„Ен Ен Застрахователно акционерно дружество – клон София“ КЧТ
Управител на NN Животозастраховане
„Ен Ен Застрахователно акционерно дружество – клон София“ КЧТ
Управител на NN Животозастраховане
Основният актив на застрахователните компании са хората. Във времена на глобална криза, която всеки ден нахлува все повече и у нас, именно човешкият фактор може да спаси дадено дружество от финансов колапс или да изпрати друго на дъното. Наясно ли са обаче ръководствата на работещите у нас застрахователни компании с тази „сила” на екипите си? И какво правят, за да мотивират служителите си да приемат като свои целите на компанията и да дадат най-доброто от себе си за постигането им?
Константин Велев, член на Управителния съвет на „Дженерали България холдинг”АД:
Понякога една добра дума може да свърши повече работа от увеличение на заплатата
Не бих определил човешкия фактор като единствения, а като един от основните фактори, които в бъдеще ще имат огромно значение. През последните месеци се усеща, че финансовата криза малко позатвори пазара. Доскоро имаше сериозно движение на кадри от една компания в друга, предизвиквано от големи очаквания за това какво плаща другият застраховател. То не засягаше сериозните ни специалисти, които са на достатъчно добри позиции в кариерното си развитие. Засегна по-мобилните кадри, които са на експертни длъжности и търсят по-бързо израстване и увеличаване на доходите си. Сега финансовата криза доста ограничи този процес. Може би дори не самата криза го ограничи, колкото съветите, които се дават напоследък в медиите – че по време на криза човек трябва да има стабилна работа и да избягва смяната на работното си място.
По време на финансова криза е нормално всеки работодател да се освободи от някои длъжности, ако му носят разходи, които може да спести. Това води до освобождаване на персонал. В някои компании този персонал е от по-периферните дейности, но процесът може да засегне и цели офиси, ако са нерентабилни. Нормално е в тези случаи да се залага на проверените кадри, а не на наскоро постъпилите. Това задържа кадрите по компаниите.
В същото време продължава търсенето на специалисти за определени позиции. Има глад например за HR-специалисти, които се занимават не с администрирането, а с подбора и мотивирането на персонала, с изграждането на системата за мотивация и кариерно развитие. Това са специалисти, които могат да бъдат привлечени и от други браншове, но застраховането също има свои специфики, които трябва да бъдат усвоени. А и по принцип HR-специалистите в България не са много, може би защото тази дейност навлезе доста късно у нас. На пазара има глад и за някои типично застрахователни специалисти, като например актюери и риск мениджъри. Глад се усеща и за достатъчно добри специалисти в областта на корпоративния риск и в сферата на някои специфични застраховки, например свързаните с летателни апарати. Колкото и странно да звучи, има глад за кадри дори в автомобилното застраховане, но не за експертен състав, а за хора, които да мениджират този бизнес. Глад има и за добри юристи в застраховането, тъй като то е доста специфична материя от гледна точка на правото. С две думи, в застраховането има глад за вече изградени професионалисти в различни области, а не за такива, които тепърва да бъдат отглеждани. През последните години ние привличаме на работа току-що завършили студенти – икономисти, юристи и инженери, които обучаваме и ги изграждаме като специалисти. Задържането на тези кадри доскоро беше проблем, върху който работим в момента. Предстои ни да създадем система за мотивация и кариерно развитие, за да можем да задържаме добрите си кадри.
Трябва да подчертая обаче, че в случая парите не са всичко. Нивото на заплащане трябва да носи удовлетвореност на служителите – да не се чувстват подценени и демотивирани от размера на възнаграждението си. Но при по-дългогодишните служители мотивацията е интересна симбиоза между ниво на заплащане, потенциал за професионално развитие, емоционална свързаност с компанията, удоволствие от постигането на резултати и др. Понякога една добра дума може да свърши много повече работа от увеличение на заплатата със 150-200 лева.
Международните компании, каквато сме и ние, търсим вече изградени професионалисти и на външния пазар. За нива на среден мениджмънт се обръщаме към трудовите пазари на други европейски страни и най-вече към вътрешния пазар на човешки ресурси на нашата група. Предполагам, че подобна практика има и при колегите от „Алианц”, „Виена иншурънс груп”, „Уника” и др. При международните компании тази дейност е много добре развита. Те имат вътрешни програми за развитие на кадрите, както и за обмен на кадри между техните компании в различните страни. Когато отбележат развитието на едно лице в дадена тяхна компания и това лице покаже достатъчно добри качества, включително и мениджърски, то се включва в подобни вътрешни програми за допълнително обучение. След това такива лица се насочват към компании на групата в други страни. Тези служители са доста по-скъпи, тъй като се покриват и разходите, свързани с пребиваването им в чужда страна – жилище, автомобил и т.н. Затова такива хора се търсят само за ключови позиции, които са важни за компанията, а местният трудов пазар е беден на добри специалисти в съответната област. За ниските експертни позиции и за офисите в различните региони се търсят местни специалисти, които добре познават българския застрахователен пазар и знаят точно за какво става дума в съответния регион.
в-к "Застраховател прес"
![]() "Застрахователен пазар"
Боян Илиев, Ирена Мишева, 2005 ![]() "Юбилейна научна сесия посветена на личността и творчеството "
Проф. д-р Велеслав Гаврийски
Академик Иван Стефан, ![]() "Презастраховане"
Христо Драганов, 2001 |