Проекции на структурния модел на специалиста по застраховане и осигуряване

Проф. д-р ик. н. Нено Павлов, заместник-председател на Комисията за финансов надзор

                         Посвещавам на стогодишнината от рождението на основателя на академичното образование по застраховане в България проф. д-р В. Гаврийски

В началото на новото хилядолетие човечеството е в преход към ново състояние, инициирано от шоковото въздействие на информационното общество, на глобализацията и интернационализацията на световната икономика, развитието на научно-техническата цивилизация, на философията и парадигмата на образованието.

Пазарните правила и принципи се превръщат в господстващ, универсален механизъм на икономическото развитие в универсален мащаб, в частност и в областта на финансовото посредничество. Разширява се интернационализацията на труда и  свободната конкуренция в заетостта на човешките ресурси в застрахователния и осигурителния сектор. Националните системи за застраховане, социално и здравно осигуряване все повече се отварят към глобалното образование и иновации, към либерализацията на трудовите пазари и инвестициите в продължаващото обучение, към реализирането на основополагащия европейски принцип за свободното движение на хора, услуги, капитали и стоки.

В политиката по персонала приоритет се дава на фундаменталната значимост на човешките ресурси за конкурентоспособността и капитализацията на застрахователния бизнес, за качеството, адекватността и финансовата стабилност на социалните системи, за бързото и ефективно прилагане на добрите практики в тяхната организация и в технологията на корпоративния мениджмънт. За изпълнението на тези приоритети водещо се оказва търсенето на гъвкави аналитични икономисти, на актюери и софтуерни специалисти, на маркетолози, посредници, портфейлни инвеститори и мениджъри по застраховане и осигуряване, притежаващи професионални знания, умения и опит за адекватно приспособяване към динамично променящите се икономически условия в контекста на устойчивото развитие, конвергенцията и стабилността на системите. Наемането на специалисти, които да притежават конвертируема, експортно ориентирана квалификация, осигуряваща капацитет не само за проектирането и свободното предлагане на продукти на европейския и глобалния застрахователен и осигурителен пазар, но и за достъп до кариерната реализация на външния пазар на специалисти по застраховане и осигуряване. Специалисти, които да познават променената роля и изисквания към качеството на труда и неговата мотивация, към информационното осигуряване и способността за бизнес (он-лайн и езиково) комуникиране, към специализираните знания и умения за оценка на риска (системен, оперативен, финансов, инвестиционен и др.) и ранното предупреждение, гарантиращи иновативността и растежа на системите. Да могат да ползват достъпа до световните интелектуални ценности и информационни ресурси, високите постижения и интернет практики в застрахователната и осигурителната дейност.

         Релевантна на глобалното застраховане и осигуряване е новата парадигма на висшето образование в професионалното направление, проявяваща се в „ефективната и гъвкава професионална реализация, базирана на високото качество на подготовката на всеки специалист през целия трудов живот”.

         Мисията на съвременното

                               академично и продължаващо обучение

е да мултиплицира ново знание и квалификация, креативни и практически умения в реализацията по отделните професии, на култура и свободен човешки дух, търсещ истината за професионализма и експертността в една универсална и обозрима перспектива. Изгражданият в него професионален профил на специалиста по застраховане и осигуряване следва да носи белезите на променящия се глобален свят, на спецификите на националната икономика, на вътрешния и европейския пазар на човешки ресурси. Той следва да отразява очакванията за бъдещи промени както в локалното, така и в транснационалното пространство на застрахователните и осигурителните дейности. Образно тази релация се потвърждава от тезата на социолога Ралф Дарендорф, че посредством обучението следва да се „поддържа и развива конкурентоспособността в джунглата на глобалната икономика”.

        Водещият акцент в академичната политика на обучаващите университети следва да бъде хуманитарната и културно-творческата мисия на личността, свързана с достъпа до високата квалификация, ефективната икономическа реализация и нарастващия стандарт на живот.

         Бъдещият професионалноквалификационен профил на специалиста по застраховане и осигуряване е иманентен на “гъвкавия икономически активен човек”, присъщ на доминиращия информационен и информационно индустриален модел на заетост. Неговите ключови компоненти се определят от симбиозата “образование – глобализация - устойчиво развитие – ефективност”, включвайки:

    -високия професионализъм, икономическата интелигентност и компетентност, съчетани с уменията за критично аналитично мислене и политическа дискусия, за формирането на икономическите приоритети на системите, утвърждаващи научните постижения, иновативните пазарни продукти и демократични ценности;

    -позитивната мотивация за лидерство, мобилност, гъвкавост, лоялност, деловитост, предприемчивост и партньорство, за свободното опериране на глобалните застрахователни и осигурителни пазари, за професионална адаптация в различни работни екипи, формулирането на икономически очаквания в развитието на бизнеса, съчетано с предлагането на изпреварващи решения в злободневните проблеми на системите;

    -способността за чуждоезиково комуникиране и мултимедиен диалог, за интегриране на информационните и комуникационните технологии в застраховането и осигуряването, за задълбоченото изучаване на икономическите култури и регулативните механизми на развитите и на развиващите се застрахователни и осигурителни пазари;

    -уменията за научни изследвания, синтез и икономически оценки в мултикултурната среда на информационните бизнес технологии и глобалната конкуренция между компаниите;

    -формиращите се нови културни нагласи на специалистите по застраховане и осигуряване за преход от “материалните” към “материалистичните” ценности в социално-морален аспект;

     -ценностното високо мотивирано поведение в професиите на застраховането и осигуряването, ориентирано към устойчивото развитие и финансовата стабилност при условията на високата несигурност и неопределеност в цикличността на световната икономика;

     -духовността, общата култура и глобалната етика в общуването с гилдията, с институциите и света, с общочовешките пазарни и непазарни ценности в застрахователната и осигурителната индустрия.

         Тези компоненти са предпоставка за бъдеща ефективна реализация в средните и високите етажи на заетостта, предизвикателство и шанс за успешно кариерно развитие на всяка предприемчива личност. Интегрирането им в един

                                       структуриран модел

е възможно чрез механизмите на предлаганото знание, академичното и продължаващото обучение, съчетани с предоставените възможности за професионален растеж в бранша. За целта се нуждаем от преход към нов тип обучение - “учене чрез изследване”, изчистващо паметта на обучаваните от механичното възпроизвеждане на “едропанелното” консервативно знание, излишната информация и ненужната и обременяваща фактология. Само така бъдещите специалисти ще могат своевременно да откриват нови пазарни ниши и начини за комуникации, да проектират портфейли от иновативни пазарни продукти, ефективни корпоративни управленски механизми и финансови решения.

Приспособимостта на обучението към новия професионален профил на специалиста по застраховане и осигуряване обективно налага вграждането и развитието във висшето образование на многостепенната структура на квалификация. Според българския стандарт това са четирите образователно-квалификационни степени: “професионален бакалавър – бакалавър - магистър – доктор”. Чрез тях обучаващите академични институции придобиват по-голяма гъвкавост и адаптивност към потребностите на пазара на специалисти, включително в областта на застраховането и осигуряването, по отношение на структурирането на знанието, продължителността и цената на обучението, равнището на квалификация, професионалните и социалните компетентности, общотеоретичната и практическата насоченост на обучението по квалификационни степени. Те успяват да съчетаят в профила на специалиста с висше образование изискванията за фундаменталност и широта на общообразователната подготовка по икономика с практически ориентираните програми по специалността в бакалавърската степен. Да развият приложната специализация и изследователските умения, по-високото ниво на квалификация и преквалификация, уменията за екипна работа и академична мобилност в магистърската степен. Именно в тези концептуални характеристики се състои предимството на многостепенната пред континенталната едностепенна “хумболтова” система на висше образование в Европа.

         Многостепенната структура на обучение по застраховане и осигуряване внася по-голяма диверсификация, многообразие, сравнимост, изборност и динамизъм в предлагането на квалификация от висшите училища при високата степен на неопределеност на изискванията към реализацията на университетския “продукт”. Увеличава образователния капацитет на взаимосвързаното и взаимно допълващото се степенно обучение, скъсява хоризонта на планиране на кариерата от избора на икономическа специалност до реалното започване на работа по придобитата професия.

         Чрез този по-гъвкав

                                   образователен стандарт

се постига разумният компромис в противоречието между флексибилитета и специализацията в обучението по застраховане и осигуряване, интердисциплинарността и адаптивността на квалификацията. Облекчава се преходът между степените и мобилността чрез модулното структуриране на учебните програми и системата за трансфер на кредити, интегративността на знанието и мотивацията за движение в йерархията на образователно-квалификационните степени. Той облекчава академичното признаване на “експортната” и „импортната” квалификация на младите специалисти. Създава пред висшите училища среда за развитието на т. нар. мултикултурно обучение и квалификация, за активното им участие в международната университетска мрежа за обучение и подготовка на специалисти. Позволява въвеждането на модерни университетски системи за оценка и поддържане на качеството на академичните дейности, както и използване на метода Action Research в контрола върху качеството на работата на висшите училища, обучаващи по застрахователни и осигурителни науки.

         Съвременният структурен модел на специалиста по застраховане и осигуряване е проекция на новите реалности в глобалното застраховане и осигуряване, на образователните иновации и технологии, на интеграцията между системите за обучение в Европа и света. Прагматизмът и рационалното мислене ни учат да се освобождаваме от остарелите консервативни схеми, наивните илюзии, догми, неработещи теории и химери в икономическото образование по застраховане и осигуряване, позовавайки се на дълбокото проникновение на мъдреца в Библията: “Людете ми загинаха от нямане на знание!” (Библ.: Осия, 4:6).

в-к "Застраховател прес" бр.22-2009г.

всички новини