания срещу пенсионните фондове в България от края на 2014 г. По-скоро тези промени са свързани с управленската и контролна структура на ПОД.

В същото време законодателят остава консервативен при регулиране на тези обществени отношения. Както казах, вносителят отново не предлага въвеждане на мултифондовете. Липсва очакваното обвързване на пенсионните плащания с жизнения цикъл. Липсва предложение за създаване на ефективни механизми за гарантиране на внесените осигурителни вноски. Вместо това се запазва механизмът на минимална доходност, който беше определен от КФН като неефективен.

На фона на всичко казано до тук, не бихме могли еднозначно да определим ефекта от предлаганите промени като „по-строги инвестиционни правила“.

- Какъв е вашият прочит на критиките на Европейската комисия към пенсионните дружества?

- Всъщност при всички срещи, в които БАДДПО участва по линия на членството си в PensionsEurope, ЕК неколкократно изтъква пред западноевропейските ни колеги предимствата на допълнителното пенсионно осигуряване в ЦИЕ. Красноречив пример е въвеждането на т.нар. автоматично включване по примера на Великобритания. Това е схема, при която служителят се включва автоматично в пенсионна схема, стига в установения срок да не изрази безусловно своя отказ от участие в нея. Допълнителното задължително пенсионно осигуряване в България продължава да предизвиква професионална ревност сред западноевпорейските ни колеги именно заради голямото си покритие, което остава проблем за пенсионнните схеми зад някогашната желязна завеса.

Вижте и новата Директива IORP II (Directive 2016/2341). В нея има елементи, които могат да послужат по-скоро като средство за реклама на българската пенсионна система. Говоря съвсем сериозно. Пропуските в някои западноевропейски законодателства по отношение на традиционните им професионални схеми при нас са решени. При това не само за професионалните схеми, а и за ДЗПО и ДПФ (както с лични, така и с работодателски вноски), напр. наличие на изисквания към управителните органи; политика за възнагражденията; въвеждане на ключовите функции по управление на риска и вътрешен одит, както и актюерската функция; оценка на риска; изготвяне и публично оповестяване на годишен счетоводен отчет и доклад; изработване и преразглеждане поне на всеки три години писмена декларация за принципите на инвестиционната политика; определяне на един или повече депозитари за съхраняване на активите и т.н.

От гледна точка законодателна рамка, институционална инфраструктура и организационно-управленски решения българската система за допълнително пенсионно осигуряване е изпреварила значително класическите западноевропейски аналози. Не си мислете, че основната разлика е в мащаба и финансовите възможности на осигурените в България лица. Тя е по-скоро в непознаването на предимствата, с които нашата система разполага.

Въпросите зададе Гергана Иванова