- Вече 15 години работя в “Булстрад”. Своя професионален път от първия ми работен ден до заеманата в момента от мен длъжност съм извървял само в това дружество. Минал съм през цялата йерархична стълбица, за да стигна до директор на агенцията, която ръководя. Макар и случайно попаднал в застраховането, докосвайки се до застрахователната идея, през времето се оказа, че изборът ми не е бил случаен. Факт за това е личната ми кариера. И така застраховането за мен стана съдба.

- Казвате, че сте попаднали случайно в тези среди, какво значи това?

- Излизайки от казармата, пред мен стоеше алтернативата да поема по свой житейски път. Чисто случайно беше попадането ми в застрахователно дружество “Булстрад”. Това винаги съм смятал за мой истински шанс.

- Как стана точно, г-н Василев?

- Просто получих информация от тогавашното Бюро по труда към СГНС. А аз вече бях взел решение у себе си да тръгна по пътя на икономиста, с явното намерение да кандидатствам в Икономическия институт “Карл Маркс”, сега Университет по национално и световно стопанство.

- Доколкото разбирам, вие започвате работа в “Булстрад”, преди да завършите Икономическия институт, така ли?

- Да. На 15 октомври 1982 година постъпих в “Булстрад”, а през 1983 година бях приет за студент. И завърших своето висше образование, работейки през цялото време на следването си в “Булстрад”. Учех вечерно време, а през деня работех. В продължение на пет години усвоявах и теоретично, и практически професията застраховател.

- Няколко думи за извървения път в “Булстрад”?

- Започнах като инспектор в Дирекция “Общо застраховане”, сектор “Застраховки”. Няма да скрия, че в началото нищо не знаех за застрахователното дело в България. Най-малкото пък за дейността в “Булстрад”. Впоследствие постепенно навлизах в същността на материята благодарение на моя учител в застраховането г-н Добрин Георгиев, тогава главен специалист на сектор “Застраховки” към Дирекция “Общо застраховане”. Това беше всъщност човекът, който ме пое по този път и който ме направи такъв, какъвто съм сега. Тоест направи ме професионалист, човек, който да си разбира от работата. Смея да кажа, че случайността ме доведе някога в “Булстрад”, но не съм останал случайно в дружеството, доказвайки своите възможности пред колегите ми. Искам да доуточня, че случайно съм попаднал в системата на застраховането, но изборът ми да продължа да работя в тази система професията застраховател, както вече казах, се превърна за мен в моя съдба.

- Как се прави кариера в застраховането?

- Може би не трябва да се говори за кариера, защото не е важно толкова до какъв пост стига човек, в случая не е важно длъжността. Винаги съм казвал, че в живота на застрахователя не стои кариерата на първо място, а овладяването на професията.

- Тогава да ви попитам как се става професионалист в застраховането?

- Професионалист се става много трудно. За това готова рецепта няма. И няма кой да ни я даде. Професионалист се става с много труд, с воля и амбиция. И, разбира се, с много четене, защото, за да бъде на равнище един застраховател, той трябва не само да познава добре материята на застраховането, а и да владее инструментариума, с който борави. Той трябва непрекъснато да се развива и да се усъвършенства чрез контактите му с колеги от другите дружества и с чужди застрахователи. Не можеш да бъдеш добър професионалист, без да познаваш теорията на застраховането, защото то е една много сериозна наука, която изисква много познания. Който не е подготвен, не би могъл да се реализира добре на практика. И обратно - не можеш да бъдеш добър практик, ако нямаш умението да прилагаш теорията във всекидневната си работа.

- Вие имате специален, бих го нарекъл, път в своето развитие - едновременно сте работели и учели. Какво ви даде възможността да се формирате по този начин като професионалист?

- Работата ми в “Булстрад” помагаше на моето следване и в никакъв случай не ми е пречела. Нека си го кажем - за да станеш добър професионалист, трябва да притежаваш и съответни качества. За да можеш да продаваш застраховки, трябва да притежаваш не само икономически, но и необходимите юридически и търговски познания. Мисълта ми е, че застрахователят трябва да се формира като една многостранно развита личност по простата причина, че самите социални контакти, които той осъществява със своите клиенти, предполагат много добри и задълбочени познания не само в областта на застраховането като наука и практика, но и в обикновените контакти с потенциалните клиенти. Защото самото наше всекидневие ни поставя непрекъснато много ребуси, които ние трябва да решаваме, и то по най-успешен начин.

- Вие започвате като застраховател, когато у нас работят само ДЗИ и “Булстрад”. На практика тогава все още няма застрахователен пазар. Коя е разликата между онова време и днешното - с наличието вече на такъв пазар?

- Разликата е огромна. Тогава на пазара действително бяха познати само ДЗИ и “Булстрад”, като първото беше монополист в сферата на вътрешното застраховане, а “Булстрад” в тъй нареченото външно застраховане. Съвсем естествено бе тези две дружества да определяха пазара на застраховките, ако може изобщо да се говори за пазар.

Днес нещата са много по-различни. След появата на нови частни застрахователни дружества и компании от 1990 година насам положението коренно се промени. “Булстрад” обаче никога не се е чувствал монополист на пазара, не се чувства и сега. Ние пригодихме нашата работа в светлината на новите икономически условия. Започнахме да предлагаме един много по-качествен сервиз, много по-качествено обслужване на нашите клиенти и им предложихме нови качествено различни по съдържание застрахователни продукти, които напълно да отговарят на техните изисквания и защитават по-добре застрахователния им интерес.

- Значи добре се чувствате в условията на конкуренция на пазара?

- Естествено. Всички знаем, че конкуренцията е двигателят на прогреса. Благодарение на този процес и в нашата сфера се появиха много по-прецизни условия за работа и нови, непознати за българския пазар застрахователни продукти. По този начин отговаряме навреме и на изискванията на нашите клиенти. В крайна сметка всичко, което правим ние, българските застрахователи, е насочено към Негово Величество Клиента.

- Каква е конкуренцията днес, как бихте я характеризирали вие?

- Моето мнение е, че конкуренцията на застрахователния пазар е нелоялна. Няма ясно изградени правила на играта, нанасят се много често удари под пояса. Светъл лъч на надежда е, че тези правила ще бъдат уредени с новоприетия Закон за застраховането. Той ни дава увереност, че рано или късно ще се сложи ред и в застрахователното дело у нас.

- Какво според вас ще се промени?

- Смятам, че ще се промени преди всичко начинът на обслужването на клиентите, тъй като и самият закон е твърде либерален и е изготвен в защита на интересите именно на клиента. Това поставя високи изисквания пред нас, застрахователите, по отношение на качеството на предлаганите продукти и на дейността ни като цяло. Така че тези, които са най-добре професионално подготвени, тези, които съумеят най-бързо да се адаптират към новите условия на работа, те именно ще оцелеят и ще доказват себе си на застрахователния пазар у нас.

- Нещо, което не приемате в новия закон?

- Той е радостен факт за нас, който не можем да отминем без въздишка на облекчение, тъй като го чакахме повече от пет години. През този период именно преминахме през фазата на нелоялната конкуренция и все още сме в нея. Тя, от друга страна се оказа един добър учител за всички нас, защото по този начин съумяхме да изградим недотам добри правила на играта, но все пак правила. Разбира се, най-доброто начало ще се постави със закона, който ясно и категорично ще регламентира застрахователната дейност в България. Особено важна роля ще има Надзорът, който пък ще упражнява контрола върху тази дейност, върху качествата на предлаганите застрахователни продукти, работата на така наречените посредници. Може би това не е вариантът, който ние очаквахме, но практиката ще покаже кое в него е добро и полезно и кое не е. Какво не приемам в този закон? Неяснотите, които са в прерогативите на Министерския съвет. Да вземем за пример въпроса за постановката на тъй наречената “Гражданска отговорност”, достатъчно актуален в дните преди настъпващата нова година. Съгласно закона тя е задължителна застраховка заедно със застраховката “Злополука” на пътниците в обществения транспорт. Знаете колко коментари имаше и има в масмедиите, тъй като от Министерския съвет и до този момент няма ясна позиция по отношение на така наречените тарифи и условия, по които ще се извършва тази застраховка за календарната 1997 година. Всяко застрахователно дружество, уважаващо себе си, направи необходимото, за да предложи на своите клиенти съответната застраховка чрез подготвени тарифи на база на съответните нива, третирани в предишното постановление на МС.

- Вие сте вероятно сред най-младите ръководители в застраховането, как се чувства един млад човек, поизвървял доста път в професията, понаправил кариера чрез нея?

- Поне за себе си мога да кажа, че се чувствам много добре, бих казал великолепно. В “Булстрад” винаги съм имал и имам възможността да правя това, което намеря за необходимо и ползотворно в рамките на контекста на цялостната политика на дружеството. Никога не са ми поставяни прегради в моето развитие, напротив - дава ми се възможност за най-добро обучение и най-добра квалификация в страната и в чужбина.

- Всички ли млади хора се чувстват като вас в “Булстрад”?

- В агенцията, която ръководя, най-възрастният служител съм аз, тя пък е равна на възрастта на “Булстрад” - 35 години. Всички мои колеги са млади динамични хора, което е голямо предимство. Защото ние, младите, сме заредени с волята да докажем себе си и мястото, което заемаме в “Булстрад”. А дружеството в лицето на ръководството залага много на тези млади хора. Не случайно средната възраст на хората в нашата агенция е 28 години. Създават се и всички предпоставки за развитието им като най-добри специалисти, като истински професионалисти.Всяка година се провеждат семинари с участието на водещи колеги от чужбина в областта на застраховането и презастраховането. На тях нашите млади колеги получават достатъчна по обем полезна информация и чрез нея възприемат най-доброто от чуждия опит, което може да бъде приложено конкретно в практиката на нашето дружество.

- Бихте ли могли да кажете, че всичко това ви дава самочувствие на работното място?

- Естествено! Младостта е порив, а ние имаме възможност да разгърнем този порив, той има простор пред себе си. Много приятно е да гледаш около себе си млади хора, които разбират от работата си и подхождат професионално в разглеждането и решаването на всеки проблем във всекидневието ни.

- Както е казал поетът - оттук нататък пред вас се вие дълъг път, само здраве и живот да е. Къде и как смятате да извървите следващите разстояния напред?

- Целта е ясна и пътят е един - работа в светлината на новия закон, на новите условия за застраховането. Аз смятам, че съм доказал себе си и досега, но има още много неща за постигане в нашата област. Ще продължа да работя за по-нататъшното ми усъвършенстване и за “Булстрад”. Защото дружеството ни има ясно бъдеще, завоювало е своето водещо място на застрахователния пазар и ние ще направим всичко за неговото още по-категорично утвърждаване и за издигането на неговия авторитет, за да бъдем винаги номер 1 на пазара!

Още не съм се замислял къде на друго място бих могъл по-успешно да се реализирам, всичко като професионалист съм постигнал в “Булстрад” и бъдещето ми е тясно свързано с това дружество. То е направило толкова много за моето израстване дотук, че мога само да съм му благодарен за това. Започнал съм в него, дай боже тук и да завърша трудовата си биография.

- Хора, които за вас са пример в застраховането и са изиграли решаваща роля за изграждането ви като застраховател?

- Много са хората, които са ми помогнали за моето изграждане като специалист в застраховането. Не бих имал възможност да спомена всички, мога да изпусна някой и да го засегна.

- И все пак...

- Ще повторя - моят първоучител, човекът, на който дължа всичко в застраховането, е г-н Добрин Георгиев. Много неща съм научил от г-н Йордан Генчев, от г-н Симеон Симеонов и от мнозина още...

- Още нещо за себе си? Къде сте роден, какво сте учили? Житейски неща до прага на “Булстрад” през 1982 година?

- Роден съм на 15 септември 1961 година в София. Средното си образование завърших в I ЕСПУ “Димитър Благоев” в столицата, след което влязох в казармата. Излизайки от нея, постъпих на работа в Държавния сатиричен театър като сценичен работник. Имаше изискване по това време - за да кандидатстваш, трябва да имаш трудов стаж и удостоверение за това.

Едно от желанията ми, но не толкова силно, колкото амбицията на родителите ми, бе да следвам медицина. Всички мои роднини виждаха в мене бъдещ голям хирург, но се случи така, че станах един, надявам се, добър застраховател. Така започнах работа в “Булстрад” с ясното съзнание, че ще кандидатствам по специалността “Финанси, кредит и застрахователно дело” във Висшия икономически институт “Карл Маркс”, което и стана.

- На прага сме на новата 1997 година. Вашите пожелания към колегите ви застрахователи?

- В навечерието на коледните и новогодишни празници искам най-сърдечно да поздравя всички колеги, като им пожелая много здраве, много професионални успехи и щастие на тях, техните семейства и близките им хора.

И нека светът да бъде по-различен с нас!

Разговора проведе

Петър Андасаров