ПРОФЕСИОНАЛНАТА ПЕНСИЯ ЗА РАННО ПЕНСИОНИРАНЕ–МИТ ИЛИ ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ

Разпоредбите на тази алинея уреждат хипотезата, при която е възможно лицата, работили по условията на първа и втора категория труд, да получат правото на професионална пенсия за ранно пенсиониране.

Тази хипотеза съдържа две изисквания – определен размер осигурителен стаж и определена възраст, – които предопределят привилегированите условия, при които може да се получава този вид пенсия. А техните параметри се обуславят от значително по-голямата тежест и вредност, както и от по-лошите условия, при които се полага този труд в сравнение с работещите при условията на масовата трета категория труд.

В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1, т. 1 правото на професионална пенсия за ранно пенсиониране за работещите при условията на първа категория труд възниква при наличие на не по-малко от 10 години осигурителен стаж в тази категория и 8 години по-ниска възраст в сравнение с възрастта, която се изисква за придобиване на правото за получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно чл. 68, ал. 1-3.

Съгласно т. 2 на същата алинея на чл.168 правото на такава пенсия при втора категория труд възниква при наличието на не по-малко от 15 години осигурителен стаж и 3 години по-ниска възраст в сравнение с посочената по-горе по чл. 68, ал. 1-3.

Налице е още едно условие, твърде важно, както ще стане ясно от изложението по-нататък. В съответствие с разпоредбата на ал. 2 на чл. 168 професионалната пенсия за ранно пенсиониране следва да се получава до момента на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, изплащана от държавното обществено осигуряване (ДОО) по реда на част първа от КСО. Т.е. тук не се допуска едновременно получаване на професионална пенсия за ранно пенсиониране и пенсия за осигурителен стаж и възраст. Получаването на двете пенсии се разминава във времето. Не се допуска и превръщането на трудовия стаж от една категория в друга.

От посочените разпоредби на чл. 168 следва, че професионалната пенсия за ранно пенсиониране може да изпреварва с не повече от 8, респективно не повече от 3 години съобразно категорията труд, отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст, която се изплаща от ДОО.

От изложеното по-горе става ясно, че за да възникне правото на професионална пенсия за ранно пенсиониране, не се изисква наличието на определен брой от т. нар. точки, формирани като сбор от осигурителния стаж и възрастта на лицето. Този сбор е необходим, за да възникне правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

С други думи, при изпълнението на посочените две условия (минимална възраст и минимален осигурителен стаж за съответната категория труд) даденото лице би следвало да получи право на срочна професионална пенсия за ранно пенсиониране за периода до придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, изплащана от ДОО.

Както се казва, дотук добре. Третираната материя като че ли законово е добре уредена, но това е само на пръв поглед.

Факт е, че към настоящия момент няма нито едно лице, което да получава (или да е получавало от началото на функционирането на втория стълб на пенсионната система) професионална пенсия за ранно пенсиониране, изплащана от ППФ, поне доколкото е известно на пишещия тези редове. А става дума за благоприятни законови разпоредби от гледна точка на осигурените лица. Става дума за бенефициенти, пенсионирали се през този период от време, от порядъка на 15-20 и повече хил. души, като средствата, натрупани по индивидуалните им партиди, достигат милиони лв.

Какви са причините за това състояние? Обективни ли са или субективни? Законодателни или организационни? Какъв е този своеобразен „бойкот”, наложен от осигурените лица, на този стълб на пенсионната ни реформа?

Въпросите са много, отговорите ще потърсим по-надолу в изложението. Но пишещият тези редове ще бъде удовлетворен, ако с този материал предизвика дискусия и други становища по темата.

От казаното по-горе става ясно, че правото на получаване на професионална пенсия за ранно пенсиониране е свързано по определен начин с правото на придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпускана от ДОО. Тази обвързаност е намерила законов израз в два пункта:

Първо, в обстоятелството, че минималната възраст на заинтересованото лице за придобиване на право на професионална пенсия за ранно пенсиониране не е конкретно фиксирана, а в зависимост от минималната възраст за придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Второ, в разпоредбата, че професионалната пенсия за ранно пенсиониране се получава до момента на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Професионалната пенсия за ранно пенсиониране е относително самостоятелен елемент на пенсионната система. Нейното определяне се базира на капиталов принцип, а отпускането и изплащането й протичат по съвършено друг ред в сравнение с пенсията за осигурителен стаж и възраст. Същевременно тя се намира в определена зависимост от придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Затова по-нататък в изложението правото на професионална пенсия за ранно пенсиониране логично се разглежда във връзка с придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но само и дотолкова, доколкото то е обусловено от разпоредбите, отнасящи се до посочените два пункта.

Първи проблем. Той произтича от липсата на каквато и да е законова разпоредба, която да регламентира процедурата относно верификацията и признаването на осигурителния стаж за целите на придобиване на право на професионална пенсия за ранно пенсиониране. В КСО няма правна норма, която ясно и еднозначно да указва коя е институцията, задължена да осъществява тази процедура. По силата на исторически сложили се обстоятелства дейността, свързана с верификацията и признаването на осигурителен стаж във връзка с придобиване на право на пенсия, изплащана от ДОО по реда на част първа от КСО, се осъществява от Националния осигурителен институт (НОИ), без това изрично да е указано в КСО или друг законов акт. По същия ред се верифицира и признава и осигурителният стаж по реда на §4 от Преходните и заключителни разпоредби, за който ще стане дума по-надолу. И това е напълно логично, тъй като се отнася за един и същи осигурителен стаж.

Но тук случаят обаче е по-различен. Става дума за верификация и признаване на осигурителен стаж именно с оглед на получаване на професионална пенсия за ранно пенсиониране. Тази дейност не може да съвпада по време с дейността по верификация и признаване на този стаж във връзка с получаването на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В този смисъл процедурата по изпълнението й има своите особености, независимо че и тук става дума за един и същи по категория труд и по размер осигурителен стаж, изискван съобразно разпоредбите за пенсиониране както по реда на част първа, така и на чл. 168.

В случая на чл. 68 и §4 изискуемият се осигурителен стаж е основание (наред с необходимите възраст и брой на т. нар. точки) за получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст. На практика той бива верифициран и признат за такъв от НОИ при придобиване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което обикновено се осъществява на базата на подадено от заинтересованото лице заявление при навършването на определената за това възраст. В рамките на досегашната законова уредба това, което НОИ може да направи (и прави), е да посочи, че предявеният осигурителен стаж е достатъчен/недостатъчен за придобиване на това право.

В другия случай този същият осигурителен стаж е едно от основанията за получаване на професионална пенсия за ранно пенсиониране. Тук обаче изискуемата се възраст, която е второто основание, вече следва да бъде определена съгласно чл. 168 от КСО, т. е., както вече посочихме, тя съобразно категорията труд е 8 или 3 години по-ниска от възрастта за получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Следователно дейността по верифициране и признаване на дадения осигурителен стаж от тази гледна точка трябва да бъде извършена съответно 8 или 3 години преди придобиване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Очевидно е, че тази дейност следва да бъде нормативно уредена, след като „бащите” на пенсионната реформа по една или друга причина са пропуснали да сторят това още в самото начало на нейното законово уреждане. Необходимо е да се опише цялата процедура, като се тръгне от момента на подаване на съответна молба/заявление от заинтересованото лице и се стигне до решението за отпускане на професионалната пенсия за ранно пенсиониране. Задължително следва да се посочи институцията, която трябва да извършва верифицирането и признаването на осигурителния стаж. Необходимо е да се опишат и взаимоотношенията между заинтересованите институции по отношение на подаването на взаимно необходима информация относно отпускането на този вид пенсия. От особена важност е тази процедура да способствува за отърсване от наложилата се през всичките тези години практика да се отива директно към пенсиониране за осигурителен стаж и възраст безотносително към реалното наличие в съответния момент на право на професионална пенсия за ранно пенсиониране.

Тук вариантите като че ли са само два – пенсионноосигурителните дружества (ПОД) или НОИ следва да изпълняват тези функции. Пишещият тези редове не счита за уместно с тази дейност да се натоварват ПОД, тъй като тя не е присъща за тях, а е и доста специфична. Далеч по-целесъобразно е с нея да се задължи НОИ, тъй като тази институция е специализирана в това дело, още повече че същият този осигурителен стаж следва да се признае по-късно и за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Втори проблем. Съществен законодателен пропуск е налице по отношение на лицата по чл. 69, за които са правени осигурителни вноски в ППФ. Съгласно разпоредбите на този член те придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при уволнение независимо от възрастта им при прослужени определен брой години на съответните длъжности. Тук не е посочена минимална възрастова граница, която да служи за база при определяне на изискуемата възраст за получаване на професионална пенсия за ранно пенсиониране. Тези лица придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в момента на уволнението безотносително към възрастта, на която са в същия този момент, което означава, че те автоматично губят правото си на професионална пенсия за ранно пенсиониране. Основание за такъв извод ни дава разпоредбата на ал. 2 на чл. 168, съгласно която такава пенсия може да се получава до момента на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Няма никаква „предпазна клауза”, която да защити правото на тези лица на професионална пенсия за ранно пенсиониране. Те не могат да упражнят това си право, като се вземе предвид, че уволнението им обикновено се извършва „тук и сега”. И този казус е свързан не с преходна разпоредба, а с трайното уреждане на материята относно възможността тези лица да получават професионална пенсия за ранно пенсиониране.

Трети проблем. Той е свързан с придобиване на правото на професионална пенсия за ранно пенсиониране в контекста на прилагането на §4.

Този параграф по същество урежда материята относно придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на осигурените лица, работещи при условията на първа и втора категория труд, за периода до 31.12.2009 г. Ал. 1 въвежда облекчени изисквания за достъп до пенсия на лицата, работили 10 години при условията на първа и 15 години при условията на втора категория труд. В тези случаи първите могат да се пенсионират при достигане на 52-годишна възраст за мъжете и 47-годишна възраст за жените, но само ако отговарят на изискванията за сбор от осигурителен стаж и възраст по чл. 68, т.е. към настоящия момент 100 точки за мъжете и 92 точки за жените. За работилите при условията на втора категория труд най-ниската възможна възраст за пенсиониране е 57 години за мъжете и 52 години за жените, като те следва да отговарят на същото изискване за сбор от осигурителен стаж и възраст.

Ал. 2 на посочения параграф урежда правото на достъп до пенсия на определен кръг от лица, които имат 10 години осигурителен стаж, но положен при условията на чл. 104, ал. 3. Тук попадат работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители, до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство. Тези лица могат да се пенсионират при достигане на 52-годишна възраст за мъжете и 47-годишна възраст за жените, но само ако сборът от възрастта и осигурителния им стаж е не по-малък от 90.

Ал. 3 на параграфа въвежда, но само за периода до 31.12.2006 г., облекчение по отношение на възрастта за пенсиониране на лицата по ал. 2 в случаите, когато трудовият им договор бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 от Кодекса на труда. Те могат да се пенсионират при навършване на 45-годишна възраст при спазване на останалите изисквания. Тук законът не налага възрастова диференциация между мъжете и жените. Но и за едните, и за другите остава в сила изискването за наличие на 90 точки.

С ал. 4 на този параграф се въвежда специфична разпоредба относно натрупаните в индивидуалните партиди средства на осигурените в съответен ППФ, когато тези лица са се пенсионирали по реда на посочените три алинеи на §4. В тези случаи ПОД са длъжни да прехвърлят указаните средства в обособения в НОИ фонд „Пенсии” на ДОО.

С алинея 5 на параграфа до 31.12.2006 г. се дава право на лицата, на които е отпусната пенсия за трудова злополука или професионална болест за намалена работоспособност над 70,99 на сто във връзка с извършваната работа при тези условия, да придобият право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на 45-годишна възраст, но само ако имат най-малко 10 години осигурителен стаж съгласно разпоредбите на чл. 104, ал. 3.

Не случайно клаузите на §4 тук бяха разгледани малко по-подробно. Немалка част от специалистите, в т. ч. сред професионалната гилдия, считат, че на основание на тези разпоредби през периода до 31.12.2009 г. не следва от ППФ да се изплащат професионални пенсии за ранно пенсиониране.

Подобен рефрен се среща в някои коментари на НОИ. Така например в годишника „Социално осигуряване” на НОИ от 2001 г. се отбелязва, че професионалната пенсия за ранно пенсиониране ще започне да се получава след 2009 г. ^{Дотогава работещите при условията на първа и на втора категория труд ще могат по-рано да получат пенсия за осигурителен стаж и възраст от ДОО по реда на §4, като натрупаните суми в индивидуалните им партиди в ППФ ще се превеждат в НОИ. Подобен текст е налице и в следващото издание на годишника. В изданието от 2004 г. този коментар в леко изменена форма изяснява, че ППФ „ще започнат да изплащат срочни професионални пенсии за ранно пенсиониране през 2010 г., т.е. след като е налице достатъчно дълъг период на натрупване на средствата в индивидуалните партиди”.}

Според някои специалисти ППФ „по закон” до 2010 г. не могат да изплащат професионални пенсии за ранно пенсиониране на осигурените лица. Според други изплащането на пенсиите за ранно пенсиониране ще започне да се извършва от съответните фондове „след изтичане на преходния период (2009 г.)”, според трети осигурените лица се „възползват от правото си на ранно пенсиониране”, като натрупаните суми по осигурителните им партиди „се прехвърлят в НОИ”, а според четвърти пенсиониралите се по реда на ДОО лица са „придобили професионална пенсия по §4”. Цялото това разнообразие от мнения свидетелства за едно – че разпоредбите на КСО в тази му част са неясни, неточни, вътрешно противоречиви. Такова законодателство отнема възможността за формулиране на еднозначни критерии за това кое е законосъобразно и кое е в противоречие със закона. А това пък от своя страна отваря широко вратите за най-различни тълкувания, които в дадени случаи могат да доведат дори до определено деформиране на цялостната концепция за ранно пенсиониране.

Пишещият тези редове споделя становището, че основен изходен пункт при обсъждането на този проблем следва да бъде дефинирането на момента, към който трябва да се съотнасят въпросните 8 или 3 години, през време на които се получава професионалната пенсия за ранно пенсиониране. Моментът на придобиване на право на професионална пенсия за ранно пенсиониране се предпоставя от момента на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тази, според нас, е ключовата хипотеза, която предопределя по-нататък разсъжденията по темата. И ако това е така, то е очевидно, че такъв елемент следва да бъде минималната възрастова граница, която дава право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Чл. 68 дава отговор на този въпрос.

Същевременно следва да се отбележи, че в КСО няма разпоредба за прекратяване на действието на чл. 68 за периода до 31.12.2009 г., докогато са в сила клаузите на §4. Тези две правни норми действат паралелно, при което §4 допълва чл. 68, като създава допълнителни възможности за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но без те да се легализират като ранно пенсиониране. Заинтересованото лице е в правото си да избере по кой от двата варианта да се пенсионира, разбира се, като се съобразява със съответните ограничения в единия или другия вариант и от това кой от тях е по-благоприятен за него.

Изхождайки от тази гледна точка, пенсиониралите се по реда на §4 могат да бъдат разделени на две групи. Първата група обхваща лицата, които към датата на пенсионирането си са били на възраст, съответстваща на изискванията на чл. 168 за отпускане на професионална пенсия за ранно пенсиониране. Това са лицата, които са могли най-напред да упражнят това си право и едва след това при навършване на съответната възраст да получат по реда на чл. 68 пенсия за осигурителен стаж и възраст. И тук според нас няма място за никакъв юридически спор относно правото им на професионална пенсия за ранно пенсиониране.

Ще отбележим, че комбинацията от двата вида пенсии би могла да се осъществи, без да се налага да бъде прекратено осигуряването на тези лица, т.е. без да бъдат освободени от работа, каквото е условието за отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст както по реда на чл. 68, така и на основание §4. По отношение на професионалните пенсии за ранно пенсиониране няма такова изискване. Те могат да бъдат получавани и едновременно с това бенефициентите да продължат да работят независимо от категорията труд, който полагат. Но обстоятелството, че към настоящия момент няма нито един пенсионер, който получава (или е получавал досега) такава пенсия, свидетелства за това, че тези лица не са се възползвали от тази благоприятна възможност.

Изхождайки от следваната логика на разсъждения, може да се твърди, че в периода до края на 2009 г. в условията на действие на разпоредбите на §4 няма законова пречка за отпускане и изплащане на професионални пенсии за ранно пенсиониране на такива лица. В този смисъл не издържа критика цитираното вече становище, че ППФ ще започнат да изплащат професионални пенсии за ранно пенсиониране през 2010 г., докогато ще е налице достатъчно дълъг период на натрупване на средства в индивидуалните партиди на осигурените лица. Първо, ако приемем, че това е вярно, то тогава няма как да бъде обяснен фактът, че осигурените лица, които не са придобили право на професионална пенсия за ранно пенсиониране, имат право по реда на чл. 172 да изтеглят еднократно или да прехвърлят в универсален фонд средствата по индивидуалните си партиди при пенсиониране, още повече като се има предвид, че тези средства при равни други условия биха били още по-малки по размер вследствие на по-късия осигурителен стаж. По-скоро именно те би следвало да бъдат лишени от тези средства, след като не са изпълнили изискванията за придобиване на такава пенсия. Второ, ако с натрупаните средства в индивидуалната партида не може да се гарантира на бенефициента професионална пенсия за ранно пенсиониране с размер по-голям от 20 на сто от социалната пенсия за старост, тогава следва да влезе в сила ал. 2 на чл. 131, според която в такива случаи сумата се изплаща еднократно или разсрочено при придобиване на правото.

Аргументи в подкрепа на цитираните по-горе становища се търсят и в текста на ал. 4 на §4. Както вече изяснихме, с тази клауза се разпорежда натрупаните средства в ППФ да се прехвърлят във фонд „Пенсии” на ДОО в случаите, когато заинтересованите лица са упражнили правото си на пенсия по реда на §4, т. е. само и единствено в тези случаи. Следователно, когато едно лице реши да се възползва от правото си на професионална пенсия за ранно пенсиониране, преди да упражни правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, то би следвало да получи тази възможност. Според нас посочената алинея не поставя законови пречки за това.

Втората група обхваща лицата, които към датата на пенсионирането си са изпълнили само изискванията на §4, като са се пенсионирали на по-ниска възраст. На това основание тяхното осигуряване е било прекратено и те са били освободени от работа. В този случай съгласно разпоредбата на ал. 4 на §4 средствата, натрупани в индивидуалните им партиди на съответния ППФ, са били прехвърлени във фонд „Пенсии” на ДОО, като по този начин те са се лишили от правото си да се възползват от тях под една или друга форма. Нещо повече, пенсията за осигурителен стаж и възраст, която им е била отпусната от НОИ, при равни други условия следва да е по-ниска по размер от същата по вид пенсия, която би им била определена по реда на чл. 68 и която тези лица биха получавали след упражняване на правото на професионална пенсия за ранно пенсиониране.

И ако има място за някакъв юридически спор, той може да бъде относно правото на тази група лица на професионална пенсия за ранно пенсиониране. Без да се впускаме в подробности, ще отбележим, че разпоредбите на §4 не са достатъчно пълни, за да се извлече ясен и еднозначен извод за правото (или липсата му) на тази група лица на такава пенсия. Няма правна норма в КСО, която ясно и еднозначно да указва за наличието на, така да се каже, взаимозависимост и алтернативност при придобиване на правото на професионална пенсия за ранно пенсиониране по реда на чл.168 и право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на §4. Сиреч осигуреното лице да придобие право на пенсия съгласно §4 само ако се откаже от правото си на професионална пенсия за ранно пенсиониране. Никъде в КСО няма правна фигура, съгласно която концепцията за професионалната пенсия за ранно пенсиониране не е валидна за тези, които се пенсионират по реда на §4 за периода до 31.12.2009 г. А по пътя на тълкуването на клаузите на този параграф да се стига до такъв извод е неблагодарна работа, особено като се има предвид, че става дума за изключително важен въпрос като правото на придобиване на професионална пенсия за ранно пенсиониране.

Независимо от спорния характер на третирания проблем ще насочим вниманието на читателите към две алинеи от §4. Твърде комплицирано в разглеждания контекст е положението на лицата, на които е отпусната пенсия за трудова злополука или професионална болест по реда на ал. 5 на §4. От една страна, ако се съблюдава логиката, която се провижда на някои лица в разпоредбите на §4, бенефициентите на такава пенсия не би следвало да имат право на професионална пенсия за ранно пенсиониране. От друга страна обаче, те са изключени от действието на разпоредбата на ал. 4 на същия параграф за прехвърляне на средствата от осигурителните им партиди във фонд „Пенсии” на ДОО в случаите, когато упражнят правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Такова право съгласно ал. 5 те придобиват при навършване на 45-годишна възраст. Но тогава възниква въпросът каква е „съдбата” на техните средства, след като няма законово основание те да бъдат прехвърлени във фонд „Пенсии”, а самите осигурителни партиди в този случай следва да бъдат закрити? Ако например, понастоящем едно лице на възраст между 37 и 45 г. поиска да му бъде отпусната професионалнална пенсия за ранно пенсиониране, отговорът ще бъде ли положителен?

Въпросът стои открит. Очевидно вариантите са два. Първо, тази алинея да бъде „приобщена” към останалите алинеи на този параграф. Второ, на заинтересованите лица да бъде отпусната професионална пенсия за ранно пенсиониране, начиная от осмата година преди придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, т. е. при навършване на 37-годишна възраст.

Ще се спрем и на ал. 3 на §4. В контекста на разглежданата материя, както вече посочихме, лицата, които имат 10 години осигурителен стаж по реда на чл. 104, ал. 3, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на 45 години, но само ако трудовият им договор е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 от Кодекса на труда. Тяхното положение е сходно на това на лицата по чл. 69, за които стана дума по-горе при описанието на втория проблем. Освобождаването им от работа също се извършва на принципа „тук и сега” безотносително към тяхната възраст. И по силата на провежданата досега в практиката логика те са били лишавани от правото си на професионална пенсия за ранно пенсиониране. Но големият парадокс в контекста на разглеждания проблем се крие в посочените основания за освобождаване от работа – при закриване на предприятието, както и при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата. По ирония на съдбата точно тези са едни от главните основания за получаване на такива пенсии в страните от Европейския съюз (ЕС), в които системите за ранно пенсиониране са силно развити. В нашето законодателство, оказва се, това положение е точно обратното, изхождайки от посочените по-горе тълкувания.

С други думи, парадоксът е твърде голям от гледна точка на ситуацията към днешния момент. Отговорът за това положение може да се търси според нас както в значителните законодателни пропуски, така и в тоталната липса на информация у заинтересованите лица относно различните възможности за упражняване на техните права за пенсиониране и най- вече правото им на получаване на професионална пенсия за ранно пенсиониране. Този вид пенсия има специфичен характер, представлява нещо ново за пенсионната система в нашата страна и е очевидно, че огромна част от работещите при условията на първа и втора категория труд, които са обект на този тип пенсионно осигуряване, не са запознати с неговата цел, особеностите му и възможностите, които то предоставя при изпълнение на съответните критерии. С голяма степен на увереност може да се твърди, че концепцията за професионалната пенсия за ранно пенсиониране е останала неразбрана от заинтересованите лица от огромната маса от населението.

Четвъртият проблем произтича от разпоредбата на чл. 172 в контекста на изискванията на чл 168 относно необходимия минимален осигурителен стаж. В съответствие с тази разпоредба осигуреното в ППФ лице има право да изтегли еднократно или да прехвърли в универсален пенсионен фонд набраните средства по индивидуалната си партида в случаите, когато към момента на пенсионирането си не е придобило право на професионална пенсия за ранно пенсиониране при условията на чл. 168.

Тук очевидно става дума за пенсиониране по реда на част първа от КСО. Втората предпоставка е свързана с обстоятелството, че осигуреното лице явно не е било в състояние до навършването на възрастта за пенсиониране да натрупа изискуемия се минимум осигурителен стаж по условията на първа и/или втора категория труд и поради това не е могло да придобие право на пенсия съобразно цитирания многократно §4. В този случай лицето има право да изтегли еднократно средствата си, натрупани по индивидуалната му партида в съответния ППФ, или пък да ги прехвърли в универсален пенсионен фонд. И точно тук се крие голям парадокс, който се изразява в неравнопоставеността на двете групи, осигурени в професионалния пенсионен фонд – от една страна, това са лицата, които са придобили право на професионална пенсия за ранно пенсиониране, и, от друга, тези, които не са придобили това право.

Първата група лица не могат да изтеглят еднократно средствата си или да ги прехвърлят в универсален фонд, могат да ги получават само под формата на професионална пенсия за ранно пенсиониране. Но досегашният опит показва, че в светлината на действие на §4 тази група фактически не съществува. На практика това са лицата, които са се пенсионирали по реда на §4 и чиито средства от индивидуалните им партиди в ППФ по силата на злополучната му алинея 4 са били прехвърлени във фонд „Пенсии” на ДОО, управляван от НОИ. По този начин тези, които са работили 10 и повече, респективно 15 и повече години, съответно по първа и/или втора категория труд, и са се пенсионирали по „облекчените условия”, плод на пенсионното законодателство, са били третирани по неприемлив начин за това си „деяние” с лишаване от средствата, натрупани в осигурителните им партиди. Това, че те са придобили право да се пенсионират по реда на част първа от КСО на по-ниска възраст, едва ли може да се счита за адекватна (а и правомерна) компенсация.

Втората група лица не могат да придобият право на професионална пенсия за ранно пенсиониране, могат само да изтеглят средствата си еднократно или да ги прехвърлят в универсален пенсионен фонд. Но изтегляйки ги, тези лица могат да ги ползват по свое усмотрение, могат и (в по-широкия контекст на материята, която разглеждаме) да ги вложат в доброволен пенсионен фонд (или пък в застрахователна компания), откъдето да получават пенсия под формата на анюитет. Това на практика означава, че ролята на ограничението по разпоредбата на чл. 168 относно необходимостта от 10 или 15 години осигурителен стаж по отношение на тези лица се свежда до нула, то се обезличава. Нещо повече, това ограничение практически „работи” в тяхна полза, защото те имат по същество повече опции, когато избират как да използват средствата си, които са изтеглили от индивидуалната си партида. В този смисъл може да се каже, че тази разпоредба „наказва” техните „събратя” от първата група, които са изпълнили изискването за натрупан минимум от 10 или 15 години осигурителен стаж, респективно по първа или втора категория труд.

Струва ни се некоректно това категорично разграничение между двете групи осигурени лица. Не би било нелогично да се очаква, ако тази неравнопоставеност между тях влияе наред с други фактори за отлив на работна сила от секторите и дейностите, където се полага труд от първа и втора категория.

1. Понастоящем не са налице всички онези условия, които да способстват в необходимата степен за реализацията на концепцията за професионалната пенсия за ранно пенсиониране.

2. Причините за това състояние са главно три – първо, сериозните законови недостатъци и вътрешни противоречия на КСО, второ, липсата на тази база на необходимите организационни предпоставки, които да осигуряват безпроблемното функциониране на пенсионната система в тази й част, и, трето, липсата на навременна, еднозначна и точна информация, която да обяснява на осигурените лица правилата и процедурите, по които функционира тази система, условията, при които се предлага професионалната пенсия за ранно пенсиониране, както и конкретните им права на всеки етап от тяхната трудова дейност относно възможностите за получаването й.

1. Необходимо е частта от КСО, третираща материята относно професионалната пенсия за ранно пенсиониране, кардинално да се преработи и допълни. И това трябва да стане колкото е възможно по-скоро, изхождайки от обстоятелството, че буквално всеки месец, всеки ден се пенсионират осигурени лица, работили при условията на първа и втора категория труд, без да имат възможността да се възползуват от правото си на професионална пенсия за ранно пенсиониране.

2. Считаме за уместно да отбележим, че в рамките на тази преработка е целесъобразно да се имат предвид и препоръките на ЕС в третираната област. Както е известно, през последните години не е имало среща на върха в ЕС без проблемите на пенсионното дело да не са били обсъждани. В тази област са публикувани изключително много материали на Европейската комисия и нейните работни органи, особено след срещата на Европейския съвет в Лисабон от 23-24 март 2000 г., но те могат да бъдат предмет на отделно проучване. Тук само ще отбележим, че един от съществените проблеми, който многократно е обсъждан, е свързан с необходимостта от усъвършенствуване на системите за социално-осигурителна защита. И това е особено важно понастоящем, когато „най-голямото предизвикателство, което има дългосрочно значение за съвременните пенсионни системи, е демографското остаряване на населението”. Неслучайно в материалите от срещата в Лисабон се подчертава, че трудовата заетост е най-добрата защита срещу социалната изолация,като се поставя амбициозната цел за достигане на пълна заетост на ниво ЕС. В тази връзка се отбелязва, че една от шестте основни причини за досегашната невисока заетост в страните-членки на ЕС е нарушеното равновесие между различните възрастови групи на населението сред заетите лица, като специално се изтъква твърде ниската заетост на лицата на възраст от 55 до 64 години.

Същевременно се отчита, че така поставените цели не съответствуват на досега използуваните средства за борба с безработицата, каквото е ранното пенсиониране. Пенсионните системи продължават да предлагат съществени стимули за ранно пенсиониране. Продължава разхищаването на работната сила, недоизползуването на работоспособността на лицата в трудоспособна възраст от всички възрастови групи, в т. ч. и от най-високите. Поради това в редица свои становища Еврокомисията препоръчва да се изостави (или основно реформира) концепцията за ранно пенсиониране, като се премине към „активно остаряване” посредством увеличаване на степента на заетост на лицата в горните възрастови групи и повишаване на тяхната социална интеграция. В тази връзка на срещата на върха на страните-членки в Стокхолм през м. март 2001 г. бе поставена конкретна цел за повишаване на заетостта на лицата на възраст от 55 до 64 години, като през 2010 г. тя трябва да достигне 50 на сто, при това съпровождайки се с необходимото обучение на тези лица за повишаване на тяхната квалификация, адекватно заплащане, добри условия на труд. През този период средната възраст, на която лицата напускат полето на труда, трябва да се повиши с 5 години.

Тази идея намери полагащото й се място и в препоръките на Съвета на ЕС относно основните насоки на икономическата политика на страните-членки и ЕС като цяло.

Срещата на върха в Барцелона я доразвива, като препоръчва страните-членки да интензифицират усилията си за предоставяне на лицата от горните възрастови групи повече възможности за оставането им на полето на труда, в т. ч. и чрез законодателно въвеждане на концепцията за непълна пенсия. А групата на високо ниво, създадена по препоръка на Европейската комисия на срещата в Лисабон, за разработване на доклад относно бъдещето на социалната политика в разширения ЕС, направо препоръчва „драстично съкращаване на системите за ранно пенсиониране”.

Неслучайно тук малко по-подробно цитирахме редица документи (но далеч не всичките) на ЕС. Целта е да покажем важността и значението, което се отдава на разисквания от ръководните му органи проблем, предмет на настоящата разработка, както и пътищата, които се препоръчват за неговото решаване.Това бе направено поради три причини: първо, защото демографското положение в нашата страна не е по-различно от това в страните-членки на ЕС, второ, фонд „Пенсии” на ДОО продължава да бъде в перманентен дефицит през последните години, а ранното пенсиониране усилва този ефект, трето, след влизането на РБългария в ЕС ще трябва да се съобразяваме с препоръките на ръководните му органи.

Вече посочихме, че е целесъобразно концепцията за ранното пенсиониране да се изостави в този си вид, в който тя сега съществува, като основно се преразгледа. Тук ще приведем още един аргумент в подкрепа на това мнение.

Понятието „пенсия” за съжаление не е дефинирано в КСО (а би трябвало), но по презумпция в общия случай това е периодично дълготрайно плащане в пари на лице, което се е оттеглило от активен трудов живот, не упражнява повече своята и каквато и да е друга професия в резултат на изчерпана работоспособност поради различни причини: напреднала възраст (остаряване), инвалидност и пр. Тези същностни характеристики, когато става дума за пенсия за осигурителен стаж и възраст, намират формално-юридически израз в КСО с фиксирането на определени изисквания и техните параметри (възраст, сбор на т. нар. точки и пр.). С пенсията се цели да се съхрани до приемливо ниво социалният статус на бенефициента, като замества в определена степен дохода от трудово възнаграждение, който е загубен при оттеглянето му от полето на труда.

Системите за ранно пенсиониране в страните-членки на ЕС са твърде многообразни и сложни, поради което за икономия на място тук няма да ги описваме. Само ще отбележим, че една от най-важните им характеристики по правило е изискването за по-ранно от общоприетото освобождаване от изпълняваната дотогава работа и загуба на трудовото възнаграждение. В най-общия случай това се отнася преди всичко за работа в тежки и вредни условия на труд. С тези пенсии се замества загубеният в резултат на уволнението доход.

В контекста на горните разсъждения какви са същностните характеристики на професионалната пенсия за ранно пенсиониране, регламентирана в КСО?

Това понятие също не е дефинирано в КСО. Но самият израз „ранно пенсиониране” навежда на мисълта, че става дума за преждевременно оттегляне от упражняваната професия. Но в нашия случай не е налице нито оттегляне на лицето от тази и каквато и да е друга професия, нито пък загуба на получаваното трудово възнаграждение. Съгласно законодателството ни то продължава, вече отбелязахме това, да работи на заеманото от него работно място, както и да получава същото трудово възнаграждение. Т. е., не може да става и дума за заместване на някакъв загубен доход.

Тук по-скоро е налице определено допълване, а не заместване, на работната заплата, определен вид „бонус” за отработени 10 или 15 години при условията на първа, респективно втора, категория труд. Този бонус съобразно КСО следва да се получава от бенефициента в течение на 8, съответно 3 години преди навършването на изискуемата се възраст за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. При това без той да напуска работа.

С други думи, бенефициентът ще получава тази пенсия не в периода, когато вече ще се е оттеглил от полето на труда; не тогава, когато ще има най-голяма нужда от нея, за да замести загубения доход от трудовото си възнаграждение. А по време на трудовата си дейност, в продължение на 8, съответно 3 години преди да навърши изискуемата се възраст за получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст, когато се предполага, че ще е достигнал върха на своята професионална и трудова кариера и съответно трудовото му възнаграждение по правило би следвало да е най-високо.

Следвайки същата сюжетна линия, можем да заключим, че съдържанието на понятието „професионална пенсия за ранно пенсиониране”, такова каквото концептуално е заложено в КСО, деформира в определена степен същностните характеристики на понятието „пенсия”, изменя нейното съдържание и би могло да въведе в заблуда дори и специалисти. Ето защо ни се струва, че тази концепция следва да бъде основно реформирана. Необходимо е този вид пенсия да придобие адекватно на наименованието й съдържание. Следва да се предвидят по-гъвкави методи за придобиването й, заинтересованото лице да не губи правата си върху нея независимо за кой етап от неговата професионална и трудова кариера става дума, но да я получава тогава, когато има най-голяма нужда от такъв доход.

По този начин ще се отговори и на препоръките на ЕС да се преустанови недостатъчното използуване на работната сила, нейното разхищаване. Ще се създадат възможности лицето само да избира кога да се оттегли от полето на труда, а борбата с безработицата следва да се води с икономически средства. Фактите, които посочихме по-нагоре в изложението, категорично свидетелствуват, че концепцията за ранно пенсиониране такава, каквато се лансира понастоящем, с нищо не е способствувала за намаляването на тази безработица у нас. Следователно, и в този пункт тя не е изиграла отредената й роля.

3. Необходимо е да се опишат по съответен начин функциите на всички заинтересовани институции в третираната област, техните права и задължения, да се създадат нужните организационни предпоставки за тяхното ефективно взаимодействие с оглед успешното прилагане на концепцията за ранно пенсиониране в една нова усъвършенствана версия. Тук трябва да намерят място и редица казуси, коментирани по-нагоре в изложението, както и нефигуриращи в досегашните клаузи на КСО. Например, как следва да се процедира с паричните средства, натрупани в индивидуалната партида на осигурено лице, когато съобразно настоящите разпоредби то е загубило правото си на професионална пенсия за ранно пенсиониране? Или пък как следва да се постъпи със средствата на лице, което не е потърсило правото си на такава пенсия? При наличието на огромни маси от хора такива случаи обезателно ще има. И те, струва ни се, не могат да бъдат правно регламентирани на ниво подзаконов акт.

4. Особено необходимо е да се организира широка кампания по разясняване на самата концепция за ранно пенсиониране, какъвто и да е нейният конкретен вид, на същностните характеристики на тази пенсия, на правилата за нейното получаване. От особена важност е осигурените лица да разберат, че правото на професионална пенсия за ранно пенсиониране се придобива преди правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а не едновременно с него. Съществуващият информационен дефицит представлява един от основните проблеми в това отношение.

В противен случай в условията на липса на необходимите и достатъчни знания в областта на третираната материя има реална опасност дори след 2009 г., когато ще се преустанови действието на §4, да продължи досегашната практика (доколкото тук-там я има) заинтересованите лица да търсят правото си на професионална пенсия за ранно пенсиониране post factum, т.е., при придобиване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тук особена роля може да играе НОИ, особено в срока на действие на §4, като се има предвид, че немалка част от лицата, получаващи пенсия по този параграф, са имали право и на професионална пенсия за ранно пенсиониране към момента на пенсионирането си. Същевременно с разпространяването на необходимата информация следва да се ангажира и широк кръг от средствата за масово осведомяване, в т. ч. телевизия, радио, вестници, списания, както и всички други институции, които имат отношение към този проблем.

Една нова идея, каквато е ранното пенсиониране в този му формат, може да има успех само ако не е останала чужда, а е достатъчно добре разяснена и възприета като свое дело от заинтересованите лица, от цялата общественост. Само по този начин ще се постигне по-голяма прозрачност и информираност на осигурените за дейността по допълнителното пенсионно осигуряване. Само така пенсионната реформа ще спечели доверието на хората. Само така професионалната пенсия за ранно пенсиониране няма да остане мит, а ще се превърне в действителност.