- Чувствам се добре. И няма да крия, че удовлетвореността от работата ми през годините не дойде изведнъж, а се развиваше със самата ми работа. То идваше с опита, който постепенно се трупаше на работните места, от хора, мои колеги с богати знания и практика.

- От колко време сте в застраховането? За да имате този опит и това самочувствие, въпреки че сте млад.

- Млад, да... но ако се сравня с колегата Стефан Шулев, който е на 94 години и е започнал работа още през 1930 година в Застрахователното дружество “Витоша”, аз се чувствам в юношеска възраст. Но, тъй или иначе, минаха 22 години от първия ми работен ден.

- Това ли е основното, за да се стане добър застраховател?

-- Не. Категорично не! Аз мисля, че не само големият стаж в застраховането изгражда добрия застраховател. За да станеш такъв, трябват още много качества. През последните години сме свидетели как много умни и интелигентни хора, които навлязоха в нашата професия само за пет-шест години постигнаха много добри резултати. В тяхно лице виждам чудесни наши колеги и професионалисти.

- Споменахте за първия си работен ден, къде беше той и изобщо как попаднахте в застраховането?

- Може да се каже, че в застраховането попаднах случайно. Но понеже не вярвам на случайността в такива важни моменти от живота ни, може би всичко е било предопределено да се развие точно така. И все пак - случайно се озовах във Висшия финансово-стопански институт - Свищов, в специалността “Застрахователно дело”. Оттук нататък нещата започнаха постепенно да предопределят смисъла на моя живот, без дори понякога да го съзнавах. Първото обстоятелство бе, че в катедрата работеха като преподаватели изключителни личности и нямаше студент, който да не се впечатляваше от тяхната ерудиция, от познанията и професионализма им. Това бяха професорите Гаврийски, Кацаров, доц.Драганов, сега професор доктор. Те бяха много интересни хора, които, освен че умееха да предадат знанията си, по някакъв свой начин печелеха студентите за каузата на застрахователното дело. И сега си мисля, че за мен не е било толкова важно какъв учебен материал съм усвоил от тях, а предизвиканият интерес към тази професия, професията на застраховател. Което според мен е много по-важно от знанията, те могат да се научат и допълнят и на по-късен етап да се развият. Основното си остава интересът към тази толкова широкоспектърна наша професия. Те успяваха именно това - да възбудят интереса ни към застраховането, обичта ни към него.

- Там ли усетихте, че посягате към ключа на професията застраховател?

- Не, аз не случайно казах, че подсъзнателно съм навлязъл в тая област, защото у мен винаги са се борели две начала. Едното беше застраховането като професия и другото - обичта ми към киното, литературата и журналистиката, въобще към изкуството. В мен се раздвояваха двете личности: личността на финансиста и застрахователя и тази, която имаше нужда от изкуство и необходимостта сам да го създава.

- Значи вие залагате във всичко творческото начало?

- Него или го има, или го няма у човека. В отделните хора е развито в различна степен. Лично за себе си определено смятам, че творческото начало е било и е движещата сила във всички мои действия.

- Не ви зададох случайно този въпрос, защото за голяма част от вашите колеги е известно това, че сте и изявен поет, автор сте на две стихосбирки, които се открояваха в поетичната продукция на издателство “Народна младеж”. През всичките тези години това помагаше ли, или ви пречеше в професията?

- По-скоро ми пречеше, защото някои хора трудно можеха да си представят човек, който е финансист, да се занимава с една “толкова несериозна работа”. Успокояваше ме само мисълта, че и Стефан Стамболов на младини е имал “такива грехове”.

- А как живеят човекът на изкуството и застрахователят у вас, как съвместявате двете начала?

- В зависимост от обстоятелствата надделява ту единият, ту другият. В последните няколко години финансистът и застрахователят са над твореца. Е, все още не са го нокаутирали, но водят доста по точки.

- Някои ваши колеги, в това число и аз като редактор на двете ви стихосбирки, сме готови да ви упрекнем за това, че застрахователят у вас изостави поета. Съгласен ли сте и приемате ли този упрек?

- За съжаление доста години изминаха, откакто не съм се захващал за перото. За себе си поне съм установил, че творческата енергия може да бъде насочена в различни посоки по различен начин. Последните няколко години тази енергия насочих в създаването на двата професионални вестника: “Застрахователни вести” на ДЗИ и “Застраховател”. А през изтеклите две години и усилията, и енергията ми са насочени изключително в полагането на основите и изграждането на новото застрахователно дружество “7М”. Винаги когато човек създава нещо ново, е удовлетворен. При мен творчеството не е непременно свързано с литературата и изкуството, а просто с едно съзидание. В случая творческото начало олицетворява градивното начало, което носи същото удовлетворение.

- Значи вие сте от учредителите на застрахователна компания “7М” и ще останете във времето първият й главен изпълнителен директор?

- Да, първо получих поканата на ФБК “7М”, една от най-големите и най-стабилни финансови къщи и до днес. Реших да приема предизвикателството на времето (макар и със закъснение) - с група колеги да поставим началото на “7М”. Ние стартирахме наистина много късно, а и попаднахме в един много труден период за българското застраховане и за застрахователния ни пазар. Затова трябваше да полагаме десетократно, а и стократно повече усилия спрямо тези, които тръгнаха първи. Но със сериозната помощ на ФБК “7М”, нашия финансов тил, се чувстваме уверени и работим спокойно.

- Да приемем ли, че сте удовлетворен от работата си в застрахователната компания “7М”?

- Естествено. Удовлетворен съм, защото, когато създаваш нещо и го виждаш как расте пред очите ти, няма начин да не изпитваш удоволствие от работата си, от това, което си постигнал.

- Нямаше ли възможност в ДЗИ да се развият вашите способности като застрахователен специалист и ръководител. Защо впрочем дойдохте на това трудно място в трудното време при учредяването на “7М”? Израз на дързостта у един млад човек ли беше само това, или...?

- Аз съм много доволен от работата си в ДЗИ и напълно възможно бе и там да продължавах да се развивам като специалист и ръководител. Имах много добри взаимоотношения с колегите, но ясно осъзнавах, че е настъпил последният етап за създаването на частни дружества с последна възможност за изява. Реших да направя своя опит да докажа своите възможности и да се хвърлим с колегите в истинската битка на застрахователния пазар. И то - започвайки от нулата, да изградим новото дружество чрез натрупаните знания и опит. Да разкрием и докажем себе си пред собствените си очи и пред обществото. Да потвърдиш, че си имал, че имаш някакви професионални способности и че можеш да ги приложиш в практическата работа, за мен това е било винаги много важно.

- Искате да кажете, че с добри очи и с добри мисли се обръщате към ДЗИ?

- Нямам повод да не се обръщам често с добри чувства към времето, което прекарах в ДЗИ, тъй като 20 години от най-хубавата ми възраст са свързани с него. Най-силно преживявания и спомени от тях имам от работата и контактите си с колегите ми от онова време. Да сложиш черта на всичко това, значи да сложиш черта на половината от живота си, което е глупаво и нелепо.

- В института сигурно останаха ваши добри, верни приятели?

- Смятам, че съм оставил добри впечатления. Приятелството е сериозна дума, различно съдържание се влага в нея и се доказва във времето. Знам, че в ДЗИ останаха мои много добри познати и хора, към които поне аз имам много искрени чувства и изпитвам към тях уважение. Надявам се, че и те имат подобни мисли и чувства за мен.

- И навярно се радвате, че сте между специалистите, израснали в ДЗИ, от кадрите му, влели се после в новоучредяваните частни застрахователни дружества?

- Разбира се. Целият си опит и познанията, които имам днес, ги дължа на ДЗИ, на хората, с които съм работил, които са били със и около мен. Това бе голяма практическа и учебна школа, в която съм израснал като личност и като специалист.

Затова се възползува от случая да поздравя всички тях с 50-годишнината на ДЗИ.

- Хайде, ако обичате, да очертаем сега творческата ви биография, която е въплътена в труда ви, свързан със застраховането през изтеклите години.

- Роден съм в гр. Полски Тръмбеш, Великотърновско, където завърших гимназия. Висшето си образование получих във Висшия финансово-стопански институт “Д.А.Ценов” - гр. Свищов - специалност “Застрахователно дело” във Финансовия факултет. Веднага бях разпределен в Градския клон на ДЗИ - София, като инспектор по имуществено застраховане. И така в ДЗИ прекарах цели 20 години, преминавайки на различни работни места с длъжностите: инспектор на автомобилно застраховане, началник на отдел в специализирания клон на ДЗИ за автомобилно застраховане, директор в Градския клон на София и заместник главен директор на същия клон, откъдето дойдох в “7М”.

- Кога стана това?

- Денят, в който постъпих в “7М”, беше точно когато навърших 20 години в ДЗИ и по този повод получих еднотипно ксероксно копие, нещо като благодарствено писмо. Един вид ДЗИ държеше много на кадрите си и по тези поводи ги поздравяваше с ксероксни копия за добрата им работа.

- Ако се пренесем във времето, кое ще е най-важното нещо, най-силно преживяното, за което ще си спомняте от годините в Застрахователна компания “7М”?

- Ще си спомням най-вече за началото, което много трудно може да се опише. Може да го разбере само този, който е започвал от нулата да гради застрахователно дружество, да създава каквото и да е в живота си. Това е незабравимо, не може да се опише, то може само да се изживее.

- Пропускате някои важни неща от творческата и трудовата си биография, допълнете ги, моля ви. Аз само ще ви подскажа: мечтаете за създаването на фондация “Гаврийски”, от инициаторите сте за учредяването на Съюза на частните застрахователи, Българската презастрахователна компания.

- Да, така е. Ние, “7М”, бяхме от първите съучредители на Българската презастрахователна компания, на която имах честта в първата година да бъда изпълнителен директор и все още съм зам.-председател на компанията. Това беше една много добра идея на г-н Румен Янчев и тя намери доста привърженици. Да се надяваме, че с течение на времето броят им ще расте. Съпричастен съм и към създаването на Клуба на журналиста-застраховател. Всички тези неща са важни за мен.

- Какво очаквате от закона за застраховането, тъй като сега се говори твърде много, че ще се променят взаимоотношенията между застрахователите и ще се сложи ред на застрахователния пазар?

- Около работата на този закон и подготовката за приемането му има нещо нездраво, нещо, което обслужва нечии интереси. Никой не може да каже чии са те, но това нещо витае като зъл дух на застрахователния пазар и в целия застрахователен процес. Именно този зъл дух вече пет-шест години не позволява проектозаконът да стане закон и да види бял свят. Това нито е нормално, нито логично, но повече от сигурно е, че в историята около закона има проява на недобросъвестност и злонамереност.

- Да предположим, че от утре той е в сила, вие какво очаквате конкретно?

- За малките компании този закон е от жизнена необходимост, и то в момента, когато доверието на населението към всички институции е рухнало. Този закон поне малко ще върне доверието в застрахователните дружества, особено в новите, и затова всички те го очакват с надежда. Но може да се окаже, че той е убиец за повечето от тях, защото същите тези сили, които забавят, по една или друга причина, влизането на закона в сила, по съвсем изкуствен и злонамерен начин вдигат десетократно и стократно минималния капитал в сравнение с този на застрахователните компании в съседните държави и в страните от ЕВропа и света с големината и размера на България. Не може да не се събужда съмнение в добронамереността у хората, които правят този закон. Има много фалш в тяхната мнима загриженост за застрахованите, а и до ден днешен нито едно застрахователно дружество не е фалирало, коректно се отнася към клиентите си и при една нормална добра презастрахователна политика, добри специалисти, всяко едно малко дружество е в състояние да съществува спокойно и да обслужва своите клиенти. Но се извършва подготовка за ликвидиране и убийство на застрахователни дружества в полза на нечии интереси.

- Ще се въведе ли все пак някакъв ред на пазара с този закон?

- Куриозно е това, че при отсъствието на такъв закон застрахователните дружества действат на пазара много професионално с изключение на моментите, когато се прилагат силови методи от страна на държавата и от определени дружества. Допреди една-две години пазарът функционираше стриктно, точно и нормално. Все едно имаше някакъв невидим надзор, който определяше правилата на играта. След появата на силовите методи, особено от страна на държавата в лицето на отделните министерства, се опорочиха всякакви принципи на застраховането. Такива парадокси мисля, че няма в нито една държава по света. Надявам се дългоочакваният закон да бъде разумен и да е в полза на застрахователите.

- И така - от инспектор сте минали почти през всички длъжности в застрахователната йерархия, проявявате много голяма активност в живота и дейността на застрахователите, как се виждате оттук нататък?

- Сложно понятие е това много активен период за даден човек, след като виждаме с каква активност работи г-н Димитър Попов, а е на седемдесет и няколко години. Дали това ще е най-активното ми време, или ще дойде още по-активно, или по-малко активно, ще покаже бъдещето. Да има само здраве и живот!

- Казахте, че много неща ви удовлетворяват от личното ви участие в застраховането, а имате ли чувство, че сте постигнали всичко в тази област?

- Нямам чувство, че съм постигнал всичко в застраховането. През цялото време съм се смятал за един редови застраховател и ако съм направил нещо освен служебните задължения, което ми носи удовлетворение, то е създаването на вестник “Застрахователни вести” в ДЗИ, още повече на вестник “Застраховател”. Надявам се, че с хората, с които сме ги издавали, сме били и сме полезни на много колеги в областта на застраховането да повишат своите познания и застрахователната си култура, да получат богата застрахователна информация. Това мисля, че е скромният ми принос в българското застраховане.

Разговора проведе

Петър Андасаров