Бизнесът настоява за помощ при експортното застраховане

Правителството подготвя разширяване на дейността на Българската банка за развитие, което да включва и предекспортно застраховане

Вие сте производител или търговец, който доставя на своите контрагенти на отсрочено плащане. В тази ситуация винаги съществува риск купувачът да не ви плати или да фалира. Решението е в сключването на застраховка на плащането, която ще ви гарантира, че при финансови проблеми или некоректност при плащането от страна на контрагента ще получите застрахователно обезщетение. Застраховане на плащания при търговски сделки в страната или чужбина се предлага от Българската агенция за експортно застраховане (БАЕЗ). Полицата покрива търговски рискове (по разплащания в страната и чужбина) - рисковете, свързани с компанията; неплатежоспособност на контрагента (несъстоятелност и ликвидация); забава на дължимото плащане за период по-дълъг от „периода на изчакване”, уговорен в полицата; нетърговски (или политически) рискове - само в случай на реализиран износ, като рисковете са свързани със страната на длъжника; политически събития, като война, стачки, ембарго, преврат; мораториум върху плащанията; конфискация и национализация; промени в режима на плащанията и др.

Осъзнавайки важността на този аспект от дейността си, а именно гаранциите в случай на финансови проблеми или некоректност при плащането от страна на контрагента, бизнесът  поиска помощ при експортното застраховане по време на проведената в края на септември тази година дискусия „Деветте европътя пред България до 2020 г: Предизвикателства пред бизнеса”, посветена на новите оперативни програми. Повече директна подкрепа за българския бизнес - това е основната цел на новата оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност”, обяви министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев по време на срещата. Като акценти на програмата той открои технологичното обновление на предприятията, въвеждането на международни стандарти, интернационализация на бизнеса, помощ при износа.  

Програмата е сред малкото, чийто бюджет беше увеличен за новия период - с 49 млн. евро спрямо настоящия програмен период - и възлиза на 1.037 млрд. евро. Защитата й обаче тепърва предстои -  „Иновации и конкурентоспособност” е една от  четирите програми заедно с „Човешки ресурси”, „Наука и образование” и „Добро управление”, които все още не са изпратени в Брюксел за съгласуване.

Над четири пъти се свиват средствата за финансов инженеринг за сметка на безвъзмездната помощ за малките и средните предприятия. От 350 млн. евро сега те се редуцират на 70-80 млн. евро след 2014 г., каза заместник-министърът на икономиката Юнал Тасим, който отговаря за оперативната програма. Аргументът му е, че инструментът „Джеръми” (чрез който става финансовия инженеринг) е неефективен и неразбираем за българския бизнес. „Само наливаме пари в банковата система, където и без това има свръхликвидност”, каза Тасим. В момента отпускането на средствата през „Джеръми” става с помощта на банковата система, допълни той.

По схемата за предприемачество ще се финансира технологичното обновление на фирмите, като за това към момента са предвидени 458 млн. евро при 450 млн. евро през този програмен период. По схемите за интернационализация се предвижда не само участие в международни панаири и изложения, но и подпомагане на експорта, уточни министър Стойнев.

Бизнесът поиска да има ваучери за участие в чуждите панаири вместо сега действащия модел, по който Агенцията за малки и средни предприятия да организира и определя в кои изложения и  кои браншове ще участват фирмите. Към момента по програмата са предвидени само ваучери за иновации. Идеята е бизнесът да си поръчва разработката или закупуването на иновативен продукт срещу определена сума.

В същото време стана ясно още, че правителството подготвя разширяване на дейността на Българската банка за развитие, което да включва и предекспортно застраховане.

Безспорно пазарът на експортно застраховане става все по-интересен.

Брутният застрахователен капацитет на БАЕЗ за тази година е 1 342 566 000 лв. Намален с прогнозния размер на презастраховани кредитни лимити, нетният капацитет възлиза на  872 668 000 лв. Тези средства ще се използват за застраховане и презастраховане за сметка на държавата на експортни рискове, свързани с производство и износ на български стоки и услуги или с реализирането на българските инвестиции в чужбина.

През 2012 г. са застраховани кредитни лимити на стойност 526 535 314 лв., от които 294 198 529 лв. от БАЕЗ, а другите са поети от презастраховател. За 2011 г. застрахованите кредитни лимити са на стойност 534 260 739 лв., от които поети от експортната агенция са 295 754 401 лв., а през 2010 г. - 709 558 675 лв., от които половината, или 354 779 337 лв. са застрахованите от БАЕЗ лимити.

Гергана Иванова

всички новини