„Света гора“ ще пази Висшето училище по застраховане и финанси

В един безконечен свят, какъвто е светът на духа, няма случайности, а само неизбежно случващи се събития, бе казал някога един велик мислител, страстен поддръжник на струнната теория.

Връзката между Атонския манастир и Висшето училище по застраховане и финанси също не е случайна. При откриването на новата си сграда, на 11 май 2007 година, създателите на този млад храм на българската наука и култура, ВУЗФ, избраха да положат в основите на своя параклис свещена шепа пръст, донесена именно от Атонския манастир. С такава духовна „закваска“ не е чудно, че стремежът към чистота и сила на духа са двете допирни точки, които се виждат и с просто око, когато говорим за дълговечната традиция Атонски манастир и за младата образователна институция ВУЗФ.

Изложбата

Без прекомерен апломб и с дължимото преклонение пред всичко, което символизира този храм на българската култура, Висшето училище по застраховане и финанси приюти една изложба, която въплъщава в себе си могъщите духовни искри на Атонския манастир под покрива на едно от най-младите висши учебни заведения у нас.

Изложбата „Атон в рисунки и фотографии“ бе официално открита на 13 юни в 19,00 часа в сградата на ВУЗФ, София. Тя се организира от Висшето училище по застраховане и финанси и Центъра за културни и семиотични изследвания. .

Изложбата е крайъгълен камък в работата на Центъра за културни и семиотични изследвания. С нея изследователите стартират нов етап от проучвания с цел разкриване на културното ни и историческо наследство. Изложбата е част от проекта „Светините и българската култура“, който пък от своя страна е част от дългосрочния проект „Света гора - Атон и българската култура“. Целта е да бъдат разширени духовните и географските граници и територии на християнството  от най-ранни времена до днес.

Дело на художника Андрей Янев и фотографа Мирослав Дачев, изложбата вече е на разположение за повече от месец – от 13 юни до 22 юли тази година. Добре дошъл е всеки, които желае да се потопи в мистичния, зареждащ с благословена, блага сила, вяра и душевен покой свят на Атонския манастир.

Света гора

Наричан българската перла в Атон, величественият български манастир „Св. Георги Зограф“ се издига на 132 мeтра над морето, в сърцето на северозападния край на Атон (Света гора), най-източния от трите ръкава на Халкидическия полуостров. Поради отдалечеността си и от двата бряга „Зограф“ се e славил като „истински манастир“, скрит от мирски погледи.

Сега той е на девето място в йерархията на 20-те светогорски обители.

Легендата

Според златописаната „Сводна грамота“, апокриф от XVI-XVII в., манастирът е основан през 919 г. от трима братя от Охрид – Мойсей, Аарон и Иван. Тъй като не могли да се споразумеят на кой светец да бъде посветен, те поставили в съборната църква (Католикóн) дъска и отправили молба за небесен знак. На следващия ден с изумление видели, че на дъската се е изобразила неръкотворно иконата на „Св. Георги Победоносец“.

Нарекли светата обител „Изограф“(гр. – tou eizographou), т.е. на „самоизoбразилия се“ живо-писец.

За разлика от легендата историческите данни сочат, че през 972 г. монах на име Георгиос Зографос е подписал първия устав на Атон, т.нар. Типикон на император Йоан Цимисхи. По това време Георгиос не е бил игумен, но около него са започнали да се събират монаси и така постепенно бил основан манастирът.

Най-вероятно според практиката при именуването на повечето атонски манастири той е получил името на своя основател – Георги Зограф.

Дарители

През вековете манастирът се е утвърждавал като значим духовен и културен център на православието и е успявал да се въздигне след разрухи благодарение на своите ктитори. Владетели, търговци и поклонници от България, Византия, Сърбия, Влашко, Молдова и Русия са дарявали за „Св. Георги Зограф“. Сред най-щедрите покровители са били „благочестивият и благоверен цар на българите и гърците“ Иван Асен II, неговият син Коломан, царете Иван-Александър и Иван Шишман, император Андроник II Палеолог.

В трудните за манастира XV и XVI век от голяма помощ са влашките воеводи: Стефан III Велики дарил една от трите чудотворни икони на „Св. Георги“, разширил пристанa и построил там кула; Йоан Богдан построил трапезарията за почти 200 монаси; Александър Аллея дарявал на манастира по 5000 гроша годишно. Землища, литургични книги, църковни одежди и утвар получава „Св. Георги Зограф“ и от руските царе Иван IV Грозни, Алексей Михайлович и неговия син Фьодор Алексеевич. През 1835 г. цар Николай II възстановява правата на „Зограф“ върху землището му в Бесарабия и дарява 400 000 рубли. Със средства на българските търговци Хаджи Вълчо и Хаджи Петко се построява т.нар. Банско крило на манастира (1758 г.), църквата „Успение Богородично“ (1764 г.), съборната църква „Св. Великомъченик Георги“ (1801 г.). Най-големи дарения в следосвобожденска България е правил цар Борис III.

След половинвековно забвение по време на тоталитарния режим в България днес в манастира отново се извършват строителни и реставрационни работи. „Българите обичат своя манастир, работят за него, даряват го!“, така говорят днес в манастира.

ГАЛИНА МАРИНОВА

всички новини