Стефан Софиянски:Ние сме все още развиващ се пазар

Финансовата криза тресе света с пълна сила. Но това все още не важи за нашите застрахователни компании. И ако говорим за фалити, то в този момент такава опасност няма или поне причината ще е друга, а не световната финансова криза (така например неразумното предлагане на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти” на нереално ниска цена, където по данни на КФН загубите на бранша са над 40 млн. лева).

Добрата новина е, че ние сме все още развиващ се пазар.  

Стефан Софиянски, председател на УС и изп. директор на ЗПК „Лев Инс”АД 

Действащият кодекс на застраховането прилага стриктно европейските директиви и най–добрите световни практики и създава добри предпоставки за регулация. Дружествата спазват действащата регулация за формиране и инвестиране на застрахователните резерви, повечето са добре капитализирани и имат малко експозиции във финансови и кредитни застраховки.

Въпреки това кризата ще даде отражение на застрахователния сектор. Рискове съществуват и те са основно в три направления – отражението на реалната икономика върху финансовата система, инвестициите на застрахователните дружества и поемането на финансови рискове.

Състоянието на международните финансови пазари, дългият период на спад в глобалната икономическа активност и високите цени на енергийните източници ще засегнат притока на инвестиции. Неминуемото съкращаване на чуждестранните инвестиции, свиването на кредитирането ще доведат до спадане на икономическия ръст, свиване на потреблението, в това число намаление на покупките на автомобили и на жилища. Намалените обеми ще се отразят и на ръста на застрахователния пазар. А застрахователният пазар в България е предимно автомобилно застраховане – автокаско и гражданска отговорност. В момента ръстът на застрахователния пазар е далеч по-голям от този на БВП. Няма пряка корелация между БВП на годишна база и ръст на застрахователния пазар. В момента застрахователният пазар се развива доста по-бързо. Това е така поради факта, че

 застрахователната плътност в България е няколко пъти по ниска

от тази в развитите икономики. Липсата на растеж или по–лошото евентуален спад на БВП вероятно в по–малка степен ще се отрази на ръста на застрахователния пазар, но отражение ще има. Намаляването на приходите ще се отрази директно върху финасовия резултат на застрахователните компании, което ги прави по-уязвими особено в момент на криза.

Друг важен фактор, който влияе върху финансовото състояние на застрахователните дружества, са техните инвестиции – в депозити, имоти и акции. Не бих искал да си представя какво ще се случи, ако фалира банка, където застрахователно дружество е депозирало част от своите резерви. Все пак досега това не се случи дори и в САЩ, правителството на България декларира своята подкрепа за финансовия сектор при нужда, затова и подобен сценарий въобще няма да разглеждам. Но голяма част от застрахователните компании претърпяха загуби, а някои дружества големи

 загуби от спада в цените на акциите

на фондовата борса. Предвид действащата регулация, ограничаваща размера на инвестираните резерви в акции до 10 %, това все още не означава опасност от фалити. Но следващите проблеми ще дойдат с недвижимите имоти, а застрахователите инвестират в инвестиционни имоти и своите резерви, и акционерния си капитал. И дори да няма драстичен спад в цените на имотите те със сигурност ще престанат да бъдат бързо ликвиден актив, което може да донесе нови проблеми пред бранша.

Третият и може би най–опасен проблем е поемането на финансови гаранции и застраховането на кредити  и финансови рискове. Застрахователите могат да пострадат от това, че те трябва да изпълняват финансови ангажименти по повод на други институции и това ще е доста тежко. Отново имаме новина: За 2007 г. общият обем на общозастрахователния пазар е 1 269 544 457 лева, премийния приход по застраховка кредити 9 329 145 лева, по застраховка гаранции 3 406 608 лева и по разни финансови загуби 23 144 320 лева, или общо 35 880 073 лева. Това означава, че делът им е 2.82 % от общия пазарен обем, тоест незначителен. По важно е обаче какви отговорности са поети от застрахователите срещу тези премии – сумата е с 9 нули. Въпреки това

нещата все още не са излезли извън контрол.  

Въпреки повишаването на лихвените равнища процентът на неплащане от кредитополучателите и лизингополучателите не се е покачил сериозно през последните месеци. От друга страна застрахователите имат право да встъпят в правата на кредитора и да упражнят регресни права срещу неизрядния длъжник след изплащане на застрахователно обезщетение. А в България за разлика от САЩ или развитите европейски държави над 97% от населението притежава недвижими имоти, тоест срещу техните задължения стоят реални активи. Дори при сериозна обезценка на недвижимостите все още ще има реално покритие на експозициите. Сериозен проблем ще настъпи, ако застрахователите се превърнат в автокъщи или агенции за недвижими имоти, които никои не иска да купи или няма пари да закупи.

Дали това означава, че всички застрахователи, които са записвали финансови рискове, вече имат проблем или също така никой застраховател не следва повече да сключва такива застраховки. Категорично не. Финансовите и кредитните застраховки са застраховки като всички други. Проблемът на бранша не е наличието или липсата на подобни продукти в портфейла им, а се нарича

сваляне на тарифите и недооценяване на застрахователния риск

В стремежа си към разширяване на пазарния дял застрахователните компании бяха готови на всякакви отстъпки за своите клиенти без да отчитат реалното проявление на риска. Дори се стига до там, че някои дружества поемат отговорност без дори да е платена застрахователна премия, само срещу бъдещ ангажимент, за да спечелят даден клиент. В този момент, когато все още пазара на финансови рискове не е напълно развит, дойде световната финансова криза. Може би дойде навреме, преди да стане твърде късно и подейства отрезвяващо. Процесът на преоценка на стойностите, който протече при банките, в момента тече и при застрахователите. На преден план отново излизат методите за оценка на риска. Проективният подход е правилният в този случай. Предизвикателствата на глобалната криза ни дават добър урок, за да оценим правилно управлението на риска и неговото значение за бизнеса.

*част от изказването на Стефан Софиански на Х икономически форум за Югоизточна Европа

Цялото изказване може да прочетете във в-к "Застраховател прес" бр.22

всички новини