Акцент: ПАК СЕ НАПЪНАХМЕ БЕЗ ВРЕМЕ

Една от новините от Брюксел, която витае в публичното пространство, е, че по всяка вероятност, ако страната ни бъде приета в Европейския съюз от 1.01.2007 г., Еврокомисията в областта на автомобилното застраховане ще наложи мониторинг на българските застрахователни компании. Това ще бъде в резултат на неизпълнението на задължението на България да обедини в единна двете досега съществуващи застраховки “Гражданска отговорност на автомобила”(за България) и “Зелена карта”

( за държавите-членки на Съвета на Бюрата). И защо? Защото, без да ни питат, пак се напънахме без време и някакви дълги езици били търкулнали слухове до ушите на еврокомисарите, че обявената преди време цифра от 97-процента застраховани по задължителната “Гражданска отговорност на автомобила” била измислена от нашите надзорници и не била реалистична. Кой крив, кой прав – историята мълчи.

Друга не особено весела новина, която става известна, е, че пасивите на фалиралата застрахователна компания «Хилдън» (прословутата «Юпитер», която завлече хиляди свои застраховани) ще бъдат поети от членовете на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи ( НББАЗ), що се касае до задълженията й към бюрото «Зелена карта» . Това бе отговорът на говорителя на КФН проф. Милчо Стоименов на въпрос на в. «Застраховател прес» на редовния брифинг с журналисти на 19 юли т.г. в Комисията за финансов надзор.

За втората компания, обявена в ликвидация, МЗК «Европа», пък остава неизяснен въпросът откъде ще си получат обезщетенията 509-те българи, имали наивността да доверят застраховането си в нейни ръце. Освен към тях компанията е със задължения и по договорите за презастраховане, както и по регресни вземания към други застрахователи, но според проф. Стоименов в КФН нямат точната им стойност. Надзорът е поискал от съда обявяване на МЗК «Европа» в несъстоятелност, а също така и назначаване на синдик, който да оцени активите на компанията. След обявяването на съдебното решение за несъстоятелността на компанията синдикът «ще сложи на масата» останалото от недвижимото имущество и др. активи и кои са страните, имащи право да си получат вземанията. Ако накрая остане известна сума след продажбата на активите, хората ще си получат обезщетенията, ако ли пък не – ще пият една студена вода.

След една такава постановка моят логичен въпрос е: «Къде спа КФН преди две години, когато назначеният от същата институция квестор Софрони Атанасов, вместо да я оздрави, яде, пи и се весели, организира пресконференции из страната, хрантути журналистите, за да клакьорстват колко велик българин е, за сметка на хорските застраховки. Защо надзорът допусна този самозванец да дооглозга остатъците, защо?»

Може би с тази презумпция, а и за да отговори на предписаното в Кодекса за застраховане, на свое заседание от 19 юли 2006 г. Комисията за финансов надзор е приела на първо четене проект на Наредба за изискванията към организацията и дейността на службата за вътрешен контрол на застрахователя и на лицата, включени в застрахователна група.

Такива служби се създават за първи път сега, когато кодексът въведе изискването всеки застраховател да създаде специализирана служба за вътрешен контрол, която да подпомага органите на управление на застрахователя при вземане на решения във връзка с дейността и да следи за тяхното изпълнение.Новата структура ще има широки права, защото е независима от управленското тяло. Ръководителят й ще трябва да има както голям професионален опит в застраховането, така и да бъде с ненакърнена морална репутация. Той няма право да съвместява други длъжности, но може да заема същата длъжност в повече от един застраховател в рамките на застрахователната група.

В съответствие с разпоредбите на новия документ всеки застраховател трябва да приеме вътрешни правила за организацията и дейността на службата, които да представи в комисията. Застрахователите са длъжни да приведат дейността си в съответствие с изискванията на тази наредба в срок до 31.12.2006 г.

Заместник-председателят и ръководещ Управление “Застраховане” в КФН трябва да оценява организацията на тази структура и да подпомага службите за вътрешен контрол.

Проектът на наредба ще бъде изпратен за мнения и препоръки до всички заинтересовани страни и  ще се публикува на интернет страницата на Комисията за финансов надзор.

Друг нормативен документ, касаещ застраховането и здравното осигуряване е приетата на второ четене Наредба за изискванията към счетоводната отчетност на застрахователите, за формата и съдържанието на отчетите, справките, докладите и приложенията по чл. 99, ал. 1 от Кодекса за застраховането и за формата и съдържанието на годишния финансов отчет на здравноосигурителните дружества.

С този документ се определя формата и съдържанието на годишния отчет на здравносигурителните дружества. Целта е да се постигне съпоставимост между отчетите на застрахователните дружества и здравноосигурителните дружества, както и да се осигурява информация за извършване на надзор над дейността им. С нейна помощ се въвеждат правила за оценка на активите на застрахователите и на здравноосигурителните дружества и се систематизират изискванията за предоставяне на статистическа информация. На отчет подлежи цялостната дейност на застрахователните и здравноосигурителните дружества, работещи в страната със седалище в България , както и дейността на територията на други държави, извършвана от наши застрахователни и здравноосигурителни дружества. Отчет ще предоставят и чужди застрахователи, извършващи дейност чрез клонове у нас съгласно Търговския закон.

Илеана Стоянова