Готовността на застрахователния пазар за прилагане на Кодекса за застраховането

Кодексът за застраховането има за цел да постави на качествено нова основа застрахователното право в Република България. Доколко той е постигнал задачата си е дискусионен въпрос предвид динамичното развитите на застрахователния сектор и застрахователното право и предвид изключителните обстоятелства, при които стана неговото разработване и приемане. Независимо от критиките, които могат основателно да се отправят към новоприетия закон, безспорно е, че той създаде нова и по-усъвършенствана нормативна уредба на застраховането като утвърди достиженията на Закона за застраховането и Търговския закон и ги доразви при съобразяване на концепциите на правото на Европейския съюз и в съответствие принципите за защита интересите на потребителите и за утвърждаване на стабилен, прозрачен и ефективен застрахователен пазар.

Доколко този пазар е готов за прилагане на разпоредбите на новия нормативен акт е въпрос, колкото интригуващ толкова и съдбоносен, защото от отговора му зависи съдбата на българската застрахователна индустрия в условията на Европейското икономическо пространство, което е въпрос на близка перспектива. Точният отговор на този въпрос е много амбициозна задача, с която ако ми позволите няма да се нагърбя еднолично, защото липсва подробно статистическо изследване с участието на всички страни в този процес. Ето защо в настоящото изложение ще се заема с това да поставя някои уточняващи въпроси и да споделя наблюдения от позицията на служител в надзорната институция, които да допринесат за изясняване на основната тема в хода на една, надявам се плодотворна дискусия.

Първият и основен въпрос, който по моя преценка всеки от нас от гледна точка на мястото си в застрахователната система е важно да обсъди, е за какво застраховане става дума в Кодекса за застраховането. Смея да твърдя, че кодексът утвърждава застраховането, в центъра на което е потребителят на застрахователната услуга. Тази концепция стои в основата на договорното застрахователно право, в което се доразвиха правилата за потребителската информация, проведоха се разпоредби които да ограничат възможността за формално и немотивирано прекратяване на застрахователните договори, съответно за откази за плащане на застрахователно обезщетение. Предвидиха се срокове и процедури за произнасяне на застрахователя и изобщо се утвърди идеята за предвидимост и прозрачност на неговото поведение с оглед основното право на потребителя за информиран избор. В тази връзка основното предизвикателство е дали застрахователният пазар ще успее да отговори на изискването за бързо и точно уреждане на застрахователните претенции. Притеснения будят предложения за въвеждане на формализирано доказателствено начало, каквито се подадени в започналата процедура по изменение и допълнение на КЗ, както и споделените опасения от страна на отделни застрахователи от въвеждането на бързо производство по граждански дела във връзка с обезщетения за вреди от престъпления, установени с влязла в сила присъда. В този контекст предвид засилените потребителски права на ново равнище се поставя и въпросът за управление на риска, който следва да включва значително по-усъвършенствани правила за подбор и преценка на клиентите в процеса на сключване на застрахователните договори, което да се отрази както в отхвърлянето на лицата с установена склонност към застрахователни измами, така и към адекватно ценообразуване с оглед на реалния риск който представляват лицата, които имат действителни интереси от застраховане. Казаното по-горе следва да се отрази преди всичко на мрежата от агенти, които са многобройни, но със съмнителна квалификация и които в съответствие с изискванията на кодекса следва да преминат специално обучение и изпит при застрахователните. Наред с това интерес представлява въпросът дали застрахователната общност ще се възползва от възможността да изгради информационни системи за предотвратяване на застрахователни измами, за целите на които се допуска разкриването и на информация, която представлява застрахователна тайна.

Следващият важен въпрос е дава ли си сметка застрахователният пазар за концепцията за ценообразуването, заложена в Кодекса за застраховането и отърсил ли се е той от стремежа за осигуряване на законови гаранции за непазарно определяне на цени. Почти единодушната позиция срещу премахването на минималните застрахователни премии по задължителните застраховки, изразена в процедурата по приемане на Кодекса за застраховането и последвалото намаляване на застрахователната премия в кампанията по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите създава известна загриженост по този показател. Това наблюдение от своя страна е предпоставка за засилено внимание от страна на надзора към спазване на изискванията за граница на платежоспособност и гаранционен капитал, които бяха увеличени с новоприетия закон. Към настоящия момент няма индикации, че увеличените изисквания към капитала и собствените средства на застрахователите няма да бъдат спазени. Налице е и достатъчен срок до края на настоящата година за привеждане в съответствие с изискванията за увеличаване на минималния гаранционен капитал.

На следващо място по моя преценка е полезно да се обсъди готовността на пазара за новите отговорности, които Кодексът за застраховането възложи върху структурите на самите застрахователи и върху други лица извън системата на държавните органи. С него за първи път бяха уредени изисквания към корпоративното управление, вътрешния контрол, избягването на конфликта на интереси и отговорния актюер. Бяха преутвърдени и развити изискванията към независимия одит на застрахователите. С тази уредба се поставят основите за преминаването от така наречената „конвойна система” при която надзорната власт е съсредоточена в ръцете на държавната институция и тя по правило се намесва във всички аспекти на дейността на стопанските субекти за да установи спазването на законовите изисквания, към система на отговорност, споделена с органите на управлението на дружеството, с отделни категории независими професионалисти, като одиторите и независимите актюери, които заедно с държавните институции, позволяват надзорът да се осъществява с много по ниска степен на ненужно вмешателство в търговската дейност. В тази област от прилагането на кодекса предстои разработването на редица подзаконови нормативни актове, както и на вътрешни актове на застрахователите, които ще покажат в най-голяма степен готовността на пазара да отговори на увеличените изисквания за пазарно отговорно поведение. За съжаление още в работата по проекта на Кодекс за застраховането стана ясно, че фигурата на отговорния актюер не може да бъде независима. Това беше ясно декларирано от Българското актюерско дружество, което се аргументира с недостатъчния обем на пазара, който да мотивира създаване на гилдия от актюери, които не са постоянно ангажирани с определен застраховател. Посоченото е съществен недостатък, който се отчита и предполага търсенето на адекватно решение. Предвиденият изпит за придобиване на актюерска правоспособност има за цел да допринесе за създаване на професията на отговорния правоспособен актюер. По отношение на другите изисквания в тази сфера няма обективни пречки за неизпълнение на поставените от закона изисквания.

От особена важност е готовността на пазара да се справи с изискванията към информационната система, които кодексът поставя. Безспорна е необходимостта от съвременни, всеобхватни и продуктивни информационни системи, които да обезпечат както управлението на застрахователите, така и надзорната дейност. Също така не съществуват никакви обективни пречки за тяхното въвеждане и становището на надзора изразявано многократно в дискусиите по съгласуване на кодекса е, че всякакви аргументи за непосилност на разходите за тяхното въвеждане са несъстоятелни и неприемливи за една индустрия, която претендира водещо място в националното стопанство.

На последно, но не и по важност място следва да се обсъди въпросът дава ли си сметка застрахователният пазар за взаимоотношенията с надзора, които следват от новоприетия кодекс. Последните случаи на отнемане на издадени разрешения от миналата 2005 г. за пореден път потвърдиха важността на коректността, пълнотата и точността на подаваната към институцията информация. Готовността за такова равнище на разкриване на информация е в пряка връзка с готовността на пазара да приложи кодекса в аспектите, разгледани по-горе. Правилното пазарно поведение, основано на добре актюерски мотивирана ценова политика, осъществявано в условията на ефективно управление на предприятието и при добре действащ вътрешен контрол и независим одиторски и актюерски надзор, което е обхванато от ефективна информационна система има всичкия потенциал да обуслови нормални и безпроблемни взаимоотношения с надзорната институция, които няма да се отразяват на ефективността на търговската дейност.

Текущата 2006 г. ще даде отговор на много от поставените по-горе въпроси. Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за застраховането поставиха срокове, в рамките на които дейността на поднадзорните лица следва да се приведе в съответствие с неговите изисквания. Някои от тези срокове вече изтекоха, като напр. сроковете за привеждане в съответствие на дейността на застрахователните брокери. Нашите наблюдения показват, че с отделни изключения новите изисквания не поставят пречки за пререгистрацията на застрахователните брокери и че те в своето преобладаващо мнозинство ще успеят да отговорят на изискванията на кодекса. Над 70 на сто от застрахователните брокери подадоха заявления за пререгистрация. С голям интерес в управление застрахователен надзор очакваме края на месец юни, когато на 24-то число ще бъде проведен първият изпит за професионална квалификация на застрахователните брокери и членове на техните управителни органи, който ще покаже готовността на оставащата част от тази категория застрахователни посредници да отговори на изискванията на кодекса. В края на този месец изтича и срокът за приемане и представяне на правилата за уреждане на процедурите по разглеждане на застрахователните претенции, които ще покажат готовността на застрахователите за открито и потребителски ориентирано поведение. Към настоящия момент няма подадени такива правила от застрахователите. В края на годината изтича срокът за представяне на актуализираните програми за дейността на застрахователите, на вътрешните правила за организацията на службата за вътрешен контрол, за разкриване и избягване на конфликт на интереси, за организацията на информационната система и процедурите във връзка с документооборота и счетоводната отчетност както и цялостното привеждане на дейността с останалите изисквания на кодекса.

Безспорно най-голямото предизвикателство представлява планираният процес по прелицензиране на застрахователите по отношение на вида застраховка Всяка отговорност за вреди при използването на сухопътни моторни превозни средства. Тази процедура ще покаже изцяло готовността на застрахователите да се ориентират в новата нормативна среда, да представят съдържателна програма за дейността, която ще разкрие истинските параметри и цели на дейността им по този вид застраховка, както и на средствата за тяхното постигане. В процедурата ще се установи концепцията за ценообразуване посредством представяне на застрахователната тарифа и актюерската обосновка към нея. За сведение към настоящия момент е налице подадено първото заявление за прелицензиране.

В заключение следва да се отбележи, че Кодексът за застраховането като нов етап в развитието на застрахователното законодателство на страната следва да се разглежда в своята динамика. В самия него са заложени механизмите за актуализиране на редица финансови показатели (§ 4 от ДР). Наред с това като част от законодателството на бъдеща държава членка на Европейския съюз Кодексът ще трябва да отразява постоянно развиващото се европейско право в областта на застраховането и ще поставя нови предизвикателства към българския застрахователен пазар.

Николай Петков, началник на отдел „Регулаторна политика” –

 Дирекция „Регулаторна политика и анализи” в управление „Застрахователен надзор” – КФН