Георги Павлов, изпълнителен директор на ЗПАД “Аполо и Болкан Ко”

“В застраховането, както и в живота, най-важното е да оставиш диря след себе си.” – бр.3 (68) от 14.02.1997г., стр. 1, 6

- Изненада или не за вашите колеги - вие отскоро оглавихте “Аполо и Болкан Ко”. Как стана идването ви от ЗПАД “VIP” в това сравнително ново дружество?

- “VIP” просъществува три години и все в условия на големи трудности. Първата година посветихме на организационното изграждане и тъкмо да тръгнем към постигане на нещо значимо, в дейността на застрахователите се намеси Министерството на промишлеността, което започна да разпределя застраховането на промишлените обекти по дружества и компании. Така за нас, по-малките, не остана нищо. Настана голямо тичане, истинска борба за оцеляване, при положение че ние бяхме и изостанали във времето. Решителен факт за отиването ни към закриване на “VIP” бяха поставените граници за основен капитал на дружеството от 400, 300 и 200 милиона лева, които за нас тогава бяха страшно много пари. Кой може да разполага с толкова много пари, да докаже произхода им и че е платил данъци за тях? Всичко това ни доведе до решението да прекратим своята дейност. Сега ситуацията е съвсем друга - доларът скочи многократно и тези пари могат да се съберат.

- И от “VIP” в “Аполо и Болкан”, така ли?

- Да. В нашите среди няма тайни и навярно тези млади амбициозни момчета от “Аполо и Болкан” са разбрали, че закриваме дружеството, за да ме поканят да дойда тук. Поогледах се, поослушах се и приех. Приех предложението им, защото видях, че нещата в дружеството стоят доста добре, има условия за работа. Още при идването ми разбрах, че тук се трудят хора с професионална подготовка. И се оказа, че дружеството е тръгнало по абсолютно правилен път - имало е една нулева година, която е била само подготвителна за старт. Понеже през повечето време от моя застрахователен стаж съм се занимавал с автомобилно застраховане, ми направи впечатление, че тук това, което е бич за населението - кражбите на автомобили са сведени почти до нулата. В колите се монтират устройства, които по пътя на радиосигнали се откриват откраднатите коли. Имам и щастлив случай - на един от моите партньори от “VIP” преди десетина дни му откраднаха колата на гробищата и след два дни ми се обади да ме поздрави, че за два часа са я намерили. Тя е застрахована във “Витоша”, а рискът кражба в нашето дружество “Аполо и Болкан”. От тази по-голяма реклама за една застрахователна компания, здраве му кажи!

- Добре ли се огледахте и ослушахте, преди да пристъпите прага на тази сграда, в която разговаряме?

- Много добре!

- Вие сте известен като амбициозен човек, амбициите ви тук?

- Всичко, което знам - да го отдам на дружеството с тези млади амбициозни хора. Да доизпипаме някои неща, отделни детайли и да разработим нови застраховки, които да привлекат хората след тази унищожителна стагнация. Тя сега е фатална за всички застрахователи, при бясното обедняване на населението не може да има прилив на застраховки. Ние мислим за времето след нея, за най-важното в дейността на всяка компания - организацията на мрежата в страната. Още повече че нашето дружество тръгва много късно и ще трябва да положим много усилия за подготовка на кадрите, за формиране на екипите, за да работим на по-широка основа, по-мащабно.

- Имате ли вече представа за състоянието на “Аполо и Болкан”?

- Да. Силните моменти в работата на дружеството са в последните седем-осем месеца на миналата година, когато то е заработило много активно.

- Току така вие не сте приели да почнете работа в това ново за вас дружество. Защо и за какво го направихте?

- За човек с 33 години трудов стаж в застраховането нещата не опират до парите. Аз винаги съм бил привърженик на максимата, че ако човек до 50 години не е построил поне една къща, няма път и диря зад гърба си, и не е изучил децата си, значи животът му е минал напразно. Пак повтарям - не става дума за пари, макар те да са толкова важен фактор днес в живота на хората. Става въпрос за това да докажеш себе си, да оставиш след себе си макар и малка диричка.

- Какво е дереджето на застраховането сега у нас?

- За мен има един факт, който е необясним. Много ведомства в областта на туризма, горското стопанство, промишлеността, енергетиката, БДЖ... започнаха да правят свои застрахователни дружества. За мен това нещо не е нормално. Не може една компания, която застрахова само дадено ведомство, да поеме големи отговорности. Реално погледнато, тя остава без застрахователна защита. Колко години й трябва, за да натрупа фондове като тези на ДЗИ, “България”, “Витоша” и други. А даже и тези с натрупани фондове презастраховат големите рискове. Ако един локомотив например катастрофира, какви големи суми трябва да събере за обезщетение, ако той струва 500 милиона лева примерно; колко години трябват, за да се направят резервни фондове? А знае се - в застраховането без резервни фондове си загубен, не можеш нищо да направиш.

- Аз ви попитах в по-общ план за състоянието на застраховането, какъв е пазарът например?

- Пазарът е в трагично състояние, за пазар в момента не можем да говорим. Като тръгваш към някого да го застраховаш, в първия момент се питаш дали той има пари да плати. Защото не можеш да направиш застраховка някому, без той да си плати. Не плати ли, значи че няма и да бъде обезщетен при събитие. Макар и с разсрочени вноски, много големи предприятия понякога не успяват да се издължат. И НДК даже миналата година не можа да си изплати четвъртата вноска на ДЗИ.

- А що се отнася до взаимоотношенията на този пазар?

- За наша радост взаимоотношенията са лоялни, коректни и точни. Много рядко се чуват апострофи между колеги. Ние работим с гражданите, парите им са при нас. И ако се окаже, че и ние сме като пирамидите, които гръмнаха, какво ще стане с нашето застраховане? Слава богу, такова състояние ние не допуснахме.

- Позволете ми да се изразя малко образно в следващия си въпрос - ако всички присъстващи на пазара дружества и компании ви наредят пред едно голямо огледало, ще има ли изкривени лица?

- Определено да! Но с изкривени лица ще бъдат дружествата след първите пет в класирането, извън петицата. Тези от голямата петорка не могат и не би трябвало да имат изкривени лица в огледалото на пазара. Те са най-мощни, с големи професионалисти, хора, които са поставили нещата на много сериозна основа. Това са дружества, които са изградили солидни резервни фондове и имат много сериозни контакти с външни презастрахователи. И със специалисти, които знаят как да премерят риска. А първите от тях са истинска ковачница на кадри, между които съм и аз самият.

- Удобно ли ви е да изброите тези първи пет?

- Разбира се, те се знаят от всички. Това са: ДЗИ, “Булстрад”, “България”, “Sofia-Ins”, “Витоша”, след тях са “Гранит” и други.

- Вие сте в предна ранглиста като личност застраховател, а дружеството ви е извън тази петица, мечтата ви?

- Мечтата на всеки застраховател е да влезе в петицата. Но едно са мечтите, друго е реалността. Много късно е поело по пътя си “Аполо и Болкан”, но се надявам на добри резултати и добро място в бъдеща класация. Трябва ни време.

- Казахте, че състоянието на пазара е трагично. Какъв ще е приносът на истинските застрахователи, на новия закон, който вече е в сила, на надзора?

- Приносът ще е решаващ за много неща. Всички очакваме надзора, както чакахме приемането на новия закон. За да се сложи ред, да се регламентират нещата. Надзорът ще е органът, който ще контролира, ще регулира действията на застрахователите. Но се наблюдава в последно време един неприятен момент: по-рано имаше борба кой да оглави надзора и да иде на работа в дирекцията му. Спрягаха се имената на най-големите между водещите застрахователи, като се почне с това на проф. Христо Драганов и се стигне до тези на преподаватели от свищовската академия. Днес се оказа, че почти всички те се отдръпват. И има опасност в надзора да не влязат изтъкнати професионалисти застрахователи. Но мисля, че здравият разум ще надделее и там ще отидат такива хора.

- Най-важното за успех в застраховането?

- Сто процента коректност. Коректността към клиентите и професионализъм в работата.

- А какво значи идеален застраховател?

- Да е добър професионалист и да знае езици. При мен така се стекоха обстоятелствата: останах сирак, трябваше сам да се боря с живота и не ми стигна време за усвояване поне на един език.

- Какво очаквате от застрахователния пазар?

- Трябва да заработи малкият и средният бизнес, това е спасението за България. Да тръгне селското стопанство. Ако това не стане, ние какво ще застраховаме? За какъв пазар и за каква конкуренция може да става дума? Ами ако икономиката продължи да тъпче още на едно място? Това ще е пълна трагедия. Какви обекти ще застраховаме тогава ние?

- Бихте ли прогнозирали в какво състояние ще е застраховането у нас, ако надзърнете през хребета на десет години напред?

- Виждам го в ръцете на чужди компании. И ние - техни наемни работници, защото на първо време няма да могат без нас. Практиката в другите бивши социалистически страни показва, че те са допуснали подобно нещо. Дано при нас не се получи така. Това ще зависи от закона и от надзора. Ако се спази петгодишният период и застрахователните дружества наберат сили, станат стабилни, влизането на чуждите застрахователи няма да е с тежки последици.

- А контактите с тях, до каква степен да е тяхното участие?

- Контактите ще са необходими, а участието им, дай боже, да е 50 на 50. Това ще е най-разумно, най-справедливо и най-прогресивно. Съотношението 49 към 51 си изживя времето.

- Имате ли хора, от които сте се учили, без чиито уроци по теория и практика не бихте били това, което сте днес?

- Разбира се. Най-голямото ми щастие е, че бях един от студентите на проф. Велеслав Гаврийски. А в ДЗИ дължа много на г-н Атанас Цонков. Не мога да не спомена и имената на бай Рачо Рачев, Стефан Михайлов, на главната счетоводителка Недка Матеева. Особено полезно за изграждането ми като застраховател бе работата ми в “MIC” с проф. Христо Драганов и г-жа Жанин Гечовска. Там постигнахме много сериозни неща в автомобилното застраховане.

- Първият ви работен ден, първото ви работно място като застраховател?

- Бях приет във ВФСИ “Д.А.Ценов” - Свищов, за редовен студент. По давление на жена ми си подадох документите по специалността “Застрахователно дело” в свищовския институт, където бях приет. Не искам да крия, че тогава професията застраховател се смяташе за една от най-непрестижните, тя не бе привлекателна. Но след шест месеца се ожених и се наложи да премина на задочно обучение. Първият, който ми отказа да ме приеме на работа в ДЗИ беше същият този Атанас Цонков. Но се намериха хора, които ме препоръчаха, и аз постъпих на работа в ДЗИ. Започнах като инспектор през ноември 1968 година. В края на същата година и началото на 1969 година влезе в сила законът за задължителното застраховане на държавните предприятия и с Христо Печеняков тръгнахме да обхождаме предприятия, да извличаме данни за баланса им, което бе много трудна работа. Изобщо една-две години беше истинско ходене по мъките.

През 1974 година ми се наложи да напусна института и осем години работих като ревизор в ДП “Книгоразпространение”. Когато се създадоха шестте клона, бях поканен да се върна в ДЗИ. Късметът ми пак не проработи - дадоха ми Трети клон - най-слабият. Силен клон бе този, в чийто район имаше силна промишленост, богати предприятия. Но мисля, че и там оставих някаква диря след себе си. В един момент, когато се двоумях дали да остана в ДЗИ или да отида в “Орел”, проф. Драганов ме покани в “MIC”, което току-що бе създадено. В ДЗИ се занимавах с имуществено застраховане, а в “MIC” добих голям опит в автомобилното застраховане, което също е впрочем към имущественото застраховане. Това ми даде кураж да поема свой самостоятелен път в застраховането с учредяването на Застрахователно и презастрахователно акционерно дружество “VIP”, откъдето се озовах тук.

- Още малко за биографията си?

- Роден съм на 6 май 1944 година в София, където завърших гимназия. След отбиването на военната си служба малко поработих, кандидатствах няколко години, после в Свищов... останалото е известно. Имам две деца.

- Ако приемем, че трудовият ви живот е успешен досега, на какво смятате се дължи това?

- Всичко е много, много труд!

- Какво бихте пожелали на работливите хора от младото ви дружество “Аполо и Болкан Ко” през 1997 година?

- Да са живи и здрави. Да се радват на добро здраве и на добри успехи.

Интервюто взе

Петър Андасаров




 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
orange_li
"Капиталовите системи: Ролята им за решаването на пенсионния "
Българската асоциация на дружествата за допълнител,
orange_li
"Застрахователен пазар"
Боян Илиев, Ирена Мишева, 2005