- Аз поне се чувствам добре. Не нам колко е вярно, но има приказка, че жените понякога са по-добри мениджъри от мъжете, в смисъл че покрай домашни задължения и други ангажименти сме станали по-организирани, по-бързо решаваме нещата.

- В ДЗИ работят толкова много и добри специалисти, професионалисти, какво е вашето усещане за отношението им особено на мъжете към вас, като се има предвид, че вие сте толкова време финансовият магнат на ДЗИ?

- Аз не намирам някаква съществена разлика в отношението на колегите и колежките към мен. Може би поради това, че длъжността ми доскоро на главен счетоводител, а и сега като главен икономист, едновременно и директор на Финансово-счетоводната дирекция, респектира и някои ни наричат финансови цербери. Точно оттам идва това усещане за строгост, за респект. Предполагам, че такова е отношението към всички финансови мениджъри.

- Какво е най-важното за счетоводителя, за финансиста изобщо?

- Според мен най-вече точността на преценките, своевременна реакция в съответна ситуация. Все пак финансовото управление е свързано и с известен риск, което е много важно. Човек трябва да може първо да преценява риска, след това да го поема.

- Как се отнасяте вие към фразата “Остави го този, той е циция като счетоводител”? Бихте ли я разшифровали като човек, в чиито ръце са доста пари? Вие не сте обикновен счетоводител, а финансов магнат?

- Аз го възприемам малко като шеговит израз. Това беше преди години, когато действително на счетоводителите се даваше такова определение. А аз смятам, че това си е нормално за тази длъжност. В случая не става дума за стиснатост, а до преценка във всеки момент на необходимостта от даден разход, неговия размер и евентуалния ефект, който трябва да се получи. Ние, финансистите, обикновено оценяваме всяка операция от тези страни, търсим винаги отговора на крайния ефект.

- Какво значи добро управление на парите?

- Може би ще се повторя, но добро управление на парите значи добра оценка на всяка ситуация, на всяка сделка от всичките й страни - необходимост, риск, който се поема. Освен това доверие в хората, с които се работи. Защото един такъв голям портфейл от парични средства, какъвто има ДЗИ, не може да се управлява без хора. А за да се поверят операциите на тези хора, трябва да им се вярва.

- Чували ли сте за израза “Грешно дадени пари”? И как го възприемате?

- Според мен в бизнеса не може да има грешно дадени пари.

- Щом шета между хората и тази фраза...

- Ами възможно е... Вероятно не всеки разбира смисъла на сделките. Хората, които употребяват този израз, нямат достатъчно информация или не са ангажирани достатъчно със съответния въпрос. Българинът масово проявява тази черта да коментира всичко. Но в този момент, в днешната ситуация никой не дава грешни пари. Както никой не би дал грешни собствени пари, така и ние като служители на едно публично предприятие, на държавна организация, каквато е ДЗИ, не можем да даваме грешни пари. В противен случай няма да бъдем дълго тук. Второ - ние сме с чувство за отговорност.

- Кое отличава работата с цифри и анализи в застрахователно и друг вид предприятие, има ли отличаваща специфика?

- За съжаление нямам преки наблюдения за управлението на други фирми, за тяхното счетоводство. Но отлика неминуемо има, защото самата дейност, която ние упражняваме - застраховането, - е доста по-специфична от другите дейности. Разликата е точно в това голямо натрупване на парични средства, което е в застрахователните дружества, за разлика от другите предприятия. И то парични средства, които особено в животозастраховането са на разположение на застрахователя за един доста дълъг период от време. Това не е само мое виждане, то си е част от определението на застраховането. Самата дейност застраховане е набиране и управление на средства на застрахователния фонд. Така че управлението на паричните средства на застрахователя са си елемент на неговата основна дейност.

- Казвате, че нямате наблюдения върху финансовата специфика на други видове предприятия освен застрахователните. Значи ли, че в досегашния си трудов живот сте само в застраховането?

- Да. Само в застраховането. И само в Държавния застрахователен институт.

- А бихте ли очертали това време - как попаднахте в ДЗИ, през какви длъжности минахте?

- В ДЗИ попаднах след завършването на висшето си образование във Висшия финансово-стопански институт “Д.А.Ценов” - Свищов, специалност “Застрахователно дело”. В ония години се започваше работа по разпределение, аз бях разпределена като счетоводител в Софийски градски клон.

- А откъде дойдохте?

- Аз съм от София. Започнах в един интересен сектор, който се наричаше “Плащания по лично застраховане”. По този начин още в началото се срещнах с голямото разнообразие от ситуации в застраховането и с контакти с клиенти, които са пострадали, опрели са до нас. Озовах се сред дългогодишни служители, които имаха стаж повече от 20 години в застраховането, и аз получих много добри уроци от тях.

След това минах през много длъжности: и в градския клон, и в Централно управление.

- Да изброим някои от тях, ако обичате.

- В Градския клон до 1985 година включително бях началник на инспекция, такава беше структурата тогава в София. В Централно управление дойдох през 1986 година като проектант на автоматизирани информационни системи. Започнах да се занимавам най-напред с организация и проектиране на машинна обработка по разработването на новите програмни продукти. На тази длъжност бях близо две години, която ми беше много полезна, защото се докоснах до най-дребните детайли, които на което и да е друго място, убягват. А когато нещо трябва да се програмира, е задължително да се разчовърка до най-малката точица и запетайчица. После бях ръководител на сектор “Методология на счетоводната отчетност”, една година - зам. главен счетоводител, две години - главен счетоводител, и от 1 октомври тази година съм главен икономист.

- Споменахте, че още в началото сте срещнали компетентни хора с опит в ДЗИ. Като се обърнете назад, кои от тях сте запомнили с приноса си за вас самата?

- На първо място може би отговорната счетоводителка Мария Киркова, която, мисля, че още работи в ДЗИ, скоро я виждах. Тя е пенсионерка, но работи като агент. Аз бях много млада, тя много строга и ми беше трудно да работя на едно място. Но истината е, че научих много неща от нея. С много добри впечатления съм от Иван Манолов, от Димитър Оведенски и Христо Печеняков, от които научих много работи в системата на управлението.

- Кога усетихте истински, че ставате застраховател?

- Може би в последните години, в периода след 1991 година, когато вече се разчупиха нещата на пазара и трябваше действително да мислим за самостоятелни решения.

- Преди това всичко беше регламентирано и ние бяхме просто едни изпълнители. Вече когато пазарът ни застави да се променим и ние, установих със задоволство за себе си, че явно мога да бъда човек на тази професия и аз съм имала пропуски като застраховател. Изряден, перфектен във всички посоки човек в която и да е професия няма. Но поне съм се стремила винаги да си върша работата с отговорност.

- Щом сте се занимавали с програмиране, значи сте имали творческа работа но от друга страна, казвате, че сте били обикновени изпълнители. Коя е истината - ДЗИ се явява такава ковачница на кадри, а някои казват, че законът на ДЗИ е ограничавал творческото им развитие?

- Тогава просто нямаше откъде да се намерят застрахователи с опит освен от ДЗИ и “Булстрад”. Така че това е съвсем естествено разпределение на специалистите. Независимо че се изразих така, че ние сме били изпълнители, трябва да кажа, че и тогава имаше творчество, в организацията на работа например. Но дейността е много специфична и човек, който се потопи в атмосферата на застраховането, трудно отива другаде. Имаше много случаи, когато колеги излязоха от ДЗИ и след време пак се върнаха в застраховането. За мен застраховането влече като бързей, като река.

- Очаквате ли промяна в самочувствието и характера на работа в новите условия на пазарни отношения, в усъвършенстването ви като застраховател?

- Да, самочувствието идва от промяната, от динамиката на работа, от стремежа за усъвършенстване. От друга страна, самата длъжност в йерархията също променя самочувствието.

- Съвсем честно кажете - как гледате на колегите, които излязоха от ДЗИ и отидоха в частни застрахователни компании и дружества?

- Уважавам тези колеги най-вече за тяхната решителност, особено тези, които поеха пътя на собственици, на мениджъри. Уважавам ги за това, че предприеха риска, потопиха се в една неизвестност. За мен, за да отиде човек в едно новосъздаващо се дружество, смисъл има само като си постави цел, започвайки от нулата да се развие, сам да организира нещата и да се видят успехите му.

- Може би ги привлякоха и условията за собствена изява, за творчество?

- Може би в различна обстановка човек се чувства по различен начин. Аз обаче не мога да кажа, че в ДЗИ няма атмосфера за творчество. Нещо повече - има прекалено място за творческа работа. Да отбележа, че в едно малко дружество е по-лесно да се създаде организация и тя да се осъществи. А в друго, функциониращо десетки години, е по-трудно да се промени.

- Смятате ли, че с предстоящите реформи ДЗИ ще се преустрои на нови релси върху територията на застрахователния пазар?

- Аз смятам, че ДЗИ вече се е преустроил. И вярвам, че преобразуването, което ще настъпи след приемането на закона, няма да внесе съществени изменения в мястото на ДЗИ на пазара, в отношенията между ДЗИ и неговите клиенти. Поне аз виждам по-скоро промените като организационни.

- А взаимоотношенията ви с другите компании и дружества на пазара?

- Не вярвам да настъпят някакви промени. Даже аз виждам, че колкото повече време минава, толкова отношенията ни се подобряват. Вече по-често се търсим за съгласуване на различни положения, за общи пътища на действие, за общи подходи по различни проблеми и т.н. И смятам, че в бъдеще този процес ще се задълбочава.

- Нещо да ви дразни във взаимоотношенията на някои дружества на пазара?

- Аз съм човек, който по-трудно може да се повлияе от външни фактори. Не, не ме дразни нещо фрапиращо, просто се надявам, че ще дойде момент, в който пазарът ще се регулира. Но засега той е стихиен и на първо място нерегламентиран. Когато няма съответните правила, трудно може да се говори за пазар. Много хора мислят, че застраховането е лесна дейност. Но смятам, че с времето нещата ще улегнат, всичко ще си намери мястото, ще се види кой може да бъде застраховател и кой не може. Вярвам, че всеки ще намери един сектор от пазара, на който да се изявява чрез работата си. Според мен за всички застрахователи има място под небето и пазар.

- Само със закона ли ще се регулират нещата?

- Не, аз казах, че нещата ще се променят с времето, а не само със закона. За да има някакво недоверие между нас, причината е и липсата на закон. Мое лично мнение е, че приемането му ще ускори регулирането на пазара.

- А как приемате търсенето на взаимни контакти, събиране на едно място, учредяване на по-големи формации като Асоциацията на българските застрахователи?

- Пак ще повторя - времето ни накара да се търсим. Не мога да споделя мнението на някои колеги, че ние се търсим само поради липсата на закон.

- Нормално ли е да съществуват повече такива формации?

- Не знам. Може би в такъв етап на развитие това да е нормално. И пак времето ще покаже кои са необходими и кои не. Навярно в момента се разминаваме с интересите си, в целите си и затова се стигна до учредяването на две застрахователни формации. Но в крайна сметка всички имат право на живот.

- Прозряхте ли през тези години кое е най-важното за застрахователя? Що за професия е тя?

- За мен застраховането е една професия, която иска мислене, иска логика. Не е дейност, която може да се извършва на каквото и да е ниво механично. И на управленското, и на изпълнителското, и сред агентския състав. Най-добрият подход към човека отсреща е разнообразието в застраховането.

- Вие сте вече главен икономист. Кое ще е новото, което ще изразява и новата ви длъжност?

- Тази длъжност се изразява в това, че трябва да се обобщават нещата на високо управленско ниво и да се извличат общи изводи. Чрез тях да се чертаят прогнози за развитието на ДЗИ. По същество част от задълженията, които имам сега, ги имах и като главен счетоводител.

Многото хора, с които работим, не могат да се управляват без обща стратегия, обща концепция. В същото време нашата дейност трябва да се обвързва с външни фактори, с икономическото положение на страната.

- Значи много творчество и нови неща ви чакат?

- Да, много нови неща очаквам.

- Изглежда, Румяна Петкова няма намерение да хвърля поглед встрани от ДЗИ?

- Ако имах такова намерение, щях да съм го осъществила отдавна, преди няколко години.

- В такъв случай кое е магнитчето, което ви задържа в ДЗИ?

- Възможността за творчество. И пак изразявам свое мнение - по-трудно е нещо да се преустрои, отколкото да се построи отново. Мисля, че познавам добре системата, имам свои идеи и виждания за развитието на ДЗИ.

- Как ви звучи думата монополист?

- Ние бяхме монополист в застраховането. С усмивка приемам думите на някои колеги, говорейки за ДЗИ сега като за монополист. Ами така е - някои ни приемат като монополисти. Но ние в никакъв случай не се стремим да бъдем такива.

- Аз ви пожелавам да продължите работа с това хубаво настроение.

- Ами аз обикновено работя с много настроение - понякога положително, друг път отрицателно. Но смятам, че ще го имам и в бъдеще.

Разговора проведе

Петър Андасаров