Застраховане на реколтата: МИЛИОНИ ЛЕВОВЕ ПОД ОТКРИТО НЕБЕ

* Земеделците в районите на Видин и Лом нямат защита от нито една застрахователна компания

Напоследък всяка пролет се повтарят наводненията и градушките, както се повтаря традиционната пролетна обработка на земеделските култури, но това не буди тревога у днешните земеделски стопани, заложили в земята хиляди, дори милиони левове. Напротив, и тази година се възпроизвежда пренебрежението им към застраховането на реколтата.

Преливането на река Дунав , поразила десетки хиляди декари селскостопанска земя в Дунавската равнина, изглежда, не е стреснало стопаните, които за съжаление в районите на Видин и Лом са много бедни и не са застраховали реколтата си в нито една застрахователна компания. Дори и след наводненията те не се обаждат да търсят застрахователна защита. Изобщо след миналогодишните 4 вълни на “потопа” не може да се каже, че земеделците се вълнуват на тема застраховане . И нищо чудно, след като от тази пролет отпада задължителното застраховане на реколтата ,както отпадат и кредитите по ДФ “Земеделие”.

По принцип отговорността, която застрахователите поемат на този пазар, надхвърля това, което се събира като застрахователна премия, а изплатените обезщетения са в големи размери.

Какво показват резултатите за 2005 година

Обикновено за обезщетения се отделят около 70% от събраните премийни приходи по застраховките.

През 2005 година обаче "ДЗИ-Общо застраховане" е изплатило около 2.7 млн. лв. обезщетения, като премийните приходи са 4 млн. лева. Квотата на щети (брутните премийни приходи, отнесени към изплатените обезщетения) е 85 на сто.

В ЗПД "Витоша" брутната квота на щетите за 2005 г. е по- висока от тази за 2004 г. и е 94 процента. Най – пострадали са районите на Стара Загора, Карнобат, Нова Загора , Попово, Русе и В.Търново. И в ЗПАД "Алианц България" брутната квота на щетите е по-висока от тази през 2004 година.

ЗК "Орел" АД е изплатила на земеделските производители и арендатори обезщетения в размер на 1.3 млн. като 400-500 хил.лв. са само от наводненията, премийните приходи на компанията са 1.2 млн.лева. При това положение квотата на щетите е 92 процента. В „HDI застраховане” квотата на щета за 2005 г. е по-висока от тази през 2004 година.

В “HDI – застраховане” квотата на щета за 2005 година е по-висока от тази през 2004 г.

* Тихият бял Дунав се развълнува след 10 април

Наводнения в Югоизточна Европа, предизвикани от топенето на снеговете и проливните дъждове повишиха нивото на река Дунав в целия български участък. В резултат на това и на покачването на нивото на подпочвените води, както и затрудненото вливане на други реки в Дунав, имаше залети земеделски земи, стопански постройки, приземни етажи на къщи и дворове в селата и градовете покрай реката.

Нивото на водата в река Дунав се покачи в районите на Видин, Враца, Монтана, Плевен, В.Търново и Русе. Стотици семейства в крайдунавските градове Никопол, Видин и Лом бяха принудени да напуснат домовете си, след като водите на река Дунав достигнаха рекордни нива за последните 111 години.

Каква бе картината до 18 април, когато нивото на реката бе в пикова ситуация?

На 18 април при град Видин реката достигна ниво 9.71 метра . При Никопол крайбрежният квартал осъмна под вода над метър и двадесет сантиметра и бе евакуиран почти изцяло. Край Русе бе затворено залятото пристанище, критична беше обстановката и край село Оряхово.

Реките Вит, Осъм и Искър излязоха извън коритата си при устията си заради високото ниво на Дунав. Залети бяха селскостопански площи, както и ниските части на някои селища по бреговете им.
Проблемът с избиването на подпочвени води продължи дълго, под вода останаха десетки хиляди декари земеделски площи с ечемик и пшеница.

От 28 април беше отменена третата степен на аварийния план за действие при високи води на река Дунав, като се премина към втора степен, продължи денонощното наблюдение на дигите, но вероятността от поява на подпочвени води, предизвикани от оттеглянето на водата в река Дунав продължаваше.
Останаха нерешените проблеми с отводняването и нанесените щети върху имуществото и земеделската земя.

---

В България се застрахова широка гама от рискове

Предмет на застраховките е реколтата.

Градушка, буря, проливен дъжд, киша и наводнение, пожар на корен, осланяване, измръзване и изтегляне при житните култури - са основните събития, които покриват застрахователите. Това обаче са количествените щети. Качествените се покриват от допълнителен риск - "Покълване на клас" по време на киша, който се предлага единствено в ЗПАД "Алианц България”.

Застраховането на земеделските култури крие висок риск и затова застрахователните компании използват статистиката на ДЗИ за 50 години назад, в която се проследява развитието на риска (т.е. колко градушки е имало през годините, какви премии са събирани, кой риск е погълнал най-много средства и т.н.). В България е по-голям делът на застраховките на есенниците в сравнение с пролетните култури, но по принцип е застрахована по-малко от 20% от обработваемата земя. Сключват се два вида застрахователни договори. Първият е за застраховане на реколтата с времетраене от самото поникване на културата до нейното прибиране, а вторият (годишен) е съобразен с условията на програма САПАРД за новосъздадени трайни насаждения.

Земеделски култури застраховат ЗПАД “ДЗИ - Общо застраховане”, ЗПАД "Алианц България", ЗД "Витоша" АД, ЗПАД "Булстрад", ЗК “Орел” АД, “HDI – застраховане”, ЗК "Български имоти" , ЗАД "Евро Инс", ЗАД “Виктория” и ЗАД “Армеец”

У нас ЗПАД "Алианц България" стартира на застрахователния пазар на земеделските култури още през 1993 г., "ДЗИ - Общо застраховане" АД пък днес има най-голям пазарен дял в този сегмент (35%).

Рисковите фактори обаче и през 2005 г. карат застрахователните дружества да се въздържат от застраховане на земеделските култури.

В общия портфейл на ЗД "Витоша" АД например през 2005 г. те заемат 5%, в ЗПАД "Алианц България" - 2.5%-3%, в ЗПАД "ДЗИ - Общо застраховане" - 10%-12%, в ЗК "Орел" АД 2%– 2.5 процента , “HDI – застраховане” – 10%.

До тази година застраховките се сключваха по задължение – основно от стопаните, които ползват целеви субсидии и нисколихвени кредити от ДФ "Земеделие" и от кредитни институции, и то само до размера на отпуснатия им целеви кредит в кеш както за стратегическите култури (пшеница, царевица и слънчоглед), така и за горива, семена, торове и др. В повечето случаи то водеше до т.нар. подзастраховане (за ниска сума). Съответно при настъпване на застрахователни събития се изплащаха по-ниски обезщетения.

Държавата не насърчава застраховането на реколтата

От пролетта на 2006 г. не е задължително застраховането на реколтата при отпускането на субсидия.

От началото на 2007 г. ДФ “Земеделие” практически ще изчезне и ще се превърне в т.нар. “Разплащателна агенция”, която ще усвоява и разпределя европейските фондове.

Затова според застрахователи най-новото в отрасъла е, че още от 2006 г. във връзка с предстоящото ни приемане в ЕС всички земеделски стопани кандидатстват, като заявяват каква ще бъде културата, която ще отглеждат. Представители на фонда правят оглед и регистрират действително засетите площи. За пролетната кампания, която тече от 23 март т.г., ще бъде отпуснато държавно субсидиране в размер на 10 млн.лева, които ще се разпределят между всички производители по видове земеделски култури. За есенната кампания ( около 12 млн.дка. есенни култури) субсидиите пък ще бъдат 20 млн.лева. Експертите в бизнеса обаче твърдят, че от тази пролет вече не е задължително да бъде застрахована реколтата при отпускането на субсидия от държавата.

Застрахователните суми, които се покриваха от ДФ"Земеделие" до миналата година, бяха твърде ниски

Затова през последните две-три години почти няма застраховки, отговарящи на реалните разходи за отглеждане на определени култури. Всички застраховки се сключваха до сумата на отпуснатите средства от ДФ “Земеделие”, като ставаше дума за суми от порядъка на 8-15 лева на декар.

Например застрахователната сума при пшеницата, която е с най-много субсидии, защото е стратегическа култура през 2005 г. за всички кредитни линии на фонд “Земеделие” е била между 2 и 8 лева на декар. По 2 лв.на декар е била застрахователната сума, по която се правели застраховките по задължителните програми в ЗПАД “Алианц България”; в ЗПАД “ДЗИ-Общо застраховане” максималната застрахователна сума е била 9 лв. ; и по 8 лв. на декар и по трите целеви финансови линии в ЗК “Орел” АД и ЗД “Витоша” АД минималната сума е 10 лв. на декар , “HDI – застраховане” – 9,50 лв на декар за трите целеви финансови линии.

При доброволното застраховане на пшеницата застрахователните суми в ЗПАД “Алианц България” са средно по 60лв. на декар; в ЗПАД “ДЗИ-Общо застраховане” масово застраховките са от порядъка на 10-12 лв. и по-рядко на 40-50 лв. на декар, в ЗК “Орел” АД - 50 лв. на декар, ЗД “Витоша”АД – 60 лв. на декар , в “HDI – застраховане” – 30 лв на декар.

Премиите варират от 3% до 10% от застрахователната сума в зависимост от застрахованата земеделска култура

Най-високи са тарифите по застраховките на зеленчуци, овошки и тютюни, защото са най-рискови.

При пшеницата премиите в процент от застрахователната сума в ЗПАД “ДЗИ-Общо застраховане” са 5%-7%; в ЗПАД “Алианц България” тези застраховки заемат 65% от всички премии по земеделските култури и представляват 7% от застрахователната сума, в ЗК “Орел” АД те са 60% от всички премии по земеделските култури и са около 8%-9% от застрахователната сума , а в “HDI – застраховане” - 60% от всички застраховани земеделски култури.

Застраховането на земеделски култури в последните години е губещо, според повечето застрахователни специалисти

За това съществуват обективни и субективни фактори. Неблагоприятните за селскостопанското производство климатични условия през последните няколко години са един обективен фактор. Субективните са неизпълнението на агротехнически превантивни мерки за отделните култури, използването на семена от предишната им реколта, а не сортови и т.н.

Не на последно място селскостопанското производство зависи пряко от пазара. Няма защитни цени за изкупуване на продукцията, когато са лоши климатичните условия. Тогава производителите работят със загуба поради понижаване на средния добив от декар, съответно поради високата себестойност на продукцията.

В момента търговците изкупуват житото “на зелено” по 200 лв.

(без ДДС) на тон , докато миналата година се изкупуваше по 100-110 лв. на тон. Експертите смятат, че това е много ниска цена и така земеделските стопани не могат да покрият разходите при отглеждането.

Едно съвременно решение на проблемите, които възникват в селското стопанство според д-р Димитър Цолов, директор “Селскостопанско застраховане” в ЗПАД “ДЗИ-Общо застраховане”,е държавата да се намеси и да субсидира около 40 на сто от разходите и да осигури твърда цена от 180 лв.-210 лв. на тон жито.

След приемането ни в ЕС се възлагат големи надежди за отпускане на субсидия за селското стопанство на стойност около 3 млрд.лв. За съжаление, според специалистите, след прилагането на предпазни клаузи, т.е. приемането ни в общността “с уговорка”, тази сума ще намалява.

Първоначално се говореше, че след приемането ни в ЕС ще се субсидира по 6 евро на декар обработваема площ. Затова арендаторите доста усилено започнаха да изкупуват земята. На земеделските производители от 2007 г. ще се отпускат по 20 лв. на декар държавна субсидия в зависимост от отглежданата култура. При отпуснатите субсидии не се говори за задължително застраховане.

Застраховането на селското стопанство трябва отново да бъде задължително - смята д-р Димитър Цолов. По мое лично мнение - твърди той - трябва да се въведе задължително застраховане за основните рискове: градушка, буря, проливен дъжд и пожар. Това ще даде сигурност на селскостопанските производители както и на магистратите от ЕС, че инвестициите им ще бъдат възстановени, ако се появи щета. Застрахователните компании ще акумулират средства, с които адекватно ще се обезщетяват изпадналите в нужда стопани, а сформираният по-голям портфейл от застраховки ще намали цената на предлаганата услуга.

Как е решен проблемът в напредналите държави

В Европа обикновено между 40 и 65 процента от себестойността на произведената продукция се субсидира от държавата, а при износ на стоката тази субсидия се покачва.

В някои страни като Япония, Швеция, Канада, САЩ, Мексико, Бразилия и Испания правителствата участват съвместно с частния застрахователен сектор в програми за решаване на проблема с катастрофичните събития. Във Франция например дотациите от държавата достигат до 60% от разходите за производство на земеделските култури. Затова стопаните в тези държави сами се застраховат. В една съседна Гърция например застраховането на земеделските култури е задължително при отпускане на субсидии чрез европейските фондове.

В САЩ има многорискова ( по седем риска) застраховка в зависимост от това къде се намира земеделската култура териториално. В Южните щати държавата субсидира до 75% от тази застраховка, а останалите 25 на сто се покриват от фермера.

 

ДЪРЖАВАТА ИЗРАЗХОДВА ПАРИТЕ БЕЗ ДА ПОЧИСТИ РЕЧНИТЕ КОРИТА ОТ НАВОДНЕНИЯТА ПРЕЗ 2005 -

СМЯТАТ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ

 

Д-р Димитър Цолов, директор "Селскостопанско застраховане" в ЗПАД “ДЗИ – Общо застраховане”

За природни бедствия в началото на 2006 година не може да се говори. Според мен това са обичайните валежи през февруари и март.Това, че държавата в лицето на Министерството по бедствия и аварии не си е свършила работата през 2005 г., когато имаше действителен потоп въпреки отпуснатите пари за почистване на речните корита и за подновяване на дигите, е факт и не може да се говори за извънредна ситуация. И до днес язовирите в страната са препълнени и никой не ги изпуска, а реките са затлачени с дървета и други отпадъци. Друг е въпросът за преливането на река Дунав, която заля стотици декари селскостопанска земя в Дунавската равнина. За съжаление в районите на Видин и Лом земеделските стопани са много бедни и не са си направили никакви застраховки в нито една застрахователна компания.Дори сега след наводненията те не се обаждат да търсят застрахователна защита. Изобщо след миналогодишните 4 вълни на потопа не може да се каже, че земеделците се вълнуват и няма повишено търсене на застраховки.

Нямам впечатление, че проливните дъждове през февруари и март са повлияли отрицателно на земеделските култури, а напротив. До 10 март нямаше никакво развитие на есенниците, а след дъждовете на 12-13 март те започнаха да се развиват – например пшеницата е в превъзходно състояние.

През тази година много по-страшно беше измръзването на земеделските култури от 21 до 27 януари и то направи много бели по есенните култури - на рапицата и ечемика. Пшеницата, която беше застрахована почти не е засегната, като се изключат единичните случаи в ливади от 100-200 декара.

Общите щети от прелелите реки и измръзване на културите от началото на годината до сега се оценяват в нашата компания на около 400-500 хил. лева. Засегнати са районите на Хасково, Бургаския район, Ямболско, Варненския район около река Камчия. В тези райони стопаните имат застраховки с покритие и за риска наводнение.

Нашата компания не прави презастраховане на този пазар, тъй като презастрахователите обикновено искат големи премии над 10% от премийния ни приход на българската компания. Освен това те изплащат обезщетения при над 100%-110% квота на щети, като има и самоучастие. Ако всички селскостопански застраховки се правят само от една компания, тогава би било правилно да се прави и презастраховане.

След като държавата декларира открито, че ще обезщети стопаните след природни бедствия, какъв интерес биха имали те да застраховат реколтата? Според мен това не е правилно, защото според мен държавата няма функциите на Червения кръст. Тя е нужна на хората да им помага да работят, да произвеждат и да продават продукцията си. Така че държавата с тези си действия пречи на застрахователния бизнес. Помага донякъде на бедстващите, но това не е реална помощ. Би трябвало да им помага през процеса на производството и изкупуването на произведената продукция.

 

Драган Драганов,директор “Селскостопанско застраховане” в ЗД “Витоша” АД

Трябва да се направи разграничение между наводнение, което представлява излизане от коритата на реки и язовири или спукване на стени и диги от тях и преовлажняването на почвата , без дори да има водонепропусклив почвен слой /киша/. Именно кишата е в много по – голяма степен утежняващ риск, отколкото наводнението.

Не очаквам завишен интерес на земеделски производители без застраховка оттук нататък за покрития от рискове, непроявили се до момента, като градушка, буря и пожар.

Има немалко обаждания от застраховани през настоящата година. Пораженията в Старозагорско, в района на Нова Загора, Карнобат и Русе са значителни. Средната стойност на засегнатите житни култури е 20 – 25лв.

На по-тежките глинести и черноземни почви преовлажняването предизвика изтегляне и измръзване на житните култури в гореизброените райони.

Естествено, Министерството по бедствия и аварии би трябвало да поема ангажимента в създаването, реконструирането, възстановяването на предпазни и комуникативни съоръжения, но основният дял в обезщетенията трябва да имат застрахователните компании, като с това драстично ще се увеличи застрахователният обхват.

След влизането ни в ЕС и свързаното с това очаквано субсидиране в размер на 60%-65% от себестойността на произвежданата селскостопанска продукция трябва да има задължително застраховане, до момента в който застрахователният обхват е достигнал оптимални параметри и производителите осъзнаят необходимостта от доброволна застрахователна защита.

 

Светла Маркова, директор “Селскостопанско застраховане” в ЗПАД “Алианц България”

Преовлажнената почва вследствие миналогодишните валежи е една предпоставка за неблагоприятно развитие на културите и през тази година. През тази пролет имаме отделни засегнати райони с житни култури. Трудно се обработва почвата за пролетните култури, закъснява тяхната сеитба. Освен това има и измръзнали земеделски култури – ечемик и рапица, по-малко пшеница, но това са частични случаи в Североизточна България в района на Разград, Добрич, Силистра, Айтос.

Смятам, че щетите през 2005 година не са в резултат толкова на наводненията, а на проливните дъждове, придружени с градушки.

Най-големи за нашата компания бяха щетите на интензивните култури (тютюни, зеленчуци) за района на Стара Загора, като са изплатени над 850 хил.лева. Много тежко беше положението и в района на Русе, гр.Бяла, където щетите са за над 300 хил.лева.

Застраховането на реколтата не е печеливша дейност. Дори след миналогодишните наводнения няма раздвижване на този пазар, хората бързо забравят за сполетялото ги бедствие.

Министерството на земеделието за наводнените райони през 2005 г. разпределя чрез фонд “Земеделие” по 10 лева на декар обезщетение. За последните наводнения от тази пролет също са разпределени около 1 млн.лв. за засегнатите земеделски култури.

 

Станимир Няголов, главен експерт “Общо застраховане” в ЗК “Орел” АД

В някои селища на Северна България в района между градовете Плевен и Левски вследствие пороищата през м.март има хиляди декари в землищата, които в момента са езера.

Тази година беше характерна и с много ниски температури между 22 и 30 януари и през м. февруари, когато температурите паднаха до минус 20-22 градуса под нулата. Така по-чувствителните земеделски култури загинаха. Констатирахме много големи площи с ечемик от застрахованите, които са измръзнали. Има също така площи със застрахована зимна рапица, която измръзна в региона на Ямбол, в Провадийския регион и в района на Добруджа. Част от пшеницата, засята късно, също е измръзнала в отделни участъци, но все пак при нея няма големи поражения. При пшеницата по-скоро имаше наводнение и киша като рискове. Последните големи дъждове от 9-13 март повишиха нивото на подпочвените води и се получи т.нар. “окачена влага” и големи езера върху засетите площи. Най-изявени са те в района на с. Венец край Карнобат – земи, които се обработват от Винпром „Карнобат” и в които не може да се влезе, за да се оценят щетите. От дъждовете имаше проявление и на рисковете “извличане и изнасяне” в Добруджа, в Карнобатския и Провадийския регион, в района на Ямбол. В Централна Северна България няма измръзване на земеделски култури.Основните щети от измръзване и проливни дъждове бяха в земите от Варна на запад до района на Попово и Търговище, както и в южната част на Русенския регион. Предварителните ни оценки към м. март сочат щети от всички изброени рискове от порядъка на 300 хил.лева.

Бих казал, че след миналогодишните проявления на природата хората започнаха да се интересуват от риска “наводнение и киша”. В момента има интерес този риск да се предложи и за пролетните култури – ечемик, слънчоглед и царевица.

Не бих казал, че срещаме подкрепа от страна на държавата, напротив, ние поемаме ангажиментите й, когато се изпускат язовири в речните корита и реките излизат от бреговете си и заливат обработваема земя.Това е много неприятно за нас, защото трябва да обясняваме на застрахованите стопани, че причините не са в пороите, а в изпускането на някой язовир.Да не говорим, че много от каналите са задръстени от дървета и храсти и след някоя висока водна стена може да се разлее върху земеделските култури и да причини повредите, които ние изплащаме като обезщетения.

 

Детелина Живкова, ръководител направление “Селскостопанско застраховане” в “HDI -Застраховане”

Настъпилите щети по земеделски култури през 2006 година до месец април са основно от ниските температури, регистрирани в края на месец януари и средата на месец февруари. Част от площите, засети с ечемик, който е значително чувствителен на ниските температури, ще бъдат разорани и засети отново с други култури. Повредите по пшеницата са незначителни. Има загуби на реколта, причинени от наводнения, там, където посевите са в близост до реки, както и частични извличания на житни култури вследствие на проливните дъждове. Това се наблюдава в района на Плевен, Ямбол, Стара Загора, Каварна, Добрич. Значителните валежи се отразяват негативно на пролетната сеитба, която няма да приключи в най-подходящия за културите срок.

Голяма част от земеделските производители приключиха 2005 година на загуба от производството на хлебно зърно. Липсата на средства е и основна причина за намаляващия интерес към застраховане. Вече отпадна и задължителният елемент за застраховка, изискван от ДФ “Земеделие”. Очаква се през 2006 година много голям брой земеделски производители да се окажат без застрахователна защита, която при природните бедствия е единствен начин за получаване на средства срещу загубите.

При съществуващата пазарна икономика застраховката като задължителен елемент трудно може да се наложи, тъй като тя се калкулира в разходната част при производството и оскъпява още повече произведената селскостопанска продукция и повишава нейната себестойност. Подпомагането в рамките на Европейския съюз в първите години ще бъде 25% от реалната помощ, която получават старите страни-членки. Това прави нашето производство не особено конкурентно. Това , което може да бъде получено като помощ от нашата държава и което се обсъжда и в някои страни от Европейския съюз, е държавата да отпусне средства за застраховане. По този начин земеделските производители ще имат осигурена застрахователна защита, а застрахователите ще обезщетяват нанесените загуби от природните бедствия, вместо всяка година да се чакат пари от държавата. Това може да се направи ако не за всички отглеждани култури, то поне за стратегически важните за България такива и най-вече за производството на пшеница.

ТЕМАТА РАЗРАБОТИ ИЛЕАНА СТОЯНОВА