Застрахователите нямат сериозна причина да се притесняват от двустранните протоколи

05.03.2009
Застрахователите нямат сериозна причина да се притесняват от двустранните протоколи

Главен инспектор Стойчо Константинов – началник на сектор в отдел „Пътна полиция” към ГД „Охранителна полиция”

Застрахователите нямат сериозна причина да се притесняват от двустранните протоколи

Въвеждането им ще освободи време за присъщата дейност на пътните полицаи

-Г-н Константинов, с какво новата наредба, определяща подробно документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и Информационния център към Гаранционния фонд, променя дейността на „Пътна полиция”?

-За разлика от предишната наредба, която действаше до излизането на новата (обнародвана в бр. 8 на Държавен вестник от 30 януари т.г.), нещата са много по-добре изчистени. Наредбата е написана във връзка с чл. 125 „а”, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и в нея са включени като приложение двустранните констативни протоколи (ДКП). Едно от нещата, които затрудняваха прилагането на ДКП, беше именно липсата на образец. Преди това всеки застраховател печаташе собствени протоколи.

Сега ДКП съществува като приложение №3 в Наредба №41 със съответните доклади. Това стана по предложение на Гаранционния фонд и Асоциацията на българските застрахователи. В протокола се посочват датата и часът на ПТП, мястото, където е настъпило събитието, кои са двата автомобила и т.н. Условията да се приложи протоколът са добре известни вече – да има съгласие между водачите относно обстоятелствата и да няма спор по отношение на вината. Ще подчертая обаче, че в  ПТП трябва да са участвали само два автомобила. Ако са повече от два, трябва да се вика КАТ. Това е важно да се знае.

Задължително е да се знае и друго важно условие: двата автомобила трябва да бъдат в състояние да се придвижват на собствен ход. Те могат да бъдат много деформирани при катастрофата, но да са в състояние със собствения си двигател да се придвижат от точка „А” до точка „Б”.

Когато единият от участниците е употребил алкохол, задължително трябва да се уведомят ораните на „Пътна полиция”, на чиято територия е настъпило произшествието. С алкохола не бива да се прави компромис. Нека предположим, макар и хипотетично, но напълно правдоподобно, че при ПТП един от водачите прикрива, че е употребил алкохол. ПТП се случва след прибиране от работа и единият има вина за него, а другият е употребил алкохол. Двамата попълват данните и си „затварят очите” за употребата на алкохол. След това на 200-300 метра от мястото на ПТП употребилият алкохол водач блъсва съпругата и детето на другия водач. Вероятността може да е едно на хиляда, но съществува. Ако бяха уведомили нашите органи и те бяха посетили това ПТП, на водача щеше да бъде отнето свидетелството и това последващо (много вероятно!) произшествие  с трагичен край би могло да бъде предотвратено. Затова всеки трябва да прояви високо гражданско съзнание. Какво ще му бъде „спестено”? Лишаване от право на управление за половин година, но ще бъде спасен един живот.

-Така или иначе, при ПТП, което отговаря на условията за попълване на ДКП, някой от водачите има вина. Той обаче няма да бъде санкциониран за нарушаване на ЗДвП.

-В българското административно правораздаване съществува терминът „маловажност”. Говорим за произшествия, които, образно казано, са козметични – счупено огледало, подбит калник, деформирана броня и т.н. Освен това не винаги ПТП настъпва при умишлено нарушение. Погледнете трафика в София и големите градове. При такива произшествия може да се допусне хипотезата за маловажност и това е правилно. Така става възможно да не посещаваме подобни ПТП и да не вземаме отношение по административен ред, т.е. да няма санкция. Достатъчно е, че след като се попълнят протоколът и докладите, приложени от застрахователите, ще се знае кой водач е виновен и кой автомобил е причинил щетите, която информация остава в техните масиви. Всеки застраховател си поддържа собствени масиви. В момента работна група, инициирана от Ралица Агайн – ръководеща Управление „Застрахователен надзор” към Комисията за финансов надзор, по молба на застрахователите и включваща и наши представители, обсъжда създаването на регистър за изплатени тотални щети.

След като бъде въведен един автомобил в базата на съответния застраховател и когато се разрасне споменатият регистър, всеки ще си носи отговорността и съвсем спокойно може да проработи системата „бонус-малус”.

-Ако застрахователите имаха нещо против ДКП, то беше именно заради обстоятелството, че те се въвеждат, без да е задействана тази система. Образно казано, излиза, че каруцата е впрегната  пред коня.

-Да, но все пак се движи. Всичко е въпрос на виждане, на компромиси, на воля – било от страна на държавата в наше лице и в лицето на КФН, било от страна на застрахователите като частни структури.

В момента, в който системата заработи (застрахователи вече съобщават, че имат при тях попълнени двустранни протоколи), нашите служители няма да се занимават и да губят часове наред (което тежи върху нашия бюджет и на държавата съответно), за да документират такива ПТП, а ще могат да се заемат с по-ефективна дейност, дори и чисто превантивна. Това във всички случаи ще доведе до намаляване на ПТП.

Все пак хората трябва да знаят, че има случаи, при които трябва да ни викат. Ако попълнят ДКП, а е имало предпоставки ПТП да бъде задължително посетено от „Пътна полиция”, застрахователят може да не им уважи протокола. Има общо 8 хипотези в тази връзка, посочени в чл. 125 от ЗДвП, плюс още една, посочена в чл. 123, а именно, че всеки участник в ПТП е задължен да уведоми органите на „Пътна полиция” при определени обстоятелства или да попълни ДКП. То е, че не трябва да се напуска местопроизшествието. Случаите са: пострадал/загинал човек; ПТП, предизвикало задръстване на платното за движение; в произшествието участва пътно превозно средство, пренасяло опасен товар, или има разпилян инертен материал по платното за движение; в произшествието е участвало МПС с чуждестранна регистрация; в произшествието участва пътно превозно средство на Министерството на отбраната или на Българската армия; когато има съмнение, че единият от участниците е употребил алкохол; между участниците в произшествието не е постигнато съгласие относно обстоятелствата за възникването му; едно от двете превозни средства не е в състояние да се придвижва на собствен ход.

Новото в наредбата е, че няма да посещаваме МПС, които са били в паркирано състояние, и да издаваме протоколи за счупено стъкло.

-А няма ли да има повече измами?

-По „Гражданска отговорност” нито един застраховател не обезщетява за счупено стъкло например. Това става по „Каско”. Безпредметно е да документираме постфактум подобни произшествия. При предишната наредба ние давахме номер на гражданите, когато ни се обадят за подобни произшествия, а след това им издавахме и протоколи. Не сме били на мястото, а пък издавахме документ. Застрахователите имат много добри специалисти в ликвидационните отдели, които могат да преценят дали има, или няма измама.

-А по какъв начин информацията за ДКП ще идва при вас? Няма ли да има нещо укрито от участниците в ПТП?

-В чл. 123, т. 3 „б” от ЗДвП е постановено, че след като попълнят своите протоколи, водачите са задължени да уведомят органите на „Пътна полиция” за произшествието. Но това според мен е безпредметно и самите застрахователи разбират, че е въпрос на промяна в общите условия на съответната компания. В крайна сметка системата ще заработи, трябва да заработи. А като краен резултат – ще освободи потенциал на органите на „Пътна полиция” да извършват същинската си работа, да влияят положително върху процесите и да помагат на обществото.

Според Кодекса за застраховането - чл. 288 „б”, Гаранционният фонд ни привежда 5 на сто от събраните глоби за липса на застраховка „Гражданска отговорност”. През 2007 г. успяхме да усвоим тези средства и да закупим специално техническо оборудване – камери и роботи. Това са устройства, които ще заснемат и документират съответните нарушения. Колкото по-бързо се събират глобите, толкова по-голям е превантивният ефект. Това го показва и световният опит. Санкцията не е водещата, но е форма на превенция.

Холандия е два пъти по-малка от България по територия, а холандците са два пъти и половина повече по население. Въпреки това там има 679 загинали на пътя за 2008 година. А в България са 1061! Защо е така? Защото при тях работят заедно всички институции. У нас също трябва да работим заедно - и с Министерството на транспорта, и с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, защото и те имат ангажименти по линия на безопасността на движението по пътищата. Защото само една птичка пролет не прави. Ние правим всичко, което зависи от нас. Ако се спести  петдесет на сто от работното време на контролиращите по пътищата, което те губят за съставяне на протоколи за леки ПТП, това означава, че с поне толкова ще намалеят произшествията на пътя. И застрахователите няма да имат толкова много заведени щети.

-А в случаите, когато не е имало ПТП, но някой реши да „услужи” на свой познат и двамата инсценират ПТП, като го документират и с протокол?

-Затова се попълват докладите, които придружават ДКП. Като направят оглед, застрахователите веднага могат да изобличат измамниците. И тогава няма изплащане на щета, а цялата преписка се изпраща до Районното полицейско управление, на чиято територия е извършено деянието. Става дума вече за използване на документ с невярно съдържание, което подлежи на наказателно преследване. Чели сте може би, че наши служители се бяха опитали да извършат такава измама. Бяха изобличени и съответно си понесоха последствията.

Така че трудно могат да минат такива измами. Най-малкото, което може да направи един застраховател, е да назначи автотехническа експертиза. И когато се установи, че обстоятелствата са неточно документирани умишлено, следва отказ за изплащане на щета.   

Разговора води Славимир Генчев в-к "Застраховател прес"




 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Застрахователен пазар"
Боян Илиев, Ирена Мишева, 2005
orange_li
orange_li
"Капиталовите системи: Ролята им за решаването на пенсионния "
Българската асоциация на дружествата за допълнител,