Няма да допуснем да се нарушат ритъмът и качеството на работата в управлението

Проф. д-р ик.н. Нено Павлов, заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление „Осигурителен надзор”

• Ще имаме равнопоставено участие в европейските комитети в сферата на пенсионните регулации
• Не приемам твърдението, че причина за загубата на активи е лошото корпоративно управление на дружествата
• Нужна е образователна програма за финансово обучение на населението
• Мултифондовата система има достатъчно действени механизми за защита на пенсионните вложения

-Проф. Павлов, най-напред от името на в. „Застраховател” ви честитя новата позиция на председател на КФН и ръководещ Управление „Осигурителен надзор”! В какво състояние приемате това отговорно място, има ли много нерешени проблеми – законодателни и административни?

 -В една толкова динамична система с прекалено чувствителна проблематика за цялото население и бизнеса, каквато е пенсионното осигуряване, винаги съществуват основания за законодателни и административни промени, продиктувани от цикличното развитие на пазарите и иновациите в осигурителните системи. Една от приоритетните задачи, които си поставих още в началото, бе да не допуснем да се нарушат ритъмът и качеството на работата в управлението, да продължи активният диалог с поднадзорните лица и институциите, имащи пряко отношение към политиките и организацията на надзорната дейност, както и участието ни в работата на специализираните структури на Европейската комисия.

Продължихме изпълнението на актуализираната законодателна програма до края на 2009 г. в областта на осигурителния надзор по функционални направления, както и подготовката (съвместно с БАДДПО) на проекта за въвеждането на мултифондовата система в страната по подобие на някои други страни членки на ЕС. Реализирахме допълнителни мерки, свързани с дейността на надзора в условията на криза. Сформираните експертни екипи разработват технология за преход към надзор на осигурителната дейност, базиран на риска в съответствие с добрите практики на ЕС. Имаме готовност за реализирането на финансово осигурен проект за усъвършенстване на информационната система като едно от най-значимите предизвикателства пред подобряване качеството и ефективността на надзора. Като човек, произлизащ от академичните среди, активно подкрепям всички инициативи и възможности за обучение на персонала с цел повишаване на компетенциите, специализацията и експертността в надзорната работа така, щото да имаме равнопоставено участие в европейските комитети в сферата на пенсионните регулации, в разработването на съвместни европейски проект и в подпомагането на съседните страни при осъществяването на пенсионните им реформи.

-Не е тайна, че капиталовият пазар реализира сериозни загуби през 2007-2008 г. и това рефлектира върху пенсионноосигурителната система, по-специално върху допълнителното пенсионно осигуряване. Какво е състоянието в момента, има ли стабилизиране в доходността по партидите на хората и ако е така – каква е тя например за последните 2-3 месеца?

 -Да, така е. По своя характер кризата е глобална с трайни поражения върху финансовия сектор, формиращ капиталовата основа на стабилността на икономиката и стандарта на живот. Импулсите на нейното проявление в страната са задълбочаващата се икономическа рецесия от началото на месец април 2009 г. и стагнацията на финансовия пазар. Кризисните процеси към днешна дата ни дават сигнали за влошаване на ликвидността не само на финансовата система и бюджета на държавата, но и на фирмите и домакинствата. Вследствие на това социалното осигуряване както от солидарен, така и от капиталопокривен тип във всички държави във и извън ЕС  понася сериозни икономически загуби. Ударната вълна на кризата се отрази върху намаляването на доходността през 2008 г. на равнище минус 24.25% при професионалните фондове, минус 20.76% при универсалните фондове и минус 25.48% при доброволните фондове на фона на спада на борсовия индекс Sofix минус 79.71% и на BG40 минус 79.17%, при реализирани загуби в страните членки от 17% до 26%, а в Чили и някои латиноамерикански държави - до 40%. След възстановяването на цените на финансовите пазари и преструктурирането на инвестиционните портфейли на фондовете средноаритметичната доходност за деветмесечието на 2009 г. се стабилизира на положителни стойности: за универсалните фондове - 6.77%, за професионалните фондове - 6.39%, за доброволните фондове най-висок – 6.89%, а само за третото тримесечие на 2009 г. съответно 4.71%, 4.95% и 5.90%. Успешен е и опитът на дружествата да освободят портфейлите си от инвестиционни инструменти, емитирани от компании, които са в списъка на БФБ като неотговарящи на критериите да участват във фондовата търговия.

-Как според вас се отразява забавеният процес на събиране и трансфер на осигурителни вноски към капиталовите фондове, както и лошото управление на активите и ниската доходност в момента, върху доверието на обществото към частните пенсионни фондове?

 -Категорично не бих приел твърдението, че причина за загубата на активи е лошото корпоративно управление на дружествата, което може да се докаже с факти и емпирична информация. Както задължителните и доброволните фирмени осигурителни вноски като компонент на цената на труда и себестойността на произвежданата продукция, така и личните вноски като част от придобития общ доход на домакинствата са функция от състоянието и развитието на реалния сектор. В резултат на кризата, допълнена от сивата икономика и спадането на събираемостта на вноските, в солидарния стълб през първото шестмесечие на тази година намаляха постъпленията от вноски в доброволните пенсионни фондове с около 45.5% спрямо първото шестмесечие на 2008 г., като работодателската част се покачва с 25.4 пункта, а на осигурените лица намалява с 24.9 пункта. Средният месечен размер на вноската на едно лице за една година спада с 52.3%. Поради тази причина чувствително намалява делът на постъпленията от вноски в нетните активи на фондовете. Противоположно на това през първото шестмесечие на 2009 г., обяснимо защо, постъпленията от вноски в универсалния фонд нарастват с 20%, а средният месечен размер на вноските за същия период на едно осигурено лице с 23.2%. Надявам се до края на годината негативните последици върху активите на доброволните фондове да продължат да затихват чрез растящата положителна промяна на доходността на пенсионните инвестиции.

-Последните промени на КСО предвиждат въвеждането на мултифондовата система в допълнителното пенсионно осигуряване от началото на 2010 г. Какви са лично вашите очаквания от тази система при големия икономически и политически риск на България в момента (реална рецесия в икономиката, очакванията за отрицателен БВП, безработица, намаляване на доходите и др.)?

-По дефиниция мултифондовете адекватно се вписват във философията на пазарния тип икономики и логиката на многоколонните осигурителни системи. Концептуално те подкрепят вечния стремеж на човека за повече свобода на избора и рационалност на мотивационното поведение, в случая през периода на натрупване на пенсионни активи за гарантиране стандарта на живот през третата възраст. Реално те предлагат инвестиционни портфейли с различен рисков профил, съобразен с предпочитанията на осигурените лица. Съществен акцент в тяхното организиране е съблюдаването на подхода за инвестиране на активите, базиран на жизнения цикъл, който изисква оптималният портфейл за всяко осигурено лице плавно да се променя с покачването на възрастта (и свиването на инвестиционния хоризонт), увеличавайки дела на инструментите с фиксиран доход. Възможно е решение за лицата от една и съща възрастова група да се формират различни портфейли, диверсифицирани в зависимост от размера на разполагаемия доход в домакинството и предпочитания рисков профил. По този начин реално всяко лице ще може да избира един или повече инвестиционни портфейла, предпочитайки инвестиционната политика, по която желае да се управляват неговите средства. Целта е не само разширяване на свободния избор, но и оптимизиране на съотношението „риск-инвестиционен хоризонт-доходност” за всяко осигурено лице, заложено в различните инвестиционни портфолия.

Като се отчитат постигнатите резултати в международната практика, се оформя експертното мнение за превръщането на мултифондовете в необратим процес, логическа и закономерна тенденция в развитието на пенсионните политики на държавите в Общността. Анализите ни показват, че в 5 страни по подобие на България се предлагат три инвестиционни портфейла, в две държави – 5 портфейла, в една държава - 4 портфейла, а в четири държави са на ниво обществени дискусии с готовност за внедряването на мултифондовете до 2011 г. В пенсионните системи на други 7 държави членки на Общността се съдържат компоненти на мултифондовете, най-вече свързани със съобразяването на инвестиционните портфейли с жизнения цикъл на осигурените лица.

Илеана Стоянова в-к"Застраховател прес" бр.19. 2009г.

*със съкращения. Цялотоинтервю може да прочетете в рубриката "Интервюта,коментари".

всички новини