Дистанционната продажба на финансови услуги е сериозно предизвикателство.До края на 2006 г. НС трябва да приеме съответния закон

На форума стана ясно, че финансовите институции (най-общо казано), техните клиенти и надзорните и регулаторните органи у нас ще бъдат поставени пред нови и сериозни предизвикателства. Предстои да бъде приет (и то задължително до края на 2006 г.) Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Законопроектът е приет от Министерския съвет на 29 септември т. г. и е внесен за разглеждане в Икономическата комисия към Народното събрание на 5 октомври т. г. Проектът изцяло е съобразен с действащото в страните от Европейския съюз законодателство и транспонира Директива 2002/65 на ЕС, посветена на предоставянето на финансови услуги от разстояние. Директивата обхваща изключително широка сфера от дейности и услуги – инвестиционните дружества, лизинговите схеми, управляващите дружества, задължителните и доброволните пенсионни фондове, емитентите, ако предлагат директно ценните си книжа, и т. н.

Същевременно новоприетият Регламент №2006 от 2004 г. ще влезе в сила в рамките на Европейския съюз на 27 декември 2006 г. Тъй като България ще стане член на ЕС на 1 януари 2007 г., този регламент автоматично ще започне да важи и за нашата страна – нещо, което доста ще затрудни българската администрация. (Регламентът се отнася до взаимодействието между институциите, защитаващи правата и интересите на потребителите, в страните от ЕС).

Участниците в семинара бяха запознати със строгите изисквания на европейската директива по отношение на информацията, която търговците (доставчиците) са длъжни да предоставят на своите клиенти преди сключването на договора, както и по време на неговото действие. Един от възловите моменти тук е правото на потребителя на отказ от сделката в случаите, когато в разумен интервал от време прецени, че услугата вече е нежелана от него или че не би искал да сключи съответния финансов договор. (В правилото за право на отказ от договора са предвидени и изключения – те са свързани преди всичко с онези финансови инструменти, чиито цени варират в резултат на промените на цените на пазарите, с някои краткосрочни застраховки и други).

Когато има отказ от договор, възниква проблемът кой трябва да поеме разходите по неговото прекратяване. Например в областта на застраховането, когато бъде прекратен даден договор по застраховка “Каско”, дължи ли клиентът някаква сума, като се има предвид, че в рамките на законоустановения 14-дневен срок застрахователят е носел съответния риск.

Според директивата съгласието на потребителя трябва да бъде изразено ясно и категорично, т. е. по безусловен начин да се потвърждава фактът, че сделката интересува клиента. (Все пак трябва да се има предвид, че става дума за продажби от разстояние и няма пряко взаимодействие между двете страни – доставчик и клиент).

Особено важно е това съгласие по отношение на договори , които се подновяват, като застраховка “Каско” или “Гражданска отговорност”, подчерта един от лекторите – доц. д-р Танушев.

Потребителят трябва също така да бъде достатъчно добре информиран относно наличието на извънсъдебни способи за разрешаване на спорове.

Директивата формулира и средствата за дистанционни продажби на финансови услуги – чрез телефон, факс, по електронен път и Интернет.

Формулирани са няколко типа информация във връзка с регулирането по отношение на предварителното разкриване: за доставчика, за финансовата услуга, за самия договор и за спорове и компенсации. Последният тип проблематика – за споровете и компенсациите – е изключително слабо засегнат в българското законодателство, изтъкна доц. д-р Танушев в експозето си.

Предвидена е изрична забрана за предоставяне на непоискани услуги (изпращане на търговски съобщения по телефон например), което сега е честа практика у нас, регламентирано е мълчаливото подновяване на договора и т. н.

Темата за дистанционните продажби засяга пряко и застраховането, и пенсионното и здравното осигуряване, тъй като вече и у нас някои продукти се предлагат чрез Интернет или чрез специализирани центрове за продажба.

В обобщение главните изисквания на директивата се отнасят до предварителната информация (преддоговорна), допълнителната информация, правото на отказ от договор и различните видове нежелани контакти. Целта е единният европейски финансов пазар да достигне резултатите, които постига американският финансов пазар. Затова и усилията ни трябва да бъдат насочени към повишаване на конкурентоспособността на българския финансов пазар. Това изисква и много работа по отношение на спечелването на доверието на потребителите към продажби от разстояние.

След влизането на България в ЕС много от реалностите ще се променят. Напълно е възможно у нас да навлезе по-атрактивен или въздействащ външен маркетинг, който ще се опита да постигне по-добри резултати в сравнение с българските доставчици. Досегашният опит показва, че точно това се е случило на всички финансови пазари след присъединяването на отделните държави към ЕС. Тогава е възможно да се наблюдават както предпочитания към националните финансови институции, така и обратният процес – нагласа да се търсят продукти, обявени за "нови", "чуждестранни", "по-сигурни", подчерта в експозето си проф. Веселин Благоев – председател на Българската асоциация по маркетинг. Именно от тази гледна точка е важно изучаването на процесите, които предопределят интереса на потребителите.

На форума бяха изнесени данни, според които компютърните технологии са неприемливи за около 16-20 на сто от потребителите, а други 20 на сто са убедени в несигурността на електронните разплащания. Очевидно е, че усилията трябва се насочат именно към преодоляване на подобни опасения.