Христо Печеняков, изпълнителен директор на Застрахователна компания “ВИС-2” АД

“Обичам предизвикателствата в работата на застрахователя и защитавам с цената на всичко своите убеждения.” – бр. 14 (31) от 28.07.1995г., стр. 1, 6 и 20

- Вие сте един от известните застрахователи, но все пак малко необичайно ще прозвучи това, че сте дошли във “ВИС-2”, която е доста одумвана. Преди да ви попитам кое ви накара да продължите застрахователната си дейност именно в тази застрахователна компания, да проследите пътя си дотук. Съгласен ли сте?

- Разбира се. На този въпрос мога лесно и спокойно да отговаря, тъй като целият ми съзнателен трудов живот и пътя ми като застраховател са свързани изцяло с Държавния застрахователен институт. Роден съм на 19 ноември 1947 година в София, което значи, че съм на 48 години, зодия скорпион, която ми помага в много случаи, но ми създава и неприятности. Завърших средното си образование в столицата, след отбиването на редовната си военна служба поради тежкото семейно положение нямах възможност да кандидатствам като всеки млад човек редовно и започнах да си търся работа. Това стана през 1968 година. Не мога да кажа, че в застраховането съм попаднал случайно, защото исках да кандидатствам икономика или право. Затова се и ориентирах към такъв вид работа. С помощта на мои близки се свързах с г-н Симеон Дървингов, който доколкото си спомням тогава беше шеф на застрахователно дружество “Тракия”. След кратък разговор той се обади на г-н Атанас Цонков, директор на Софийски градски клон в ДЗИ да прецени, ако ставам и имат възможност да ме вземат за инспектор. И аз съм му много благодарен, че ми гласува доверие в тази ковачница на кадри по това време. Аз и сега твърдя, че който е започвал работа и не е минал през Софийски градски клон, нищо не знае. Г-н Цонков прие не само мен, а и много други млади служители на работа със средно образование. И фактически така се отвори пред мен зелена улица на застраховането. Бях назначен в отдела за имуществено и автомобилно застраховане и така започнах работа от 14 ноември 1968 година от началното стъпало.

Беше ми много интересно, стараех се да науча всичко, имаше възрастни опитни колеги, дългогодишни специалисти, които ни помагаха. Между тях бих споменал покойния вече г-н Рачо Рачев.

- А по-нататък през кои длъжности минахте?

- От 1968 до 1974 година бях, както ви казах, инспектор в Софийски градски клон, където сформирахме първи отдел, започнал работа от 1969 година по така наречената кампанийна регистрация на задължителното застраховане на имуществата на държавните предприятия, една наистина нова работа. През 1974 година бях изтеглен в Централното управление на ДЗИ в дирекция Имуществено застраховане като специалист, където с помощта на застрахователи като г-н Иван Марински, Стоимен Петров и др. започнах да усвоявам тънкостите на застраховането. Междувременно през 1972 година започнах да уча задочно във Висшия финансово-стопански институт “Димитър Ценов” - Свищов, специалност “застрахователно дело”. Бях от последните студенти, които имаха удоволствието да слушат лекциите на проф. Гаврийски, проф. Кацаров и впоследствие от ръководителя на катедрата проф. Христо Драганов. Всички ние от това поколение се считаме за негови ученици. Завърших висшето си образование през 1975 година. От 1974 г. до 1981 г. бях на работа в ЦУ на ДЗИ в дирекция “Имуществено и автомобилно застраховане”. И през 1981 година тогавашният председател на ДЗИ г-н Тома Томов ме повика и ми предложи да поема заместник директорския пост на Софийския градски клон като ресорен на имущественото и автомобилното застраховане на територията на София. Един много горещ пост по това време, тъй като тогава всички тези застраховки набираха скорост, имаше много проблеми за тяхното решаване.

Съгласих се на това предложение и от 1981 година станах зам.-директор на Софийски градски клон.

- Това продължи до?

- До 1985 година, след което по много причини, и главно по ме желание бях освободен, по-точно напуснах.

- Може би са се създали някакви взаимоотношения или не сте се съгласили с нечия политика?

- Мои виждания и начини на работа не допаднаха на някои хора, а и здравословното ми състояние не беше добро. Това се случи през януари 1985 година.

- И останахте без работа, така ли?

- След два месеца отново бях извикан от председателя г-н Томов. Бих искал да вметна нещо много важно за него - почти никой от моите колеги досега не споменават за този период в института, когато той беше ръководител на ДЗИ, бе извършен поврат в работата на института. Тогава беше направена решителна стъпка напред с осъществяването на новаторски идеи и по-нови методи на работа. Казах му, че искам да работя, но да започна пак отначало. И наистина бях назначен като инспектор в автомобилния клон на ДЗИ в столичната митница, където вече се провеждаше дейността по отношение на задължителната застраховка на различните моторни превозни средства на гражданите и се създаде специален клон. Всичко ми беше познато и ми бе приятно да работи. Това продължи до 1990 година. С настъпилите промени след 1989 година, със създаването на новите частни застрахователни дружества, прецених че мога да отдам своите сили и в друга посока, в други направления, а не само да извършвам тази механическа дейност - да правя преглед на колите. Тоест да участвам по-творчески със знания и опит.

През същата 1990 година се извърши разделение на дирекциите имуществено и автомобилно застраховане в ЦУ на ДЗИ и преминах в новата дирекция за автомобилно застраховане като ръководител сектор. И така до 1993 година - в ЦУ на ДЗИ при тогавашния председател г-н Георги Абаджиев. Същата година с решение на ръководството в лицето на г-н Максим Сираков, но и по мое желание, бях преместен на длъжността директор на автомобилното застраховане в Софийски специализиран клон за моторни превозни средства. Пак на един горещ стол с много трудна, отговорна работа, тъй като точно тогава се въвеждаха новите условия за застраховане автокаско, започна се нов начин на застраховка, нов начин на ликвидация. Мога да кажа, че това беше най-трудният етап в работата ми.

- Това ли беше последната ви спирка в ДЗИ?

- Да.

- Кога напуснахте тази спирка и хванахте в друга посока? И каква беше тя?

- Излязох от ДЗИ, когато ми изтече срока на договора, с който бях назначен за 6 месеца. И аз не го поднових. Искам непременно да отбележа, че това си действие не считам за напускане. Аз просто спрях да работя, поради това, че някои неща, свързани с моите убеждения, на практика не се реализираха.

- И после?

- Ами после стоях без работа една година. Пак по мое желание. Получавах предложения за работа, търсеха ме колеги, но аз си мислех, че не мога да започна на друго място, освен да продължа в ДЗИ и само в ДЗИ. Та аз имах цели 28 години трудов застрахователен стаж в института.

- И как се решихте да дойдете именно във “ВИС-2”?

- Ами след година и няколко месеца от ДЗИ не ме потърсиха, не желая да коментирам причините за това, те са комплексни. Да приемем, че те са в мои лични проблеми. Аз си обичам работата и предизвикателствата в нея и именно работата, която ми бе предложена във “ВИС-2” приех за едно предизвикателство. Тъй като това е нова компания, организационните й трудности предизвикват интереса ми и аз ще имам възможност да се стремя те да бъдат решени. Особено ме интригува дейността по сформирането на екип от застрахователи професионалисти.

- Вие ли ще извършите всичко това?

- Да. Тъй като досега в компанията, доколкото аз знам на отговорни постове няма специалисти със застрахователно образование. Да не сбъркам, но мисля, че такива не са работили в нея, защото не познавам хората, които са били преди мен.

- Кога точно постъпихте тук?

- На 9 юни 1995 година след решение на Общото събрание на акционерите.

- Знаехте ли в какво още се състои предизвикателството, което ви е привлякло?

- Знаех.

- След като вие допускате, че не е имало специалисти застрахователи в компанията, имало ли е основание за одумването й?

- Мисля, че не. Във “ВИС-2” е извършена доста голяма по обем подготвителна работа, с условия по отношение устройването на компанията.

- Тоест готов сте да кажете, че не са прави ония, които в одумването на “ВИС-2” я наричат пиратска компания?

- Не, това не може да бъде пиратска компания, това е една застрахователна компания, която е регистрирана, съгласно всички законови изисквания и извършва напълно законна застрахователна дейност. Точно застрахователна, а не някаква си. И самият факт, че компанията е търсена от клиентите, че набира скорост през тези 9-10 месеца, говори, че тя е съвсем нормална застрахователна компания. Като преглеждам резултатите и данните, се учудвам на бързото набиране на скорост и то в най-популярните застраховки в сферата на общото застраховане, именно на имущественото и автомобилното. Ние не се разпростираме в правенето на всички застраховки, не се размиваме в неща, които все още не можем да осъществим на практика, а се стремим да отговаряме на интереса на средния, на малкия бизнес, както и на семейния бизнес и на собствениците на лични превозни моторни средства. Голям е интересът на клиентите и те напират да извършат застраховките си при нас.

- Навярно основната ви задача ще е да покажете истинското лице на “ВИС-2” и да докажете, че това е компания, която има право на пълнокръвен живот на застрахователния пазар заедно с всички останали дружества, така ли?

- Така мисля, към това ще се стремя. Започна набирането на екип от професионалисти и ще се помъча със съвместните ни усилия да докажем, че застрахователната компания “ВИС-2” е именно застрахователна, а не друга, за каквато я считат някои.

- Кои са най-важните неща, които смятате да направите?

- Основните неща са няколко. Първо се захващаме с кадрите, без професионалисти няма да постигнем големи успехи. Второ - да осъвременим условията, с които работим по отделните застраховки, тъй като не е тайна, че те не се различават коренно от всички други условия. Но има някои специфични условия, които ние вече предлагаме на клиентите. Тях именно смятаме да осъвременим. Другото важно нещо е да откликнем на интересите на клиентите, тъй като при нас идват много собственици на фирми, даже и на предприятия с държавно участие, което много ни радва и искат да сключат определени видове застраховки, за които ние все още нямаме окончателно разработени условия.

- Това значи ли, че по този начин един ден ще се погледне на “ВИС-2” като на едно професионално застрахователно дружество? И фактически вие ще участвате на пазара...как? Как се виждате на този пазар, като имате предвид, че някои подозират скрито, с подмолни действия вашето участие?

- Виждам нашето участие както на всички други застрахователни дружества и компании. Чета всички публикации, свързани с “ВИС-2” и разбирам учудвайки се, как се спекулира с дейността на компанията.

- Вестник “Застраховател” не е допуснал подобна спекулация...

- Говоря за някои медии. А наши колеги застрахователи може би се влияят от спекулативните материали, в които ни наричат рекетьори, изнудвачи и т.н. Не мога обаче да разбера как може да се допусне, че се изнудват хората, след като те сами идват при нас и казват, че искат да извършат застраховка и да си платят тази услуга, за да са защитени, да са осигурени.

- Да, но има слухове, че едва ли не насила ги задължавате да си застраховат примерно автомобил, след което му го открадвате, пак му го връщате в някакво състояние...ей такива невероятни истории. Какво ще отговорите на това?

- И аз не мога да ги окачествя иначе, освен наистина като невероятни. Но - да рекетираш някого, това значи да му вземеш парите и да изчезне,ш за да ги ползваш. Що за рекет е това - човек да си даде парите като застрахователна вноска след сключен договор, и след като му се случи нещо, ние му плащаме многократно повече.

- Извинете ме, нека не задълбаваме в тая посока разговора ни, тъй като това са неща, за които се говори досега, тоест до вашето идване във “ВИС-2”. Вие сте съвсем отскоро тук и аз ви задавам тези въпроси, за да станат ясни нещата з @ахората. Сега бих ви попитал какво е вашето впечатление от застрахователния пазар у нас? Отговорете ми като специалист-застраховател, ако обичате.

- Според мен застрахователния пазар в момента е в хаотично състояние. Действат може би вече над 60-70 дружества. Свидетел съм на създаването на първите частни застрахователни дружества, факт, който водеше до разбиването на монопола в застраховането. От тогава и до днес борбата е да се спечели клиента на всяка цена. С подбиване на тарифните вноски, с обещания за бързо изплащане и т.н. Сега при този голям брой на дружества нещата може би съвсем ще излязат от рамките на контрола. Именно това породи и дискусиите по отношение на проектозакона за застраховането.

- Вие също ли чакате приемането му от парламента?

- Да, чакаме го именно като застрахователна компания.

- Има ли някакви опасения да не се изпълнят от страна на “ВИС-2” основните изисквания на закона, когато той започне да действа?

- Не, няма такива опасения.

- Какво е отношението ви към чуждите застрахователи, ще има ли принос - какъв ще е той и ще има ли вреда - каква ще е тя?

- Че са се настанили вече, настанили са се, но в каква степен още не е ясно. Смятам, че забранителния срок от 10 години, който беше и във вариант 5 години в проектите за закона ще помогне на нас, българските застрахователи да оправим собствения си двор и ще се регулира пазарът. Тези, които вече действат в сдружения с наши застрахователи и със свой капитал, не зная дали ще допринесат с някаква полза, а по-скоро ще ни навредят като изнесат навън наш капитал. Не вярвам стабилните чужди застрахователи да се втурнат към пазара ни след влизането в сила на закона. Те ще извършват едно по-продължително проучване на нашите компании и на пазара им. Балансът сам ще дойде - кой ще иска да работи с нас и кой не. А тези, които дойдоха и идват с комерчески цели, мисля, че ще си идат обратно или просто няма да продължат дейността си.

- Щом имате амбицията да покажете истинското лице на “ВИС-2” и да докажете нейното законно участие на пазара, ще се обърнете ли към Асоциацията на българските застрахователи за членство в нея или към Съюза на частните застрахователи? Знаете, че отскоро има и такъв съюз. Но преди това, моля ви, да отговорите на въпроса ми - нормално ли е в толкова кратък период да се създадат две общности на застрахователите?

- Не, не е нормално. Аз мисля, че това е резултат от препирните около проектозакона за застраховането и най-вече може би, от необмислената стъпка на Асоциацията да затвори вратите за нови членове.

- Вие къде ще кандидатствате?

- Ние вече сме го направили - подали сме молба-искане за приемане в Асоциацията на българските застрахователи, въпреки че ни беше известно нейното решение за забрана кандидатстване до приемането на закона. За мое голямо удовлетворение седмица след като депозирахме искането си, получихме отговор, че на първото заседание на Асоциацията през септември ще бъдем извикани с необходимите документи, които трябва да представим предварително, и ще бъде разгледан въпроса за членството ни. Как ще погледне Общото събрание на кандидатурата ни, не мога да гадая.

- Пропуснах да ви попитам - вашето лично мнение за това - къде трябва да е надзора - към Министерството на финансите или...?

- Според мен той не трябва да бъде към Министерството на финансите. Засега ДЗИ е ръководен и направляван от това министерство. Мисля, че контролът ще бъде по-действен, ако надзорът бъде към Министерския съвет. Но истина е и това, че във всички развити държави надзорът е към Министерството на финансите.

- И така - една година без работа. Не се ли откъснахте от практиката, от живота на застрахователите? Как поддържахте връзката с тях?

- За дебатите по проектозакона и за всичко в областта на застраховането, за новосформираните дружества, за интересни проблеми на застрахователното дело научавах от вестник “Застраховател”. Нему дължа връзката си със застрахователите.

- Във “ВИС-2” сте петнайсетина дни, доколкото разбирам вие сте човек с характер, кажете ми, ако не ви е неудобно - при положение че вашите амбиции не намерят добра почва какво ще направите? Впрочем как се виждате в тази застрахователна компания?

- Желанието ми е моите амбиции да намерят добра почва във “ВИС-2”, защото аз съм специалист точно в тези застраховки, в тази застрахователна дейност, която се развива тук - имущественото и автомобилното застраховане. Не допускам да се случи това, тъй като тук ми е дадена пълна свобода за действие. Но, пак ви казвам - обичам предизвикателствата и защищавам с цената на всичко своите убеждения. Така че може да дойде миг да преустановя работата си и тука. Засега обаче няма такава опасност. И все пак всичко ще покаже времето.

Разговора проведе

Петър Андасаров




 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
orange_li
"Застрахователен пазар"
Боян Илиев, Ирена Мишева, 2005
orange_li
"Застрахователният пазар"
Диана Иванова, Ивайло Иванов,