Застрахователно дружество, чието седалище е в някоя от държавите членки и е получило разрешение за извършване на застрахователна дейност в съответствие с действащото там законодателство, може да извършва в България дейността, за която му е издадено разрешението при условията на правото на установяване или свободата на предоставяне на услуги.

Извършването на застрахователна дейност при условията на правото на установяване означава съответният застраховател от държава членка да създаде клон на територията на България, но по една значително облекчена в сравнение със сега действащата процедура. Застрахователят следва първо да уведоми компетентния орган, осъществяващ застрахователен надзор в държавата членка по седалището си относно намерението си да осъществява дейност в България. Уведомлението на застрахователя следва да е придружено от определени документи /програма за дейността, включваща информация за видовете застраховки, по които застрахователят ще извършва дейност в България, организационната структура на клона, както и данни за упълномощения представител, който ще представлява клона/. В случай че застрахователят възнамерява да предлага в България застраховка “Гражданска отговорност във връзка с притежаването и използването на моторни превозни средства”, той трябва да бъде и член на българския Гаранционен фонд и на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи.

Компетентният орган от държавата членка уведомява КФН относно застрахователя, който възнамерява да създаде клон в България. КФН от своя страна следва да уведоми застрахователя за получената информация в двумесечен срок от получаването й. В този двумесечен срок, ако е необходимо, КФН предоставя на съответния компетентен орган на държавата членка по седалището на застрахователя информация за условията, при които се извършва застрахователна дейност в България, с оглед защитата интересите на потребителите на застрахователни услуги.

Застрахователят може да създаде клон и да започне да извършва дейност на територията на България след получаване на уведомление от КФН, че е информирана от компетентния орган на държавата членка за намерението на застрахователя да осъществява дейност в България. Застрахователят може да създаде клон и да започне да извършва дейност на територията на България и ако в двумесечния срок не получи уведомление от страна на КФН при условията на т. нар. мълчаливо съгласие.

Посочената процедура ще даде възможност на застрахователите от държавите членки да създават свои клонове в България при много по-облекчени условия без необходимост от спазване на процедура по лицензиране съгласно българския закон.

Извършването на застрахователна дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги означава, че съответният застраховател от държава членка ще осъществява дейност, без да създава клон в България. Той може да започне да извършва дейност от датата, на която е уведомен от съответния компетентен орган на държавата членка по седалището си, че на КФН е предоставена информация относно рисковете, които застрахователят възнамерява да покрива в България, видовете застраховки, по които има право да извършва дейност в държавата членка по седалището си, както и удостоверение, че разполага със собствени средства за покриване на граница на платежоспособност и гаранционния капитал. Това на практика предоставя възможност за извършване на застрахователна дейност от застрахователи от държавите членки без каквито и да било процедури по издаване на разрешения или необходимост от регистриране на клон съгласно българското законодателство.

Посочените по-горе основни принципи на право на установяване и свободно предоставяне на услуги в рамките на общността се основават на доверието между държавите членки, като всеки надзорен орган приема преценката, извършена от друг надзорен орган при даването на разрешение за извършване на застрахователна дейност в държава членка. По този начин не се налага отново да се провежда лицензионна процедура и да се проверяват документите, послужили при лицензирането в държавата членка по седалището на застрахователя. При прилагането на тези принципи се залага изключително много на взаимодействието, сътрудничеството и обмена на информация между надзорните органи в различните държави членки.

Също така, законодателствата на държавите членки предоставят правомощия на надзорните органи да извършват конкретна преценка при получаване на уведомление от застраховател, лицензиран в съответната държава, че желае да осъществява дейност в друга държава членка. Тази преценка включва и възможност да не се уведоми съответният компетентен орган в държавата членка, където застрахователят желае да осъществява дейност за това свое намерение, когато финансовото състояние на застрахователя или други, посочени в закон условия, не позволяват извършването на тази дейност. По този начин на надзорните органи се възлага една възпираща функция, чрез което се цели да не допуска на застрахователния пазар на друга държава членка субект, който би могъл да окаже по някакъв начин неблагоприятно въздействие върху състоянието на този пазар.

Без съмнение облекчените условия за започване на застрахователна дейност в България не означават липса на каквито и да било изисквания към дейността на застрахователите от държави членки. На първо място тези застрахователи имат определени задължения по отношение предоставянето на информация /предоставяне в КФН и публикуване на български език в България на всички документи и информация в сроковете, в които застрахователят ги публикува в държавата членка по седалището си, както и публикуване на друга информация, изисквана съгласно действащото българско законодателство в областта на застраховането/.

Специфични изисквания има по отношение на тези застрахователи от държави членки, които предлагат в България застраховка “Гражданска отговорност във връзка с притежаването и използването на моторни превозни средства” - те са длъжни да членуват в Националното бюро на българските автомобилни застрахователи българския и да участват във финансирането на Гаранционния фонд. Онези от тях, които не осъществяват дейност чрез клон, следва да назначават лице с постоянен адрес или седалище в България, което да ги представлява в отношенията със застраховани или увредени лица, които пребивават или имат седалище в България.

Като цяло застрахователният надзор върху застраховател от държава членка, осъществяващ дейност в България при условията на правото на установяване или свободата на предоставяне на услуги, се извършва от съответния компетентен орган в държавата членка по седалището на застрахователя. В тази връзка в рамките на общността са установени стройни правила за регулярен обмен на информация между надзорните органи в държавите членки, както и за предоставяне на информация по искане на друг надзорен орган извън обичайния обмен на данни.

Описаните по-горе начини за осъществяне на дейност в България на застрахователите от ЕС в пълна степен ще могат да се ползват и от българските застрахователи, които възнамеряват да предлагат застрахователни услуги в държави членки. Тези взаимни облекчения, които си предоставят страните в рамките на общността, означават същевременно изключително голяма отговорност при осъществяване на застрахователния надзор във всяка държава членка. Само по този начин държавите членки ще могат да си гарантират наличието на пазара на финансово стабилни, структурно добре организирани и работещи застрахователи, за които извършването на дейност в друга държава членка няма да доведе до влошаване на цялостното състояние на самия застраховател, нито пък ще има негативни последици за пазара и останалите застрахователи в друга държава членка.

Новите възможности за предоставяне на застрахователни услуги ще открият и нови предизвикателства за българските застрахователи най-вече с оглед тяхната конкурентноспособност спрямо застрахователите от държавите членки, които ще стъпят на нашия пазар. Следва да се мисли и за създаване на условия /както нормативни, така и технологични/ за дистанционни продажби на застрахователни услуги, чрез които да се отговори на все по-високите изисквания на потребителите на тези услуги. Българските застрахователи трябва да се подготвят за новите взаимоотношения, които ще се създадат след присъединяването ни към ЕС, за да намерят своето адекватно място на бъдещия застрахователен пазар у нас и в общността като цяло.