„За” и „против” катастрофичния пул и задължителното застраховане на имотите

Цветанка Крумова, член на УС и изпълнителен директор на ЗАД „Армеец“

Искам да направя паралел. При катастрофично събитие някой трябва да понесе загубата. Важно е кой може да се справи с проблема – държавата или застрахователите. Държавата може да се справи, но последствията ще се понесат от следващите поколения. Застрахователите също могат да решат проблема и в много държави го правят по един или друг начин – фалират или повишават цените, ако има висок риск за потребителите.

В Япония икономическата загуба от земетресението и цунамито е над 210 млрд. щат.дол., а застрахователната загуба е около 35 млрд. щат. дол. Там всъщност има добро застрахователно покритие на имотите, но хората масово не са си купили допълнителното покритие за риска земетресение и цунами, защото то е много скъпо, защото държавата е изложена на висок риск.

В Нова Зеландия, където също имаше голямо земетресение, икономическата загуба е 15 млрд. щат.дол., а застрахователната – 12 млрд. щат. дол. Означава, че застрахователите в Нова Зеландия са се справили с този проблем.

У нас първо трябва да се разгледат различните модели на пулове, които съществуват в света. Лично аз препоръчвам да се разгледат френският и испанският модел за покритие на катастрофични събития.

Коста Чолаков, изпълнителен директор на ЗК „Интерамерикан България“

Катастрофичният пул в никакъв случай не означава да се въведе задължителна застраховка на имотите на гражданите. Бизнесът не може да коментира задължителността или не на застраховките. Това е решение, което трябва да се вземе от потребителите на застраховки, защото налагането на задължително застраховане ще повлияе върху тях. Затова тяхното мнение е доминиращо, за да се реши “за” или ”против” такава задължителна застраховка. Ако се реши да бъде задължителна, ние ще отговорим на техните изисквания.

Николай Генчев, председател на УС и главен изпълнителен директор на ЗК „УНИКА“ АД

Не можем да вземем решение за това дали да има задължителен характер на този вид застраховане. Да, в интерес на индустрията е и затова не можем да кажем: “Дайте да направим една застраховка задължителна!” Налагането на задължителност на застраховката няма да разреши проблемите на хората. Защото за да си направи застраховката, човекът трябва да има някакъв риск и осъзната нужда. Тогава сам отива и си купува тази застраховка. Защото, ако се наложи силово едно задължително застраховане,  отново ще се получат изкривени очаквания у потребителите и тотално неразбиране за това какво е покритието.

Здравко Шушков, зам.изпълнителен директор на „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД

Представете си колко бедни села и колко необитаеми сгради има в България. Затова, ако застраховането на имотите стане задължително, представете си до какви аномалии ще доведе този акт.

Стефан Софиянски, председател на УС и изпълнителен директор на ЗК „Лев Инс“ АД

Застрахователите не могат да определят коя застраховка да бъде задължителна и коя не. Не знам дали в Европа има държава със задължителни застраховки. Катастрофичните пулове нямат задължително застраховане.

Добре е държавата да насърчава застраховането на имотите. А не да толерира хората, които не мислят за имота си и да им плаща обезщетенията.

Стоян Проданов, заместник- председател на СД и изпълнителен директор на ЗД „Бул Инс“ АД;

Най-лошото, което се случва, е това, което е в момента. Държавата няма достатъчно фондове, за да покрива щетите от големи земетресения. Същевременно покритието по този вид риск е твърде ниско – 7%-10%.  Затова със сигурност трябва да мислим за вариант, при който солидарността да обхване по-голямата територия на страната.

* Анкетата е на база мнения на застрахователите по време на форума “Шумът на парите”

всички новини